> Калина Милославова, настоящ председател на Адвокатска колегия-ВарнаПървите адвокати, които

> Калина Милославова, сегашен ръководител на Адвокатска колегия-Варна
" Първите юристи, които са приключили юридическо обучение и са вписани във Варненски областен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

В интервала 1890–1891 година броят на юристите във Варненския областен съд е бил 16, с което е завършена адвокатска гилдия, надхвърляща изискуемия най-малко от седем зачислени юриста от Окръжен съд, според член 38 и 40 от Закона за юристите. Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски ", показва Калина Милославова, сегашен ръководител на Адвокатска колегия-Варна.

На 12 ноември 1925 година е извършено Извънредно общо заседание на Варненската адвокатска гилдия, на което е определен и първия Адвокатски съвет с ръководител Венедикт Попов. На 14–15 май 2004 година в град Варна се организира Национална работна конференция на Висш адвокатски съвет с присъединяване на ръководителите на адвокатските колегии и секретарите от страната. На тази конференция е взето решение да се разгласи 22 ноември за Ден на българската адвокатура /това е денят на приемане на първия закон за адвокатурата/.

" От името на всички членове на Адвокатски съвет-Варна и персонално от свое име искам на сътрудниците да са здрави, самостоятелни, отстояващи правата и законните ползи на клиентите си! Нека са кардинални, добросъвестни и почтени, като с държанието си издигат престижа на адвокатската специалност, тъй като на първо място тя е социална активност и предопределение! ", показва Милославова.

Историческа информация:

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия един от първите закони, който се одобряват е този за юристите, гласуван от Петото нормално национално заседание, обнародван в " Държавен вестник " бр. 140 от 24 декември 1888 година. Това е първият закон, регламентиращ адвокатската специалност в България. Година по - късно е оповестен и първия формален лист на поверениците-адвокати, вписани към Варненски областен съд и помощник-адвокатите, вписани към мировите съдилища.

Първите юристи, които са приключили юридическо обучение и са вписани във Варненски областен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

В интервала 1890 – 1891 година броят на юристите във Варненския областен съд е бил 16, с което е завършена адвокатска гилдия, надхвърляща изискуемия най-малко от седем зачислени юриста от Окръжен съд, според член 38 и 40 от Закона за юристите.

Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски.

През 1899 година, 10 години след влизане в действие на Закона за юристите, Варненската адвокатура има в състава си двадесет и шест души юристи, от които двама работят в град Добрич, двама в Провадия и останалите двадесет и двама в град Варна.

Под управлението на ръководителя Никола Кънев на 4 март 1899 година Адвокатският съвет се занимава с настоящия по това време /но и към днешна дата/ въпрос: " МИСИТЛИКА " – ходатайство, което реализират избрани лица за привличане на клиенти.

Варненският адвокатски съвет се занимава с този въпрос цели 10 години по-рано от Софийския адвокатски съвет.

Варненски адвокати са първите от съсловието, определени в Учредителното Народно заседание и Първото Велико Народно заседание от 1879 година.

На 1 юли 1925 година Народното събрание приема новия Закон за юристите.

Законът планува и основаването на Висш адвокатски съвет, който да взема решение въпросите на адвокатските колегии в страната и да управлява адвокатските препоръки по съществуващите правосъдни окръзи.

В осъществяване на Закона за юристите на 12 ноември 1925 година е извършено Извънредно общо заседание на Варненската адвокатска гилдия, на което е определен и първия Адвокатски съвет с ръководител Венедикт Попов.

В идващите години са признати Законът за юристите от 16 октомври 1947 година; Указ за адвокатурата от 3 юни 1952 година;

На 10 и 17 юни 1990 година се организират избори за Велико национално заседание. Сред определените депутати са варненските юристи Владислав Даскалов, Петър Обретенов и Атанас Михайлов.

Началото на измененията в законотворчеството е сложено с приемането на новата Конституция на Република България. Варненските депутати-юристи вземат ефективно присъединяване в нейното разработване. Работната група е ръководена от проф. Любен Корнезов, а в нея взе участие адв. Петър Обретенов.

С член 134 алинея 1 от Конституцията Адвокатурата е провъзгласена като " свободна, самостоятелна, самоуправляваща се институция, подпомагаща жителите и юридическите лица при отбрана на техните права и законни ползи "

Приет е и Закон за адвокатурата от Великото национално заседание на 12 септември 1991 година, обнародван в бр. 80 на " Държавен вестник " от 27 септември 1991 година.

През 2002 година Висш адвокатски съвет интензивно работи по план за нов Закон за адвокатурата. На 15 април 2002 година законопроектът е приключен и на 20 декември 2002 година, подписан от адвокатите–депутати Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, е импортиран в Народното събрание.

На 10 юни 2004 година е признат новия Закон за адвокатурата, настоящ и към сегашния миг.

В навечерието на 22 ноември – Ден на адвокатурата, следва да се изрази почитание и признателност към всички ръководители на Адвокатска гилдия - Варна, членове на Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.

Председатели на Варненски адвокатски съвет:

1891 година – 1892 година – Михаил Паничерски

1893 година – 1898 година – Кръстю Мирски

1899 година – Никола Кънев

Април 1904 година – Венедикт Попов

1921 година –1926 година Венедикт Попов

28 декември 1926 година – Димитър Ралчов

29 януари 1927 година – Д-р Тодор Стоянов

29 септември 1927 година – Георги Даскалов

16 декември 1928 година – Васил Чобанов

28 декември 1928 година – Георги Даскалов

28 декември 1929 година – Васил Чобанов

16 януари 1937 година – Захари Д. Христов

2 януари 1939 година – Александър Иванов

2 януари 1943 година – Христо Мирски

6 януари 1944 година – Никола Мирски

28 декември 1944 година – Гено Гутев

28 декември 1945 година – Христо Мирски

1948 година – Никола Котаров, Иван Петров, Сава Савов

1949 година – Йосиф Суружон

22 ноември 1952 година – Панайот Куцаров

12 януари 1958 година – Стефан Бургуджиев

8 декември 1961 година – Рангел Димитров

22 януари 1983 година – Димитър Славов

Март 1991 година – Иван Йорданов

Февруари 1996 година – Божидар Христов

18 февруари 1998 година – Борислав Ралчев

Март 2002 година – Йордан Митков

Февруари 2007 – Димитър Петров

Февруари 2013 година – Юлиян Георгиев