Калина АндроловаКалина Андролова, „Ах, тези медии“За да откриеш истината, следвай

Калина Андролова
Калина Андролова, „Ах, тези медии“

За да откриеш истината, следвай парите! Газовият пазар в Европа е лесна плячка на фона на войната в Украйна. Зад скечовете и алармите за отвод от ресурсите на Русия стоят брутално неприкрити ползи. Путин прибягна до нови механизми за разплащане на газа, тъй като наложените наказания затрудняват съветската финансова система и разплащанията й с задграничните сътрудници. Въпросът за какво България, най-бедната страна в Европейски Съюз, е нужно да купува по-скъп газ по заобиколни трасета, е непотребен. Правителството ни отхвърля да заплаща по схемата на Русия, тъй като е притискано извън да поддържа наложената опозиция против съветската страна. Нашите управленци са неспособни за независими дейности. Те са в режим на приспособленческо послушание.

Съединени американски щати вършат всичко допустимо да унищожат директния ресурсен канал Русия-Европа, считайки, че това помпи повишаването на Русия. В същото време Съединени американски щати откъсват елементи от европейския газов пазар и в ролята си на снабдители (LNG), и като медиатори. Процесът на принуждаване е доста сложен, защото по-скъпият газ ще забави растежа на европейските стопански системи. Но щатските медии дават за образец по какъв начин все още на нахлуването на Русия в Украйна съветският газ е съставлявал 55% от вноса в Германия, а в този момент размерът е намалял до 35%.

Инфантилното и подвластно държание на нашето държавно управление го държи в мултиорганна рецесия, без значение че Асен приказва по-умно от Кирил и се пробва да замаже неуспехите. „ Продължаваме промяната “ единствено потвърждава историческото наблюдаване, че

политически субекти, зародили от площадни недоволства, могат да стачкуват и смъкват, само че в никакъв случай да ръководят.

Несъответствията сред съдружните сътрудници безусловно им протриват ушите. Изпращането на оръжия в Украйна породи вълна от нападателни мнения в обществените мрежи, някои от които шокират със своята надменност. „ Фак ю идиътс! “, виждам във Фейсбук под информацията, че Демократична България ще напусне обединението, в случай че Народното събрание не гласоподава помощ за Украйна. Подобен паваж от любезности върви и към Българска социалистическа партия: „ Социалистите в Европа са против Путин, нашите му дават дупе! “. Друг, прекалено ядосал се, непосредствено се излива: „ Абе, ей, измекяри, какво отново гледате да изкярите, бе? Едните желаят да изнасят оръжия, другите не желаят. Затова ли сме ви турили там, бе, не знаете ли какво желаят българите? Какво си гледате мижавите партийки, прееби другарче и си ги мерите. За какъв х*й сте ни, бе продажници? Хората по тази причина не гласоподават – ей поради всички вас, тъй като ни карате да изберем сред пет ла*на кое да изядем. Няма торта! Само ла*на. “

Коментари от този вид са като епидемии, те завличат в общото прекарване даже интелигентни и затворени хора,

които в никакъв случай не биха споделили сходни думи „ онлайн “. От психическа позиция Аз-ът употребява за свои отбрани импулсите на ненавист. Такива импулси се укрепват автоматизирано от логаритмите на обществените мрежи, които търсят да предложат наличие, от което потребителят се интересува. Проучванията в мрежите демонстрират, че изявленията, които провокират яд и ненавист, са най-споделяните и най-коментираните. В този смисъл обществените мрежи образуват нов тип комплицирано управляемо общество. То се състои от преносими тълпи, които непрестанно се емоционират против някого.

Тоест Фейсбук, Twitter, Instagram, YouTube и други трансформират публичната среда доста повече от всички други медии. Те нямат отговорност за основаването на информацията, защото голямо количество хора основават своя лична информация или споделят непозната. Само едната от обществените мрежи, Facebook, има към 3 милиарда консуматори. Мрежите групират хората и ги трансформират в оръжие. А както споделяше сатирикът Лец: „ Не съм склонен с математиката. Смятам, че общ брой от нули дава ужасно число. “ Част от характерностите на тълпите е, че нулират знанието, страховете и възпитанието. Тълпите преработват гнева през дейности, доста постоянно разрушителни.

Възможността да създаваш ориентирани послания, които да образуват възходящи групи, които пък от своя страна сами да генерират вкупом публично мнение, е рисков сюжет. Социалният психолог Джонатан Хайд дава забавна оценка на обществените мрежи. Той акцентира, че първоначално, при появята си, мрежите се смятат за опора на демокрацията. Тъй като бързата замяна на информация и свързаността на жителите дава ментална независимост от политическата власт. Въвеждането на бутони за харесване и шерване обаче трансформира същността на мрежите. Те към този момент носят политическа дисфункция. И няма власт по света, която може да устои на продължителен яд и съмнение, възходящи лавиноообразно. Хайд дава за образец един от инженерите в Twitter, който е работил върху бутона Retweet, и който твърди, че съжалява за приноса си, тъй като е направил Twitter „ по-гадно място “. Наблюдавайки тълпите в Twitter, които се образуват посредством потреблението на новия инструмент, той си помислил: „ Все едно, че преди малко сме дали на 4-годишно дете заредено оръжие. “

В този смисъл обществените мрежи стартират ясно да открояват минусите на демокрацията –

зависимостта на демократичният механизъм от настроенията на тълпите.

В същото време човешката натура има вродена податливост към фракционност, да се събира и разделя на групи, тимове, партии, да търси врагове и да недоволства от сегашното. Дори напълно несъществени аргументи могат да отключат голяма и деструктивна политическа сила и да задвижат спорове с неразбираем излаз. Затова обществените мрежи са идеалното място за интервенции върху всеобщото схващане и смяна на действителността.

Протестите у нас против последното държавно управление на Борисов бяха мощно осъществени и посредством ресурсите на обществените мрежи. Чърчил има един лаф, че „ всеки храни крокодила с вярата, че крокодилът ще го изяде финален “. По-неопитните даже си мислят, че в никакъв случай няма да бъдат изядени. Уви, през днешния ден виждаме по какъв начин „ Продължаваме промяната “ се срутват до подземен с всеки час, през който остават на власт. Гафовете им са „ грамадански “, както се изразявахме като деца, само че самият Кирил е на път да се трансформира в най-трагикомичния министър-председател на България на всички времена.

Социалните мрежи са колосален инструмент. Те могат да корозират, да разяждат мощната власт. Но когато властта е слаба и смешна, обществените мрежи се трансформират в хищници със мълниеносен инстикт за заличаване на жертвата. Властта у нас се самодеградира необратимо с вирусоподобно тиражиране на поредност от глупости, неприятни сюжети, кухненски кавги и забележима некадърност за управническите действия.

На идващите избори „ Продължаваме промяната “ ще последва ориста на „ ИТН “ и ще загуби поддръжка.

България обезверено се нуждае от мощни политически престижи, които да излъчват ориентири. Тъжно е, че вместо това получихме дилетантски план, който натрупа остро отвращение с бързо статусно намаляване. И тук обществените мрежи са единствено интериор, гигантско огледало, терен за кеча. Този път лъжата не е в медиите. Или най-малко не доста. Лъжата е в първоизточника. Властта е подправената вест, илюзията, вица. Тя е симулацията.