В малкото ми провансче няма нормални - всички са зверски изпохапани от руската пропаганда
Калин Йорданов
Живея в дребен недодялан град. Провинциален, освен тъй като е друг от София, а най-много поради хората.
Тук те лъхат на провинция във всичко: от разбиранията за войната в Украйна, през носталгията по един отминал незаконен режим до безспорната
празнина в погледа
От няколко години пребивавам тук и съвсем не съм срещал човек, който да е наясно, че:
- Русия е агресорът, а Украйна - жертвата;
- Путин е всеобщ палач и потвърден международен терорист;
- Комунизмът у нас е бил ужасяващ човеконенавистен строй с тежки последици до ден днешен;
- Наличието на гей паради няма да направи децата ни гейове;
- Бил Гейтс не желае да ни чипира мозъците с ваксини;
- Българските Военновъздушни сили не ни пръскат с кемтрейлс;
- Излизането от Европейски Съюз и НАТО не е добре за България...
И още, и още...
И другото, което се случва в този мой прованс: тук хората " потвърждават " правотата си с обстоятелството, че ВСИЧКИ мислят по същия метод. Буквално всички: и млади, и стари; и продавачи на зарзават; и лекарки; и детски учителки; и някогашни шефове на исторически музеи; и шофьори; и шпакловчици; и културисти; и хора с частен бизнес...
Нали сте гледали страшни филми за зомбита, където злото потегля от едно зомби, което ухапва някой естествен човек и моменталлно го трансформира в зомби? В дребното ми провансче към този момент няма естествени. Тук всички са
свиреп изпохапани от съветската агитация
Зверски! Но са окрилени от съзнанието, че са болшинство и са на всички места.
Количеството им подсигурява уюта и убедеността, че са прави. И защото са болшинство, това „ преимущество “ като че ли отстранява нуждата да си създадат труда, с цел да ревизират информацията, която постоянно им спускат прокремълските инфлуенсъри. И която популяризират със забележителна пристрастеност.
Те ме гледат с подигравка.
Те ми споделят, че АЗ съм жертва на агитация.
Те са уверени, че думите " евроатлантически " и " англосаксонски " са неприятни.
Те ми изясняват какъв брой хубаво е било по соца и какъв брой неприятно е станало след влизането ни в Европейски Съюз.
Бранят достойнството на Путлер, като че ли отстояват светостта на Левски
Често агресират. Радикализират се. Пишат ми на персонални. Заплашват ме. През ден се караме в градинките.
Само не ми казвайте " Ми то и в София е по този начин ". В огромните градове въпреки всичко можеш да си надуеш личен балон на нормалност, да се затвориш или да се обградиш с индивиди, които не са съветски зомбита. Там въпреки всичко има и естествени люде. Тук познавам единствено четирима естествени, трима от които към този момент са в чужбина.
Как да си откри човек среда в оскъдно провинциално градче с 20 000 души население, половината от които са герберасти (разбирай некaдъpнuци, назначени с едничката цел да слушкат, в случай че желаят да папкат), а другата половина са микс от необразовани ембриони от малцинствата, червени пенсионери и млади надъхани патриотари с татуировки на национални герои?!
Задушаващо
е да си измежду същества, които имат вяра в конспирации, само че не и в просвета. Които четат и слушат изявления на Цончо Ганев/Нешка Робева/Румен Радев, само че не и репортажи на BBC/Reuters/Guardian или изводи от отчети на Организация на обединените нации и самостоятелни интернационалните организации.
В сходен прованс човек е единствено на крачка да загуби религия в себе си и в Човечеството. Вече заобикалям нови другарства от боязън да не попадна на следващото комуно-руско зомби.
А в действителност казусът не е, че живеем в провинцията. Проблемът е, че провинцията живее в мнозина от нас и няма никакво желание скоро да се разкара.
Живея в дребен недодялан град. Провинциален, освен тъй като е друг от София, а най-много поради хората.
Тук те лъхат на провинция във всичко: от разбиранията за войната в Украйна, през носталгията по един отминал незаконен режим до безспорната
празнина в погледа
От няколко години пребивавам тук и съвсем не съм срещал човек, който да е наясно, че:
- Русия е агресорът, а Украйна - жертвата;
- Путин е всеобщ палач и потвърден международен терорист;
- Комунизмът у нас е бил ужасяващ човеконенавистен строй с тежки последици до ден днешен;
- Наличието на гей паради няма да направи децата ни гейове;
- Бил Гейтс не желае да ни чипира мозъците с ваксини;
- Българските Военновъздушни сили не ни пръскат с кемтрейлс;
- Излизането от Европейски Съюз и НАТО не е добре за България...
И още, и още...
И другото, което се случва в този мой прованс: тук хората " потвърждават " правотата си с обстоятелството, че ВСИЧКИ мислят по същия метод. Буквално всички: и млади, и стари; и продавачи на зарзават; и лекарки; и детски учителки; и някогашни шефове на исторически музеи; и шофьори; и шпакловчици; и културисти; и хора с частен бизнес...
Нали сте гледали страшни филми за зомбита, където злото потегля от едно зомби, което ухапва някой естествен човек и моменталлно го трансформира в зомби? В дребното ми провансче към този момент няма естествени. Тук всички са
свиреп изпохапани от съветската агитация
Зверски! Но са окрилени от съзнанието, че са болшинство и са на всички места.
Количеството им подсигурява уюта и убедеността, че са прави. И защото са болшинство, това „ преимущество “ като че ли отстранява нуждата да си създадат труда, с цел да ревизират информацията, която постоянно им спускат прокремълските инфлуенсъри. И която популяризират със забележителна пристрастеност.
Те ме гледат с подигравка.
Те ми споделят, че АЗ съм жертва на агитация.
Те са уверени, че думите " евроатлантически " и " англосаксонски " са неприятни.
Те ми изясняват какъв брой хубаво е било по соца и какъв брой неприятно е станало след влизането ни в Европейски Съюз.
Бранят достойнството на Путлер, като че ли отстояват светостта на Левски
Често агресират. Радикализират се. Пишат ми на персонални. Заплашват ме. През ден се караме в градинките.
Само не ми казвайте " Ми то и в София е по този начин ". В огромните градове въпреки всичко можеш да си надуеш личен балон на нормалност, да се затвориш или да се обградиш с индивиди, които не са съветски зомбита. Там въпреки всичко има и естествени люде. Тук познавам единствено четирима естествени, трима от които към този момент са в чужбина.
Как да си откри човек среда в оскъдно провинциално градче с 20 000 души население, половината от които са герберасти (разбирай некaдъpнuци, назначени с едничката цел да слушкат, в случай че желаят да папкат), а другата половина са микс от необразовани ембриони от малцинствата, червени пенсионери и млади надъхани патриотари с татуировки на национални герои?!
Задушаващо
е да си измежду същества, които имат вяра в конспирации, само че не и в просвета. Които четат и слушат изявления на Цончо Ганев/Нешка Робева/Румен Радев, само че не и репортажи на BBC/Reuters/Guardian или изводи от отчети на Организация на обединените нации и самостоятелни интернационалните организации.
В сходен прованс човек е единствено на крачка да загуби религия в себе си и в Човечеството. Вече заобикалям нови другарства от боязън да не попадна на следващото комуно-руско зомби.
А в действителност казусът не е, че живеем в провинцията. Проблемът е, че провинцията живее в мнозина от нас и няма никакво желание скоро да се разкара.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ