Русофилска църковна истерия І.
Калин Янакиев,
Предупреждавам през цялото време: в тези мои текстове не трябва да се търси какъвто и да било опит за „ нареждане “ на страната на някоя от „ партиите “ в Св. Синод на БПЦ по отношение на идния патриаршески избор. Както всички и аз виждам ясно тези „ партии “, виждам и кои са тези архиереи, които (без да го признават) ги оглавяват и управляват дейностите и пазарлъците им. Само че даже да имам персонален „ любимец “ за патриарх, аз в никакъв случай не бих го споделил обществено. Това би било безусловно неточно и самонадеяно.
Да напиша това, което следва по-долу, ме провокира една – ще кажа – жалка нервност, в която през последните десетина дни изпадна една изключително креслива група наши „ православни “ ревностници, прикриващи с църковна лексика (на византийските ѝ „ завъртулки “ общо взето се научиха) своето същинско изповедание. А то – декларирам го напряко – е идолопоклонството им пред Русия. Всъщност само „ похищението “ към този техен кумир е в положение да пробуди „ православната “ им пристрастеност.
„ Посегателството “ към идола в сегашния случай бе осъществено преди към две седмици, когато в Константинопол (истеричната група постоянно упорства – „ в Истанбул “) трима наши митрополити и двама епископи направиха взаимно църковно служение, предстоятелствано (естествено) от Вселенския патриарх Вартоломей, само че в което участваха и… о, смут – свещенослужители от Православната черква на Украйна (ПЦУ) – приета за автокефална с томос от Константинопол при започване на 2019 година и поради което Московската патриаршия (РПЦ-МП) скъса общението си с Вселенския трон и разгласи станалото за „ посягане към каноничната църковна територия на РПЦ “.
Малко след въпросното взаимно служение, ужасно ядосаната от това „ безчинство “ на БПЦ Московска патриаршия разгласи публично, че прекъсва общение с участвалите в него петима наши архиереи. Прекъсва го поради дързостта им да съслужат с украинските „ разколници “. И ето точно това взриви нашенските „ мно-о-го православни “ русофили. Отначало ще описвам в резюме техния манталитетен профил, който най-накрая би трябвало да бъде показан на публиката ни. Всъщност всички те са несъмнено богословски (и исторически) дилетанти, като една част от тях съставляват тези (немалко), които в последните години съвсем съумяха да трансфорат православната ни черква в старческо леговище за авариралия си комунизъм. Понеже към този момент ги няма „ другарите “ от Политбюро на Българска комунистическа партия, пред които те приклякаха в по-ранната си младост, в десетилетията след 1989 година те последователно наобиколиха и започнаха да приклякат пред „ дядовците “ от Светия ни Синод; откриха си „ свещена (разбира се антизападна) идея “, на която да се посветят, и „ свещена подчиненост “, на която да станат клетвено послушни. Още повече станаха „ църковни “, откогато от Москва – вместо за споминалия се „ интернационализъм “ и за „ социалистическия лагер “ – захванаха да им приказват за „ Православная цивилизация “, а пък вместо с „ американския империализъм “ започнаха да водят война с „ атеистичния, демоничния, анти-Христовия и т. н. непокътнат Запад “. Най-гръмогласни през последните седмици и по отношение на „ незаконното съслужение на нашите архиереи “ („ люти вълци разколници “) от тази група са остарялата поклонница на други Андрей Луканов и Серьожата Станишев – Велислава Дърева, а също и потомката на члена на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия други Митко Григоров – Дарина Григорова – през днешния ден и двете „ надълбоко църковни женщини “. Другата част от изпадналите в нервност след „ съслужението “ са лично богословските дилетанти – съставляват ги най-много неуспелият в предходните десетилетия художник авангардист, а през днешния ден възхитен апокалиптик (да – да си и възхитен, и апокалиптик по едно и също време през днешния ден е допустимо и дори църковно модерно) Георги Тодоров, който в Кошлуковата Българска национална телевизия постоянно канят и показват точно като „ богослов “. Заедно с него (има си хас) и непрестанно овлажнения от путинофилия и пеещ в хора на Св. Александър Невски Явор Дачков, а също и „ православната джихадистка “ Василианна Мерхеб. Към тези две профилни групички през предходната седмица най-неочаквано (и нелепо) се прибави и… политическият „ водач “ Костадин Костадинов, който дотам се увлече в „ православната си ревнивост “, че изиска – с изключение на низвержение на „ съслужилите “ – ни повече, ни по-малко президентът Радев да свика консултативния съвет по национална сигурност поради „ неприемливата интервенция на Съединени американски щати “ (разбира се) чрез „ Константинополското им прокси Вартоломей “ в „ нашите вътрешни църковни каузи “. По същия мотив клетият Костадинов, чиито знания по църковната ни история са на нивото на шесто-седмокласник изръси такива гръмовити нелепости, че чак да те хване позор.
Аматьорските (и от богословско и от историческо естество) приказки на упоменатите от мен нагоре откриха обаче най-концентриран израз в една обява на Велислава Дърева в „ Поглед инфо “, написана с подобен сантиментален звук, че може да разсъни единствено смях у актуалния четец. С звук, ще кажа, представляващ причудлива примес сред дядо-Благоевски социалистически възторг от началото на ХХ в. и византийски филипики от късното Средновековие („ лютите вълци разколници “ са точно в тази публикация; там патриарх Вартоломей е титулуван „ Велзевула Вселенски “, а църковните съперници на Дърева са създадени във „ фанариоти и фарисеи всевъзможни, чеда ехиднини, брокери и търговци с вярата “ и други под.).
Доколкото обаче в тази обява всички обвинявания на новоцърковните съветски идолопоклонници – всичките им аматьорски „ причини “, откриха в действителност най-концентрирана форма, аз ще стартира да им давам отговор точно взимайки ги от нея.
1. Съслужилите с Вселенския патриарх Вартоломей и с духовниците от ПЦУ петима архиереи на БПЦ са упрекнати в „ каноничното закононарушение “ да влязат в общение с „ украинската разколническа лъжецърква “. Нека обаче да кажа на Велислава Дърева (а в нейно лице и на всички започващи обвинителните си пледоарии точно с тази съществена предпоставка), че БПЦ всъщност… в никакъв случай не е обявявала публично – синодално – Православната черква на Украйна за „ разколническа “ и за „ лъжецърква “. Да, незабавно откакто РПЦ разгласи – в края на 2018 година, че прекъсва общението си с Константинополската патриаршия поради дадения от нея томос за автокефалия на ПЦУ, в Св. Синод на БПЦ постъпи публично писмо от Московската патриаршия, в което се настояваше църквата ни да жигосах ПЦУ точно като разколна. Само че (въпреки напъните на избрани наши митрополити да се съгласим с настояването на Москва) Св. Синод взе тогава решение да сътвори „ специфична синодална комисия “ за изследване на въпроса, с цел да може да се произнесе по него „ в бъдеще “. Г-жо Дърева, Георги Тодоров и прочие, дано ви кажа, че до този миг синодалната ни комисия не се е произнесла по каноничния статус на ПЦУ, а затова, за БПЦ (а не за вас, богословски аматьори) Украинската черква не е разколническа и значи, съслужението с нейни духовници, още повече когато църковната работа се предстоятелства не от някого от тях, а от патриарха на черква, с която БПЦ е в постоянно канонично общение, не може да предстои по никакъв метод на санкциониране от каноните, визиращи общение с разколници. Прочее, знаете ли кои са тия догми или привикнахте да „ развявате “ тази дума, от която нямате и разбиране?
2. Велислава Дърева ни припомня, че „ единствено 4 (от 15) поместни църкви признават ПЦУ “. Но затова, по този начин излиза по нейната (и на останалите богословски аматьори) логичност, тези четири поместни църкви в действителност, тъкмо както нашите архиереи, са влезнали в „ противоканонично “ общение с „ разколници “. Питам тогава: може ли да ми изясни Дърева за какво и по какъв начин формалната БПЦ е и продължава да е в общение с тези четири поместни църкви (да ѝ ги напомня – с изключение на Константинополската патриаршия, това са Еладската (Гръцката) архиепископия, Александрийската патриаршия и Кипърската архиепископия)? А по какъв начин по-нататък с най-малко две от тях (с Гръцката и с Кипърската) е в общение и… самата Московска патриаршия? О, Велиславо! Я си дай сметка за нещо още по-каверзно: с „ встъпилите в общение с разколниците от ПЦУ “ петима архиереи са в канонично общение и… всички останали архиереи на личната ни БПЦ. А щом са и остават в общение с тях, не би трябвало ли и тях всичките, Велиславо, да низвергнем?
После: в случай че обичаната ти РПЦ афишира (без да мисли), че прекъсва общението си с въпросните наши петима архиереи (с които обаче са в общение останалите ни архиереи), по какъв начин РПЦ продължава да е в общение с църквата ни въобще? Май нещата стоят по-сложничко, в сравнение с ви се коства на вас, богословските дилетанти.
3. Константинополският патриарх – главният провинен за случилото се – който Дърева назовава със светското му име „ Архондонис “, бил изпаднал „ в разкол небивала “. Тази нелепост русофилските църковни идолопоклонници започнаха да повтарят неотдавна. Откри им я богословският дилетант Георги Тодоров. Ще ви попитам обаче, уважаеми: от кой момент започнахте да произвеждате ереси и еретици, каквито – дано ви осведомя – се „ създават “ единствено след съборно (и дори вселенски-съборно) наказание? От такова, споделям, наказание, а не от малките екрани и от „ Поглед инфо “. Ще ви запитам още: в случай че Вартоломей (Архондонис) е изпаднал „ в разкол “, освен това „ небивала “, по какъв начин пък вие продължавате да принадлежите към БПЦ, която е в църковно общение с църквата на този „ разколник “? Църква, която е в общение с еретици, сама не е към този момент черква (потърсете си каноните за това). А значи не са църкви и… всички църкви, които поддържат връзка с „ еретика от Константинопол “. А знаете ли кои са те – кои православни църкви поддържат връзка с Константинопол? Всички – всички, Велиславо, без РПЦ. Не значи ли това, че в случай че действате „ по акривия “ (и в случай че знаете какво значи тази дума) вие, дръзващите да определяте Вселенския патриарх като разколник, би трябвало да напуснете и нашата черква и да се приютите в единствената „ необщуваща с еретика “ РПЦ. Не е ли време към този момент да го извършите и да ни освободите от себе си?
…Но е разкол, разкол е – слушам апокалиптичния глас на Г. Тодоров (когото повтаря и Велислава Дърева) – да се твърди, че Константинополският патриарх е (сред останалите) „ първи без равни “, както го твърди и самият Вартоломей. Къде обаче, ще попитам богословските дилетанти – прочетохте вие това „ първи без равни “ като публична теория на Константинопол, на патриарх Вартоломей? Къде? Кажи ми, г-жо Дърева! Понеже знам, че не можеш да ми го кажеш, ще ти го кажа (и на теб, и на Г. Тодоров) аз. Има публикация (статия!) на сегашния митрополит Елпидофор с такова заглавие, която не е нищо повече от негово частно богословско мнение (теологумен) и която, в случай че бихте прочели (а можете – има я на български в сп. „ Християнство и просвета “), ще разберете, че в нея изобщо не става дума за някакъв „ православен папизъм “. И макар че не става – поради изкусителността на самия израз Константинополската патриаршия публично се разграничи от богословското мнение на митроп. Елпидофор.
Вие обаче, които не сте си създали труда да се запознаете с проблема, крещейки тази нелепост, се провинявате в църковна клюка. Ха потърсете каноните, санкциониращи оклеветяването в разкол.
4. Освен като „ разколник “ обаче, патр. Вартоломей – оскърбил „ свещената Москва “, давайки томос на ненавистната ви ПЦУ, бил оскърбил и нашата черква, заявявайки в словото си в „ Св. Александър Невски “ през 2015 година, че „ православният български народ “ се състои от „ схизматици, етнофилетици, еретици “. Стара история, претоплена гозба, г-жо Дърева! В тази своя „ тирада “, както я наричаш, патр. Вартоломей тогава (има го на запис) изрази удовлетворението си, че след годините на схизмата от 1872 година БПЦ още веднъж е в братско общение със своята църква-майка. А че етнофилетизмът е разкол, г-жо Дърева, е съборно одобрение на целокупната Православна черква. Защото, да – разкол е църквата да се конституира на етнически принцип и тази разкол е наказана точно във връзка оповестяването на Българската Екзархия през 1872 година Но, дано ти доверя (тук и на историческия „ хлапак “ К. Костадинов), че за схизматична тогава афишират тази наша „ славна “ Екзархия и всички поместни православни църкви, в това число Руската, която – за сведение – таман по тази причина си и построява в София така наречен съветска черква, с цел да не се черкуват руснаците у нас дружно със „ схизматиците “. Да, това в историческите читанки за прогимназията не го написа.
Не можел обаче, видиш ли – продължава Дърева – „ Архондонис да преживее… обстоятелството, че БПЦ е автокефална. Боде му очите самостоятелната БПЦ “. Олеле! А кой ни дава тази автокефалия през 1961 година, бе Велиславо? Имаш ли визия, че това е точно Константинопол, който през днешния ден не можел да преживее обстоятелството, че сме автокефална черква?
5. Накрай Вселенският патриарх „ не можел да се помири, че не сме отишли на вълчия му събор в Крит “. И по тази причина направил тази провокация със съслужението с „ разколници “ в Истанбул. Уважаеми, дано ви попитам: принудително ли ги е закарал Вартоломей нашите архиереи там, та всичко струпвате върху неговата глава? Прочее: Съборът в Крит бил „ вълчи “? Помня, че това в цяла брошура ни обясни тогава богословският дилетант Г. Тодоров. „ Вълчи “ бил, тъй като – осведомяваха ни и избрани наши синодали – на него „ безусловно щяло да се съобщи Православието “. И не отидоха на този Събор, така както им го заръча РПЦ. Питам обаче през днешния ден: в случай че на този „ вълчи събор “ се явиха предстоятелите и църковните делегации на: Константинополската, Александрийската, Иерусалимската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската и Чешко-словашката православни църкви, всички те във „ вълчи събор “ ли участваха? И всички те предадоха ли Православието? Ако е по този начин, в този момент то се „ съхранява “ единствено у нас, в Москва (е и в Грузия и Антиохия)! Престанете да говорите тези истеричави нелепости, оскърбени съветски идолопоклонници!
Затова пък какво в действителност съставлява Църквата в Украйна (ПЦУ), за която твърдите, че е „ разколническа “ и основана с „ незабележим томос “ по подстрекателство на Съединени американски щати и „ целокупния Запад “, ще се опитам да обясня в идващ текст, тъй като това точно е и основното.
Предупреждавам през цялото време: в тези мои текстове не трябва да се търси какъвто и да било опит за „ нареждане “ на страната на някоя от „ партиите “ в Св. Синод на БПЦ по отношение на идния патриаршески избор. Както всички и аз виждам ясно тези „ партии “, виждам и кои са тези архиереи, които (без да го признават) ги оглавяват и управляват дейностите и пазарлъците им. Само че даже да имам персонален „ любимец “ за патриарх, аз в никакъв случай не бих го споделил обществено. Това би било безусловно неточно и самонадеяно.
Да напиша това, което следва по-долу, ме провокира една – ще кажа – жалка нервност, в която през последните десетина дни изпадна една изключително креслива група наши „ православни “ ревностници, прикриващи с църковна лексика (на византийските ѝ „ завъртулки “ общо взето се научиха) своето същинско изповедание. А то – декларирам го напряко – е идолопоклонството им пред Русия. Всъщност само „ похищението “ към този техен кумир е в положение да пробуди „ православната “ им пристрастеност.
„ Посегателството “ към идола в сегашния случай бе осъществено преди към две седмици, когато в Константинопол (истеричната група постоянно упорства – „ в Истанбул “) трима наши митрополити и двама епископи направиха взаимно църковно служение, предстоятелствано (естествено) от Вселенския патриарх Вартоломей, само че в което участваха и… о, смут – свещенослужители от Православната черква на Украйна (ПЦУ) – приета за автокефална с томос от Константинопол при започване на 2019 година и поради което Московската патриаршия (РПЦ-МП) скъса общението си с Вселенския трон и разгласи станалото за „ посягане към каноничната църковна територия на РПЦ “.
Малко след въпросното взаимно служение, ужасно ядосаната от това „ безчинство “ на БПЦ Московска патриаршия разгласи публично, че прекъсва общение с участвалите в него петима наши архиереи. Прекъсва го поради дързостта им да съслужат с украинските „ разколници “. И ето точно това взриви нашенските „ мно-о-го православни “ русофили. Отначало ще описвам в резюме техния манталитетен профил, който най-накрая би трябвало да бъде показан на публиката ни. Всъщност всички те са несъмнено богословски (и исторически) дилетанти, като една част от тях съставляват тези (немалко), които в последните години съвсем съумяха да трансфорат православната ни черква в старческо леговище за авариралия си комунизъм. Понеже към този момент ги няма „ другарите “ от Политбюро на Българска комунистическа партия, пред които те приклякаха в по-ранната си младост, в десетилетията след 1989 година те последователно наобиколиха и започнаха да приклякат пред „ дядовците “ от Светия ни Синод; откриха си „ свещена (разбира се антизападна) идея “, на която да се посветят, и „ свещена подчиненост “, на която да станат клетвено послушни. Още повече станаха „ църковни “, откогато от Москва – вместо за споминалия се „ интернационализъм “ и за „ социалистическия лагер “ – захванаха да им приказват за „ Православная цивилизация “, а пък вместо с „ американския империализъм “ започнаха да водят война с „ атеистичния, демоничния, анти-Христовия и т. н. непокътнат Запад “. Най-гръмогласни през последните седмици и по отношение на „ незаконното съслужение на нашите архиереи “ („ люти вълци разколници “) от тази група са остарялата поклонница на други Андрей Луканов и Серьожата Станишев – Велислава Дърева, а също и потомката на члена на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия други Митко Григоров – Дарина Григорова – през днешния ден и двете „ надълбоко църковни женщини “. Другата част от изпадналите в нервност след „ съслужението “ са лично богословските дилетанти – съставляват ги най-много неуспелият в предходните десетилетия художник авангардист, а през днешния ден възхитен апокалиптик (да – да си и възхитен, и апокалиптик по едно и също време през днешния ден е допустимо и дори църковно модерно) Георги Тодоров, който в Кошлуковата Българска национална телевизия постоянно канят и показват точно като „ богослов “. Заедно с него (има си хас) и непрестанно овлажнения от путинофилия и пеещ в хора на Св. Александър Невски Явор Дачков, а също и „ православната джихадистка “ Василианна Мерхеб. Към тези две профилни групички през предходната седмица най-неочаквано (и нелепо) се прибави и… политическият „ водач “ Костадин Костадинов, който дотам се увлече в „ православната си ревнивост “, че изиска – с изключение на низвержение на „ съслужилите “ – ни повече, ни по-малко президентът Радев да свика консултативния съвет по национална сигурност поради „ неприемливата интервенция на Съединени американски щати “ (разбира се) чрез „ Константинополското им прокси Вартоломей “ в „ нашите вътрешни църковни каузи “. По същия мотив клетият Костадинов, чиито знания по църковната ни история са на нивото на шесто-седмокласник изръси такива гръмовити нелепости, че чак да те хване позор.
Аматьорските (и от богословско и от историческо естество) приказки на упоменатите от мен нагоре откриха обаче най-концентриран израз в една обява на Велислава Дърева в „ Поглед инфо “, написана с подобен сантиментален звук, че може да разсъни единствено смях у актуалния четец. С звук, ще кажа, представляващ причудлива примес сред дядо-Благоевски социалистически възторг от началото на ХХ в. и византийски филипики от късното Средновековие („ лютите вълци разколници “ са точно в тази публикация; там патриарх Вартоломей е титулуван „ Велзевула Вселенски “, а църковните съперници на Дърева са създадени във „ фанариоти и фарисеи всевъзможни, чеда ехиднини, брокери и търговци с вярата “ и други под.).
Доколкото обаче в тази обява всички обвинявания на новоцърковните съветски идолопоклонници – всичките им аматьорски „ причини “, откриха в действителност най-концентрирана форма, аз ще стартира да им давам отговор точно взимайки ги от нея.
1. Съслужилите с Вселенския патриарх Вартоломей и с духовниците от ПЦУ петима архиереи на БПЦ са упрекнати в „ каноничното закононарушение “ да влязат в общение с „ украинската разколническа лъжецърква “. Нека обаче да кажа на Велислава Дърева (а в нейно лице и на всички започващи обвинителните си пледоарии точно с тази съществена предпоставка), че БПЦ всъщност… в никакъв случай не е обявявала публично – синодално – Православната черква на Украйна за „ разколническа “ и за „ лъжецърква “. Да, незабавно откакто РПЦ разгласи – в края на 2018 година, че прекъсва общението си с Константинополската патриаршия поради дадения от нея томос за автокефалия на ПЦУ, в Св. Синод на БПЦ постъпи публично писмо от Московската патриаршия, в което се настояваше църквата ни да жигосах ПЦУ точно като разколна. Само че (въпреки напъните на избрани наши митрополити да се съгласим с настояването на Москва) Св. Синод взе тогава решение да сътвори „ специфична синодална комисия “ за изследване на въпроса, с цел да може да се произнесе по него „ в бъдеще “. Г-жо Дърева, Георги Тодоров и прочие, дано ви кажа, че до този миг синодалната ни комисия не се е произнесла по каноничния статус на ПЦУ, а затова, за БПЦ (а не за вас, богословски аматьори) Украинската черква не е разколническа и значи, съслужението с нейни духовници, още повече когато църковната работа се предстоятелства не от някого от тях, а от патриарха на черква, с която БПЦ е в постоянно канонично общение, не може да предстои по никакъв метод на санкциониране от каноните, визиращи общение с разколници. Прочее, знаете ли кои са тия догми или привикнахте да „ развявате “ тази дума, от която нямате и разбиране?
2. Велислава Дърева ни припомня, че „ единствено 4 (от 15) поместни църкви признават ПЦУ “. Но затова, по този начин излиза по нейната (и на останалите богословски аматьори) логичност, тези четири поместни църкви в действителност, тъкмо както нашите архиереи, са влезнали в „ противоканонично “ общение с „ разколници “. Питам тогава: може ли да ми изясни Дърева за какво и по какъв начин формалната БПЦ е и продължава да е в общение с тези четири поместни църкви (да ѝ ги напомня – с изключение на Константинополската патриаршия, това са Еладската (Гръцката) архиепископия, Александрийската патриаршия и Кипърската архиепископия)? А по какъв начин по-нататък с най-малко две от тях (с Гръцката и с Кипърската) е в общение и… самата Московска патриаршия? О, Велиславо! Я си дай сметка за нещо още по-каверзно: с „ встъпилите в общение с разколниците от ПЦУ “ петима архиереи са в канонично общение и… всички останали архиереи на личната ни БПЦ. А щом са и остават в общение с тях, не би трябвало ли и тях всичките, Велиславо, да низвергнем?
После: в случай че обичаната ти РПЦ афишира (без да мисли), че прекъсва общението си с въпросните наши петима архиереи (с които обаче са в общение останалите ни архиереи), по какъв начин РПЦ продължава да е в общение с църквата ни въобще? Май нещата стоят по-сложничко, в сравнение с ви се коства на вас, богословските дилетанти.
3. Константинополският патриарх – главният провинен за случилото се – който Дърева назовава със светското му име „ Архондонис “, бил изпаднал „ в разкол небивала “. Тази нелепост русофилските църковни идолопоклонници започнаха да повтарят неотдавна. Откри им я богословският дилетант Георги Тодоров. Ще ви попитам обаче, уважаеми: от кой момент започнахте да произвеждате ереси и еретици, каквито – дано ви осведомя – се „ създават “ единствено след съборно (и дори вселенски-съборно) наказание? От такова, споделям, наказание, а не от малките екрани и от „ Поглед инфо “. Ще ви запитам още: в случай че Вартоломей (Архондонис) е изпаднал „ в разкол “, освен това „ небивала “, по какъв начин пък вие продължавате да принадлежите към БПЦ, която е в църковно общение с църквата на този „ разколник “? Църква, която е в общение с еретици, сама не е към този момент черква (потърсете си каноните за това). А значи не са църкви и… всички църкви, които поддържат връзка с „ еретика от Константинопол “. А знаете ли кои са те – кои православни църкви поддържат връзка с Константинопол? Всички – всички, Велиславо, без РПЦ. Не значи ли това, че в случай че действате „ по акривия “ (и в случай че знаете какво значи тази дума) вие, дръзващите да определяте Вселенския патриарх като разколник, би трябвало да напуснете и нашата черква и да се приютите в единствената „ необщуваща с еретика “ РПЦ. Не е ли време към този момент да го извършите и да ни освободите от себе си?
…Но е разкол, разкол е – слушам апокалиптичния глас на Г. Тодоров (когото повтаря и Велислава Дърева) – да се твърди, че Константинополският патриарх е (сред останалите) „ първи без равни “, както го твърди и самият Вартоломей. Къде обаче, ще попитам богословските дилетанти – прочетохте вие това „ първи без равни “ като публична теория на Константинопол, на патриарх Вартоломей? Къде? Кажи ми, г-жо Дърева! Понеже знам, че не можеш да ми го кажеш, ще ти го кажа (и на теб, и на Г. Тодоров) аз. Има публикация (статия!) на сегашния митрополит Елпидофор с такова заглавие, която не е нищо повече от негово частно богословско мнение (теологумен) и която, в случай че бихте прочели (а можете – има я на български в сп. „ Християнство и просвета “), ще разберете, че в нея изобщо не става дума за някакъв „ православен папизъм “. И макар че не става – поради изкусителността на самия израз Константинополската патриаршия публично се разграничи от богословското мнение на митроп. Елпидофор.
Вие обаче, които не сте си създали труда да се запознаете с проблема, крещейки тази нелепост, се провинявате в църковна клюка. Ха потърсете каноните, санкциониращи оклеветяването в разкол.
4. Освен като „ разколник “ обаче, патр. Вартоломей – оскърбил „ свещената Москва “, давайки томос на ненавистната ви ПЦУ, бил оскърбил и нашата черква, заявявайки в словото си в „ Св. Александър Невски “ през 2015 година, че „ православният български народ “ се състои от „ схизматици, етнофилетици, еретици “. Стара история, претоплена гозба, г-жо Дърева! В тази своя „ тирада “, както я наричаш, патр. Вартоломей тогава (има го на запис) изрази удовлетворението си, че след годините на схизмата от 1872 година БПЦ още веднъж е в братско общение със своята църква-майка. А че етнофилетизмът е разкол, г-жо Дърева, е съборно одобрение на целокупната Православна черква. Защото, да – разкол е църквата да се конституира на етнически принцип и тази разкол е наказана точно във връзка оповестяването на Българската Екзархия през 1872 година Но, дано ти доверя (тук и на историческия „ хлапак “ К. Костадинов), че за схизматична тогава афишират тази наша „ славна “ Екзархия и всички поместни православни църкви, в това число Руската, която – за сведение – таман по тази причина си и построява в София така наречен съветска черква, с цел да не се черкуват руснаците у нас дружно със „ схизматиците “. Да, това в историческите читанки за прогимназията не го написа.
Не можел обаче, видиш ли – продължава Дърева – „ Архондонис да преживее… обстоятелството, че БПЦ е автокефална. Боде му очите самостоятелната БПЦ “. Олеле! А кой ни дава тази автокефалия през 1961 година, бе Велиславо? Имаш ли визия, че това е точно Константинопол, който през днешния ден не можел да преживее обстоятелството, че сме автокефална черква?
5. Накрай Вселенският патриарх „ не можел да се помири, че не сме отишли на вълчия му събор в Крит “. И по тази причина направил тази провокация със съслужението с „ разколници “ в Истанбул. Уважаеми, дано ви попитам: принудително ли ги е закарал Вартоломей нашите архиереи там, та всичко струпвате върху неговата глава? Прочее: Съборът в Крит бил „ вълчи “? Помня, че това в цяла брошура ни обясни тогава богословският дилетант Г. Тодоров. „ Вълчи “ бил, тъй като – осведомяваха ни и избрани наши синодали – на него „ безусловно щяло да се съобщи Православието “. И не отидоха на този Събор, така както им го заръча РПЦ. Питам обаче през днешния ден: в случай че на този „ вълчи събор “ се явиха предстоятелите и църковните делегации на: Константинополската, Александрийската, Иерусалимската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската и Чешко-словашката православни църкви, всички те във „ вълчи събор “ ли участваха? И всички те предадоха ли Православието? Ако е по този начин, в този момент то се „ съхранява “ единствено у нас, в Москва (е и в Грузия и Антиохия)! Престанете да говорите тези истеричави нелепости, оскърбени съветски идолопоклонници!
Затова пък какво в действителност съставлява Църквата в Украйна (ПЦУ), за която твърдите, че е „ разколническа “ и основана с „ незабележим томос “ по подстрекателство на Съединени американски щати и „ целокупния Запад “, ще се опитам да обясня в идващ текст, тъй като това точно е и основното.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




