Дойде ли краят на евтините китайски коли?
Пекин най-сетне се намесва, с цел да спре рецесията на най-големия авто пазар в света. След пагубния старт на годината, когато продажбите през януари се сринаха с съвсем 20% на годишна база, Държавната администрация за контролиране на пазара (SAMR) издаде „ Наръчник за сходство “, който дейно не разрешава на автомобилните производители да продават коли под себестойността им. Тази фрапантна мярка има за цел да постави завършек на тригодишната ценова война, която е унищожила към 471 милиарда юана (над 65 милиарда евро) от производството в бранша и е докарала повече от половината от автомобилните дилъри в Китай до загуби.
Новите правила, които публично влязоха в действие на 12 февруари, слагат строга правна граница против „ нелоялната конкуренция “. Съгласно насоките „ индустриалните разноски “ са строго дефинирани и включват освен производството, само че и административните, финансовите и комерсиалните разноски. Това затваря малките врати, които колоси като BYD и Tesla използваха преди, с цел да изтласкат по-малките си съперници посредством нападателни дотации и отстъпки. Регулаторните органи предизвестиха, че марките, които бъдат хванати да употребяват прикрити понижения на цените като предложение на висококачествени версии на базови модели на цени или изкуствено ниски лихвени проценти са изложени на обилни правни опасности и евентуално тежки санкции.
Докато вътрешният пазар доста се охлади, спадайки от 2,2 милиона единици през декември до едвам 1,4 милиона през януари, китайските производители от ден на ден поглеждат към хоризонта, с цел да поддържат своята инерция. BYD, който сега е най-големият производител на електрически автомобили в света, си е сложил амбициозната цел да изнесе 1,3 милиона автомобила през 2026 година, което е скок от 24% по отношение на рекордните си резултати за 2025-та. Този завой към световните пазари идва в миг, в който се чака вътрешното търсене да остане непроменено или даже да спадне с 3% през тази година заради намаляването на данъчните облекчения за електрически автомобили и общото изстудяване на потребителското доверие.
Може би най-големият удар по ценовата война е репресивната политика на държавното управление против „ издевателството на доставчиците “. В продължение на години автомобилните производители натрупваха парични средства, като удължаваха платежните цикли на доставчиците на части до 300 дни. Новите ограничения за контрол сполучливо понижиха тази междинна стойност до едвам 54 дни, като дейно изчерпаха разновидностите, които производителите използваха за финансиране на огромните си отстъпки. Както означи един анализатор, без опцията да задържат парите на доставчиците, промишлеността е принудена да пренасочи фокуса си от изтощителна война към конкуренция, основана на технологии и същинска стойност.
