Вълнения около Митрофанова - стонове на страх, че сега „братушките“ ще ни се разсърдят непоправимо и ще ни нападнат
Калин Янакиев,
Голям пòплак измежду русофилските партии в България (БСП, Възраждане и чалга-патриотите от ИТН) провокира оповестеното от министър-председателя Кирил Петков решение за изгонването на 70 дипломати от надвишаващото 110 души личен състав съветско посолство у нас. Стонове на отвращение, на боязън, че в този момент „ братушките “ ще ни се разсърдят непоправимо и дори може да ни атакуван (за което „ ние ще сме си отговорни “), се разнесоха и от многочислените Facebook бранители на тази „ велика “ страна (на нейните заслуги за „ освобождението ни от османците “, на нейните Толстой, Достоевски и т.н.). Същевременно не забелязах огромно неспокойствие – камо ли потресение – от един изключително безочлив акт на ръководеното от Митрофанова посолство, който предшестваше, мисля единствено с един ден, решението за изгонването на 70-те. На своята публична страница то разгласява апел към българите – т.е. към жителите на една оповестена от Русия за „ неприятелска страна “ – да дарят средства за подкрепяне на… съветските бойци, които се бият в Украйна, и по-специално на тези, които с старания „ отвоюват “ така наречен Донецка и Луганска „ национални републики “. Да дарят тоест на госпожа Митрофанова пари за подкрепяне на тези, които убиват, унищожават и „ деукраинизират “ Украйна, които изтласкват талази от бежанци, в това число към нас и за които „ гостоприемният “ българин мрънка, че страната ги настанявала по „ нашите си “ хотели и им давала по 40 лева от „ нашите си пари “. Защо значи да не помогнем на тези бойци (включително на чеченските, дагестанските и така нататък наемници в техните редици)? В края на краищата – както написа над титулната страница на своя Facebook профил моя сътрудник от университета с класическа начетеност Stop Hating Russians. Сега пък аз ще се опитам да обясня – и на моята почитаема сътрудник, и на всички, които ни минимум не се впечатлиха от наглия апел на госпожа Митрофанова – на кого бихме „ помогнали “, отзовавайки се на него.
Ще им го илюстрирам единствено с няколко образеца.
Едните от тях са свидетелства от завладения от съветските бойци (след като бе на практика подравнен със земята) град Мариупол. Та ето – откакто най-сетне влязоха в него, сега тези бойци срутват с тежки строителни машини руините от ударените с бомби и ракети здания, без да си вършат труда да извадят от тях телата на убитите стотици техни (цивилни) жители, като изхвърлят всичко на… сметища. Ще кажа, че персонално за мен тези техни „ дейности “ са сравними единствено с фрагментите от нацистките булдозери, изриващи скелетоподобни тела от напусканите концлагери на Хитлер в края на Втората международна. Вонята от разлагащите се под руините човешки тела, които околните им (ако са останали някъде живи) в никакъв случай няма да узнаят къде са изтлели изцяло – съгласно свидетелствата – се носи на всички места из града. Онези „ щастливци “ пък, които в интервала на обсадата и изключително в последните ѝ дни са съумели да запазят труповете на убитите си по къщи и дворове – в този момент, бе ни обявено, биват задължавани (за да им се позволи да ги погребат „ публично “) да докарат тленните им остатъци в щабовете на новата власт, откъдето те да бъдат превозени някъде, отвън Мариупол, за „ експертиза “ (дали пък не са си ги избили самите украинци) и едвам след това, откакто им бъдат върнати, ще им се позволи да ги погребат, като заплатят всичките тези „ процедури “. Но ето за какво – както също бе обявено – живите всеобщо заравят телата на околните си по дворове и градинки или – върхът на ужаса – ги натрупат в двора на „ Метро “ в центъра на града. И тези подложени на пределно оскърбление хора – карани да „ донасят “ останките на убитите си „ за експертиза “ (представяте ли си: да би трябвало да „ донесеш “ детето си или майка си някъде си и след това да чакаш с дни „ да ти ги върнат “), карани да си заплащат, в това време са принудени да черпят вода от спукани тръбопроводи и да се мият в спонтанни палатки с някакви походни душове, тъй като в „ освободения “ град няма вода. Да, няма вода, само че новите съветски управляващи са разположили в Мариупол десетки открити камиони с конфигурирани на тях големи плазмени екрани, от които непрестанно тече програмата на московския „ Первый канал “. Защото другото най-важно нещо, което „ съветските воини “ правят през днешния ден в Мариупол (а се надяват да могат да го извършат и в цяла Украйна), както преди известно време им „ предписа “ московският „ политолог “ Тимофей Сергейцев, е лично – „ де-украинизацията “.
Именно по отношение на въпросната „ деукраинизация “ – още два обстоятелството. Съобщават ни, че от всички – даже частично оживели учебни здания в Мариупол „ освободителите “ изземват всички учебници на украински език и ги заменят с съветски такива. При това количеството на докарваните е толкоз огромно, че у мнозина се пораждат подозрения, дали новата власт не се готви да преселва в обезлюдения град „ колонисти “ от самата Русия.
И нещо последно от тази група: преди дни някогашният кметски консултант на Мариупол Петро Андрюшченко ни осведоми, че от градския храм „ Петър Могила “ (принадлежащ на Украинската православна черква под юрисдикцията на Московския патриархат) – със съдействието на свещеници от РПЦ е била изнесена цялата библиотека, събирана през годините от дарения, книгите (сред които неповторими украиноезични ръкописи от отминали векове) са били струпани в двора на храма и… запалени. Прочее, дано това си отбележат най-много „ православните “ ревнители на „ Светата Русь “.
Сега дано мина към втората група свидетелства. Всъщност, ще помоля читателите да се срещнат с видеото, линк към което показвам тук, с цел да видят по какъв начин лично се набират съветските бойци в така наречен „ Донецка национална република “, на които Митрофанова ни приканва „ да помогнем “. Да видят какви са в действителност тези рускоезични поданици на страдащата „ под бандеровски терор “ ДНР, които биват призовани да я „ освободят “, и с какъв „ родолюбив възторг “ потеглят да правят това. Записът е изработен с телефон в селището Макеевка и ни демонстрира бял микробус, от който излизат група цивилни бабаити. Както излиза наяве, тяхната задача е да стопират по улиците на селището млади мъже и да взимат документите им за идентичност (украински, схваща се). Лишени от документи, на тях им се споделя, че би трябвало да се явят във военните окръжия, следени от сепаратистите, с цел да бъдат мобилизирани във „ въоръжените сили на ДНР “ към този момент като… съветски бойци. Вижте деликатно на видеото, уважаеми читатели, по какъв начин реагират на тези акции жителите на Макеевка, чуйте по какъв начин реагира дамата зад кадър на тази форма на насилствена готовност. И след това си дайде сметка с какво предпочитание по този начин набраните „ воини “ ще „ освобождават “ ДНР от Украйна. Не мога да се усъмня, че в случай че не бъдат изпратени на първа линия като „ пушечно месо “, та да бъдат избити и виновността за това да бъде хвърлена върху „ бандеровските нацисти “, тези мъже най-вероятно биха дезертирали при първа опция. Защото страданието им „ под украински терор “ е в действителност безспорна небивалица. Та ето – и на тези „ съветски бойци “ госпожа Митрофанова ни прикани през миналата седмица „ да помогнем “.
Накрая ще се обърна (задочно) към моята сътрудник, написала във Facebook профила си Stop Hating Russians. Не, персонално аз не ненавиждам Russians нереално, нито там Достоевски, Толстой и впрочем. Онези варвари и издеватели в Мариупол, тези „ мутри “ в Макеевка, всички тези, които убиват, унищожават, правят аутодафета, „ деукраинизират “ обаче – а за тях, за тях става дума през днешния ден – аз в действителност откровено и надълбоко мразя. А по тази причина и по никакъв начин не пострадвам както за седемдесетимата изгонени от страната ни шпиони на този човеконенавистен режим, по този начин и за „ безотлагателно “ закриващата посолството си госпожа Митрофанова.
Голям пòплак измежду русофилските партии в България (БСП, Възраждане и чалга-патриотите от ИТН) провокира оповестеното от министър-председателя Кирил Петков решение за изгонването на 70 дипломати от надвишаващото 110 души личен състав съветско посолство у нас. Стонове на отвращение, на боязън, че в този момент „ братушките “ ще ни се разсърдят непоправимо и дори може да ни атакуван (за което „ ние ще сме си отговорни “), се разнесоха и от многочислените Facebook бранители на тази „ велика “ страна (на нейните заслуги за „ освобождението ни от османците “, на нейните Толстой, Достоевски и т.н.). Същевременно не забелязах огромно неспокойствие – камо ли потресение – от един изключително безочлив акт на ръководеното от Митрофанова посолство, който предшестваше, мисля единствено с един ден, решението за изгонването на 70-те. На своята публична страница то разгласява апел към българите – т.е. към жителите на една оповестена от Русия за „ неприятелска страна “ – да дарят средства за подкрепяне на… съветските бойци, които се бият в Украйна, и по-специално на тези, които с старания „ отвоюват “ така наречен Донецка и Луганска „ национални републики “. Да дарят тоест на госпожа Митрофанова пари за подкрепяне на тези, които убиват, унищожават и „ деукраинизират “ Украйна, които изтласкват талази от бежанци, в това число към нас и за които „ гостоприемният “ българин мрънка, че страната ги настанявала по „ нашите си “ хотели и им давала по 40 лева от „ нашите си пари “. Защо значи да не помогнем на тези бойци (включително на чеченските, дагестанските и така нататък наемници в техните редици)? В края на краищата – както написа над титулната страница на своя Facebook профил моя сътрудник от университета с класическа начетеност Stop Hating Russians. Сега пък аз ще се опитам да обясня – и на моята почитаема сътрудник, и на всички, които ни минимум не се впечатлиха от наглия апел на госпожа Митрофанова – на кого бихме „ помогнали “, отзовавайки се на него.
Ще им го илюстрирам единствено с няколко образеца.
Едните от тях са свидетелства от завладения от съветските бойци (след като бе на практика подравнен със земята) град Мариупол. Та ето – откакто най-сетне влязоха в него, сега тези бойци срутват с тежки строителни машини руините от ударените с бомби и ракети здания, без да си вършат труда да извадят от тях телата на убитите стотици техни (цивилни) жители, като изхвърлят всичко на… сметища. Ще кажа, че персонално за мен тези техни „ дейности “ са сравними единствено с фрагментите от нацистките булдозери, изриващи скелетоподобни тела от напусканите концлагери на Хитлер в края на Втората международна. Вонята от разлагащите се под руините човешки тела, които околните им (ако са останали някъде живи) в никакъв случай няма да узнаят къде са изтлели изцяло – съгласно свидетелствата – се носи на всички места из града. Онези „ щастливци “ пък, които в интервала на обсадата и изключително в последните ѝ дни са съумели да запазят труповете на убитите си по къщи и дворове – в този момент, бе ни обявено, биват задължавани (за да им се позволи да ги погребат „ публично “) да докарат тленните им остатъци в щабовете на новата власт, откъдето те да бъдат превозени някъде, отвън Мариупол, за „ експертиза “ (дали пък не са си ги избили самите украинци) и едвам след това, откакто им бъдат върнати, ще им се позволи да ги погребат, като заплатят всичките тези „ процедури “. Но ето за какво – както също бе обявено – живите всеобщо заравят телата на околните си по дворове и градинки или – върхът на ужаса – ги натрупат в двора на „ Метро “ в центъра на града. И тези подложени на пределно оскърбление хора – карани да „ донасят “ останките на убитите си „ за експертиза “ (представяте ли си: да би трябвало да „ донесеш “ детето си или майка си някъде си и след това да чакаш с дни „ да ти ги върнат “), карани да си заплащат, в това време са принудени да черпят вода от спукани тръбопроводи и да се мият в спонтанни палатки с някакви походни душове, тъй като в „ освободения “ град няма вода. Да, няма вода, само че новите съветски управляващи са разположили в Мариупол десетки открити камиони с конфигурирани на тях големи плазмени екрани, от които непрестанно тече програмата на московския „ Первый канал “. Защото другото най-важно нещо, което „ съветските воини “ правят през днешния ден в Мариупол (а се надяват да могат да го извършат и в цяла Украйна), както преди известно време им „ предписа “ московският „ политолог “ Тимофей Сергейцев, е лично – „ де-украинизацията “.
Именно по отношение на въпросната „ деукраинизация “ – още два обстоятелството. Съобщават ни, че от всички – даже частично оживели учебни здания в Мариупол „ освободителите “ изземват всички учебници на украински език и ги заменят с съветски такива. При това количеството на докарваните е толкоз огромно, че у мнозина се пораждат подозрения, дали новата власт не се готви да преселва в обезлюдения град „ колонисти “ от самата Русия.
И нещо последно от тази група: преди дни някогашният кметски консултант на Мариупол Петро Андрюшченко ни осведоми, че от градския храм „ Петър Могила “ (принадлежащ на Украинската православна черква под юрисдикцията на Московския патриархат) – със съдействието на свещеници от РПЦ е била изнесена цялата библиотека, събирана през годините от дарения, книгите (сред които неповторими украиноезични ръкописи от отминали векове) са били струпани в двора на храма и… запалени. Прочее, дано това си отбележат най-много „ православните “ ревнители на „ Светата Русь “.
Сега дано мина към втората група свидетелства. Всъщност, ще помоля читателите да се срещнат с видеото, линк към което показвам тук, с цел да видят по какъв начин лично се набират съветските бойци в така наречен „ Донецка национална република “, на които Митрофанова ни приканва „ да помогнем “. Да видят какви са в действителност тези рускоезични поданици на страдащата „ под бандеровски терор “ ДНР, които биват призовани да я „ освободят “, и с какъв „ родолюбив възторг “ потеглят да правят това. Записът е изработен с телефон в селището Макеевка и ни демонстрира бял микробус, от който излизат група цивилни бабаити. Както излиза наяве, тяхната задача е да стопират по улиците на селището млади мъже и да взимат документите им за идентичност (украински, схваща се). Лишени от документи, на тях им се споделя, че би трябвало да се явят във военните окръжия, следени от сепаратистите, с цел да бъдат мобилизирани във „ въоръжените сили на ДНР “ към този момент като… съветски бойци. Вижте деликатно на видеото, уважаеми читатели, по какъв начин реагират на тези акции жителите на Макеевка, чуйте по какъв начин реагира дамата зад кадър на тази форма на насилствена готовност. И след това си дайде сметка с какво предпочитание по този начин набраните „ воини “ ще „ освобождават “ ДНР от Украйна. Не мога да се усъмня, че в случай че не бъдат изпратени на първа линия като „ пушечно месо “, та да бъдат избити и виновността за това да бъде хвърлена върху „ бандеровските нацисти “, тези мъже най-вероятно биха дезертирали при първа опция. Защото страданието им „ под украински терор “ е в действителност безспорна небивалица. Та ето – и на тези „ съветски бойци “ госпожа Митрофанова ни прикани през миналата седмица „ да помогнем “.
Накрая ще се обърна (задочно) към моята сътрудник, написала във Facebook профила си Stop Hating Russians. Не, персонално аз не ненавиждам Russians нереално, нито там Достоевски, Толстой и впрочем. Онези варвари и издеватели в Мариупол, тези „ мутри “ в Макеевка, всички тези, които убиват, унищожават, правят аутодафета, „ деукраинизират “ обаче – а за тях, за тях става дума през днешния ден – аз в действителност откровено и надълбоко мразя. А по тази причина и по никакъв начин не пострадвам както за седемдесетимата изгонени от страната ни шпиони на този човеконенавистен режим, по този начин и за „ безотлагателно “ закриващата посолството си госпожа Митрофанова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ