„Завръщане в бъдещето“ – отново избираме Беров или Попов
Калин Манолов
От април 2023 партиите в Народното събрание са зациклили на една алтернатива, която още веднъж и още веднъж ни връща при започване на „ прехода “, почнал преди 35 години. Дилемата е:
Беров или Попов?
Такова „ завръщане в бъдещето “ е най-малкото тъжно. Но е най-сигурното доказателство, че " знатните " комунистически семейства към момента ръководят България, и че тя към момента е под диктата на Кремъл. Комунизмът не си отиде, комунизмът мимикрира. С нашите дейни дейности и пасивни бездействия се докарахме дотук. Което е предходното " там ". Крадците и некадърниците харесват това. Те не могат да живеят в капитализъм. Затова мечтаят за безконечен комунизъм.
И към този момент реализират фантазията си. Ограбвайки до шушка страната, крадците-комунисти се трансфораха в пишман-капиталисти. Децата им, образовани в „ гнилия Запад “, най-вече в розовеещи университети, и/или почнали протежиран бизнес, нормално с агенти-колеги на родителите им, поеха щафетата.
С минимални инвестиции Кремъл към този момент прави или поддържа цели партии в България. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не праща " съветници " - има задоволително българи-агенти на всички места във властта, които по-ефикасно правят същата работа. Решетников може да си гледа пенсията.
Когато нарушат съветски, най-вече енергиен интерес, българските държавни управления падат. Когато го обслужват, ръководят. Справка: ГЕРБ -три мандата, БСП-два мандата, ДПС-един мандат. Сами или в коалиция, чието същинско име е " мафиотска ".
Такова беше и по този начин остана в историята държавното управление на икономическия консултант на тогавашния президент Желю Желев - проф. Любен Беров. „ Правителство на мафията “. Съставиха го точно на Нова година – на 30 декември 1992. Уж пристигна като продължение на държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Филип Димитров, сякаш изпълняваше неговата стратегия, само че бе напълно доминирано от " Мултигруп " на Илия Павлов, който приватизира или утилизира (в смисъл бастиса), цялата българска промишленост воглаве с Кремиковци. Мутрите превзеха страната. След 10 години, при Симеон, докаран от същите партии, които крепяха Беров, и същия Илия Павлов, завлядаха и правосъдната система. Пеевски стъпи на раменете им и в този момент ни се е качил на главата.
Беров през днешния ден мъчно ще мине. Но явно се постила за предшественика му Попов. Предимно от ППДБ, само че и ГЕРБ-СДС не са надалеч от тази формула: " необятна коалиция с политическо присъединяване на всички парламентарни сили без тези, които са ни най-антипатични, и с неполитическо консенсусно лице министър председател “. Опарили се с Калин Стоянов, ППДБ прибавя към формулата и
„ неполитически вътрешен министър “.
Нищо чудно поради това Борисов към момента да се назландисва да разговоря с тях.
Но
какъв беше кабинетът Попов, който ни (с)готвят
Той бе формиран точно на Коледа – на 22 декември 1990, вследствие на договаряния сред парламентарно показаните сили в 37-то Народно заседание. Определиха му половин година живот, с цел да освободи цените на стоките, което перестройчикът Луканов не пожела да направи в двете си предишни държавни управления. В резултат ни докара „ Лукановата зима “ и трябваше " антикомунистическата " Подкрепа дирижирано " да го смъква ".
В кабинета Попов участваха политически представители на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз. Движение за права и свободи не участваше, само че поддържаше. Непопулярните стопански промени бяха направени от представителите на Съюз на демократичните сили. Съответно те понесаха и всички негативи от този първи „ кабинет на националното единодушие “ след „ рухването “ на комунизма. Така ще стане и в този момент, в случай че се струпа подобен кабинет – икономическите министри ще са от ППДБ и те ще би трябвало да покриват бюджетния недостиг, да обуздават инфлацията и да ни вкарват в еврозоната. Познайте с какъв рейтинг ще излязат партиите им от сходно държавно управление. Особено в случай че такова държавно управление по проект работи 1 година, а нищо чудно - и 2. Правителството на Димитър Попов вместо 6, изкара 11 месеца.
Попов " либерализира цените " и парче луканка в центъра на София - където само можеше да бъде открито!- струваше баснословните 110 лв. - колкото една заплата. По този мотив Попов сподели: " За Бога, братя, не купувайте! " И въпреки да стартира либерализация, не стигна до приватизация. Беров и след него Виденов свършиха тази работа след него. Като кучето на равнищата.
И в този момент
стопанската система и финансите са горещият картоф,
който двете най-големи партии си трансферират една на друга. Страхувам се обаче, че времето на тоя джобен тенис отмина. Защото няма(т) нищо в джобовете. И тъй като след Попов и Беров пристигна Виденов. Който в този момент се назовава Копейкин и е не болшевик, а фашист. Разликата е в порядък, не всъщност. (Впрочем Пеевски с какво е толкоз друг?)
Все отново, има и разлики сред 1990 и 2024. Но не са в интерес на 2024! Правителството Попов бе хем ширококоалиционно, хем програмно. Ширококоалиционно, тъй като в него имаше министри на Съюз на демократичните сили (Иван Костов стана министър на финансите, а Иван Пушкаров – министър на икономиката), Българска социалистическа партия и Български земеделски народен съюз. Но имаше и седмина безпартийни министри, в това число самият министър председател. Програмно, тъй като стъпваше на от 4 януари 1991. Попов работеше от първи си ден по него.
Сега задачата на българските партии е да подсигуряват не „ мирния преход “ а
мирното ни общуване
То е съществено застрашено от русия и прокситата й у нас - Радев, Копейкин и Пеевски. Ако водачите на ГЕРБ и ППДБ не желаят да слагаме и тях в този кюп, през 2024 би трябвало да сключат съглашение с конкретиката и уговорките на 1991.
Иначе няма „ да избираме сред корупционно и русоробско държавно управление “, а сред думокрация и тирания. И тези, които за седми път си играят на тронове, ще са изиграли ролята на немските либерали и социалдемократи, които легитимираха Хитлер през 1930.
Добре е да помислят върху това – както водачите персонално, по този начин и тези, които “мислят “ вместо тях.
От април 2023 партиите в Народното събрание са зациклили на една алтернатива, която още веднъж и още веднъж ни връща при започване на „ прехода “, почнал преди 35 години. Дилемата е:
Беров или Попов?
Такова „ завръщане в бъдещето “ е най-малкото тъжно. Но е най-сигурното доказателство, че " знатните " комунистически семейства към момента ръководят България, и че тя към момента е под диктата на Кремъл. Комунизмът не си отиде, комунизмът мимикрира. С нашите дейни дейности и пасивни бездействия се докарахме дотук. Което е предходното " там ". Крадците и некадърниците харесват това. Те не могат да живеят в капитализъм. Затова мечтаят за безконечен комунизъм.
И към този момент реализират фантазията си. Ограбвайки до шушка страната, крадците-комунисти се трансфораха в пишман-капиталисти. Децата им, образовани в „ гнилия Запад “, най-вече в розовеещи университети, и/или почнали протежиран бизнес, нормално с агенти-колеги на родителите им, поеха щафетата.
С минимални инвестиции Кремъл към този момент прави или поддържа цели партии в България. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не праща " съветници " - има задоволително българи-агенти на всички места във властта, които по-ефикасно правят същата работа. Решетников може да си гледа пенсията.
Когато нарушат съветски, най-вече енергиен интерес, българските държавни управления падат. Когато го обслужват, ръководят. Справка: ГЕРБ -три мандата, БСП-два мандата, ДПС-един мандат. Сами или в коалиция, чието същинско име е " мафиотска ".
Такова беше и по този начин остана в историята държавното управление на икономическия консултант на тогавашния президент Желю Желев - проф. Любен Беров. „ Правителство на мафията “. Съставиха го точно на Нова година – на 30 декември 1992. Уж пристигна като продължение на държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Филип Димитров, сякаш изпълняваше неговата стратегия, само че бе напълно доминирано от " Мултигруп " на Илия Павлов, който приватизира или утилизира (в смисъл бастиса), цялата българска промишленост воглаве с Кремиковци. Мутрите превзеха страната. След 10 години, при Симеон, докаран от същите партии, които крепяха Беров, и същия Илия Павлов, завлядаха и правосъдната система. Пеевски стъпи на раменете им и в този момент ни се е качил на главата.
Беров през днешния ден мъчно ще мине. Но явно се постила за предшественика му Попов. Предимно от ППДБ, само че и ГЕРБ-СДС не са надалеч от тази формула: " необятна коалиция с политическо присъединяване на всички парламентарни сили без тези, които са ни най-антипатични, и с неполитическо консенсусно лице министър председател “. Опарили се с Калин Стоянов, ППДБ прибавя към формулата и
„ неполитически вътрешен министър “.
Нищо чудно поради това Борисов към момента да се назландисва да разговоря с тях.
Но
какъв беше кабинетът Попов, който ни (с)готвят
Той бе формиран точно на Коледа – на 22 декември 1990, вследствие на договаряния сред парламентарно показаните сили в 37-то Народно заседание. Определиха му половин година живот, с цел да освободи цените на стоките, което перестройчикът Луканов не пожела да направи в двете си предишни държавни управления. В резултат ни докара „ Лукановата зима “ и трябваше " антикомунистическата " Подкрепа дирижирано " да го смъква ".
В кабинета Попов участваха политически представители на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз. Движение за права и свободи не участваше, само че поддържаше. Непопулярните стопански промени бяха направени от представителите на Съюз на демократичните сили. Съответно те понесаха и всички негативи от този първи „ кабинет на националното единодушие “ след „ рухването “ на комунизма. Така ще стане и в този момент, в случай че се струпа подобен кабинет – икономическите министри ще са от ППДБ и те ще би трябвало да покриват бюджетния недостиг, да обуздават инфлацията и да ни вкарват в еврозоната. Познайте с какъв рейтинг ще излязат партиите им от сходно държавно управление. Особено в случай че такова държавно управление по проект работи 1 година, а нищо чудно - и 2. Правителството на Димитър Попов вместо 6, изкара 11 месеца.
Попов " либерализира цените " и парче луканка в центъра на София - където само можеше да бъде открито!- струваше баснословните 110 лв. - колкото една заплата. По този мотив Попов сподели: " За Бога, братя, не купувайте! " И въпреки да стартира либерализация, не стигна до приватизация. Беров и след него Виденов свършиха тази работа след него. Като кучето на равнищата.
И в този момент
стопанската система и финансите са горещият картоф,
който двете най-големи партии си трансферират една на друга. Страхувам се обаче, че времето на тоя джобен тенис отмина. Защото няма(т) нищо в джобовете. И тъй като след Попов и Беров пристигна Виденов. Който в този момент се назовава Копейкин и е не болшевик, а фашист. Разликата е в порядък, не всъщност. (Впрочем Пеевски с какво е толкоз друг?)
Все отново, има и разлики сред 1990 и 2024. Но не са в интерес на 2024! Правителството Попов бе хем ширококоалиционно, хем програмно. Ширококоалиционно, тъй като в него имаше министри на Съюз на демократичните сили (Иван Костов стана министър на финансите, а Иван Пушкаров – министър на икономиката), Българска социалистическа партия и Български земеделски народен съюз. Но имаше и седмина безпартийни министри, в това число самият министър председател. Програмно, тъй като стъпваше на от 4 януари 1991. Попов работеше от първи си ден по него.
Сега задачата на българските партии е да подсигуряват не „ мирния преход “ а
мирното ни общуване
То е съществено застрашено от русия и прокситата й у нас - Радев, Копейкин и Пеевски. Ако водачите на ГЕРБ и ППДБ не желаят да слагаме и тях в този кюп, през 2024 би трябвало да сключат съглашение с конкретиката и уговорките на 1991.
Иначе няма „ да избираме сред корупционно и русоробско държавно управление “, а сред думокрация и тирания. И тези, които за седми път си играят на тронове, ще са изиграли ролята на немските либерали и социалдемократи, които легитимираха Хитлер през 1930.
Добре е да помислят върху това – както водачите персонално, по този начин и тези, които “мислят “ вместо тях.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ