Пропагандният полк
Калин Манолов,
Пропагандният „ вечен полк “ се готви на следващия ден отново да марширува по улиците на България. През 2018 набиваха крайник в 49 града, през 2019 – в 60, на следващия ден не знам, до вечерта услужливите национални малките екрани евентуално ще ги преброят. Та в този вечен полк „ един до друг крачели наследниците на Героите – българи и руснаци, дейци от Съпротивата в България, Съюз на съветските социалистически републики, Европа и света, дали своя принос в десетилетната битка за разгрома на фашизма и националсоциализма през ХХ-ти век. Целта била „ да се запази персоналната памет за починалите в антифашистката опозиция и през Втората международна война “, обясниха уредниците предходната година. Тази ще кажат същото. Следващата – също. Защото на пракитика няма какво да кажат.
Загубилите околните си в „ десетилетната битка “ в тези маршове са пренебрежимо малко. За същински ветерани да не приказваме – те би трябвало към този момент да надвишават 100-те. Повечето маршируващи в Русия са статисти, най-вече от администрацията и тайните служби, които размахват фотоси на инцидентни хора, отпечатани в милионен тираж. Има даже и пандизчии. И несъмнено, един безконечен президент. През 2015 Путин застана отпред на марша в Москва с портрет на татко си в ръка.
Очаквам на следващия ден някогашният министър председател Борисов да нарами фотография на дядо си, пребит като куче в царевицата на двора, и да поведе софийския полк. До него бодро ще марширува сегашната вицепремиерка Корнелия Нинова.
Що се отнася до портретите, които „ однополчане “ носят, май са станали дефицитни, щом почнаха да си ги крадат. На 30 април 2019 от Севастополското придвижване „ Бессмертный полк “ бяха откраднати 500 портрета на участници във Втората международна война. В кой ли съветски град ги размахват през днешния ден?
Това си е техен проблем, да се върнем в България. Понеже ни приказват за герои, държа да кажа, че нито във влезлите с Червената войска съветски окупатори, нито в българските партизани, има нещо героично. Ето за какво:
За 45 години 7-те хиляди партизани през 1944, се развъдиха в геометрична градация. През 1989 в България към този момент имаше 200 000 дейни борци, някои от тях безусловно от девето коляно. А комунистическият режим, за който сякаш били„ лели кръвта си “, през 2000-та бе разгласен за незаконен със закон. Дали тогава „ дейците от съпротивата “ са герои или нарушители?
Платили сме си с лихвите на съветските „ освободители “. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „ Споразумение за помирение сред България и Съюз на съветските социалистически републики “, българското държавно управление поема разноските на Българската войска за присъединяване в „ Отечествената война “, макар че тя е война на непознато родно място, заплаща репарации, възвръща имущество на победилите страни-съюзници и „ дава артикули, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) основно командване за осъществяване на неговите функционалности “. „ Тоталът “ както обича да споделя трикратният ни някогашен министър председател, възлиза на 133 280 719 447 лева Приходната част на бюджета за 1945 година е 43 милиарда лева Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното наслаждение да ни „ освободят от фашизма “.
„ Освободителите “ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 година руската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва освен че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, въпреки Путин да даде обещание с половин уста това по време на визитата си в България през 2008 година, само че и имаше наглостта да изиска по $ и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то в случай че представим списък на желаните документи. Как да го създадем, като не знаем какво тъкмо са откраднали?
За сметка на това Кремъл демонстрира свръхчувствителност към ориста на многочислените монументи на “жертвите” на Червената войска в България. От 4 май 2022 малоумници от СоюзРоссофиловБолгарии в камуфлажни униформи дават нощни наряди пред МОЧА, сизмпатизанти им носят храна и вода, а полицията вместо да ги разгони, ги пази
Фактът, че на територията на страната няма нито един погубен в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени съветски политици и служители и до през днешния ден обществено да настояват, че България е била освободена “от фашизма и немските окупатори” с кръвта на руските бойци и офицери. Малцина обаче знаят, че с цел да изградят мита за извоюваната с кръв българска независимост, руснаците внасят в България …трупове. В началото на 1945 година към 200 натрупа на руски бойци, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „ руски военни гробища “ в български градове.
Въпреки всичко казано и още доста неказано, българските политици се отнасят много положително към тази искрено пропагадна концепция на Кремъл. Достатъчно е да споменем откровения русофил и по съвместителство втори мандат президент Румен Радев, лидреката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, ръководителя на парламентарната партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов, някогашния длъжностен министър председател и свеж партиен водач Стефан Янев… Малка разтуха е, че Демократична България изиска анулацията му, и то в последния миг. Бас държа, че русофилите ще маршируват, и ще са по-нахъсени отвсякога.
А през днешния ден с изключение на Денят на успеха, е и Денят на Обединена Европа, в която членуваме от 15 години. И на която Русия на 24 февурари 2022 разгласи война.
Пропагандният „ вечен полк “ се готви на следващия ден отново да марширува по улиците на България. През 2018 набиваха крайник в 49 града, през 2019 – в 60, на следващия ден не знам, до вечерта услужливите национални малките екрани евентуално ще ги преброят. Та в този вечен полк „ един до друг крачели наследниците на Героите – българи и руснаци, дейци от Съпротивата в България, Съюз на съветските социалистически републики, Европа и света, дали своя принос в десетилетната битка за разгрома на фашизма и националсоциализма през ХХ-ти век. Целта била „ да се запази персоналната памет за починалите в антифашистката опозиция и през Втората международна война “, обясниха уредниците предходната година. Тази ще кажат същото. Следващата – също. Защото на пракитика няма какво да кажат.
Загубилите околните си в „ десетилетната битка “ в тези маршове са пренебрежимо малко. За същински ветерани да не приказваме – те би трябвало към този момент да надвишават 100-те. Повечето маршируващи в Русия са статисти, най-вече от администрацията и тайните служби, които размахват фотоси на инцидентни хора, отпечатани в милионен тираж. Има даже и пандизчии. И несъмнено, един безконечен президент. През 2015 Путин застана отпред на марша в Москва с портрет на татко си в ръка.
Очаквам на следващия ден някогашният министър председател Борисов да нарами фотография на дядо си, пребит като куче в царевицата на двора, и да поведе софийския полк. До него бодро ще марширува сегашната вицепремиерка Корнелия Нинова.
Що се отнася до портретите, които „ однополчане “ носят, май са станали дефицитни, щом почнаха да си ги крадат. На 30 април 2019 от Севастополското придвижване „ Бессмертный полк “ бяха откраднати 500 портрета на участници във Втората международна война. В кой ли съветски град ги размахват през днешния ден?
Това си е техен проблем, да се върнем в България. Понеже ни приказват за герои, държа да кажа, че нито във влезлите с Червената войска съветски окупатори, нито в българските партизани, има нещо героично. Ето за какво:
За 45 години 7-те хиляди партизани през 1944, се развъдиха в геометрична градация. През 1989 в България към този момент имаше 200 000 дейни борци, някои от тях безусловно от девето коляно. А комунистическият режим, за който сякаш били„ лели кръвта си “, през 2000-та бе разгласен за незаконен със закон. Дали тогава „ дейците от съпротивата “ са герои или нарушители?
Платили сме си с лихвите на съветските „ освободители “. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „ Споразумение за помирение сред България и Съюз на съветските социалистически републики “, българското държавно управление поема разноските на Българската войска за присъединяване в „ Отечествената война “, макар че тя е война на непознато родно място, заплаща репарации, възвръща имущество на победилите страни-съюзници и „ дава артикули, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) основно командване за осъществяване на неговите функционалности “. „ Тоталът “ както обича да споделя трикратният ни някогашен министър председател, възлиза на 133 280 719 447 лева Приходната част на бюджета за 1945 година е 43 милиарда лева Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното наслаждение да ни „ освободят от фашизма “.
„ Освободителите “ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 година руската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва освен че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, въпреки Путин да даде обещание с половин уста това по време на визитата си в България през 2008 година, само че и имаше наглостта да изиска по $ и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то в случай че представим списък на желаните документи. Как да го създадем, като не знаем какво тъкмо са откраднали?
За сметка на това Кремъл демонстрира свръхчувствителност към ориста на многочислените монументи на “жертвите” на Червената войска в България. От 4 май 2022 малоумници от СоюзРоссофиловБолгарии в камуфлажни униформи дават нощни наряди пред МОЧА, сизмпатизанти им носят храна и вода, а полицията вместо да ги разгони, ги пази
Фактът, че на територията на страната няма нито един погубен в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени съветски политици и служители и до през днешния ден обществено да настояват, че България е била освободена “от фашизма и немските окупатори” с кръвта на руските бойци и офицери. Малцина обаче знаят, че с цел да изградят мита за извоюваната с кръв българска независимост, руснаците внасят в България …трупове. В началото на 1945 година към 200 натрупа на руски бойци, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „ руски военни гробища “ в български градове.
Въпреки всичко казано и още доста неказано, българските политици се отнасят много положително към тази искрено пропагадна концепция на Кремъл. Достатъчно е да споменем откровения русофил и по съвместителство втори мандат президент Румен Радев, лидреката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, ръководителя на парламентарната партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов, някогашния длъжностен министър председател и свеж партиен водач Стефан Янев… Малка разтуха е, че Демократична България изиска анулацията му, и то в последния миг. Бас държа, че русофилите ще маршируват, и ще са по-нахъсени отвсякога.
А през днешния ден с изключение на Денят на успеха, е и Денят на Обединена Европа, в която членуваме от 15 години. И на която Русия на 24 февурари 2022 разгласи война.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ