Трите дъвки, които ще разтягат партиите през поредното политическо лято
Калин Манолов, Алтернативата*
Понеже това е последното ми за този сезон предаване „ Алтернативата “, ще си разрешава да предположа какви политически дъвки ще разтягат партиите през следващото горещо политическо лято.
Първата е ясна, дъвче се непрестанно през трите години, в които имаше 6 парламентарни избора, и ще продължава най-малко по три пъти дневно да се разтяга до края на този месец – експертно държавно управление. То има доста синоними, ще загатна по-късно два от тях, само че по принцип държавната политика е системно ориентиране на финансови и човешки запаси за реализиране на ясна публично значима цел. В този смисъл всяко държавно управление е експертно. Експертите може да вземат участие в основаването на управническа стратегия, само че отговорността за нейното наличие, осъществяване и отражение върху страната и обществото, е напълно политическа и се носи персонално от министрите, които са политически лица. В този смисъл всяко държавно управление е политическо. Тоест – невероятно е експертността и политиката да се отделят една от друга, още по-малко – да се опълчват.
Разбира се, българските политици го вършат постоянно, когато им изнася – за първи път в края на 1992, когато точно на Коледа беше определен първият „ експертен кабинет “ на проф. Любен Беров, останал в историята с нелицеприятния етикет „ държавно управление на мафията “. Тогава мандатът бе отново на Движение за права и свободи, само че президентът Желев им даде назаем своя стопански консултант за министър председател. И “Мултигруп ” сътвори страна в страната. От понеделник Доган още веднъж работи по сходен сюжет, и още веднъж президентът е част от него. Дали Радев като Желев ще им даде министър председател чартърен, не знам, само че и двете елементи на Движение за права и свободи - ДПС-Доган и ДПС-Делян - назовават този кабинет „ технократичен “. Това бил единственият излаз от задълбочилата се политическа рецесия, и единственият метод тя да не прерасне в злополука и даже в разпад на държавността.
Миналият уикенд и една от партиите в коалиция Демократична България, ДСБ, предложи на „ огромната коалиция “ ППДБ да изиска третия мандат за сформиране на кабинет. ДСБ го нарекоха „ механически “. Целта му щяла да бъде да подсигурява европейския либерален, правов и антикорупционен ред, и съхраняването на парламентарната република. Вчера “Да,България ” поддържа концепцията и я конкретизира по този начин: “правителство с стеснен период на деяние от 9 до 12 месеца, което да извърши пакет от антикорупционни ограничения за елиминиране на " модела Пеевски ", измежду които и бърза замяна на членовете на прокурорския и правосъдния съвет от парламентарната квота, избор на нов състав на антикорупционната комисия и приемане на утвърждения от Съвета на Европа, само че замразен от кабинета " Главчев " план на Закон за правосъдната власт ”.„ Продължаваме промяната “ се разгласи изрично срещу и двете хрумвания. Засега.
Така че дъвката „ експертен кабинет “ справедливо заема първо място в класацията. Последните четири години обаче демонстрираха, че формулата „ политическо водачество в Народното събрание, експертност в държавното управление “, препоръчана от Христо Иванов през юли 2020, не работи. Тя най-добре разказва това, което сме привикнали да назоваваме " програмен кабинет " или „ експертен кабинет “. Но не принуждава въпросния кабинет нито да прави промени, нито да носи отговорност за ръководството си. Няма по какъв начин ТЕЗИ политици, които не могат да се понасят между тях, дружно да „ организират съответни политики, образувани към програмни цели “, каквато беше втората част от формулата на Иванов. Просто в живота това не се случва. На подобен вид кабинети, правени от подобен вид политици, нито може да се фиксира интервал от време, през който ще работят, нито да се подсигурява, че ще свършат работа. Справка – провалилата се ротация.
Каквото и държавно управление да има в 50-ия парламент, то ще е на партията, с чийто мандат е формирано, и ще извършва волята на водачите й, каквато и да е тя. Последното, което ще прави подобен кабинет, е да ръководи в наш интерес. Да ни резервира от Радев и мераците му за президентска република не е задоволително амбициозна задача. Дори отпред на държавното управление да не е никой от сегашните водачи, този от тях, с чийто мандат се сформира кабинет, постоянно ще му виси като воденичен камък на врата.
Това може да не се случи само в случай че Борисов, Пеевски, Нинова, Атанасов, Петков и Василев, по образеца на Христо Иванов се отдръпват – или партиите им ги изхвърлят – от дейната политика. С персоналния си образец Христо даде рецептата по какъв начин формулата „ програмен “ или „ експертен кабинет “ вероятно би могла да проработи. Всички настоящи водачи на показаните в Народното събрание партии заедно съгрешиха и непотребни станаха. При това не един път, а седем пъти! Седем пъти не можаха да преодолеят егото си, да надмогнат алчността си, да загърбят страховете си, да проработят за страната си. Малоумно е да чакаме да го създадат на осмия. Затова всички би трябвало да си отидат! С тях постоянно държавно управление няма да има, до момента в който, както чистосърдечно си призна Борисов, „ аз не стана министър председател “. Обзалагам се, че всеки от изброените мисли същото. А множеството бяха министър председатели – намерено или зад кулисите. И се провалиха. Гаранция, че ще се провалят още веднъж.
Дори в случай че получат опцията да вършат държавни управления, както споделят децата, “с печелия ”. Ако в този парламент не се сформира кабинет, до есента, когато ще са следващите предварителни избори, заран, обед и вечер, ще чувате от ГЕРБ и присъдружните му медии, партии и придворни интелектуалци, че ни би трябвало държавно устройство, при което цялата политическа отговорност се носи от партията, получила най-хубав резултат по време на избори. Че тази партия би трябвало да има опция да сформира независим кабинет. Че за задачата би трябвало й се даде болшинство в Народното събрание от 120+1 депутати. Че тогава няма да има потребност нито от лява или дясна патерица, нито от златен пръст.
След като държавно управление в този парламент не се сформира и отидем на избори през октомври, от август нататък ГЕРБ ще разтяга втората дъвка - въпиющата потребност от смяна на изборната система. Познахте – отново в името на стабилността.
В началото да кажа, че като всичко, казано или направено от Борисов и ГЕРБ, това не е тяхна концепция. За първи път я стартира депутатът от Българска социалистическа партия Красимир Янков. Това стана през декември 2015, когато Народното събрание гласоподава оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, и избра на негово място съветничката на тогавашния президент Плевнелиев Екатерина Захариева. Иванов си подаде оставката точно тъй като Борисов обезсмисли конституционните промени, предлагани от Иванов. Както го направи и в този момент. Единствената разлика сред тогава и в този момент е, че тогава съдружен сътрудник на ГЕРБ бе Реформаторският блок, а в този момент е обединението ППДБ. Блокът, и изключително Гражданският му съвет, тогава бе считан за сполучлива формула на демократично обединяване. ППДБ, дружно с модела за „ по-ефективно и равнопоставено взаимоотношение “ сред трите партии, който занапред ще се създава, е считан за сполучлива формула в този момент.Според мен обаче тази коалиция към този момент е мъртва. Тепърва ще забележим дали " Демократична България " е най-успешната и най-дълго траяла формула на обединяване в демократичния набор, която би трябвало да бъде съхранена, надграждана и развивана. Така мислехме и за Реформаторския блок.
Иначе това, което Борисов желае, се назовава „ подсилена пропорционална система “, и изисква минимум смяна в Изборния кодекс. Представяте ли си по какъв начин 6 партии, които ще са ощетени от възможните промени, гласоподават в полза на седмата, която им крои кюляфа? Аз не си го представям.
Но да кажем, че ми е бедна фантазията. Основният миг в гръцката изборна система е, че се избират единствено част от депутатите - в гръцкия случай 250 от 300-членния парламент, а спечелилите механически получават още ДО 50. За това каква непоклатимост обезпечава тази система приказва фактът, че през последните 4 години гърците я променяха 3 пъти. Ако въведем последния й вид, ГЕРБ би трябвало да събере сред 25% и 40 % от гласовете, с цел да получи сред половината и целия бонус. В гръцкия случай това са сред 20 и 50 места. Нека при нас съотношението бъде 200 избирани на 40 служебно разпределяни мандати. Максималният бонус при 40 % дали своят вот за ГЕРБ ще е 40 депутати. Тоест, Борисов би трябвало да вкара най-малко 81 депутати, с цел да има болшинство. Това не се е случвало от изборите за 44 национално заседание през 2017. След срутва от 2021 депутатите от ГЕРБ-СДС стабилно са сред 59 и 69. Ако 50-тото Народно събрание се разтури по виновност на ГЕРБ, този брой по-скоро ще намалее, в сравнение с ще се усили. Може ли въобще някой да каже сигурно коя партия ще бъде първа на едни избори през октомври? ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане? Ами в случай че се смъкна изборната преграда от 4 на 3 %, както е в Гърция? При сегашната изборна интензивност в 51-ия парламент ще влязат Сульо, Пульо, Атанас и аз, както благозвучно се показваше Жорж Ганчев. Стабилност, та дрънка!
Накрая за референдумите, с които Възраждане ще ни пробият ушите, изключително в случай че няма постоянен кабинет. Не чаках да стартират толкоз скоро, само че през днешния ден Има Такъв Народ и Възраждане обявиха, че ще внесат искане за привикване на референдум за опазване на българския лев. Слава Богу, че Законът за директно присъединяване на жителите в ръководството не дава опция „ въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото национално заседание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане ” да се вземат решение посредством народен референдум.
Наистина, Конституцията планува директно реализиране на държавната власт от народа, и точно националният референдум е правната форма за това реализиране. Но бих нарекъл горецитираната възбрана рядко проявявана от политиците ни държавническа мъдрост. По една елементарна причина. Референдумите в България отколе са били метод да се стори социализъм. За съвсем 150 години независима държавност, референдуми е имало три пъти – на 19 ноември 1922 година, на 8 септември 1946 година, и на 16 май 1971 година На първия народен референдум, призован от земеделското държавно управление на Стамболийски, са наказани така наречен „ виновници за националните произшествия ”. На втория, призован от отечественофронтовското държавно управление, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, призован от комунистическото държавно управление, е призната Втората републиканска конституция, по-известна като Живковската, работила до 1991 година
Всъщност и по позволените от закона въпроси имаме скръбен опит с допитванията. Между 2013 до 2016 година организирахме три. За облекчение ще ги назовавам по имената на основателите им: БСП-референдум (2013, за Белене, провален заради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласоподаване, иницииран от Росен Плевнелиев и извоюван, само че електронно гласоподаване към момента няма), шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха оповестени за неконституциононесъобразни, или обезсмислени с следващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от Европейски Съюз и девети за излизане от НАТО не ни трябват!
Но в действителност имаме потребност от държавно управление. Как тя ще бъде и дали въобще ще бъде задоволена, ще научим напълно скоро.
*Коментарът е излъчен ден преди протичащото се в Движение за права и свободи, което сигурно ще бъде една от най-горещите тематики на последния политически сезон.
Понеже това е последното ми за този сезон предаване „ Алтернативата “, ще си разрешава да предположа какви политически дъвки ще разтягат партиите през следващото горещо политическо лято.
Първата е ясна, дъвче се непрестанно през трите години, в които имаше 6 парламентарни избора, и ще продължава най-малко по три пъти дневно да се разтяга до края на този месец – експертно държавно управление. То има доста синоними, ще загатна по-късно два от тях, само че по принцип държавната политика е системно ориентиране на финансови и човешки запаси за реализиране на ясна публично значима цел. В този смисъл всяко държавно управление е експертно. Експертите може да вземат участие в основаването на управническа стратегия, само че отговорността за нейното наличие, осъществяване и отражение върху страната и обществото, е напълно политическа и се носи персонално от министрите, които са политически лица. В този смисъл всяко държавно управление е политическо. Тоест – невероятно е експертността и политиката да се отделят една от друга, още по-малко – да се опълчват.
Разбира се, българските политици го вършат постоянно, когато им изнася – за първи път в края на 1992, когато точно на Коледа беше определен първият „ експертен кабинет “ на проф. Любен Беров, останал в историята с нелицеприятния етикет „ държавно управление на мафията “. Тогава мандатът бе отново на Движение за права и свободи, само че президентът Желев им даде назаем своя стопански консултант за министър председател. И “Мултигруп ” сътвори страна в страната. От понеделник Доган още веднъж работи по сходен сюжет, и още веднъж президентът е част от него. Дали Радев като Желев ще им даде министър председател чартърен, не знам, само че и двете елементи на Движение за права и свободи - ДПС-Доган и ДПС-Делян - назовават този кабинет „ технократичен “. Това бил единственият излаз от задълбочилата се политическа рецесия, и единственият метод тя да не прерасне в злополука и даже в разпад на държавността.
Миналият уикенд и една от партиите в коалиция Демократична България, ДСБ, предложи на „ огромната коалиция “ ППДБ да изиска третия мандат за сформиране на кабинет. ДСБ го нарекоха „ механически “. Целта му щяла да бъде да подсигурява европейския либерален, правов и антикорупционен ред, и съхраняването на парламентарната република. Вчера “Да,България ” поддържа концепцията и я конкретизира по този начин: “правителство с стеснен период на деяние от 9 до 12 месеца, което да извърши пакет от антикорупционни ограничения за елиминиране на " модела Пеевски ", измежду които и бърза замяна на членовете на прокурорския и правосъдния съвет от парламентарната квота, избор на нов състав на антикорупционната комисия и приемане на утвърждения от Съвета на Европа, само че замразен от кабинета " Главчев " план на Закон за правосъдната власт ”.„ Продължаваме промяната “ се разгласи изрично срещу и двете хрумвания. Засега.
Така че дъвката „ експертен кабинет “ справедливо заема първо място в класацията. Последните четири години обаче демонстрираха, че формулата „ политическо водачество в Народното събрание, експертност в държавното управление “, препоръчана от Христо Иванов през юли 2020, не работи. Тя най-добре разказва това, което сме привикнали да назоваваме " програмен кабинет " или „ експертен кабинет “. Но не принуждава въпросния кабинет нито да прави промени, нито да носи отговорност за ръководството си. Няма по какъв начин ТЕЗИ политици, които не могат да се понасят между тях, дружно да „ организират съответни политики, образувани към програмни цели “, каквато беше втората част от формулата на Иванов. Просто в живота това не се случва. На подобен вид кабинети, правени от подобен вид политици, нито може да се фиксира интервал от време, през който ще работят, нито да се подсигурява, че ще свършат работа. Справка – провалилата се ротация.
Каквото и държавно управление да има в 50-ия парламент, то ще е на партията, с чийто мандат е формирано, и ще извършва волята на водачите й, каквато и да е тя. Последното, което ще прави подобен кабинет, е да ръководи в наш интерес. Да ни резервира от Радев и мераците му за президентска република не е задоволително амбициозна задача. Дори отпред на държавното управление да не е никой от сегашните водачи, този от тях, с чийто мандат се сформира кабинет, постоянно ще му виси като воденичен камък на врата.
Това може да не се случи само в случай че Борисов, Пеевски, Нинова, Атанасов, Петков и Василев, по образеца на Христо Иванов се отдръпват – или партиите им ги изхвърлят – от дейната политика. С персоналния си образец Христо даде рецептата по какъв начин формулата „ програмен “ или „ експертен кабинет “ вероятно би могла да проработи. Всички настоящи водачи на показаните в Народното събрание партии заедно съгрешиха и непотребни станаха. При това не един път, а седем пъти! Седем пъти не можаха да преодолеят егото си, да надмогнат алчността си, да загърбят страховете си, да проработят за страната си. Малоумно е да чакаме да го създадат на осмия. Затова всички би трябвало да си отидат! С тях постоянно държавно управление няма да има, до момента в който, както чистосърдечно си призна Борисов, „ аз не стана министър председател “. Обзалагам се, че всеки от изброените мисли същото. А множеството бяха министър председатели – намерено или зад кулисите. И се провалиха. Гаранция, че ще се провалят още веднъж.
Дори в случай че получат опцията да вършат държавни управления, както споделят децата, “с печелия ”. Ако в този парламент не се сформира кабинет, до есента, когато ще са следващите предварителни избори, заран, обед и вечер, ще чувате от ГЕРБ и присъдружните му медии, партии и придворни интелектуалци, че ни би трябвало държавно устройство, при което цялата политическа отговорност се носи от партията, получила най-хубав резултат по време на избори. Че тази партия би трябвало да има опция да сформира независим кабинет. Че за задачата би трябвало й се даде болшинство в Народното събрание от 120+1 депутати. Че тогава няма да има потребност нито от лява или дясна патерица, нито от златен пръст.
След като държавно управление в този парламент не се сформира и отидем на избори през октомври, от август нататък ГЕРБ ще разтяга втората дъвка - въпиющата потребност от смяна на изборната система. Познахте – отново в името на стабилността.
В началото да кажа, че като всичко, казано или направено от Борисов и ГЕРБ, това не е тяхна концепция. За първи път я стартира депутатът от Българска социалистическа партия Красимир Янков. Това стана през декември 2015, когато Народното събрание гласоподава оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, и избра на негово място съветничката на тогавашния президент Плевнелиев Екатерина Захариева. Иванов си подаде оставката точно тъй като Борисов обезсмисли конституционните промени, предлагани от Иванов. Както го направи и в този момент. Единствената разлика сред тогава и в този момент е, че тогава съдружен сътрудник на ГЕРБ бе Реформаторският блок, а в този момент е обединението ППДБ. Блокът, и изключително Гражданският му съвет, тогава бе считан за сполучлива формула на демократично обединяване. ППДБ, дружно с модела за „ по-ефективно и равнопоставено взаимоотношение “ сред трите партии, който занапред ще се създава, е считан за сполучлива формула в този момент.Според мен обаче тази коалиция към този момент е мъртва. Тепърва ще забележим дали " Демократична България " е най-успешната и най-дълго траяла формула на обединяване в демократичния набор, която би трябвало да бъде съхранена, надграждана и развивана. Така мислехме и за Реформаторския блок.
Иначе това, което Борисов желае, се назовава „ подсилена пропорционална система “, и изисква минимум смяна в Изборния кодекс. Представяте ли си по какъв начин 6 партии, които ще са ощетени от възможните промени, гласоподават в полза на седмата, която им крои кюляфа? Аз не си го представям.
Но да кажем, че ми е бедна фантазията. Основният миг в гръцката изборна система е, че се избират единствено част от депутатите - в гръцкия случай 250 от 300-членния парламент, а спечелилите механически получават още ДО 50. За това каква непоклатимост обезпечава тази система приказва фактът, че през последните 4 години гърците я променяха 3 пъти. Ако въведем последния й вид, ГЕРБ би трябвало да събере сред 25% и 40 % от гласовете, с цел да получи сред половината и целия бонус. В гръцкия случай това са сред 20 и 50 места. Нека при нас съотношението бъде 200 избирани на 40 служебно разпределяни мандати. Максималният бонус при 40 % дали своят вот за ГЕРБ ще е 40 депутати. Тоест, Борисов би трябвало да вкара най-малко 81 депутати, с цел да има болшинство. Това не се е случвало от изборите за 44 национално заседание през 2017. След срутва от 2021 депутатите от ГЕРБ-СДС стабилно са сред 59 и 69. Ако 50-тото Народно събрание се разтури по виновност на ГЕРБ, този брой по-скоро ще намалее, в сравнение с ще се усили. Може ли въобще някой да каже сигурно коя партия ще бъде първа на едни избори през октомври? ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане? Ами в случай че се смъкна изборната преграда от 4 на 3 %, както е в Гърция? При сегашната изборна интензивност в 51-ия парламент ще влязат Сульо, Пульо, Атанас и аз, както благозвучно се показваше Жорж Ганчев. Стабилност, та дрънка!
Накрая за референдумите, с които Възраждане ще ни пробият ушите, изключително в случай че няма постоянен кабинет. Не чаках да стартират толкоз скоро, само че през днешния ден Има Такъв Народ и Възраждане обявиха, че ще внесат искане за привикване на референдум за опазване на българския лев. Слава Богу, че Законът за директно присъединяване на жителите в ръководството не дава опция „ въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото национално заседание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане ” да се вземат решение посредством народен референдум.
Наистина, Конституцията планува директно реализиране на държавната власт от народа, и точно националният референдум е правната форма за това реализиране. Но бих нарекъл горецитираната възбрана рядко проявявана от политиците ни държавническа мъдрост. По една елементарна причина. Референдумите в България отколе са били метод да се стори социализъм. За съвсем 150 години независима държавност, референдуми е имало три пъти – на 19 ноември 1922 година, на 8 септември 1946 година, и на 16 май 1971 година На първия народен референдум, призован от земеделското държавно управление на Стамболийски, са наказани така наречен „ виновници за националните произшествия ”. На втория, призован от отечественофронтовското държавно управление, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, призован от комунистическото държавно управление, е призната Втората републиканска конституция, по-известна като Живковската, работила до 1991 година
Всъщност и по позволените от закона въпроси имаме скръбен опит с допитванията. Между 2013 до 2016 година организирахме три. За облекчение ще ги назовавам по имената на основателите им: БСП-референдум (2013, за Белене, провален заради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласоподаване, иницииран от Росен Плевнелиев и извоюван, само че електронно гласоподаване към момента няма), шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха оповестени за неконституциононесъобразни, или обезсмислени с следващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от Европейски Съюз и девети за излизане от НАТО не ни трябват!
Но в действителност имаме потребност от държавно управление. Как тя ще бъде и дали въобще ще бъде задоволена, ще научим напълно скоро.
*Коментарът е излъчен ден преди протичащото се в Движение за права и свободи, което сигурно ще бъде една от най-горещите тематики на последния политически сезон.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ