Ситуацията е Сон шонжмо или що за хибридно чудо ще е Батальонна Бойна Група, предложена от военния министър
Калин Димитров*
Втора част()
Какво ни сподели в действителност министърът на защитата в допълнение на изявлението на премиера?
Обясни ни, че за ново колело въобще не е ставало дума.
НО!
Можем да се повозим на тротинетката, останала от дядо и даже да поканим приятелчета да се повозят и те с нас, да видят що е то „ ретро “.
С други думи, ЕДНА от общо ШЕСТТЕ ни Бойни батальонни групи ЩЕ бъде (ах, обичаме го това бъдеще време) заплюта за НАТО-вска и приписана към НАТО (странно, аз все си мислех, че цялата Българска Армия е в НАТО, пък ти да видиш!).
Да прочетем какво тъкмо сподели министърът на защитата:
„ Ние можем да обърнем словореда и да кажем, че сме съгласни да създадем такава бойна група, само че България да е хазаин. Един български батальон да бъде изработен и всичко ще става през национални информационни канали. Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще усили темпа на образование, подготовка и учения за разнообразни сценарии… "
Нека създадем един
бърз анализ на тези думи, фраза по фраза:
a)„ Един български батальон “ – т.е. вземаме един батальон от едната от двете ни механизирани бригади, които са попълнени с техника, в по огромната си част – връстник на бащите на актуалните бойци (а към този момент одобряваме за бойци и 40 годишни). Тази техника в огромната си част е без модерна криптирана радиовръзка, без по този начин наречените блу форс тракери (blue force trackers) позволяващи на съюзническите ни сили да ни разпознават отдалече като свои, а не да мислят, че това е съветска батальонна група и да ни засипят простъпка с огън и жупел (защото, уважаеми, това се случва постоянно в хаоса на боя). Тя също по този начин е несъвместима по калибри на боеприпасите с нито една друга бойна група на НАТО (значи ще си вършим самостоятелно доставяне и изгодата от НАТО я пращаме по дяволите, за кой ли път).
b)„ всичко ще става през национални информационни канали “ – тези на пръв взор доста способени думи в действителност крият следното нелицеприятно значение: командната верига се резервира и решението дали нашата батальонна бойна група да бие съперника, или да пече питки и чука сол на ситно, с цел да го посреща, ще бъде вземано още веднъж на национално равнище (а времето на взимане на решение на национално равнище, в случай че не ви е известно, се мери в месеци – че един Консултативен съвет за национална сигурност при президента, че втори подобен при премиера, че парламент, че съдружен съвет… че щаба на защитата дали няма да реши да „ не чуе “ какво му заповядва държавното управление и комфортно да забави някоя заповед, в случай че несъмнено това не е към този момент свършено от самия министър, в случай че и той към този момент не е решил да не чуе напълно добре какво му споделя министър председателят, а вместо това да слуша президента ни, например… Изобщо, имаме премного механизми по какъв начин да НЕ вземем в точния момент решение за пращане на едни зелени човечета там, където им е мястото.
Украйна ни дава много положителни образци на подобен сюжет. Като цяло,
батальонната ни бойна група си остава главно българска и единствено някак вторично – натовска
Или както се споделяше в паметното радиопредаване „ Нивото на река Дунав в сантиметри “ – " Сон шонжмо " – сиреч „ Преоблякъл се Илия – погледнал се – отново в тия “.
c)„ Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще усили темпа на образование, подготовка и учения за разнообразни сценарии… " Тук към този момент това пояснение минава в административно-жаргонен фалцет, очевидно очаквайки, че слушателите ще изпаднат в възторг от удовлетворение, към този момент изцяло уверени, че българската войска е в действителност кадърен пазач пред лицето на надвисналата заплаха. Какво не е наред – ще попитате? Ами, непроменяемо предписание е, че при непосредствена военна опасност се усилва темпът на образование и подготовка за ЦЯЛАТА войска, организират се даже сборове на запаса (бурен смях и трима припаднали в залата)… Но не по този начин мисли господин министърът (както се споделяше в армейските заповеди за наказание). Оказва се, че съгласно него най положителното, което можем да предложим е…един батальон да потренира повечко. Тука бих запитал – при изискване че сме съвсем осемнадесет години в НАТО, каква тъкмо друга работа имат българските военнослужещи с изключение на да упражняват? За водачите наскоро ни се обясни, че летят по десетина часа на година, едвам не не помнят от кое място се влиза в самолета. Нима и с пехотата е по този начин? А аз почти познавам активността на армията и не се сещам за българско военно формирование, което да не е минало най-малко три пъти през полигоните край Ново Село, Хохенфелс и под дърво и камък още.
d) А съдружниците ни? Те ще могат единствено да се „ повозят “ на нашата дядова тротинетка – сиреч, да добавят качествата ни там където те са дребни или никакви. Т.е. в към 90% от нещата. Как тъкмо това може да стане при описаните нагоре несъвместимости и разлики, остава да гадаем.
Ако бях гласоподавател на „ N-зраждане “ щях да заподозра министъра на защитата в демоничен проект: да облече 1000 американеца в български униформи, да им боядиса бойната техника в роден зелен цвят и да ги кара да сричат на български, а за още по-дълбоко прикритие – да „ плющят “ люта гроздова със салата, всяка вечер.
Но тъй като не съм, чакам да видя що за
хибридно знамение
ще е тази Батальонна Бойна Група.
Т.е. на въпроса какво ще направи България за НАТО и против опасността от Русия отговорът е като в предходната част: Нула. Nada. Nothing.
* Авторът е боен специалист с дълготраен опит в доставките и в оперативните и механически характерности на необятен набор най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на актуалните армии.
Втора част()
Какво ни сподели в действителност министърът на защитата в допълнение на изявлението на премиера?
Обясни ни, че за ново колело въобще не е ставало дума.
НО!
Можем да се повозим на тротинетката, останала от дядо и даже да поканим приятелчета да се повозят и те с нас, да видят що е то „ ретро “.
С други думи, ЕДНА от общо ШЕСТТЕ ни Бойни батальонни групи ЩЕ бъде (ах, обичаме го това бъдеще време) заплюта за НАТО-вска и приписана към НАТО (странно, аз все си мислех, че цялата Българска Армия е в НАТО, пък ти да видиш!).
Да прочетем какво тъкмо сподели министърът на защитата:
„ Ние можем да обърнем словореда и да кажем, че сме съгласни да създадем такава бойна група, само че България да е хазаин. Един български батальон да бъде изработен и всичко ще става през национални информационни канали. Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще усили темпа на образование, подготовка и учения за разнообразни сценарии… "
Нека създадем един
бърз анализ на тези думи, фраза по фраза:
a)„ Един български батальон “ – т.е. вземаме един батальон от едната от двете ни механизирани бригади, които са попълнени с техника, в по огромната си част – връстник на бащите на актуалните бойци (а към този момент одобряваме за бойци и 40 годишни). Тази техника в огромната си част е без модерна криптирана радиовръзка, без по този начин наречените блу форс тракери (blue force trackers) позволяващи на съюзническите ни сили да ни разпознават отдалече като свои, а не да мислят, че това е съветска батальонна група и да ни засипят простъпка с огън и жупел (защото, уважаеми, това се случва постоянно в хаоса на боя). Тя също по този начин е несъвместима по калибри на боеприпасите с нито една друга бойна група на НАТО (значи ще си вършим самостоятелно доставяне и изгодата от НАТО я пращаме по дяволите, за кой ли път).
b)„ всичко ще става през национални информационни канали “ – тези на пръв взор доста способени думи в действителност крият следното нелицеприятно значение: командната верига се резервира и решението дали нашата батальонна бойна група да бие съперника, или да пече питки и чука сол на ситно, с цел да го посреща, ще бъде вземано още веднъж на национално равнище (а времето на взимане на решение на национално равнище, в случай че не ви е известно, се мери в месеци – че един Консултативен съвет за национална сигурност при президента, че втори подобен при премиера, че парламент, че съдружен съвет… че щаба на защитата дали няма да реши да „ не чуе “ какво му заповядва държавното управление и комфортно да забави някоя заповед, в случай че несъмнено това не е към този момент свършено от самия министър, в случай че и той към този момент не е решил да не чуе напълно добре какво му споделя министър председателят, а вместо това да слуша президента ни, например… Изобщо, имаме премного механизми по какъв начин да НЕ вземем в точния момент решение за пращане на едни зелени човечета там, където им е мястото.
Украйна ни дава много положителни образци на подобен сюжет. Като цяло,
батальонната ни бойна група си остава главно българска и единствено някак вторично – натовска
Или както се споделяше в паметното радиопредаване „ Нивото на река Дунав в сантиметри “ – " Сон шонжмо " – сиреч „ Преоблякъл се Илия – погледнал се – отново в тия “.
c)„ Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще усили темпа на образование, подготовка и учения за разнообразни сценарии… " Тук към този момент това пояснение минава в административно-жаргонен фалцет, очевидно очаквайки, че слушателите ще изпаднат в възторг от удовлетворение, към този момент изцяло уверени, че българската войска е в действителност кадърен пазач пред лицето на надвисналата заплаха. Какво не е наред – ще попитате? Ами, непроменяемо предписание е, че при непосредствена военна опасност се усилва темпът на образование и подготовка за ЦЯЛАТА войска, организират се даже сборове на запаса (бурен смях и трима припаднали в залата)… Но не по този начин мисли господин министърът (както се споделяше в армейските заповеди за наказание). Оказва се, че съгласно него най положителното, което можем да предложим е…един батальон да потренира повечко. Тука бих запитал – при изискване че сме съвсем осемнадесет години в НАТО, каква тъкмо друга работа имат българските военнослужещи с изключение на да упражняват? За водачите наскоро ни се обясни, че летят по десетина часа на година, едвам не не помнят от кое място се влиза в самолета. Нима и с пехотата е по този начин? А аз почти познавам активността на армията и не се сещам за българско военно формирование, което да не е минало най-малко три пъти през полигоните край Ново Село, Хохенфелс и под дърво и камък още.
d) А съдружниците ни? Те ще могат единствено да се „ повозят “ на нашата дядова тротинетка – сиреч, да добавят качествата ни там където те са дребни или никакви. Т.е. в към 90% от нещата. Как тъкмо това може да стане при описаните нагоре несъвместимости и разлики, остава да гадаем.
Ако бях гласоподавател на „ N-зраждане “ щях да заподозра министъра на защитата в демоничен проект: да облече 1000 американеца в български униформи, да им боядиса бойната техника в роден зелен цвят и да ги кара да сричат на български, а за още по-дълбоко прикритие – да „ плющят “ люта гроздова със салата, всяка вечер.
Но тъй като не съм, чакам да видя що за
хибридно знамение
ще е тази Батальонна Бойна Група.
Т.е. на въпроса какво ще направи България за НАТО и против опасността от Русия отговорът е като в предходната част: Нула. Nada. Nothing.
* Авторът е боен специалист с дълготраен опит в доставките и в оперативните и механически характерности на необятен набор най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на актуалните армии.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ