Те никога не са съществували: къде изчезнаха дните от 5 октомври до 14 октомври 1582 г.?
Календарът, който използваме, не постоянно е съществувал: той е претърпял някои забавни промени в историята. Това се случва освен за по-добро схващане на промяната на сезоните, само че и по политически аргументи.
Важен крайъгълен камък в тази еволюция на календара идва през 1582 година, когато папа Григорий XIII вкарва това, което в този момент назоваваме Григориански календар. Преди това огромна част от римския свят и Европа необятно използваха Юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 година пр.н.е.
Юлианският календар работеше задоволително добре за ежедневна приложимост. Въпреки това породи значителен проблем при определянето на датата на Великден, пише IFLScience. Съборът в Никея през 325 година постановява Великден да се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Проблемът беше, че датата на пролетното равноденствие, избрана от съвета, 21 март, последователно се отдалечаваше от действителната дата на действителното пролетно равноденствие.
За да позволи този проблем и да приближи календара до слънчевата година (времето, належащо на Земята да обиколи Слънцето), Юлианският календар вкарва високосна година на всеки четири години, което прибавя спомагателен ден към календара.
Въпреки това, защото действителната слънчева година е почти 365,24219 дни, Юлианският календар, въпреки и постепенно, печели спомагателен ден почти на всеки 314 години.
Григорианският календар, въведен по-късно, употребява друг метод за поправяне на това отклоняване в календара. Беше решено просто да се пропуснат дни, с цел да се поправя несъответствието сред календарната и естествената година. Църквата избра октомври за тази промяна на календара на първо място, с цел да избегне спорове със събитията от християнския календар.
Преходът към григорианския календар стана след празника на Свети Франциск от Асизи на 4 октомври. В този миг датата беше преместена с 10 дни напред и настъпи 15 октомври. Тази промяна трябваше да бъде 13 дни, само че папа Григорий, след калкулации на математици и учени, се спря на 10-дневна промяна.
Заслужава да се означи, че не всички страни незабавно минаха към григорианския календар. Католическата черква го приема през 1582 година, само че някои райони като Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада го одобряват едвам през 1752 година
В последна сметка, когато превключиха, трябваше да пропуснат още дни, с цел да се синхронизират с новия календар. Например Турция претърпя забележителна 13-дневна промяна през 1926 и 1927 година
Ето за какво нашият актуален календар, Григорианският календар, беше въведен като решение на казуса с несъответствието сред календарните и слънчевите години. Целта му беше да приближи нашите дати до естествените ритми на въртене на Земята към Слънцето.
Тази историческа смяна в календарите, дружно със характерните корекции, направени от папа Григорий XIII, има трайно влияние върху метода, по който измерваме времето. Това е увещание за това по какъв начин човешката досетливост и научно знание са оформили инструментите, които използваме в всекидневието.
Важен крайъгълен камък в тази еволюция на календара идва през 1582 година, когато папа Григорий XIII вкарва това, което в този момент назоваваме Григориански календар. Преди това огромна част от римския свят и Европа необятно използваха Юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 година пр.н.е.
Юлианският календар работеше задоволително добре за ежедневна приложимост. Въпреки това породи значителен проблем при определянето на датата на Великден, пише IFLScience. Съборът в Никея през 325 година постановява Великден да се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Проблемът беше, че датата на пролетното равноденствие, избрана от съвета, 21 март, последователно се отдалечаваше от действителната дата на действителното пролетно равноденствие.
За да позволи този проблем и да приближи календара до слънчевата година (времето, належащо на Земята да обиколи Слънцето), Юлианският календар вкарва високосна година на всеки четири години, което прибавя спомагателен ден към календара.
Въпреки това, защото действителната слънчева година е почти 365,24219 дни, Юлианският календар, въпреки и постепенно, печели спомагателен ден почти на всеки 314 години.
Григорианският календар, въведен по-късно, употребява друг метод за поправяне на това отклоняване в календара. Беше решено просто да се пропуснат дни, с цел да се поправя несъответствието сред календарната и естествената година. Църквата избра октомври за тази промяна на календара на първо място, с цел да избегне спорове със събитията от християнския календар.
Преходът към григорианския календар стана след празника на Свети Франциск от Асизи на 4 октомври. В този миг датата беше преместена с 10 дни напред и настъпи 15 октомври. Тази промяна трябваше да бъде 13 дни, само че папа Григорий, след калкулации на математици и учени, се спря на 10-дневна промяна.
Заслужава да се означи, че не всички страни незабавно минаха към григорианския календар. Католическата черква го приема през 1582 година, само че някои райони като Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада го одобряват едвам през 1752 година
В последна сметка, когато превключиха, трябваше да пропуснат още дни, с цел да се синхронизират с новия календар. Например Турция претърпя забележителна 13-дневна промяна през 1926 и 1927 година
Ето за какво нашият актуален календар, Григорианският календар, беше въведен като решение на казуса с несъответствието сред календарните и слънчевите години. Целта му беше да приближи нашите дати до естествените ритми на въртене на Земята към Слънцето.
Тази историческа смяна в календарите, дружно със характерните корекции, направени от папа Григорий XIII, има трайно влияние върху метода, по който измерваме времето. Това е увещание за това по какъв начин човешката досетливост и научно знание са оформили инструментите, които използваме в всекидневието.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ