Филмът на Георги Дюлгеров по Записки по българските въстания тръгва през септември
Какво ѝ би трябвало на свободата? Войвода – захласнат от делото, талантлив, трагически. Хора, които да му повярват. Няколко, които да го последват. И един, който да записва.
Историята за измяната, довело до гибелта на Георги Бенковски - по този начин както е разказано от Захари Стоянов в " Записките по българските въстания " - се трансформира в сюжет на най-новия филм на проф. Георги Дюлгеров.
Премиерата ще бъде на 29 септември - в чест на 80-годишния празник на огромния режисьор.
" Записки по едно изменничество " споделя за Бенковски през погледа на неговия другар и съидейник Захари Стоянов. Двамата са един до друг по време на Априлското въстание - дружно са и когато Бенковски е погубен при засада.
Предателят му дядо Вълю е " един от многото с хъс за независимост, неуспели да надмогнат себе си и трансформирали се в предатели ".
Десет години след Освобождението Захари Стоянов среща мъжа, отговорен за гибелта на Бенковски, на лобното място на войводата.
" Този филм е за едно огромно другарство сред двама мощни, почтени мъже. За свободата вътре и отвън нас, за невъзможността да бъдеш свободен, в случай че вътрешно си плебей – без значение на кого. Захари Стоянов не прости измяната на Дядо Вълю, той го пожалва. Пожалва го, тъй като не има вяра, че българите сме предателско племе. Вярва, че всеки има личен път. И историята на един народ е точно това – низ от доста персонални истории и препречени пътища, които в последна степен ни демонстрират през какви стадии сме минали в развиването си като народ “ – споделя проф. Георги Дюлгеров, режисьор и сценарист на кино лентата, който тази година получи и премията за изцяло творчество на Съюза на филмовите дейци.
Това е втори опит на Георги Дюлгеров да направи филм по „ Записки по българските въстания “ след неосъществения „ Да отвориш рана “ през 1975 година, в който основната роля щеше да бъде поверена на Руси Чанев.
В основните функции в този момент влизат Пламен Димов като Бенковски, Иван Николов като Захари Стоянов, Ивайло Христов като Дядо Вълю, предателя на Бенковски.
" Филмът предлага правилен на спомените на Захари Стоянов взор към срещата му с Бенковски, опитите му да провежда хора, които до момента за нищо не са проведени – млади, напряко деца, неопитни, неуки, неможещи, всеки един необикновен, достигнал до друго място в пътя си като човек, искащ свободата или не напълно ", описват от екипа на " Записки по едно изменничество ".
Драматичните събития са поднесени " леко, ведро, с бащинска деликатност към тези неопитни, наивни хора, българските въстаници ".
Георги Дюлгеров стои надалеч от патетиката и трагизма, с които сме привикнали да четем и учим историята си.
Борбата е пречупена през човешката призма на участващите в нея на фона на превъзходната българска природа, придружена от въздействаща музика и съпроводена от кристални тон и картина.
Оператор на кино лентата е Веселин Христов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Мила Искърова, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, студентка на Георги Дюлгеров.
Фотограф на фотосите в публикацията е Тихомир Рачев.
Историята за измяната, довело до гибелта на Георги Бенковски - по този начин както е разказано от Захари Стоянов в " Записките по българските въстания " - се трансформира в сюжет на най-новия филм на проф. Георги Дюлгеров.
Премиерата ще бъде на 29 септември - в чест на 80-годишния празник на огромния режисьор.
" Записки по едно изменничество " споделя за Бенковски през погледа на неговия другар и съидейник Захари Стоянов. Двамата са един до друг по време на Априлското въстание - дружно са и когато Бенковски е погубен при засада.
Предателят му дядо Вълю е " един от многото с хъс за независимост, неуспели да надмогнат себе си и трансформирали се в предатели ".
Десет години след Освобождението Захари Стоянов среща мъжа, отговорен за гибелта на Бенковски, на лобното място на войводата.
" Този филм е за едно огромно другарство сред двама мощни, почтени мъже. За свободата вътре и отвън нас, за невъзможността да бъдеш свободен, в случай че вътрешно си плебей – без значение на кого. Захари Стоянов не прости измяната на Дядо Вълю, той го пожалва. Пожалва го, тъй като не има вяра, че българите сме предателско племе. Вярва, че всеки има личен път. И историята на един народ е точно това – низ от доста персонални истории и препречени пътища, които в последна степен ни демонстрират през какви стадии сме минали в развиването си като народ “ – споделя проф. Георги Дюлгеров, режисьор и сценарист на кино лентата, който тази година получи и премията за изцяло творчество на Съюза на филмовите дейци.
Това е втори опит на Георги Дюлгеров да направи филм по „ Записки по българските въстания “ след неосъществения „ Да отвориш рана “ през 1975 година, в който основната роля щеше да бъде поверена на Руси Чанев.
В основните функции в този момент влизат Пламен Димов като Бенковски, Иван Николов като Захари Стоянов, Ивайло Христов като Дядо Вълю, предателя на Бенковски.
" Филмът предлага правилен на спомените на Захари Стоянов взор към срещата му с Бенковски, опитите му да провежда хора, които до момента за нищо не са проведени – млади, напряко деца, неопитни, неуки, неможещи, всеки един необикновен, достигнал до друго място в пътя си като човек, искащ свободата или не напълно ", описват от екипа на " Записки по едно изменничество ".
Драматичните събития са поднесени " леко, ведро, с бащинска деликатност към тези неопитни, наивни хора, българските въстаници ".
Георги Дюлгеров стои надалеч от патетиката и трагизма, с които сме привикнали да четем и учим историята си.
Борбата е пречупена през човешката призма на участващите в нея на фона на превъзходната българска природа, придружена от въздействаща музика и съпроводена от кристални тон и картина.
Оператор на кино лентата е Веселин Христов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Мила Искърова, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, студентка на Георги Дюлгеров.
Фотограф на фотосите в публикацията е Тихомир Рачев. Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ