Тънкия, Дебелия и демокрацията
Какво става в Бояна? И в “Росенец ”?
Новините ни демонстрират дърветата, само че не и гората. За нея към момента приказват под сурдинка обособени наблюдаващи. А “гората ” е, че виждаме война сред двама олигарси. Да ги назовем Тънкия и Дебелия.
Те водят война за това кой занапред нататък да съставлява българските турци в Народното събрание и да осребрява тяхната преданост към България. Това е тъжно и рисково. Тъжно е, тъй като разголва фасадността на българската народна власт.
Опасно е, тъй като олигархичната война може да се изроди в етническо напрежение и, не дай Боже, в спор. Последните, най-ожесточените към този момент, конфликти във войната са за нещо, което в зората на прехода наричахме “атрибути на властта ” - дворци, които в България се назовават по турски - сараи.
Какво общо има демократичната народна власт с всичко това?
Дебелият ги взе юридически от Тънкия и се пробва да го изгони от тях физически. Хранени хора на Тънкия направиха жива верига и се сблъскаха даже с полицията, с цел да не разрешат това.
Първият въпрос, който човек си задава, когато се опита да види огромната картина, е какво общо имат демокрацията въобще и върховенството на закона в частност с олигархията? Нищо. Какво общо имат с нея сараите (атрибути на тоталитарна власт) и боевете за тях? Пак нищо. Те имат повече общо с феодализма и с комунизма. Боят е за зимния и летния замък на Тънкия.
Сцената на тези олигархии и боеве обаче е България - една официално европейска и демократична народна власт. И те към този момент няколко дни са първата ѝ политическа вест.
Медиите не са глупави. Те знаят за какво тази вест е значима. Само дето не смеят да го изрекат до дъно. Което също е проблем на българската демократична народна власт.
Сестринските партии, обръчите от компании и порциите
За похлупак - борбата публично е сред две крила на политическа групировка, която принадлежи към европейското демократично семейство. Където са най-заклетите врагове на олигархията и най-пламенните бранители на демокрацията и върховенството на закона.
Как по този начин - би попитал правоверният европейски демократичен демократ - водачи на наша сестринска партия са олигарси, които се борят за сараи? Точният отговор знаят българските секрети служби и комунистическите им предшественички, с които Тънкия потвърдено е обвързван. В зората на прехода те бабуваха на неговата демократична партия, с цел да не разрешат в България етнически спорове като в някогашна Югославия.
В подмяна елитът на тази партия получи: (а) всекидневен статут на поръчител на правата и свободите на нейния електорат, които бяха жестоко погазени при комунизма; (б) опция безнаказано да се обогатява по съмнителни способи при преразпределението на националното благосъстояние през прехода.
Символи на този хайлайф станаха “обръчите от компании ” и “порциите ” (служби, работни места, бизнеси, европейски средства), които той раздаваше по места. Това се назовава клиентелизъм, който също няма нищо общо с демократичната народна власт.
Тънкия имаше потребност от Дебелия. И противоположното.
Откъде при Тънкия се появи Дебелия? Те взаимно си трябваха. Разходите на оялия се хайлайф и на партията му растяха, някой трябваше да ги покрива. Освен това, когато политиката е главният ти бизнес, имаш потребност от свои правораздаване и медии - власт, в която Дебелия беше и към момента е добре обвързван и бранш, в който той съществено беше вложил.
От друга страна, в европейската демократична народна власт България сполучливият бизнес е към момента сложен, в случай че не и неосъществим без крепък политически тил. Тоест без партия, която има непрекъснат, правилен и порядъчен електорат и си е извоювала името на незаобиколим фактор при поделбите на властта.
Така че договорката беше пари против власт и власт против пари или пари-власт-пари прим. Вече няма да запитвам какво му е демократичното и демократичното на всичко това.
Как тънко-дебелата симбиоза се трансформира в спор? Тънкия го сподели тъкмо: Дебелия прекали. Той стартира настоятелно да търси дивидентите от инвестицията си в партията на Тънкия. Първо му дадоха съпредседателско място, само че то не го задоволи. Той изиска цялата партия и изгони хранените хора на Тънкия, които бяха срещу. В отговор Тънкия събра хората си и дружно изключиха Дебелия и неговите хора от партията. Дебелия отвърна като близки до него лишиха основния бизнес на Тънкия и желаеха той да напусне летния и зимния си замък, в които се оказа, че е бил наемател. Успоредно, правораздаването стартира да проверява затлъстял негарантиран заем от държавна банка, с който Тънкия през медиатори е финансирал свои разноски.
Заложници на олигархичната война
Социалните мрежи предсказаха, че след изключването и оценката, че е “прекалил ” с Дебелия най-малко политически е свършено. Но по-наблюдателните наблюдаващи възразиха, че неговите връзки, пари и въздействието им по места не трябва да се подценяват.
Но и Тънкия не е изиграл всичките си козове. Подозират го, че пази мръсни секрети на прехода, които са застраховката му, гарантираща безнаказан олигархичен комфорт в европейска народна власт повече от три десетилетия. И нищо чудно конфликтите край сараите да са поради достъп до някои от тези секрети.
Заложница на олигархичната война е България. Защото, инцидентно или не, фронтовата линия през днешния ден минава сред българи и турци по върховете на разцепената партия. Защото единият олигарх изгуби рентата, която получаваше в подмяна на мира и тъй като могат да се намерят изкушени да мъстят с етническата карта. Най-сетне - тъй като една турска радикализация би повлякла реципрочна от страна на българския шовинизъм, избуял измежду рецесиите в последните години.
За да бъде решен един проблем, той първо би трябвало да бъде назван. Проблемът не са българските турци. Техните права и свободи са обезпечени не от водачи и техните котерии, а от закона и от участието на България в Европейския съюз.
Проблемът е олигархията, от чиито нокти тези наши сънародници би трябвало да бъдат освободени. А за това трябват без значение правораздаване и медии и транспарантен и почтен политически развой, в който всеки да може свободно и по съвест да избере своите представители. Това е задачата пред страната и пред партиите ни. Те са на ход. Срокът е 27 октомври.
Автор: Васил Петков
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Новините ни демонстрират дърветата, само че не и гората. За нея към момента приказват под сурдинка обособени наблюдаващи. А “гората ” е, че виждаме война сред двама олигарси. Да ги назовем Тънкия и Дебелия.
Те водят война за това кой занапред нататък да съставлява българските турци в Народното събрание и да осребрява тяхната преданост към България. Това е тъжно и рисково. Тъжно е, тъй като разголва фасадността на българската народна власт.
Опасно е, тъй като олигархичната война може да се изроди в етническо напрежение и, не дай Боже, в спор. Последните, най-ожесточените към този момент, конфликти във войната са за нещо, което в зората на прехода наричахме “атрибути на властта ” - дворци, които в България се назовават по турски - сараи.
Какво общо има демократичната народна власт с всичко това?
Дебелият ги взе юридически от Тънкия и се пробва да го изгони от тях физически. Хранени хора на Тънкия направиха жива верига и се сблъскаха даже с полицията, с цел да не разрешат това.
Първият въпрос, който човек си задава, когато се опита да види огромната картина, е какво общо имат демокрацията въобще и върховенството на закона в частност с олигархията? Нищо. Какво общо имат с нея сараите (атрибути на тоталитарна власт) и боевете за тях? Пак нищо. Те имат повече общо с феодализма и с комунизма. Боят е за зимния и летния замък на Тънкия.
Сцената на тези олигархии и боеве обаче е България - една официално европейска и демократична народна власт. И те към този момент няколко дни са първата ѝ политическа вест.
Медиите не са глупави. Те знаят за какво тази вест е значима. Само дето не смеят да го изрекат до дъно. Което също е проблем на българската демократична народна власт.
Сестринските партии, обръчите от компании и порциите
За похлупак - борбата публично е сред две крила на политическа групировка, която принадлежи към европейското демократично семейство. Където са най-заклетите врагове на олигархията и най-пламенните бранители на демокрацията и върховенството на закона.
Как по този начин - би попитал правоверният европейски демократичен демократ - водачи на наша сестринска партия са олигарси, които се борят за сараи? Точният отговор знаят българските секрети служби и комунистическите им предшественички, с които Тънкия потвърдено е обвързван. В зората на прехода те бабуваха на неговата демократична партия, с цел да не разрешат в България етнически спорове като в някогашна Югославия.
В подмяна елитът на тази партия получи: (а) всекидневен статут на поръчител на правата и свободите на нейния електорат, които бяха жестоко погазени при комунизма; (б) опция безнаказано да се обогатява по съмнителни способи при преразпределението на националното благосъстояние през прехода.
Символи на този хайлайф станаха “обръчите от компании ” и “порциите ” (служби, работни места, бизнеси, европейски средства), които той раздаваше по места. Това се назовава клиентелизъм, който също няма нищо общо с демократичната народна власт.
Тънкия имаше потребност от Дебелия. И противоположното.
Откъде при Тънкия се появи Дебелия? Те взаимно си трябваха. Разходите на оялия се хайлайф и на партията му растяха, някой трябваше да ги покрива. Освен това, когато политиката е главният ти бизнес, имаш потребност от свои правораздаване и медии - власт, в която Дебелия беше и към момента е добре обвързван и бранш, в който той съществено беше вложил.
От друга страна, в европейската демократична народна власт България сполучливият бизнес е към момента сложен, в случай че не и неосъществим без крепък политически тил. Тоест без партия, която има непрекъснат, правилен и порядъчен електорат и си е извоювала името на незаобиколим фактор при поделбите на властта.
Така че договорката беше пари против власт и власт против пари или пари-власт-пари прим. Вече няма да запитвам какво му е демократичното и демократичното на всичко това.
Как тънко-дебелата симбиоза се трансформира в спор? Тънкия го сподели тъкмо: Дебелия прекали. Той стартира настоятелно да търси дивидентите от инвестицията си в партията на Тънкия. Първо му дадоха съпредседателско място, само че то не го задоволи. Той изиска цялата партия и изгони хранените хора на Тънкия, които бяха срещу. В отговор Тънкия събра хората си и дружно изключиха Дебелия и неговите хора от партията. Дебелия отвърна като близки до него лишиха основния бизнес на Тънкия и желаеха той да напусне летния и зимния си замък, в които се оказа, че е бил наемател. Успоредно, правораздаването стартира да проверява затлъстял негарантиран заем от държавна банка, с който Тънкия през медиатори е финансирал свои разноски.
Заложници на олигархичната война
Социалните мрежи предсказаха, че след изключването и оценката, че е “прекалил ” с Дебелия най-малко политически е свършено. Но по-наблюдателните наблюдаващи възразиха, че неговите връзки, пари и въздействието им по места не трябва да се подценяват.
Но и Тънкия не е изиграл всичките си козове. Подозират го, че пази мръсни секрети на прехода, които са застраховката му, гарантираща безнаказан олигархичен комфорт в европейска народна власт повече от три десетилетия. И нищо чудно конфликтите край сараите да са поради достъп до някои от тези секрети.
Заложница на олигархичната война е България. Защото, инцидентно или не, фронтовата линия през днешния ден минава сред българи и турци по върховете на разцепената партия. Защото единият олигарх изгуби рентата, която получаваше в подмяна на мира и тъй като могат да се намерят изкушени да мъстят с етническата карта. Най-сетне - тъй като една турска радикализация би повлякла реципрочна от страна на българския шовинизъм, избуял измежду рецесиите в последните години.
За да бъде решен един проблем, той първо би трябвало да бъде назван. Проблемът не са българските турци. Техните права и свободи са обезпечени не от водачи и техните котерии, а от закона и от участието на България в Европейския съюз.
Проблемът е олигархията, от чиито нокти тези наши сънародници би трябвало да бъдат освободени. А за това трябват без значение правораздаване и медии и транспарантен и почтен политически развой, в който всеки да може свободно и по съвест да избере своите представители. Това е задачата пред страната и пред партиите ни. Те са на ход. Срокът е 27 октомври.
Автор: Васил Петков
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ