Има 5 начина ЕС да ни спре парите заради Иван Гешев
"Какво ще стане, в случай че Полша откаже да заплати? ", запита преди дни основаното в Брюксел американско електронно издание "Политико ". Варшава влезе в тежък спор с европейските институции, тъй като реши, че не могат да й споделят какво да прави. Накратко: отхвърли целта на европейското право над националното и възобнови от дълго време затворената полемика какъв смисъл имат интернационалните контракти и съюзи, в случай че обособени страни решат в някой миг да не ги съблюдават. В резултат на това Съдът на Европейски Съюз в Люксембург ѝ наложи санкция от 1 млн. евро на ден, до момента в който се вразуми. Варшава разгласи, че няма да ги заплати.
Темата е остаряла като интернационалното право, в чиято основа лежи правилото Pacta sunt servanda (Договорите би трябвало да се съблюдават - лат.). Заложен е в Устава на Организация на обединените нации (1945 г.) и във Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.). Той е първоосновата на прословутите acquis communautaire (общностни достижения - фр.), които са настоящите правни правила на Европейския съюз. Тяхното признание за част от националната законодателна система бе първото изискване за приемане на която и да е страна в Европейски Съюз, както стана през 2004 година за Полша и през 2007 година за България. И двете се съгласиха с тях в присъединителните си контракти.
Сетне в политическия живот на Полша избиха остарели националистически рефлекси и консервативната партия Право и правдивост, която се задържа прекомерно дълго на власт, стартира да усеща остра потребност от използване на правилото "всеки е почтен до доказване на противното " (или на вулгарен език - "всички са почтени, до момента в който ги заловен "). Когато някой ръководи дълго и свикне с приятния гъдел от публичните запаси (национални и европейски), развива нужда да се застрахова, че ще бъде считан за почтен. Това значи да притегли правосъдната власт на своя страна, с цел да си няма неприятности. Подчиняването ѝ подсигурява
висша степен на непорочност
За задачата в Полша бе основана "Дисциплинарна камара на Върховния съд ", която да следи за благоразумното държание на магистратите.
Евросъюзът незабавно схвана, че посредством ограничение на независимостта на съда се нарушава основният принцип на всяка демократична система за разделяне на управляващите, което би означавало опция безнаказано да се злоупотребява освен с националните, само че и с европейските средства. На 15 юли 2021 година Съдът на Европейски Съюз постанови, че с тази камара Полша нарушава правото на Европейския съюз, което значи, че би трябвало да я разпусне, в случай че не подсигурява нейната самостоятелност (т.е. в случай че не я лиши от първичния ѝ смисъл).
Отговорът на Варшава бе повече от провокационен: Нашата конституция стои над европейското право и по тази причина ще вършим каквото си желаеме, което означаваше непокорство на интернационален съд. Провокираната реакция бе извънредно бърза и извънредно строга: единствено 20 дни по-късно Полша получи най-тежката санкция в Европейски Съюз - 1 млн. евро на ден. Тя се добави към санкцията от половин милион евро на ден, която Съдът на Европейски Съюз наложи месец по-рано поради отхвърли на Полша да закрие въглищната мина "Туров " и обвързвана с нея Топлоелектрическа централа, която замърсява въздуха в близката чешка територия. Превъзбуден от серията неприятни вести, полският министър на правораздаването Збигнев Жобро, който е и основен прокурор, съобщи на 28 октомври, че страната му "не може и не би трябвало да заплаща и една злота " по двете правосъдни решения в Люксембург, тъй като това е
"натиск, а единствено слабите се поддават на напън "
Точно по този начин е: това е напън, който е очакван в инструментариума на Европейския съюз за запазване на общите правила, или както им споделят също - полезности, с които всички са се съгласили, с цел да станат членове на организацията. Разбира се, всяка обособена страна е по-слаба от всички останали, в случай че ги настрои против себе си. Дори да е огромна и мощна като Англия, би трябвало в последна сметка да подвие опашка и да си иде с мир. Но Полша не желае да излезе от Европейски Съюз по модела Брекзит и да направи Полекзит. Затова заплащането няма да ѝ се размине.
Ще стане по най-простия метод: Европейската комисия ще удържи от полагаемите се на Варшава еврофондове сумата, която сега се натрупа като санкции, и ще я трансферира в общия европейски бюджет. Брюксел е планувал да отпусне по проекта на Полша за възобновяване и резистентност 24 милиарда евро безплатна помощ и 12 милиарда евро нисколихвени заеми. Председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен сподели на конференция незабавно след изказването на Збигнев Жобро, че няма да се поколебае да бръкне в торбата с европейски дарове за Полша. Там единствено от помощите има запас за покриване на санкциите за 44 години. Варшава може да е спокойна, че ще откри с какво да заплати.
Какво ни интересува Полша - по този начин ще остане повече за нас
Не бива да се радваме, тъй като нейните днешни несгоди на следващия ден ще бъдат наши. Дебелоглавието на един основен прокурор и криещата се зад тила му клептокрация предизвикат европейските институции да извадят от арсенала тежки оръжия, които ще би трябвало да употребят и към различен прокурор в сходна обстановка. Упоритият блян на българската клептокрация да бетонира безотчетния статут на основния прокурор Иван Гешев вещае неприятности и за България. Дотук Брюксел сподели, че има най-малко два метода за финансово вразумяване - санкции и наложително изземане на полагаеми се средства. Но не са единствено те.
България изпрати с огромно забавяне своя Национален проект за възобновяване и резистентност, в който пропусна да обещае, че ще промени конституцията, с цел да лиши основния прокурор от съвсем божествения му статут на недостижимост ( "Над мен е единствено Господ " - Иван Татарчев). Тъй като такова бе едно от упованията на Еврокомисията, най-вероятно тя няма да бърза да го утвърди. Това значи, че страната първоначално ще изпусне полагаемите ѝ се 13% предплатени заплащания за тази година, а по-късно под въпрос ще бъде и цялата сума от 6,9 милиарда евро безплатна помощ.
Четвъртият метод е Брюксел да се вгледа по-внимателно по какъв начин са харчени парите по европейски планове - да вземем за пример за пътно строителство, откакто се видя по какъв начин клептокрацията е пирувала с пари за национални планове като автомагистрала "Хемус ". Същите хора са харчили и европейски пари, които Европейска комисия може да си изиска.
Петият метод е да се намеси Европейската прокуратура, откакто българската потвърждава със своето безучастие, че е съизвършител в злоупотребите. Всичко това следва и Гешев няма къде да се укрие.
Светослав Терзиев, "Сега "
Темата е остаряла като интернационалното право, в чиято основа лежи правилото Pacta sunt servanda (Договорите би трябвало да се съблюдават - лат.). Заложен е в Устава на Организация на обединените нации (1945 г.) и във Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.). Той е първоосновата на прословутите acquis communautaire (общностни достижения - фр.), които са настоящите правни правила на Европейския съюз. Тяхното признание за част от националната законодателна система бе първото изискване за приемане на която и да е страна в Европейски Съюз, както стана през 2004 година за Полша и през 2007 година за България. И двете се съгласиха с тях в присъединителните си контракти.
Сетне в политическия живот на Полша избиха остарели националистически рефлекси и консервативната партия Право и правдивост, която се задържа прекомерно дълго на власт, стартира да усеща остра потребност от използване на правилото "всеки е почтен до доказване на противното " (или на вулгарен език - "всички са почтени, до момента в който ги заловен "). Когато някой ръководи дълго и свикне с приятния гъдел от публичните запаси (национални и европейски), развива нужда да се застрахова, че ще бъде считан за почтен. Това значи да притегли правосъдната власт на своя страна, с цел да си няма неприятности. Подчиняването ѝ подсигурява
висша степен на непорочност
За задачата в Полша бе основана "Дисциплинарна камара на Върховния съд ", която да следи за благоразумното държание на магистратите.
Евросъюзът незабавно схвана, че посредством ограничение на независимостта на съда се нарушава основният принцип на всяка демократична система за разделяне на управляващите, което би означавало опция безнаказано да се злоупотребява освен с националните, само че и с европейските средства. На 15 юли 2021 година Съдът на Европейски Съюз постанови, че с тази камара Полша нарушава правото на Европейския съюз, което значи, че би трябвало да я разпусне, в случай че не подсигурява нейната самостоятелност (т.е. в случай че не я лиши от първичния ѝ смисъл).
Отговорът на Варшава бе повече от провокационен: Нашата конституция стои над европейското право и по тази причина ще вършим каквото си желаеме, което означаваше непокорство на интернационален съд. Провокираната реакция бе извънредно бърза и извънредно строга: единствено 20 дни по-късно Полша получи най-тежката санкция в Европейски Съюз - 1 млн. евро на ден. Тя се добави към санкцията от половин милион евро на ден, която Съдът на Европейски Съюз наложи месец по-рано поради отхвърли на Полша да закрие въглищната мина "Туров " и обвързвана с нея Топлоелектрическа централа, която замърсява въздуха в близката чешка територия. Превъзбуден от серията неприятни вести, полският министър на правораздаването Збигнев Жобро, който е и основен прокурор, съобщи на 28 октомври, че страната му "не може и не би трябвало да заплаща и една злота " по двете правосъдни решения в Люксембург, тъй като това е
"натиск, а единствено слабите се поддават на напън "
Точно по този начин е: това е напън, който е очакван в инструментариума на Европейския съюз за запазване на общите правила, или както им споделят също - полезности, с които всички са се съгласили, с цел да станат членове на организацията. Разбира се, всяка обособена страна е по-слаба от всички останали, в случай че ги настрои против себе си. Дори да е огромна и мощна като Англия, би трябвало в последна сметка да подвие опашка и да си иде с мир. Но Полша не желае да излезе от Европейски Съюз по модела Брекзит и да направи Полекзит. Затова заплащането няма да ѝ се размине.
Ще стане по най-простия метод: Европейската комисия ще удържи от полагаемите се на Варшава еврофондове сумата, която сега се натрупа като санкции, и ще я трансферира в общия европейски бюджет. Брюксел е планувал да отпусне по проекта на Полша за възобновяване и резистентност 24 милиарда евро безплатна помощ и 12 милиарда евро нисколихвени заеми. Председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен сподели на конференция незабавно след изказването на Збигнев Жобро, че няма да се поколебае да бръкне в торбата с европейски дарове за Полша. Там единствено от помощите има запас за покриване на санкциите за 44 години. Варшава може да е спокойна, че ще откри с какво да заплати.
Какво ни интересува Полша - по този начин ще остане повече за нас
Не бива да се радваме, тъй като нейните днешни несгоди на следващия ден ще бъдат наши. Дебелоглавието на един основен прокурор и криещата се зад тила му клептокрация предизвикат европейските институции да извадят от арсенала тежки оръжия, които ще би трябвало да употребят и към различен прокурор в сходна обстановка. Упоритият блян на българската клептокрация да бетонира безотчетния статут на основния прокурор Иван Гешев вещае неприятности и за България. Дотук Брюксел сподели, че има най-малко два метода за финансово вразумяване - санкции и наложително изземане на полагаеми се средства. Но не са единствено те.
България изпрати с огромно забавяне своя Национален проект за възобновяване и резистентност, в който пропусна да обещае, че ще промени конституцията, с цел да лиши основния прокурор от съвсем божествения му статут на недостижимост ( "Над мен е единствено Господ " - Иван Татарчев). Тъй като такова бе едно от упованията на Еврокомисията, най-вероятно тя няма да бърза да го утвърди. Това значи, че страната първоначално ще изпусне полагаемите ѝ се 13% предплатени заплащания за тази година, а по-късно под въпрос ще бъде и цялата сума от 6,9 милиарда евро безплатна помощ.
Четвъртият метод е Брюксел да се вгледа по-внимателно по какъв начин са харчени парите по европейски планове - да вземем за пример за пътно строителство, откакто се видя по какъв начин клептокрацията е пирувала с пари за национални планове като автомагистрала "Хемус ". Същите хора са харчили и европейски пари, които Европейска комисия може да си изиска.
Петият метод е да се намеси Европейската прокуратура, откакто българската потвърждава със своето безучастие, че е съизвършител в злоупотребите. Всичко това следва и Гешев няма къде да се укрие.
Светослав Терзиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ