Финансовата измама на човекът, който отказваше да умре
Какво ще извършите, в случай че ви кажат, че сте болен от някоя неизличима болест и няма смисъл да вършиме проекти за бъдещето, тъй като всичко завършва в този момент? Най-вероятно ще напуснете работа, избирате обичаните си занимания, може би ще пътувате и като цяло ще извършите всяка една фантазия и въобще няма да се притеснявате за следствията. Марк Олмстед се разболява от ХИВ през 80-те години на предишния век. Осъзнава, че скоро ще е напуснал света и взема решение, че просто няма смисъл да се тормози за каквото и да било, времето нямало смисъл и откакто е освободен от това задължение, за какво да не се позабавлява.
И по този начин в последните години от живота си стартира огромната машинация, първо с кредитни карти, по-късно със застрахователни компании, даже фалшифицира своят акт за гибел, по този начин или другояче в следствие същият документ ще бъде истина. Мнозина биха постъпили като Марк, въпреки всичко ХИВ е заболяване, описвано като разходка по острието на бръснача, една неточност и гибелта е неизбежна. Какво толкоз неприятно може да се случи след всички измами и корист с опиати, кой въобще се интересува. Оказва се, че това още веднъж е Марк, тъй като той оцелява и това е проблем.
През 2003 година мъжът се намира в жилището си в Западен Холивуд, употребява смъртния акт на брат си Люк, който е умрял преди близо 10 години. За разлика от предходните измами, когато е употребявал ножици и лепило, през днешния ден имал разполагаем една специфична мощ – Photoshop. В него разказва, че е умрял от ХИВ. Отнема му към 3 часа, а към това съумява да закупи и каре в New York Times, с цел да разгласи, че е умрял. Една от хубавите черти на американското законодателство е, че безусловно може да се убиете благодарение на бюрокрацията. Майк изпраща личния си смъртен акт до полицията в Лос Анджелис, като се подписва с името на мъртвия си брат Люк – никой не обръща внимание. В писмото „ Люк “ написа, че неговият брат е умрял и се надява, че откакто към този момент няма кой да се упреква, всички обвинявания ще бъдат прекъснати. На 4 ноември идва и зелената карта, в която щатът в действителност ги отстранява и възкръсналият Марк се захваща със своята работа. Сега идва време за всички финансови измами, които може да си визиите, въпреки всичко той е мъртъв, какво ще му създадат.
Като доста други хора през 80-те години, той се заразява с заболяването, която обаче още няма име, това ще отнеме към четири години. Симптомите са налице: тресчица, която продължава със седмици, грип, подути лимфи. Неговият брат също се бори с това заболяване и по-малкият брат има опцията да види какво ще се случи с него. Двамата са доста разнообразни. Големият брат Люк е мощен, атлетичен и деен, записва медицина и също е хомосексуален, Майк въпреки това е радостният и занимателен човек, който не може да надскочи сянката на брат си, само че в същото време се отдава на изкуство. Първият ще стартира да води дейна битка с подлата болест и даже ще получи място в клиника за заболели от ХИВ, до момента в който вторият ще се отдаде на пороците. Люк прекарва много време в борба. Започва да изследва урината си, взима цинк и желязо, пече се постоянно на слънце, даже пречиства кръвта си благодарение на една от многото машини в болничното заведение.
Прекарва доста часове в изследване и проучване, даже е доброволец за слагането на ваксина, която по този начин и не дава триумф. Най-накрая идва пневмонията и самият той отхвърля да отиде на доктор. Същата година, някъде към есента, лекарят е помолен да остане вкъщи, тъй като не може той да е по-болен от пациентите. Люк умира през 1991 година и брат му го кара в Сиатъл, където сестра им Сандра ще се погрижи за него. В банковата си сметка, мъжът разполага със сумата от 10 000 $, наемът на двамата братя е 850 $, само че е непостижима за самичък човек, изключително в случай че годишните доходи са 21 000 $.
Обикновено практиката е да се заяви на всички институции, че човек е умрял, само че откакто към този момент нямало смисъл, Майк просто траял да прибира пенсията му за неработоспособност. След това възобновил шофьорската му брошура, като споделя, че дамата по този начин и не обърнала внимание кой тъкмо я взема, най-вероятно дневно виждала стотици хора, с цел да обръща внимание. Първият път, когато употребява кредитната му карта е единствено няколко месеца след погребението му. Платил сметка в бар, тъй като бил пийнал. Алкохолът към този момент бил идеалното средство за усмиряване на нервите. В идващите месеци, банковата сметка на починалия брат понижава внезапно, само че в същото време се натрупат и задължения на кредитните карти – няколко на брой. Благодарение на амфетамините, неговото либидо остава високо, само че в същото време излиза наяве, че даже те идват с цена, здравословна и финансова. Един ден открива в пощата документ, който разрешава да се застрахова целия баланс при положение на гибел.
Марк употребява всички документи, с цел да направи първата финансова машинация. С помощта на някои отрязъци и леки промени на документите, той изпраща документ, който демонстрира, че неговият брат е умрял през 1992 година Изпраща го по пощата на кредитната компания и по-късно чака. При идването на идващия баланс, дължимата сума е 0 $. Това обаче е единствено една карта, а Люк имал доста. През 1993 година припада в банята. Събужда се и не може да си поеме въздух, което го стимулира да отиде до болничното заведение и да разбере, че е болен от пневмония. Това е началото на края. ХИВ е прочут с това, че унищожава Т-клетките в тялото, а точно те се борят с инфекции. Здравият човек разполага с към 1500 от тях, болните от ХИВ имат едвам 200, а Марк разполагал единствено със 125. Напуска работа и се записва за обществени помощи, като те носят сумата от 18 000 $. Обикновено може да се покачват в един избран миг и Марк бърза да се изпише.
След като излиза от болничното заведение е изпратен в Рим, където написа сюжет за филм – неговата съществена работа е точно основаването на пиеси, сюжети и други форми на изкуството. Трябва да знаем, че измамата има и по-жестока страна. В началото на 1991 година Марк съумява да завоюва вниманието на Марк Блекууд. Неговият сюжет за комедия е бил утвърден, хората са подготвени да влагат, поканени са артисти, само че през 1992 година се оказва, че Блекууд е умрял. Малко по-късно и вторият режисьор, с който работи в Рим, следва същата орис. В средата на 90-те години, героят към този момент е натрупал задължения от 30 000 $. Закупил е ново обзавеждане, пътува до Лондон, Ню Йорк, Сан Франциско, Монреал и други места. И системата работи идеално, стартират ли да се качват задълженията, Марк изпраща смъртния документ на Люк, още веднъж с изменена дата и издава нова кредитна карта. След това продължава да живее нехайно.
Именно тогава основава към 5 нови кредитни карти. Един получава позвъняване, в което служителка оповестява, че смъртният документ няма нужния щемпел. Истината е, че подобен участва, само че не е изработен с този на обществените, а с щемпел, закупен от офис магазин, който носи същото редуциране „ Секретен сътрудник “ – Corona Cougars. Марк чака, че най-сетне ще го заловен, само че умерено декларира, че печатът е комплициран от другата страна, чува малко ромолене по телефона, служителката изрича съболезнования за гибелта и се извинява за безпокойството. Повече в никакъв случай не се чуват. В един миг, измамата се трансформира в една игра. Марк към този момент не се тормози по какъв начин ще оцелява, а просто се състезава да покачва сметките си и да ги изпразва, с цел да може да направи идната машинация и след това идната. Дългът му доближава към 50 000 $. С идентичността на брат си съумява да стартира работа в дребен магазин, само че му заплащат мизерни пари и продължава да взима тези, които идват като помощ. След това излиза в болничен и получава обезщетение което също носи доходи. Това било изцяло задоволително да живее пищно или най-малко умерено, до момента в който времето го разрешава.
Отива до обществените служби, служителят ревизира документите и с изненада декларира, че Люк Олмстед е умрял. Марк се усмихва и споделя, че се усеща жив, демонстрира шофьорската си брошура и декларира, че е работил като доктор в Африка и паспортът му бил откраднат, като за жал нямал никакви други документи, които да оказват помощ за идентифицирането. Служителят се усмихва, споделя, че сходни неточности могат да се случат и с няколко тракания по клавиатурата съумява да възкреси един труп. Молбата обаче е отхвърлена на последващо равнище, тъй като явно Марк/Люк не бил толкоз болен. Остава му да употребява застраховката живот, която е изтеглил няколко години по-рано. Обикновено в гей списанията имало публикации, които обяснявали, че същата може да бъде обърната във финанси, като се продава на трета финансова компания. Идеята е, че компанията закупува полицата, дава парите, с които индивидът може да избере какво да прави, а когато същият почине – компанията прибира насъбраната стойност.
Има единствено един проблем, когато прави този опит, ХИВ не се счита за смъртна присъда, някои лекари са съумели да основат медикаменти, които да стабилизират до някаква степен жителите. Единственият метод да стане договорката е посредством прекъсването на медикаментите. Някои лекари споделят на измамника, че това е самоубийство, само че Марк по този начин или другояче нямал какво да направи повече, затова понижа още веднъж Т клетките в тялото си и продава 100 000 $ против сумата от 58 000 $. С медикаментите още веднъж съумява да се стабилизира. Нивата му постоянно варират сред 125 и 400. Освен това, индивидът по този начин или другояче не преследвал живота, тъкмо противоположното. Не взимал постоянно медикаментите си, пиел, употребявал опиати, само че тялото му не се предавало. Изплаща всички задължения по кредитната карта и остава със сумата от 10 000 $.
С изчерпването на тази сума, идва времето за търсене на нови доходи. Неговият дилър най-сетне предлага да го вкара в схемата с опиати. Бизнес проектът бил брилянтен, стартира да се строи клиентела, приходите се покачват седмица след седмица, в случай че всичко се доставя извънредно тъкмо, без да има някакви забавяния, хората сигурно ще го потърсят още веднъж. Със събраните пари стартира да прави най-различни добрини, оказва помощ на актьори, заплаща наема на 3-ма асистенти, едно момче и желае само секс в подмяна. Раят още веднъж съществува, мъже идват при Марк, с цел да си купят опиати и остават за секса, който се предлага по-късно. Работи постоянно, когато телефонът му е включен. Повечето дилъри постоянно обръщат внимание на хората, с които работят, до момента в който Марк е един доста по-различен човек, отваря вратата на всеки, който позвъни, в никакъв случай не е имал оръжие.
Един от клиентите му го предизвестява, че рано или късно ще пристигна полицията, заради простата причина, че има прекалено много вървене нагоре и надолу по стълбите. Оказва се, че заболяване ще изпревари управляващите. Отново с намалени равнища е в болничното заведение, този път пред погледа му ще вижда единствено изплашени лекари и най-сетне стартира да си мисли, че идва краят. Има единствено едно последно лекарство, което би трябвало да опита и след 3 седмици престой съумява да се изправи на крайници. След една година, ХИВ в неговото тяло няма да бъде открит в кръвта му. Добрата вест е, че Марк ще продължи да живее, а неприятната е, че в този момент би трябвало да намерения за всичко сторено. Един ден, до момента в който приказва по телефона и си почива, вратата на жилището му пада от пантите и 6 служителя на реда нахълтват. Докато кучето търси опиатите, един от униформените му предлага да издаде трима души и казусът ще изчезне.
Докато чака да бъде хванат, мъжът стига до заключението, че най-малко живее почтено и заплаща всичките си сметки, не се пробва да избяга и всичко е повече от съвършено. След 5 седмици е в съда и неговият назначен юрист декларира, че клиентът му е ХИВ положителен. Присъдата му е от 2200 $ и 300 часа публично потребен труд – санитар в болничното заведение. Дори и след изтърпяването на присъдата, осъзнава истината – търговията с опиати е един от най-хубавите и бързи капитали, които човек може да получи. Бизнесът е добър, има пари, има секс, има всичко. Единственият проблем е, че не му се работи към 300 часа, затова прави това, което постоянно е правил – изпраща смъртния си документ до полицията, употребявайки компютъра си. Още веднъж Люк ще излезе от отвъдното в слабостите на бюрокрацията, с цел да помогне на брат си. За жал на 5 февруари 2004 година още веднъж идва полиция. Когато ревизират документите, откриват две шофьорски книжки – неговата и на брат му. Покрай документите са открити към 6 паспорта, голямо количество опиати, само че това не пречи на арестувания да продължи да изяснява, че е Люк.
Изпратен е с лека присъда в Чино, където пандизчиите бързат да се възползват от него. Сексуалните му услуги бързо са отхвърлени, тъй като той самият споделя, че е болен от ХИВ и умерено ще болести всеки един, който се опита да го изнасили. Никой не подозира, че лекарството сполучливо потиска вируса, само че нищо повече. Веднъж откакто излиза от пандиза, схваща и идната значима стъпка, би трябвало да работи, този път легално. Прави по 28 000 $ на година, живее непретенциозно, взима медикаментите си постоянно и повече не се пробва да прави измами. Лекарствата го поддържат жив, само че не са го излекували. В момента живее своите златни 60 години, доста по-спокойно и смирено, в сравнение с преди.
