Пълна катастрофа с чуждите инвестиции в България
Какво се случва с непознатите вложения в страната? Въпрос, прекомерно противен за властта, която другояче на стопира да се хвали какъв брой положителни са изискванията за правене на бизнес в страната. Отговорът обаче е много нелицеприятен и той е - цялостна злополука на непознатите вложения. В последните години те фрапантно понижиха, а за десетгодишния интервал от 2007 година до края на 2017 година сривът е с над 15 милиарда евро.
Какво демонстрират сметките?
През 2007 година непознатите капиталовложения в страната са били 17 милиарда и 704 млн. лева, а за предходната година - едвам 1 милиарда и 858 млн. лева Данните са от Национален статистически институт и бяха показани през предходната седмица от Българската стопанска камара (БСК). Въобще по тематиката с вложенията има доста, но доста тревожни данни и заключения.
В съпоставяне единствено с първото полугодие на предходната година до юни тази година има към 50 на 100 спад на директните непознати вложения (ПЧИ). За този интервал на предходната година те са били 953 млн. лева, а през настоящия са спаднали фрапантно на 481 млн. лева През годините делът на непознатите вложения последователно спада, като за предходната година те са били 9,8% от всички направени инвестиции в страната, които възлизат на 18 милиарда и 947 млн. лева Проста сметка демонстрира, че вложенията на родните вложители за предходната година пък са 17 милиарда и 89 хиляди лева
Чуждите вложения са знак за това добра ли е бизнес средата в страната и до каква степен подкрепя вложителите. Както и какво е въздействието й върху икономическия напредък. Според зам.-председателят на БСК Камен Колев
страната ни е декапитализирана
и с непълен стопански напредък. Значи България има потребност от ПЧИ. Те обаче са паднали дотолкоз, че не въздействат на Брутният вътрешен продукт. Освен това данните демонстрират, че дребното останали задгранични вложения са за разширение на към този момент съществуващи бизнеси в България, до момента в който по-ценните, чисто нови така наречен вложения на зелено се броят на пръсти.
Според специалистите положително равнище на ПЧИ е, когато те държат дял от 10% от Брутният вътрешен продукт. И не е добре да бъдат повече от 10 на 100, тъй като биха потискали локалното произвеждане и прекомерно доста биха го конкурирали. Никак не е добре обаче те да бъдат под този дял от 10%, с цел да имат позитивно влияние върху стопанската система. Ако се придвижи това условие в българските условия, това значи, че с цел да са 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като сума непознатите вложения би трябвало да са към 10 милиарда лева на година. У нас обаче те са много надалеч от това равнище.
През последните години те са на равнище от към 2 милиарда лева, което значи по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт. За тази година обаче падат още повече - с 50 на 100 за първите 6 месеца спрямо първото полугодие на предходната година. Тази разлика е доста смущаваща.
Само една пета от непознатите инвестиции са в преработващата индустрия, в промишлеността. Запазва се висок делът на вложения в не толкоз потребни браншове като търговията, банковите услуги, застраховките, недвижимите парцели. Това е по този начин, тъй като те усъвършенстват бизнес средата, само че не са от първостепенна значимост за стопанската система.
Най-големият непознат вложител се оказват
българските емигранти
През 2017 година да вземем за пример изпратените в страната средства от работещите в чужбина български жители надвишават директните задгранични вложения. Те са 2 милиарда и 254 млн. лева, до момента в който непознатите вложения са 1 милиарда и 858 млн. лева И това е единствено сумата, която Българска народна банка регистрира от преводите над 2000 лв.. Внесените в страната по-малки суми и парите в брой нито една институция не регистрира, което значи, че действителната сума на постъпващите в страната емигрантски пари никой не знае каква е, а тя е доста по-голяма от тези 2 милиарда и 254 млн. лева Къде обаче отиват тези пари? Най-вече за ползване и единствено дребна част са за вложения, по тази причина нямат дълготраен резултат върху българската стопанска система и растежа й.
Къде се нареждаме спрямо другите страни от района. По-напред сме от Румъния в привличането на ПЧИ като дял от Брутният вътрешен продукт. Тази разлика е била обаче доста по-голяма в предходните години. Многократно сме изпреварвали Румъния. Например през 2007 година делът на непознатите инвестиции по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната ни е бил над 31%, до момента в който румънците са държали 5,7%. През 2017 година при нас делът на ПЧИ към този момент се стопява на 2,9%, до момента в който в Румъния той е 2,3%. Предимството ни пред Румъния към този момент е нищожно.
Изключително съществено обаче изоставаме от Хърватия и даже от Сърбия, която не е член на Европейски Съюз. Причината е, че те имат дейна и явно ефикасна политика по привличане на непознати вложения. Особено Сърбия, която
"примамва " големи непознати инвестиции
Така се оказва, че в случай че има вложител, който си търси място в района, той отива в Сърбия. За предходната година те са привлекли вложения, които са близо 7 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната.
Кои са факторите, които пречат на непознатите вложения у нас? Това, съгласно специалистите, са корупцията, бавната правосъдна система, бюрокрацията и неналичието на квалифицирани фрагменти. Вече е изцяло ясно, че плоският налог не е тласък за непознатите вложители. Доскоро имахме конкурентно преимущество във връзка с качествената работна ръка, само че в този момент и това преимущество е под въпрос, тъй като служащи не доближават, обясниха от БСК. Липсата на квалифицирана работна ръка е обаче единствено един от факторите. Другите са неприятната инфраструктура, бавното и скъпо свързване към мрежовите оператори. Като отрицателен фактор, неприветлив вложения, специалистите показват неналичието на електронно държавно управление.
Като свеж неприятен образец се дават и проблемите с Търговския указател през август. Отблъсква ги и бавният развой за оповестяване на банкрут. Средната дълготрайност за банкрут у нас е 3 години и половина. А през този интервал активите остават замразени. В страната ни има висока междуфирмена задлъжнялост. Задълженията на всички компании от нефинансовия бранш надвишава 180 милиарда лева
Междуфирмената задлъжнялост
е към 105 милиарда лева Проблемът не е толкоз в общата корпоративна задлъжнялост, а че огромна част от тази задлъжнялост е просрочена, разяснява Колев.
Следващият отрицателен фактор за вложителите е правораздаването, което е доста постепенно. Проблемите с бизнес средата също носят доста негативи. У нас съществува цялостен набор от противозаконни режими, които пречат на вложенията. Постоянната смяна на нормативните актове също не подкрепя вложението, в противен случай - пречи му. Според специалистите страната с недалновидните си регламенти бюрократизира бизнеса. А бизнесмените не желаят да бъдат служители. Много постоянно задграничните вложители се оплакват от неточно присъединяване и осъществяване на публичните поръчки. Концесиите, макар че са значим инструмент за привличане на непознати вложения в редица браншове, са натоварени с доста негативи. Няма унифициран метод, когато се влага в страната.
Какво е равнището на българските вложения зад граница? То се резервира на едно почти непрекъснато равнище от към 500 млн. лева годишно, до момента в който непознатите у нас фрапантно спадат. Тук специалистите акцентират следния абсурд - при спад на непознатите вложения въпреки всичко има някакъв напредък на стопанската система. Чуждите инвестиции са в подобен размер, че не оказват изключително въздействие върху растежа. Какво обаче движи стопанската система? Според специалистите това са еврофондовете и публичните поръчки. Съотношението сред ПЧИ и локални вложения в страната е обратнопропроционално. Докато преди 10 години непознатите инвестиции са съставлявали над 95 на 100 от всички направени вложения в страната, в този момент този дял се покрива от вложенията на българския бизнес. Като дял от Брутният вътрешен продукт това наподобява по този начин. През 2007 година непознатите инвестиции у нас са били близо 28% от Брутният вътрешен продукт, а родните - 0,4 на 100. През 2017 година непознатите инвестиции са са стопили до 1,9% от Брутният вътрешен продукт, а родните са 17,3 на 100.
Какво можем да обобщим след всички тези числа? Представените от БСК данни
удрят два доста шумни шамара на ръководещите
Единият - големият спад на непознатите вложения в страната. Той е дотолкоз огромен, че от дълго време е паднал под здравословните 10% от Брутният вътрешен продукт, безусловно се е сринал на под 2 на 100. И вторият - най-големият вложител в страната са емигрантите. Да се смеем ли, да плачем ли? Въпросът е дали властта ще си вземе поука от тези заключения и ще направи изискванията за правене на бизнес в страната най-малко по-поносими, откакто в страната има основана и Българска организация за вложения, чиято работа е директно да комуникира и интензивно да притегля непознати инвестиции.
Улесненията за огромните вложители са под формата на документи за ускорено административно обслужване. Досега у нас има издадени 247 такива документа от страната. Нека министърът на стопанската система Емил Караниколов каже обаче какъв брой от тези планове за вложения са изпълнени. Защото повече от тях остават единствено на хартия. И тук изпъква другият значим проблем, че е извънредно време да се обърне внимание на дребните вложители. Защото те доста по-трудно се борят с тромавата администрация и корупцията.
.jpg )
Таблици: БСК
Какво демонстрират сметките?
През 2007 година непознатите капиталовложения в страната са били 17 милиарда и 704 млн. лева, а за предходната година - едвам 1 милиарда и 858 млн. лева Данните са от Национален статистически институт и бяха показани през предходната седмица от Българската стопанска камара (БСК). Въобще по тематиката с вложенията има доста, но доста тревожни данни и заключения.
В съпоставяне единствено с първото полугодие на предходната година до юни тази година има към 50 на 100 спад на директните непознати вложения (ПЧИ). За този интервал на предходната година те са били 953 млн. лева, а през настоящия са спаднали фрапантно на 481 млн. лева През годините делът на непознатите вложения последователно спада, като за предходната година те са били 9,8% от всички направени инвестиции в страната, които възлизат на 18 милиарда и 947 млн. лева Проста сметка демонстрира, че вложенията на родните вложители за предходната година пък са 17 милиарда и 89 хиляди лева
Чуждите вложения са знак за това добра ли е бизнес средата в страната и до каква степен подкрепя вложителите. Както и какво е въздействието й върху икономическия напредък. Според зам.-председателят на БСК Камен Колев
страната ни е декапитализирана
и с непълен стопански напредък. Значи България има потребност от ПЧИ. Те обаче са паднали дотолкоз, че не въздействат на Брутният вътрешен продукт. Освен това данните демонстрират, че дребното останали задгранични вложения са за разширение на към този момент съществуващи бизнеси в България, до момента в който по-ценните, чисто нови така наречен вложения на зелено се броят на пръсти.
Според специалистите положително равнище на ПЧИ е, когато те държат дял от 10% от Брутният вътрешен продукт. И не е добре да бъдат повече от 10 на 100, тъй като биха потискали локалното произвеждане и прекомерно доста биха го конкурирали. Никак не е добре обаче те да бъдат под този дял от 10%, с цел да имат позитивно влияние върху стопанската система. Ако се придвижи това условие в българските условия, това значи, че с цел да са 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като сума непознатите вложения би трябвало да са към 10 милиарда лева на година. У нас обаче те са много надалеч от това равнище.
През последните години те са на равнище от към 2 милиарда лева, което значи по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт. За тази година обаче падат още повече - с 50 на 100 за първите 6 месеца спрямо първото полугодие на предходната година. Тази разлика е доста смущаваща.
Само една пета от непознатите инвестиции са в преработващата индустрия, в промишлеността. Запазва се висок делът на вложения в не толкоз потребни браншове като търговията, банковите услуги, застраховките, недвижимите парцели. Това е по този начин, тъй като те усъвършенстват бизнес средата, само че не са от първостепенна значимост за стопанската система.
Най-големият непознат вложител се оказват
българските емигранти
През 2017 година да вземем за пример изпратените в страната средства от работещите в чужбина български жители надвишават директните задгранични вложения. Те са 2 милиарда и 254 млн. лева, до момента в който непознатите вложения са 1 милиарда и 858 млн. лева И това е единствено сумата, която Българска народна банка регистрира от преводите над 2000 лв.. Внесените в страната по-малки суми и парите в брой нито една институция не регистрира, което значи, че действителната сума на постъпващите в страната емигрантски пари никой не знае каква е, а тя е доста по-голяма от тези 2 милиарда и 254 млн. лева Къде обаче отиват тези пари? Най-вече за ползване и единствено дребна част са за вложения, по тази причина нямат дълготраен резултат върху българската стопанска система и растежа й.
Къде се нареждаме спрямо другите страни от района. По-напред сме от Румъния в привличането на ПЧИ като дял от Брутният вътрешен продукт. Тази разлика е била обаче доста по-голяма в предходните години. Многократно сме изпреварвали Румъния. Например през 2007 година делът на непознатите инвестиции по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната ни е бил над 31%, до момента в който румънците са държали 5,7%. През 2017 година при нас делът на ПЧИ към този момент се стопява на 2,9%, до момента в който в Румъния той е 2,3%. Предимството ни пред Румъния към този момент е нищожно.
Изключително съществено обаче изоставаме от Хърватия и даже от Сърбия, която не е член на Европейски Съюз. Причината е, че те имат дейна и явно ефикасна политика по привличане на непознати вложения. Особено Сърбия, която
"примамва " големи непознати инвестиции
Така се оказва, че в случай че има вложител, който си търси място в района, той отива в Сърбия. За предходната година те са привлекли вложения, които са близо 7 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната.
Кои са факторите, които пречат на непознатите вложения у нас? Това, съгласно специалистите, са корупцията, бавната правосъдна система, бюрокрацията и неналичието на квалифицирани фрагменти. Вече е изцяло ясно, че плоският налог не е тласък за непознатите вложители. Доскоро имахме конкурентно преимущество във връзка с качествената работна ръка, само че в този момент и това преимущество е под въпрос, тъй като служащи не доближават, обясниха от БСК. Липсата на квалифицирана работна ръка е обаче единствено един от факторите. Другите са неприятната инфраструктура, бавното и скъпо свързване към мрежовите оператори. Като отрицателен фактор, неприветлив вложения, специалистите показват неналичието на електронно държавно управление.
Като свеж неприятен образец се дават и проблемите с Търговския указател през август. Отблъсква ги и бавният развой за оповестяване на банкрут. Средната дълготрайност за банкрут у нас е 3 години и половина. А през този интервал активите остават замразени. В страната ни има висока междуфирмена задлъжнялост. Задълженията на всички компании от нефинансовия бранш надвишава 180 милиарда лева
Междуфирмената задлъжнялост
е към 105 милиарда лева Проблемът не е толкоз в общата корпоративна задлъжнялост, а че огромна част от тази задлъжнялост е просрочена, разяснява Колев.
Следващият отрицателен фактор за вложителите е правораздаването, което е доста постепенно. Проблемите с бизнес средата също носят доста негативи. У нас съществува цялостен набор от противозаконни режими, които пречат на вложенията. Постоянната смяна на нормативните актове също не подкрепя вложението, в противен случай - пречи му. Според специалистите страната с недалновидните си регламенти бюрократизира бизнеса. А бизнесмените не желаят да бъдат служители. Много постоянно задграничните вложители се оплакват от неточно присъединяване и осъществяване на публичните поръчки. Концесиите, макар че са значим инструмент за привличане на непознати вложения в редица браншове, са натоварени с доста негативи. Няма унифициран метод, когато се влага в страната.
Какво е равнището на българските вложения зад граница? То се резервира на едно почти непрекъснато равнище от към 500 млн. лева годишно, до момента в който непознатите у нас фрапантно спадат. Тук специалистите акцентират следния абсурд - при спад на непознатите вложения въпреки всичко има някакъв напредък на стопанската система. Чуждите инвестиции са в подобен размер, че не оказват изключително въздействие върху растежа. Какво обаче движи стопанската система? Според специалистите това са еврофондовете и публичните поръчки. Съотношението сред ПЧИ и локални вложения в страната е обратнопропроционално. Докато преди 10 години непознатите инвестиции са съставлявали над 95 на 100 от всички направени вложения в страната, в този момент този дял се покрива от вложенията на българския бизнес. Като дял от Брутният вътрешен продукт това наподобява по този начин. През 2007 година непознатите инвестиции у нас са били близо 28% от Брутният вътрешен продукт, а родните - 0,4 на 100. През 2017 година непознатите инвестиции са са стопили до 1,9% от Брутният вътрешен продукт, а родните са 17,3 на 100.
Какво можем да обобщим след всички тези числа? Представените от БСК данни
удрят два доста шумни шамара на ръководещите
Единият - големият спад на непознатите вложения в страната. Той е дотолкоз огромен, че от дълго време е паднал под здравословните 10% от Брутният вътрешен продукт, безусловно се е сринал на под 2 на 100. И вторият - най-големият вложител в страната са емигрантите. Да се смеем ли, да плачем ли? Въпросът е дали властта ще си вземе поука от тези заключения и ще направи изискванията за правене на бизнес в страната най-малко по-поносими, откакто в страната има основана и Българска организация за вложения, чиято работа е директно да комуникира и интензивно да притегля непознати инвестиции.
Улесненията за огромните вложители са под формата на документи за ускорено административно обслужване. Досега у нас има издадени 247 такива документа от страната. Нека министърът на стопанската система Емил Караниколов каже обаче какъв брой от тези планове за вложения са изпълнени. Защото повече от тях остават единствено на хартия. И тук изпъква другият значим проблем, че е извънредно време да се обърне внимание на дребните вложители. Защото те доста по-трудно се борят с тромавата администрация и корупцията.
Таблици: БСК
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ