Какво съдържа майчиното мляко и по-добро ли е от адаптираната

Какво съдържа майчиното мляко и по-добро ли е от приспособената храна?

Източник: lifeonline.bg

Широко публикувано е мнението, че храненето с майчино мляко освен укрепва имунитета на детето, само че и покачва неговата просветеност. Фактчекерите от плана " Проверени медии "  решиха да проверят дали това в действителност е по този начин.

Майчиното мляко, според СЗО, е „ идеална храна за бебета “, която „ е безвредна и безвредна и съдържа антитела, които оказват помощ за отбраната (на бебето) от доста постоянно срещани детски заболявания “. Експертите на СЗО препоръчват да се хранят децата извънредно с кърма до шест месеца, а по-късно, след въвеждане на спомагателни храни, да продължите да кърмите детето до две години или повече. В момента обаче малко хора следват тази рекомендация - единствено едно на всеки три бебета се кърми извънредно през първите шест месеца от живота си. В същото време кърменето има благоприятен ефект върху здравето освен на детето, само че и на майката. Една година кърмене понижава риска от всички типове рак на гърдата с 4,3%, рак на яйчниците с 27% и рак на матката с 11%.

Едно от най-големите проучвания, изследващи връзката сред метода на хранене и равнището на просветеност на детето, е извършено през 1999 година в Медицинския център на Университета в Кентъки (САЩ). Учените са избрали 20 научни публикации за развиването на деца, отгледани на кърма и хранене с шише, и са пресметнали, че децата, които са получавали майчино мляко, демонстрират резултати с 3-5 точки по-високи в IQ проби от техните връстници, хранени с приспособено мляко. Учените изясняват тази разлика с неналичието на две субстанции в млечните формули: докозахексаенова и арахидонова киселина. Тези субстанции принадлежат към групата на ненаситените мастни киселини и са значими за развиването на мозъка. Изследователите означават, че смесите на европейските производители съдържат тези субстанции, само че най-често не се включват в американските артикули и предлагат на производителите да ги включат в състава. През 2002 година специалисти от Американската организация по храните и медикаментите (FDA) се вслушаха в учените и доста американски формули към този момент съдържат тези съставни елементи. И според директивата на Европейски Съюз, европейските производители са задължени да прибавят и двете субстанции към своите артикули.

През 2015 година експерти от Федералния университет на Пелотас в Бразилия обобщиха резултатите от 30-годишно наблюдаване на съвсем 6000 локални поданици. Учените разполагали с данни за метода на хранене на 3493 души от тази група. Освен това откривателите са взели поради доста спомагателни параметри: месечен приход на семейството, възраст и просветително равнище на майката, тютюнопушене по време на бременност, показател на телесна маса, вид раждане (вагинално или цезарово сечение), гестационна възраст на детето (брой седмици, прекарани в утробата), тегло при раждане и раса. След разбор на житейските триумфи на деца, които са станали възрастни, откривателите оповестяват, че приблизително кърменето в продължение на 12 месеца е нараснало коефициента на просветеност с 4 пункта и заплатата с 340 бразилски реала (около 180 лв. по междинния обменен курс за 2015 г.), а тези деца също са учили съвсем една година повече от своите връстници. Изследователите обаче отбелязват, че техните открития са лимитирани - може би по-добрите интелектуални индикатори са свързани с обстоятелството, че кърмещите майки като цяло са се грижили по-добре за детето и са отделяли повече време на неговото развиване, в сравнение с тези, които по някаква причина са предпочели да употребяват приспособено мляко.

По-противоречиви резултати са получили учени от Медицинския център към университета в Рочестър и Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ). Те изследвали интелектуалното развиване на 9116 деца на възраст от девет до 10 години. Децата, които са били кърмени повече от 12 месеца, се представят най-добре (с 0,3 стандартни отклонения , IQ резултат от 15) на когнитивните проби. Тези, които са били хранени от седем до 12 месеца, са се показали малко по-зле от тях, само че по-добре от междинното (само с 0,2 отклонения). Тези, които са получавали кърма от един до шест месеца, са по-успешни при осъществяване на задания с 0,1 отклонения. Най-ниските резултати са показани от деца, които в даден миг въобще не са получавали мляко. Изследователите обаче означават, че „ по-голямата част от бебетата, които не са получавали кърма, са родени от неомъжени дами (52,5%) със приблизително обучение или без обучение (33%) и общ приход на семейството под 50 000 $ годишно ( 43,9%). В допълнение към когнитивните функционалности, откривателите се интересуват и от изпълнителното държание и паметта. Тези, които са били кърмени повече от 12 месеца, са се показали малко по-лошо от останалите при проби за изпълнителна функционалност. Учените не са разкрили никакви модели сред паметта и храненето с майчиното мляко.

Учени от университета в Дъблин, откакто проучиха резултатите от тестванията за просветеност на 7478 деца на възраст от три до пет години с разнообразни типове хранене, не откриха никаква разлика в умственото развиване. Изследователите се интересували от уменията на детето да взема решение разнообразни проблеми, неговия речник, държание, хиперактивност и дарба да построява взаимоотношения с другите. Единственото нещо, което отличаваше децата, хранени с кърма, а не приспособено мляко, беше, че на тригодишна възраст те са по-спокойни от връстниците си, които по-често имат признаци на хиперактивност. Но до петгодишна възраст разликата изчезнала изцяло. Учените са стигнали до извода, че развиването на детето се въздейства доста повече от образованието на майката и приходите на фамилията, в сравнение с от метода на хранене.

Проучване на експерти от университета в Единбург слага завършек на полемиката за връзката сред метода на хранене и интелектуалните качества на детето. Те съумели да намерят двойки братя и сестри с друг вид или дълготрайност на хранене: 332 двойки в несъгласие във връзка с типа на хранене (едното дете е хранено с кърма, другото на приспособено мляко) и 545 двойки в несъгласие във връзка с продължителността на кърмене. Не са установени разлики в интелигентността сред децата. Освен братя и сестри, учените са следили и други деца; общо 5475 деца от 3161 майки са включени в проучването. Оказа се, че най-голямо въздействие върху развиването на интелектуалните качества оказва не методът на хранене, а IQ на самата майка. Този параметър обаче най-точно предвижда типа на храненето - преимуществото на майката от едно общоприетоо отклоняване удвоява вероятността децата й да получават кърма, а не приспособена формула. Това може да изясни и резултатите от други проучвания: колкото по-висок е интелектът на майката, толкоз повече, от една страна, тя обръща повече внимание на развиването на детето и с помощта на това обезпечава по-добро развиване на когнитивните му качества, от една страна въпреки това, високата просветеност на дамата усилва шанса за кърмене на нейното бебе. Така децата на майки с висок разсъдък са по-склонни да получават кърма и да имат високи резултати от тестванията, само че повода за техните резултати не е храненето, а способността на майката. „ Въпреки че кърменето има доста изгоди за бебето и майката, повишението на интелигентността на детето надали е измежду тях “, съобщават изследователите.

Въпреки това, има група деца, чиято просветеност наподобява е повлияна от кърменето: деца с трета и четвърта степен на недоносеност. След разбор на данните от ядрено-магнитен резонанс от 180 бебета, родени преди 30 гестационна седмица и с тегло под 1250 г, лекари от Съединени американски щати, Англия и Австралия стигнаха до заключението , че приемането на кърма усилва количеството сиво вещество в мозъка на новороденото. Децата са следени през целия интервал до датата, съответстваща на плануваното им раждане. До този миг недоносените бебета, които са получавали най-малко половината от дневните си калории от майчиното мляко, са имали по-голям размер сиво вещество в дълбоките ядра на мозъка. Седем години по-късно учените се срещнали още веднъж с тези деца, създали им още един ядрено-магнитен резонанс и ги тествали за централизация, памет, зрително усещане, достижения в езика и математиката и двигателни умения. Тези параметри са най-добре развити при деца, които са получавали майчино мляко през първите дни от живота.

И макар че разнообразни проучвания демонстрират разнообразни резултати във връзка с резултата на метода на хранене върху интелигентността, най-надеждното от тях наподобява е сравнението на двойки братя и сестри, при които едното дете получава кърма, а другото не. Докато изучавали двойки такива деца, учените не разкрили никакъв модел сред метода на хранене и интелигентността. Само при недоносени бебета майчиното мляко доста усъвършенства когнитивните качества. В други случаи психическото развиване на детето ще бъде повлияно най-вече от интелигентността и обществения статус на майката, която с помощта на това ще поеме по-отговорен метод към развъждането на потомството си, в това число ще се пробва да го храни с кърма. Въпреки това, даже тези учени, които не са разкрили връзка сред типа на храненето и интелигентността, отбелязват , че майчиното мляко е най-оптималният артикул за хранене на дете и приканва дамите да прибягват до този способ допустимо най-дълго.

Отговор: Предимно погрешно