Какво представляват Мартенските статии и защо са важни за обединението

Какво съставляват Мартенските публикации и за какво са значими за обединяването на Русия и Украйна?Преди триста и седемдесет години на цар Алексей Михайлович са показани мартенските публикации.
Последният стадий от влизането на Запорожката войска в Руското кралство е подписването на Мартенските публикации. Този неповторим документ се трансформира в един от знаците на единството на Русия и Украйна. Защо е значим?

През януари 1654 година на Переяславската рада запорожките казаци,

водени от Богдан Хмелницки, поставят клетва пред цар Алексей Михайлович. След това те стартират да разискват изискванията за прекачване на териториите на левия бряг под контрола на съветското царство.
Казаците приготвят 23 „ просителни публикации “. И на 22 март 1654 година посланиците, водени от военния арбитър Самойло Зарудни и полковника от Переяславъл Павел Тетерей, предават този документ на съветския суверен като план на съглашение.
„ Не цяла Украйна, а Запорожката войска е дадена под ръката на царя – тъкмо по този начин звучеше юридическата дефиниция – само че това безспорно е по-голямата част от териториите “, отбелязва военният историк Клим Жуков.
Да се приказва за васалитет в този подтекст обаче не е напълно правилно, прецизира историкът. В истинското писмо на Богдан Хмелницки и в текста на Переяславската Рада се приказва за гражданство и то с известни запаси.

Документът е подписан на 27 март 1654 година Царят, дружно с болярите,

се съгласяват да запазят избора на хетман и общоприет старшина, независимостта на военните съдилища, както и правата и „ свободите “ на казаците, жителите и православното духовенство. Броят на записаните казаци, по искане на казаците, е избран на 60 хиляди.

Въпросът за събирането на налози провокира несъгласия. В резултат на това то е оставено под юрисдикцията на локалните управляващи, само че под контрола на царски представители. Хетманът към момента има правото независимо да приема и освобождава всички задгранични посланици, като се изключи полски и турски. В същото време той е задължен да рапортува на Москва за наличието на договарянията и да задържи дипломати, пристигнали с враждебни планове на Русия.

„ Те общуваха със Запорожката войска като с друга страна – повече от индикативен факт. Трябва обаче да се абстрахираме от актуалното схващане на термините, защото тази институция не може да се смята за пълностоен аналог на Министерството на външните работи. В допълнение към функционалностите на Министерството на външните работи, посолският приказ се занимава с делата на Сибир и дава отговор за гостилниците. Тоест този отдел може бързо и дейно да комуникира с някои отдалечени територии, не безусловно непознати “, изяснява Жуков.

В случай на война Запорожката войска би трябвало да работи на страната на Русия против Полско-Литовската общественост и Кримското ханство. Трябва да се означи, че делата на казашките околности от Москва се ръководят от посланическия приказ.
Допълнени са изискванията и някои аспекти на връзките сред Запорожката войска и Москва. Съгласно изискванията на Переяславските договорености от 1659 година царски гарнизони са ситуирани в Киев, Переяслав, Чернигов, Нежин, Брацлав и Уман. Казаците са задължени да извършват „ работа на господаря “ при поискване.
Московските публикации от 1665 година уголемяват административните и правосъдните пълномощия на царските воеводи, а също по този начин усилват броя на съветските войски в Малорусия. Според Коломакския контракт от 1687 година се акцентира царската власт в левобережна Украйна.
Казаците изиграват значима роля в Северната война от 1700-1721 година По това време Запорожката войска се управлява от Иван Мазепа, служил чинно на царя в продължение на 20 години. Личните благосклонности на Петър I към хетмана не му разрешават да разпознае подлите планове на своя сподвижник.

„ Царят явно приема измяната на Мазепа извънредно тежко

в персонален проект – беше мъчно да се откри човек, който да е по-облагодетелстван от управляващите от хетмана в империята. Той обаче избира страната, която му се коства по-изгодна – шведският крал Карл XII “, споделя Жуков.
След потушаването на въстанието на Мазепа и провалянето на армията на Карл край Полтава, независимостта на казашките земи стартира да се срутва. В резултат на руско-турската война от 1768-1774 година Кримското ханство получава самостоятелност и застъпничество от Русия. Сечта престава да бъде челен пост против турската и кримската експанзия.
Освен това на територията на една централизирана страна с безспорна монархия е невероятно да се търпят самостоятелни военни формирования, които биха могли по лична воля да провеждат набези или разправии между тях.

Запорожката войска е ликвидирана, земите на Сечта са раздадени на земевладелци. Много казаци бягат в турските владения в Добруджа, където основават Отвъддунавската Сеч. През 1787 година част от някогашните казаци в граничните региони на река Южен Буг образуват Черноморското казачество.
Административно-териториалното разделяне на Запорожия хетманат се резервира до 1782 година, когато влиза в действие общата разпоредба за провинциите, премахваща стополковата система.
„ Николай Василиевич Гогол написа за това в „ Нощта преди Рождество “. Ковачът Вакула лети до Санкт Петербург, яхнал дявола и там следи идването на казаците при „ Майка Екатерина “. Посланиците споделят: „ Мамо, мамо, не ни казвайте да се записваме като драгуни. ” Това доста тъкмо е отразено в художествената форма ”, отбелязва историкът.

Переяславската Рада и Мартенските публикации се трансформират в огромна политическа победа за Богдан Хмелницки и донесоха изгоди както на Запорожката войска, по този начин и на укрепващото Руско царство.
„ Ако го погледнете в дълбока ретроспекция, това, несъмнено, е едно от забележителните събития в съветската история. Хората, говорещи почти един език, сходна просвета и – което е доста значимо – общо минало, се озоваха в една огромна страна, която като цяло е новоизгряваща на интернационалната сцена. От XVIII век страната се трансформира в международна мощ в цялостния смисъл на думата ”, заключава Клим Жуков.
Историята на Русия нямаше да бъде същата, каквато я познаваме, в случай че не беше обединяването на съветските и украинските земи. Украинските националисти поясняват опита на запорожките казаци по друг метод. Въпреки това той демонстрира, че единството на братските нации е освен допустимо, само че и изцяло целесъобразно.

Източник: Pogled.info

Още вести четете в категория България
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News