Какво контролиращите личности правят, за да не загубят властта си над нас
Какво значи контролираща персона?
Най-общо казано това е човек, който упорства хората в обкръжението му да се държат по наложения от него метод.
За да реализира своята цел, той може да употребява всевъзможни тактики и манипулативни техники.
Попадали ли сте в обстановка, в която някой ви държи сметка за какво вършиме нещо или за какво го вършиме по тъкмо този метод?
Ако въпреки всичко го попитате какъв му е казусът, той ще ви отговори: „ Не се прави по този начин ” или „ Не ми е прелестно да правиш това ”.
Контролиращите характери имат потребност да ръководят и да владеят обстановките и хората, тъй като единствено по този начин се усещат уверени и сигурни.
Но задоволявайки тази своя нужда, те ни карат да се усещаме изцяло подвластни и без право на лично мнение. В резултат ние губим самочувствието и мотивацията си.
Вижте шест от нещата, които контролиращите персони вършат, с цел да не изгубят властта си над нас:
В началото ни заливат с любовта и грижите си, само че последователно се отдръпват от нас
Това е фина манипулативна тактичност, която елементарно може да бъде подценена, в случай че не сме чували за нея и не знаем по какъв начин да я разпознаем.
Ето един образцов сюжет: В началото на връзката ви сътрудникът ви залива с любовта, грижите и вниманието си. Топлото отношение бързо разсейва облаците на подозрение и вие към този момент сте изцяло сигурни, че точно това е Вашият човек.
Уви тази приказка свършва доста скоро! Когато контролиращата персона получи доказателства за вашите усеща, прибира своите назад и последователно стартира да се дистанцира от вас.
Партньорът ви стопира да ви споделя какъв брой добре изглеждате и да ви повтаря какъв брой ви обича.
Всъщност оттук насетне неговото отношение ще зависи напълно от това какво „ заслужавате ”: премия или наказване.
Тази тактичност ще ви държи нащрек непрекъснато, а по този начин контролиращият сътрудник ще си обезпечи „ послушна ” половинка, която ще прави нещата по неговия метод и в сходство с неговите разбирания, стремежи и потребности.
Това, несъмнено, поставя завършек на равнопоставените връзки.
Критикуват всичко, което вършим
Контролиращият човек в никакъв случай не е удовлетворен от това, което вършат другите, даже когато следват неговите лични упътвания.
Няма значение защо става въпрос – дали за музиката, която слушаме, дали за стилът ни на обличане, за работата, която сме избрали, за метода, по който шофираме…
Никой в никакъв случай няма да е задоволително добър в неговите очи. Най-честите реплики на контролиращата персона са: „ Трябваше да… ”, „ Можеше да… ”.
Това държание е директна офанзива против нашата характерност, самостоятелност и право на лични решения и избори.
В дълготраен проект сходно държание може да унищожи самочувствието ни и да попречи на развиването ни.
Мразят да им задаваме въпроса „ Защо? “
Контролиращият човек има вяра, че думата му е закон – тъкмо затова се вбесява, когато го попитаме за какво е толкоз сериозен към работата ни да вземем за пример или го помолим да ни изясни за какво би трябвало да създадем нещо по тъкмо избран метод.
Реакцията му може да се изясни с това, че претекстовете просто нямат никакво значение за него.
Всъщност е изцяло допустимо нищо от това, което ни споделя, или за което ни подлага на критика, да няма разумно пояснение.
Истината е, че той просто държи да се съобразяваме с това, което споделя, без да го слагаме под подозрение.
Те ни вменяват виновност, с цел да ни манипулират
„ Ако ме обичаш, ще … ”, „ Много ще ме нараниш, в случай че не… ”
Контролиращите персони ни споделят всичко това, с цел да ни вменят възприятие за виновност и да ни накарат да осъществим желанията им.
Те вършат всичко допустимо да употребяват любовта и привързаността ни, с цел да им дадем това, което желаят.
Това е извънредно унищожителен модел на токсични взаимоотношения от всевъзможен тип – другарство, професионални връзки, сантиментални връзки – и може да докара до трайни прочувствени вреди.
Налагат случайни, а от време на време и много странни, правила
Контролиращите персони имат цялостен боеприпас от правила, които ние просто би трябвало да съблюдаваме, в случай че не желаеме да си навлечем техния яд.
Ето и вероятни разновидности на някои от тях:
„ Нелепо е да чуеш известията от гласовата си поща и да ги оставиш без отговор! “
„ Навреме “ значи да дойдеш 5 минути по-рано за срещата. Закъсняваш, когато идваш в точния час! “
„ Ако не можеш да се аргументираш с обстоятелства, просто замълчи, тъй като няма да приема голословно мнение! “
„ Работата не би трябвало да е занимателна – това е повода да носи името „ работа ”.
Въпреки че това са единствено образци, доста от нас към този момент са чували нещо сходно през живота си.
Лошото е, че даже да се опитаме да възроптаем, няма да има необикновен резултат, тъй като контролиращите персони рядко дефинират правила, почиващи на разумна основа.
Тоест, даже да изтъкнем слабите места на обещано „ предписание ”, ще бъде изцяло безрезултатно и по-скоро ще получим отговора: „ Защото аз по този начин споделям ”.
Друга специфичност на тези правила е, че постоянно подлежат на смяна, тъй като зависят от моментното въодушевление на контролиращия или от това до каква степен преференциални са му в съответния случай.
Така за нас остава изборът: да продължим ли да недоволстваме или да се примирим, с цел да запазим положителните си връзки с него.
Те ще се опитат да ни накарат да изгубим религия в себе си
Когато осъзнаем, че сме в клопката на сходни взаимоотношения, е напълно обикновено да се опитаме да се освободим от токсичното въздействие.
Тогава би трябвало да бъдем подготвени и за „ наказването ” на контролиращата персона. След като доловят смяната в държанието ни, ще ни обвинят, че сме се „ трансформирали ”, че към този момент не сме толкоз съпричастни, човечни, толерантни, старателни, отдадени.
Може даже да ни обвинят в непризнателност: „ Направих толкоз неща за теб, а ти ми се отблагодаряваш по този начин! ” или „ Благодарение на мен и поддръжката ми реализира всичко това! ”…
Контролиращите персони могат да бъдат толкоз безапелационни, че да съумеят да ни разколебаят и даже да ни накарат да се почувстваме отговорни.
Този сюжет ще се повтаря постоянно, когато се осмелим да защитим своята независимост и характерност, а това в дълготраен проект ще намали самооценката и самочувствието ни. Контролиращите хора са изцяло способни да смачкат личността ни.
Ако усещате, че някой употребява обичта, доверието или лоялността ви, че не зачита характерността и свободата ви, направете нужното, с цел да се откъснете от токсичното му въздействие.
Научете се да разпознавате прочувственото принуждение и проявявайте неотстъпчивост и мощ, с цел да освободите живота си от хората, които ви го предизвикват. Повярвайте, това ще бъде за добро…
Промяната, изключително когато е за да оздравеем, да се погрижим за себе си и да продължим напред, е освен нужна, само че и наложителна.
По публикацията работи: Ина Фенерова
Инфо: psychology.framar.bg
