Режисьорът Николай Акимов пред в. "ШОУ": Тъжни и смешни са нашите паметници на Кирил и Методий! Живеем в митове...
“Какво общо имат Кирил и Методий с България? Кой е основал българската писменост? Коя е тази „ славянска писменост ”? Нека да кажем на Европа и света, че „ кирилицата ” е в действителност българската писменост! ” Това са дребна част от въпросите, които намират своя сладкодумен отговор във кино лентата „ За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската писменост ”, чиято премиера се състоя преди броени дни. Той е основан на истинските исторически извори и църковни жития на Свети Методий. Режисьори на лентата са Николай Акимов и Силвия Авдала, а сценаристи – Николай Акимов и Иво Иванов. Разговаряме с режисьора Николай Акимов почтено и искрено освен за българската писменост, само че и за българската история, която, става известно, постоянно е цялостна с сменени обстоятелства и тълкования. - Кое ви въодушеви и по какъв начин се решихте да вършиме филм за българската писменост – толкоз богата и необятна в стойностите си?
- Работих с проектант Слави Дончев по книгата му „ Булгарите”, а проучванията, които той прави за писмеността, са отпреди 50 години. Първият теоретичен отчет за по този начин наречената кирилица е от 1971 година И когато преди към три години от Националния кино център оповестиха конкурс за годишнината от гибелта на св. Методий, намерихме добър мотив да включим в сюжета на кино лентата тематиката за кирилицата и глаголицата.
- Познават ли българите историята си и до каква степен умеят да извличат поучения от нея?
- Не… за жалост не я познават и не умеят да извличат поучения. За жал българската история е много, много изкривена и погрешно тълкувана. Навремето изворите можеха да се четат единствено от избрани хора, т.е. достъпът до информацията беше стеснен. Сега към този момент всеки може да прочете всичко в интернет. Когато приказваме за история, имаме поради най-вече политическо деформиране на изводите от каузи и обстоятелства. Това идва най-много от панславизма (Панславянски хрумвания за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17-и век. Въпреки това панславизмът като изцяло придвижване се заражда значително по сходство на пангерманизма като възприятие за единение и шовинизъм при обособени етнически групи под френско владичество по времето на Наполеоновите войни, бел. ред.), който споделя „ всички сте славяни”, а за какво се споделяме българи, къде са траките – няма значение, значимото е, че сме славяни. Няма никакви хуни или „ уни” (както са се казвали навремето) и т.н… А в действителност нещата са много по-различни.
- Какъв е кардиналният метод към истината за историята ни следователно?
- Колосална тематика. Да, значим е кардиналният метод, който е директно обвързван с интердисциплинарните проучвания, които бай Слави вкара в българската историография. Това значи, че доста науки се включват в проучването на историята. Най-сигурни са изворите, само че нали разбирате, че когато четем изворите, т.е. писано слово от съвременници или от малко по-късен интервал, от определящо значение е кой тъкмо го написа. Голяма част от
старата
българска
история беше
на базата на
византийски
извори
Нали Византия е най-големият зложелател на България, а България – най-мощният зложелател на Византия?! И когато четем византийските извори, какво се чува, какво се разбира… Ами самото основаване на българската страна по какъв начин се учи в учебно заведение? И до момента се учи по какъв начин византийският император пристигнал със 70-хилядна войска, стигнал до Аспарух… обаче го болен кракът, получил подагра и тръгнал да се лекува някъде. И 70-хилядна войска, представете си, не разбрали, че той тръгнал да се лекува, и тръгнали да бягат… Като имате поради, че през днешния ден цялата ни войска възлиза на не повече от 25 хиляди. Нали разбирате, че това дори не е смешно, дори не е и жалко… Но в учебниците се назовава „ Създаване на българската държава”! Другото доста тъжно, както споделяше и бай Слави, е, че за жал българската история не се написа от историците, а от писателите!...
Работен миг от фотосите на „ За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука”
- И въпреки всичко е нелогично българите да поддържат целенасочена настройка да подменят историята си по този начин фрапантно и в последна сметка да наподобяват неуместно в личните си очи?!
- На пръв взор това звучи като оксиморон… само че кои са българите, които подменят историята си? Да, права сте, тези хора също са българи, само че пък това, което разказват, се диктува от друго място… Влияния постоянно има. Например в Китай историята се написа, когато почине императорът – има публични историографи, които пишат формалната история и тя остава по този начин. Край! Не се подменя повече. А тук при нас липсва официализиране. Пишат се най-различни неща, които излизат в най-различни учебници и това е ужасно. Да не приказваме пък за тълкуванията на процесите и развиването на историята. Важно е да има единна позиция. Какво другояче значи да вземем за пример славянската писменост? Коя е славянската писменост? Ами кирилицата… А коя е кирилицата? Ама тя не е писана от Кирил и Методий?! Някаква теза, която не малко, а е много смешна… по какъв начин Климент Охридски я нарекъл на учителя си… Айде в този момент (смее се)!
- В Словакия честват на 5 юли това, което ние честваме на 24 май…
- О, да, там е народен празник, а другояче те честват и на 11 май. Отнасят се с изключителна респект и почитание към делото на светите братя. При тях е официализирано, тъй като Кирил и Методий са свързани с тях. А ние какво вършим тук?! По всичките ни монументи какво се вижда? Братята носят едни свитъци, на който са българските букви „ а, б, в”. Но те какво общо имат с „ а, б, в”? Ама то било църковен канон! Чакайте в този момент, паметниците не са църковен канон! Великотърновският университет се споделя „ Свети Свети Кирил и Методий”, има монумент и „ а, б, в”. Тук пред Народна библиотека, която също се споделя „ Свети Свети Кирил и Методий” – същото. Сетиха се 20 години по-късно да издълбаят изпод и глаголицата!!! Какво е това нещо?! Тъжно. Смешно. Не се акцентира това, в което са били велики – а те в действителност са били велики – като просветители, философи, в битката си за единството на християнската черква. Ненапразно папа Йоан-Павел II ги разгласи за съпокровители на Европа!
- В подобен случай какво тъкмо честваме ние на 24 май? Води се ден на славянската книжовност и култура…
- (смее се) Да, на Кирил и Методий. Айде де, какво тъкмо честваме? Братята са изключителни персони. Направили са доста. Преборват триезичната разкол – това да може да се служи на Бог единствено на три езика – на еврейски, гръцки и латински. И това се официализира съвсем 1000 години по-късно от нашия папа Йоан XXIII, само че това в този момент няма значение. Кирил и Методий са велики с това дело! Велики са за народите Моравия, Чехия, Словакия, тъй като са основали една черква, която стои до през днешния ден. Покръстили са Чехия. Но всичкото това е за чехи и словаци, разбирате ли. Двамата са едни от най-образованите хора по това време, изключително Кирил, който е мъдрец, посланик и така нататък
Кирил и Методий във възстановката на Николай Акимов
- Колко определяща се оказва ролята и въздействието на църквата върху човешките настройки?
- Интересен въпрос… По това време, когато Кирил и Методий живеят, главната политическа битка е сред двете църкви – Римската и Константинополската. И това е политическа битка – кой да владее църквата. Църквата и страната Ватикана са свързани, а в днешна Гърция страната и църквата са дори още по-свързани.
Има едно придвижване, което се споделя икуменизъм (в същността си е придвижване, целящо обединение в едно на всички „ християнски” деноминации. Основният инструмент на икуменизма е разговор и обща молитва, бел. ред.), доста засилено в последно време, което е за обединяване на християнските църкви. Има изключителна битка. А ние каква битка водим 5 века?
Ние сме под
двойно иго
- турското и
робството на
гръцката черква
По това време гръцката черква, патриаршията са глава – на всички места, във всички християнски поробени нации. Но това не се изяснява като хората. Другото, което не се изяснява, е – за какво Кирил и Методий са светци по едно и също време и на католическия Рим, и на православната черква?! Не е ясно… А исторически може да се изясни. В Рим тогава (говорим за IX век) има папа, а в Цариградската черква – патриарх. Борбата сред двете църкви е за въздействие – и политическо, и духовно. И какво се случва… Константинопол изпраща Кирил и Методий в задачи по земи, околни на България, тъй като България е най-големият зложелател на Византия – за да понижат въздействието на Римската черква и да засилят своето въздействие по българските граници. Затова и двамата в никакъв случай не са идвали в България. Отиват при хазарите, след което и при великоморавците, само че по същото време княз Борис приема християнството от Константинопол. И
мисията на
братята става
излишна, а
Цариград ги
забравя
Затова Кирил и Методий се обръщат към Рим – и носят мощите на Климент, открити от тях в Херсонес. Това събитие е изключително значимо за тогавашния свят, то значително легализира Римската черква, а на братята разрешава да продължат великото си дело за славяноезичната черква и просветителската им активност.
- Всъщност в България за делото на Методий се знае прекомерно малко. Защо?
- Но единствено в България е по този начин, да. В Чехия, в Словакия е доста друго. Но в България какво въобще се знае, както би трябвало?! Та то не е ясно коя е кирилицата, коя е глаголицата… Знаем единствено това, което ни се сервира и ни се натяква от години. Трябва човек да мисли независимо, с цел да види каквото е нужно, тъй като публично всичко е прекомерно комплицирано. Да, живеем в безспорни легенди! Но той и целият свят живее в легенди, единствено че нашите постоянно са ни натрапени извън! Един от тези легенди, с които се занимаваме интензивно, е – спасението на българските евреи. По света не знаят, а ние сме избавили своите евреи, 48 000! Това е нещо неповторимо! И ние сме били на страната на Хитлер, а това главно се прави от цар Борис III, който единствен има силата за това. Но дано погледнем какво се учи в учебно заведение – по какъв начин е избрана България по време на Втората международна война?
- Ако не греша – като фашистка монархия…
- Точно по този начин, като фашистка монархия – това написа в учебниците. Тогава споделяме следното: по определение фашизмът е еднопартийно ръководство на националсоциалистическа партия. А в България по това време имаме ли Народно заседание? Имаме. Има ли съпротива? Имаме. Е, съществена характерност на фашистката страна е, че няма парламент и съпротива. А нашата войска тогава е 500 000! Знаете ли какъв брой са българските бойци, които са отишли на фронта? Нито един! И какво става тогава… пишат по какъв начин сме фашистка монархия?! Митове, живеем в легенди... Ето и националният празник на България – 3 март. Санстефанският кротичък контракт е предварителен, т.е. прелиминарен контракт. В него думата България не се загатва, няма я!
- Кой би трябвало да бъде националният празник на България?
- Съединението – 6 септември. Но да кажем и друго – кой е създателят на българската страна?
- Хан Аспарух!
- Чудесно. А следователно мога ли да попитам къде е паметникът му в София?
- Добър въпрос…
- Къде е паметникът на създателя на българската страна в София??? Какво да кажа?! Има монумент на който си поискате, какъвто си поискате, само че не и на хан Аспарух! Няма, тъй като ние би трябвало да си извоюваме това!
Филмът за Методий е многопластов и полифоничен, постоянно /напълно съзнателно/ напуща условните ограничавания на жанра
- Слабо известен и даже съвсем незнаен е фактът, че писмеността ни участва и в китайските йероглифи…
- Да, това проектант Слави Дончев го потвърждава безапелационно, само че то не е общопризнат факт. Това е една доктрина, теза, която той написа и изнася като теоретичен отчет пред Българска академия на науките през 1971 година Година, в която думата „ Китай” е звучала даже по-страшно и от международния империализъм. Теория, която никой по-късно не смее да задълбочи, да развива.
- Арх. Слави Дончев във кино лентата признава в прав текст какъв брой е отчаян от българската историография.
- О, разочарован… слаба дума дори. Става дума за научни, за исторически проучвания, за цялата тази замяна на историята, която се случва. Защо мълчат ли? Защото ги е боязън – да не сбъркат! Политически ги е боязън.
- Да се върнем на писмеността. Когато се приказва за нея, думата е за кирилицата, не за глаголицата...
- Именно, да. Нашата писменост е българската писменост, а глаголицата е въз основата на кръг, кръст и триъгълник. Буквите имат идентични имена и са еднообразно на брой, само че това го прави Климент Охридски след това. Въпросът е, че има теории, които не са потвърдени 100%, само че въпреки всичко излиза наяве по кое време е написана. А глаголицата е написана от Свети Кирил, а по този начин наречената кирилица – т.е. българската писменост, е евентуално да е по-рано сътворена.
- Когато приказваме за думите, приказваме за основа на международната просвета. И в този смисъл умеем ли ние да пазиме личния си език, да пазим словото си?
- Да, не умеем за жалост… Права сте за това, че думите са основа на културата, само че ние нашата с нищо не я пазиме. Пишем си есемесите на латиница, е-мейлите също (смее се).
- А къде е българският език?!
- Българският език е прекомерно резистентен, няма да изчезне, просто ще претърпи промени. Езикът ни непрекъснато се развива.
- Като заключителен извод на диалога ни – какво бихте споделили за връзката сред България, българската история и международната цивилизация?
- О, та нали това го споделят и македонците – че са люлка на международната цивилизация, а ние просто може да им завиждаме благородно (смее се). Ние сме една антична просвета с доста остарели корени, която пренасяме от Изтока и даваме на Европа. Българите сме донесли доста неща, а преносът на просвета, който вършим от Централна Азия, е извънреден, само че ние би трябвало да можем да го пазиме това нещо, да го покажем на света и да кажем какво сме дали на света. Не се нуждаем от съпоставения, само че имаме в действителност извънредно доста и скъпи неща, които сме дали на Европа.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Работих с проектант Слави Дончев по книгата му „ Булгарите”, а проучванията, които той прави за писмеността, са отпреди 50 години. Първият теоретичен отчет за по този начин наречената кирилица е от 1971 година И когато преди към три години от Националния кино център оповестиха конкурс за годишнината от гибелта на св. Методий, намерихме добър мотив да включим в сюжета на кино лентата тематиката за кирилицата и глаголицата.
- Познават ли българите историята си и до каква степен умеят да извличат поучения от нея?
- Не… за жалост не я познават и не умеят да извличат поучения. За жал българската история е много, много изкривена и погрешно тълкувана. Навремето изворите можеха да се четат единствено от избрани хора, т.е. достъпът до информацията беше стеснен. Сега към този момент всеки може да прочете всичко в интернет. Когато приказваме за история, имаме поради най-вече политическо деформиране на изводите от каузи и обстоятелства. Това идва най-много от панславизма (Панславянски хрумвания за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17-и век. Въпреки това панславизмът като изцяло придвижване се заражда значително по сходство на пангерманизма като възприятие за единение и шовинизъм при обособени етнически групи под френско владичество по времето на Наполеоновите войни, бел. ред.), който споделя „ всички сте славяни”, а за какво се споделяме българи, къде са траките – няма значение, значимото е, че сме славяни. Няма никакви хуни или „ уни” (както са се казвали навремето) и т.н… А в действителност нещата са много по-различни.
- Какъв е кардиналният метод към истината за историята ни следователно?
- Колосална тематика. Да, значим е кардиналният метод, който е директно обвързван с интердисциплинарните проучвания, които бай Слави вкара в българската историография. Това значи, че доста науки се включват в проучването на историята. Най-сигурни са изворите, само че нали разбирате, че когато четем изворите, т.е. писано слово от съвременници или от малко по-късен интервал, от определящо значение е кой тъкмо го написа. Голяма част от
старата
българска
история беше
на базата на
византийски
извори
Нали Византия е най-големият зложелател на България, а България – най-мощният зложелател на Византия?! И когато четем византийските извори, какво се чува, какво се разбира… Ами самото основаване на българската страна по какъв начин се учи в учебно заведение? И до момента се учи по какъв начин византийският император пристигнал със 70-хилядна войска, стигнал до Аспарух… обаче го болен кракът, получил подагра и тръгнал да се лекува някъде. И 70-хилядна войска, представете си, не разбрали, че той тръгнал да се лекува, и тръгнали да бягат… Като имате поради, че през днешния ден цялата ни войска възлиза на не повече от 25 хиляди. Нали разбирате, че това дори не е смешно, дори не е и жалко… Но в учебниците се назовава „ Създаване на българската държава”! Другото доста тъжно, както споделяше и бай Слави, е, че за жал българската история не се написа от историците, а от писателите!...
Работен миг от фотосите на „ За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука”
- И въпреки всичко е нелогично българите да поддържат целенасочена настройка да подменят историята си по този начин фрапантно и в последна сметка да наподобяват неуместно в личните си очи?!
- На пръв взор това звучи като оксиморон… само че кои са българите, които подменят историята си? Да, права сте, тези хора също са българи, само че пък това, което разказват, се диктува от друго място… Влияния постоянно има. Например в Китай историята се написа, когато почине императорът – има публични историографи, които пишат формалната история и тя остава по този начин. Край! Не се подменя повече. А тук при нас липсва официализиране. Пишат се най-различни неща, които излизат в най-различни учебници и това е ужасно. Да не приказваме пък за тълкуванията на процесите и развиването на историята. Важно е да има единна позиция. Какво другояче значи да вземем за пример славянската писменост? Коя е славянската писменост? Ами кирилицата… А коя е кирилицата? Ама тя не е писана от Кирил и Методий?! Някаква теза, която не малко, а е много смешна… по какъв начин Климент Охридски я нарекъл на учителя си… Айде в този момент (смее се)!
- В Словакия честват на 5 юли това, което ние честваме на 24 май…
- О, да, там е народен празник, а другояче те честват и на 11 май. Отнасят се с изключителна респект и почитание към делото на светите братя. При тях е официализирано, тъй като Кирил и Методий са свързани с тях. А ние какво вършим тук?! По всичките ни монументи какво се вижда? Братята носят едни свитъци, на който са българските букви „ а, б, в”. Но те какво общо имат с „ а, б, в”? Ама то било църковен канон! Чакайте в този момент, паметниците не са църковен канон! Великотърновският университет се споделя „ Свети Свети Кирил и Методий”, има монумент и „ а, б, в”. Тук пред Народна библиотека, която също се споделя „ Свети Свети Кирил и Методий” – същото. Сетиха се 20 години по-късно да издълбаят изпод и глаголицата!!! Какво е това нещо?! Тъжно. Смешно. Не се акцентира това, в което са били велики – а те в действителност са били велики – като просветители, философи, в битката си за единството на християнската черква. Ненапразно папа Йоан-Павел II ги разгласи за съпокровители на Европа!
- В подобен случай какво тъкмо честваме ние на 24 май? Води се ден на славянската книжовност и култура…
- (смее се) Да, на Кирил и Методий. Айде де, какво тъкмо честваме? Братята са изключителни персони. Направили са доста. Преборват триезичната разкол – това да може да се служи на Бог единствено на три езика – на еврейски, гръцки и латински. И това се официализира съвсем 1000 години по-късно от нашия папа Йоан XXIII, само че това в този момент няма значение. Кирил и Методий са велики с това дело! Велики са за народите Моравия, Чехия, Словакия, тъй като са основали една черква, която стои до през днешния ден. Покръстили са Чехия. Но всичкото това е за чехи и словаци, разбирате ли. Двамата са едни от най-образованите хора по това време, изключително Кирил, който е мъдрец, посланик и така нататък
Кирил и Методий във възстановката на Николай Акимов
- Колко определяща се оказва ролята и въздействието на църквата върху човешките настройки?
- Интересен въпрос… По това време, когато Кирил и Методий живеят, главната политическа битка е сред двете църкви – Римската и Константинополската. И това е политическа битка – кой да владее църквата. Църквата и страната Ватикана са свързани, а в днешна Гърция страната и църквата са дори още по-свързани.
Има едно придвижване, което се споделя икуменизъм (в същността си е придвижване, целящо обединение в едно на всички „ християнски” деноминации. Основният инструмент на икуменизма е разговор и обща молитва, бел. ред.), доста засилено в последно време, което е за обединяване на християнските църкви. Има изключителна битка. А ние каква битка водим 5 века?
Ние сме под
двойно иго
- турското и
робството на
гръцката черква
По това време гръцката черква, патриаршията са глава – на всички места, във всички християнски поробени нации. Но това не се изяснява като хората. Другото, което не се изяснява, е – за какво Кирил и Методий са светци по едно и също време и на католическия Рим, и на православната черква?! Не е ясно… А исторически може да се изясни. В Рим тогава (говорим за IX век) има папа, а в Цариградската черква – патриарх. Борбата сред двете църкви е за въздействие – и политическо, и духовно. И какво се случва… Константинопол изпраща Кирил и Методий в задачи по земи, околни на България, тъй като България е най-големият зложелател на Византия – за да понижат въздействието на Римската черква и да засилят своето въздействие по българските граници. Затова и двамата в никакъв случай не са идвали в България. Отиват при хазарите, след което и при великоморавците, само че по същото време княз Борис приема християнството от Константинопол. И
мисията на
братята става
излишна, а
Цариград ги
забравя
Затова Кирил и Методий се обръщат към Рим – и носят мощите на Климент, открити от тях в Херсонес. Това събитие е изключително значимо за тогавашния свят, то значително легализира Римската черква, а на братята разрешава да продължат великото си дело за славяноезичната черква и просветителската им активност.
- Всъщност в България за делото на Методий се знае прекомерно малко. Защо?
- Но единствено в България е по този начин, да. В Чехия, в Словакия е доста друго. Но в България какво въобще се знае, както би трябвало?! Та то не е ясно коя е кирилицата, коя е глаголицата… Знаем единствено това, което ни се сервира и ни се натяква от години. Трябва човек да мисли независимо, с цел да види каквото е нужно, тъй като публично всичко е прекомерно комплицирано. Да, живеем в безспорни легенди! Но той и целият свят живее в легенди, единствено че нашите постоянно са ни натрапени извън! Един от тези легенди, с които се занимаваме интензивно, е – спасението на българските евреи. По света не знаят, а ние сме избавили своите евреи, 48 000! Това е нещо неповторимо! И ние сме били на страната на Хитлер, а това главно се прави от цар Борис III, който единствен има силата за това. Но дано погледнем какво се учи в учебно заведение – по какъв начин е избрана България по време на Втората международна война?
- Ако не греша – като фашистка монархия…
- Точно по този начин, като фашистка монархия – това написа в учебниците. Тогава споделяме следното: по определение фашизмът е еднопартийно ръководство на националсоциалистическа партия. А в България по това време имаме ли Народно заседание? Имаме. Има ли съпротива? Имаме. Е, съществена характерност на фашистката страна е, че няма парламент и съпротива. А нашата войска тогава е 500 000! Знаете ли какъв брой са българските бойци, които са отишли на фронта? Нито един! И какво става тогава… пишат по какъв начин сме фашистка монархия?! Митове, живеем в легенди... Ето и националният празник на България – 3 март. Санстефанският кротичък контракт е предварителен, т.е. прелиминарен контракт. В него думата България не се загатва, няма я!
- Кой би трябвало да бъде националният празник на България?
- Съединението – 6 септември. Но да кажем и друго – кой е създателят на българската страна?
- Хан Аспарух!
- Чудесно. А следователно мога ли да попитам къде е паметникът му в София?
- Добър въпрос…
- Къде е паметникът на създателя на българската страна в София??? Какво да кажа?! Има монумент на който си поискате, какъвто си поискате, само че не и на хан Аспарух! Няма, тъй като ние би трябвало да си извоюваме това!
Филмът за Методий е многопластов и полифоничен, постоянно /напълно съзнателно/ напуща условните ограничавания на жанра
- Слабо известен и даже съвсем незнаен е фактът, че писмеността ни участва и в китайските йероглифи…
- Да, това проектант Слави Дончев го потвърждава безапелационно, само че то не е общопризнат факт. Това е една доктрина, теза, която той написа и изнася като теоретичен отчет пред Българска академия на науките през 1971 година Година, в която думата „ Китай” е звучала даже по-страшно и от международния империализъм. Теория, която никой по-късно не смее да задълбочи, да развива.
- Арх. Слави Дончев във кино лентата признава в прав текст какъв брой е отчаян от българската историография.
- О, разочарован… слаба дума дори. Става дума за научни, за исторически проучвания, за цялата тази замяна на историята, която се случва. Защо мълчат ли? Защото ги е боязън – да не сбъркат! Политически ги е боязън.
- Да се върнем на писмеността. Когато се приказва за нея, думата е за кирилицата, не за глаголицата...
- Именно, да. Нашата писменост е българската писменост, а глаголицата е въз основата на кръг, кръст и триъгълник. Буквите имат идентични имена и са еднообразно на брой, само че това го прави Климент Охридски след това. Въпросът е, че има теории, които не са потвърдени 100%, само че въпреки всичко излиза наяве по кое време е написана. А глаголицата е написана от Свети Кирил, а по този начин наречената кирилица – т.е. българската писменост, е евентуално да е по-рано сътворена.
- Когато приказваме за думите, приказваме за основа на международната просвета. И в този смисъл умеем ли ние да пазиме личния си език, да пазим словото си?
- Да, не умеем за жалост… Права сте за това, че думите са основа на културата, само че ние нашата с нищо не я пазиме. Пишем си есемесите на латиница, е-мейлите също (смее се).
- А къде е българският език?!
- Българският език е прекомерно резистентен, няма да изчезне, просто ще претърпи промени. Езикът ни непрекъснато се развива.
- Като заключителен извод на диалога ни – какво бихте споделили за връзката сред България, българската история и международната цивилизация?
- О, та нали това го споделят и македонците – че са люлка на международната цивилизация, а ние просто може да им завиждаме благородно (смее се). Ние сме една антична просвета с доста остарели корени, която пренасяме от Изтока и даваме на Европа. Българите сме донесли доста неща, а преносът на просвета, който вършим от Централна Азия, е извънреден, само че ние би трябвало да можем да го пазиме това нещо, да го покажем на света и да кажем какво сме дали на света. Не се нуждаем от съпоставения, само че имаме в действителност извънредно доста и скъпи неща, които сме дали на Европа.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ