ЛЮБЕН ЗИДАРОВ (1923 – 2023) често бива определян като илюстраторът

ЛЮБЕН ЗИДАРОВ (1923 – 2023) постоянно бива определян като илюстраторът на няколко генерации млади и освен млади читатели. И това мъчно би могло да бъде иначе на фона на творчество, траяло осем десетилетия и основало илюстрациите за над 200 заглавия, измежду тях за значително от безконечните типичен творби на създатели от международната и българската литература – Андерсен, Марк Твен, Жул Верн, Дюма, Хофман, Оскар Уайлд, Яворов, Разцветников, Каралийчев и какъв брой доста още. Голяма част от тях излизат в по няколко издания през годините, всякога с нови, развити разновидности на илюстрациите – нещо като непокътната креативна процедура на художника – да „ остарява “ и помъдрява дружно с илюстрираните от него творби.

Настоящата камерна експозиция е формирана от илюстрации към девет разнообразни книги от сбирката на Националната изложба,  наскоро показани в границите на ретроспективната галерия на създателя СТО ГОДИНИ в галерията на СБХ в София.

Приключенската класика Островът на съкровищата на Робърт Луис Стивънсън беше една от огромните любови на Любен Зидаров. От корицата на изданието от 1960 година, през авторския комикс по романа, до тук

изложените илюстрации от 1977 година, отличени с годишната премия „ Борис Ангелушев “ (и преиздадени през 2009 г.) – те показват една от най-разпознаваемите и запаметяващите визии в картинната галактика на художника-илюстратор. Приказки от целия свят на Николай Райнов (1964, 1974 и 2017 г.) е друга осъществена, надълбоко персонална връзка сред публицист и илюстратор. Импозантната цветна визия на американския Юг в Чичо Томовата барака (1979 и 2003 г.), истинската естетска изразност в двуцветните илюстрации към Граф Монте Кристо (1985 г.), приказната магия на Хофмановите разкази (1981 г.), уловените магии на Ориента в Приказки на Шехеразада (осем издания сред 1961 и 2023 г.) и атмосферата на готическа Англия от времето на Тюдорите в Принцът и просякът на Марк Твен (1978 и 2018 г.) или отминалата екзотика на Дивия запад в Синът на ловеца на мечки от Карл Май (1983 г.) и Призрака на Ляно Естакадо (1985 г.) – всички те са част от необикновено богатия калейдоскоп на една художествена фикция, трансформирала илюстратора в повествовател.