Сп. ЛИК, посветено на 120-годишнината от рождението на Атанас Далчев, беше представено в БТА
Броят на списание ЛИК за месец юни, отдаден на 120-годишнината от рождението на Атанас Далчев (1904-1978), беше показан през днешния ден посредством видеовръзка в пресклубовете на Българската телеграфна организация (БТА) в страната и в чужбина.
В полемиката в зала „ МаксиМ “ на Българска телеграфна агенция в столицата присъединяване взеха генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, доцент Георги Лозанов, шеф на дирекция ЛИК в Българска телеграфна агенция и основен редактор на изданието, Виктория Далчева, щерка на поета, литературният историк проф. Михаил Неделчев, проф. Хюсеин Мевсим от катедрата по българистика в Анкарския университет и проф. Кирил Топалов, книжовен историк и критик.
„ За първия образователен ден – 15 септември, като знак ще бъде поставена паметна плоча на братята Далчеви в Солун “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Той акцентира, че е желал броят да бъде показан в Солун, като концепцията е била на рождения ден на Атанас Далчев да бъде поставена плоча на къщата му там, само че тя към този момент не съществува. Паметната плоча ще бъде и на тримата братя Далчеви – Атанас, Борис и Любомир.
Ще сложим плочата на българското генерално консулство в Солун, която се намира в същия квартал, сподели Вълчев. „ Може би е почтено такава плоча да има и в Цариград “, означи още той. Далчев е живял и там.
„ Списание ЛИК се занимава с културната памет и това става основно посредством архивите на Българска телеграфна агенция “, сподели основният редактор на изданието доцент Георги Лозанов. По думите му самото помнене, удържане в паметта на някого, те трансформира и става част от твоята лична еднаквост. Доц. Лозанов означи, че за самите нас е значимо какво помним. В този смисъл припомнянето, включването в нашата модерна памет – в този момент на Атанас Далчев, е значимо по доста линии. Той даде образец със стихотворението на Далчев „ За родината “ и уточни, че то дава един извънредно нужен през днешния ден и значително различен модел на национализъм.
„ Баща ми беше толкоз непретенциозен човек, някак си елементарен в всекидневието, без никакви искания. Когато идваха посетители, се държеше обикновено, както в фамилията. Не държеше на литературното ни обучение никога, по-скоро имаше предпочитание да имаме специалности, с които да си изкарваме хляба “, сподели Виктория Далчева, щерка на поета. „ Вкъщи не се говореше, че татко ми е стихотворец, публицист или нещо сходно. Дори в гимназията, когато отидох и ме попитаха дали имам нещо общо с Далчев от литературата, аз се изсмях и споделих: „ Не, с Далчев от живота имам общо “, показа тя.
„ Аз съм уверен – занапред ни следва да откриваме нови дълбочини в поезията на Атанас Далчев “, уточни проф. Михаил Неделчев, който е и измежду създателите на тематичния брой на ЛИК. „ Приживе на Атанас Далчев не съумях да се докосна до него, не посмях да го потърся. Общувал съм с всички български писатели, само че до двама не посмях да се докосна – единият – Атанас Далчев, другият – Симеон Радев. Огромният ми почит към тези две съществени фигури не ми разреши да пристъпя към тях “, означи той.
„ Мисля, че „ По дълбоките следи на Атанас Далчев “ би трябвало да тръгнем евентуално от Солун и по-късно да продължим с Цариград или Истанбул. Когато преди няколко години излезе моята книга за солунските и цариградските години на Атанас Далчев, потеглих тъкмо с тази мисъл “, сподели проф. Хюсеин Мевсим. Той е създател на книга за Далчев, за която му е присъдено оценката „ Христо Г. Данов “ за хуманитаристика. „ Когато би трябвало да разгадаваме един стихотворец, когато пред нас се намира един създател, ние на първо място сме длъжни да проникнем, и то оптимално надълбоко, през неговите първи седем, осем години, или в неговото детство. Точно тези първи осем години на Атанас Далчев минават в Солун и в Цариград “, добави той.
Сред гостите в столицата бяха поетесата Мирела Иванова, поетът Иван Ланджев, деятелят в региона на актуалната литература и книгоиздаване Светлозар Желев, Кин Стоянов – държавник и наследник на сатирика Радой Ралин, специалистът по връзки и музикант Кирил Калев, както и други създатели и интелектуалци.
В полемиката се включиха и посетители от пресклубовете на Българска телеграфна агенция в Монтана, Шумен, Разград и Велико Търново.
Елка Бабачева, преподавател по български език и литература в Гимназията за преподаване на непознати езици Петър Богдан “ в Монтана и нейният досегашен възпитаник, а към този момент студент Илиян Илиев, участваха в представянето в новооткрития Национален пресклуб на Българска телеграфна агенция в Монтана.
Важно е по какъв начин Атанас Далчев участва в образователната стратегия, разясниха при представянето на новия брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Шумен. Сред участниците там бяха проф. Теменуга Тенева – учител по методика на образование по литература в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “ и учителите по български език и литература Катя Димитрова, Даниел Димитров и Деян Герговски, който е и публицист.
Регионалната библиотека „ Проф. Боян Пенев ” в Разград отбелязва 120-та годишнина от рождението поета и преводач Атанас Далчев с тематична галерия. Във фоайето на културната институция са експонирани библиотечни материали от фонда на библиотеката, свързани с живота и творчеството на поета. Това оповестиха шефът на библиотеката Димитър Петров и основният библиотекар Мила Маринова, които бяха посетители в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Разград.
„ Днес приказваме за Далчевата мяра в културата “, сподели в пресклуба на Българска телеграфна агенция във Велико Търново литературоведът доцент Владимир Донев. А доктор Александър Христов, учител по българска литература и създател на три стихосбирки, разяснява въздействието на Далчев върху най-съвременната българска лирика.
Участие в диалога, отдаден на поета Атанас Далчев, взеха и гостите от пресклубовете на Българска телеграфна агенция в Скопие, Букурещ и Одеса.
