Какво можеше да бъде по-лошо от ковид пандемията? Нека добавим

Американски завод за обогатяване на плутоний крие рисковете за служителите си вече 20 години

Какво можеше да бъде по-лошо от коронавирус пандемията? Нека прибавим и малко радиоактивен прахуляк за усет, приближаващ от изпускателните тръби на резервоарите в Ханфорд. През годините този цех ще се занимава с обогатяването на плутоний за американската атомна стратегия. Веднага след привършване на контракта, няколко компании са подготвени да сграбчен поръчката за едно от най-скъпите почиствания в историята на света. Ако имаше сметка за Чернобил, то най-вероятно и тази нямаше да бъде по-различна. Години наред се носят най-различни клюки и желания на служащите дали да носят специфични маски за филтриране на О2, защото постоянно има заплаха от поемане на радиоактивен дим.

През юли 2021 година Вашингтон ще разгласява наблюдаване на към 1600 служащия от Ханфорд – предходни и сегашни, с цел да удостовери, че към 57% от тях са били облъчени с рисково количество радиоактивен прахуляк, до момента в който са на работа. От потърпевшите към 32% са били облъчвани продължително от отровните изпарения.

Ейб Гарза е един от техническите ръководителите и през днешния ден се възприема за една от жертвите в статистиката. За една година е съумял да задейства гайгерови брояч над 100 пъти. Никой не може да удостовери какъв ще е неговият край. На този стадий споделя, че има тежко главоболие, кървене от носа, от време на време не може да усети аромата на безусловно нищо, даже и на някои познати есенции като тази на лук. В своето досие показва, че има случаи на припадане, а различен път кашля неконтролируемо. След няколко разходки до ЯМР ще бъде добавена и още една диагноза – мозъчни увреждания. Белодробният разбор показва и проблеми в белите дробове, а с всяка последваща година ще бъде в действителност невероятно да диша или даже да се изкашля. Това е цената за работа в Ханфорд за към 3 десетилетия.

Първите сигнали за страховитото заболяване идват на 15 август 2014 година Гарза е изпратен в незабавното поделение, тъй като не може да си поеме въздух, неговият началник е имал възприятието, че умира на място. Ден преди този момент е имало рисково изпускане на газови и то тъкмо сега, когато Гарза е на работа. През целия път до дома, служителят е криволичил и даже е спрян от полицията, тъй като считали, че кара в нетрезво положение. Не откриват никакъв алкохол в кръвта. Мъжът се оплаква, че има болки в главата, носът му не стопира да кърви и един гнусен железен усет в устата въобще не го напуща.

Мисли си, че е болен, само че това, което наподобява на простуда, придобива напълно нови размери. Последният работен ден на техникът е напролет на 2016 година или към 2 години след този случай. В същият ден още към 51 служащия ще споделят, че са заболели и са вдишали от рисковите изпарения. Отделът за отбрана на реките във Вашингтон е зает с изчистването на резервоарите, както и намаляването на количеството токсини. Очевидно се оправят толкоз добре, че малко след този случай 9 души със същите недоволства ще изоставен работа и ще се оплакват, че никой не се е погрижил за тях. Същият отдел е заставен да отговори и да излезе пред публиката с направени вътрешни проби. Твърдението им ще е, че служащите няма как да се разболеят от изпарения.

„ Въздушните проби от през вчерашния ден в две обособени зони на завода демонстрират, че химичният състав на въздуха е извънредно невисок, по-нисък от предстоящото за химичен цех. “

Това са думите на Роб Роксбърг, само че по този начин или другояче няма никакви отговор на повтарящия се проблем измежду всички останали учени. Подобни отговори не са изненада, там се организират проби с най-различни оръжия и през годините Ханфорд не стопира да вади зайчета от шапката, обяснявайки по какъв начин всичко е под надзор, няма никакви проблеми и самият цех е толкоз чист, че човек може да се храни до изпускателните тръби, освен това от пода. Поставянето на респиратори не е било наложително, а всички защитни ограничения се свеждат до автограф в тетрадка. Гарза ще опише, че на никое място не е имало даже наставления или упътвания за безвреден труд. Няма даже видео презентация на съответни действия, с които да знаят какво тъкмо би трябвало да вършат.

„ Никога не съм чул някой да приказва за сигурност. Когато ти кажат, че всичко е безвредно, никой не вярваше. “

През юни 2016 година проверяващи публицисти от новинарската емисия КИНГ-5 в Сиатъл ще разкрият, че шефовете на Ханфорд лъжат за безусловно всичко и даже не споделят с какви детайли се работи в завода. Дежурна процедура е всички уреди да демонстрират замърсяване доста над безвредното равнище. Безопасните числа се оказват за публиката и всички странични наблюдаващи, които би трябвало да се подпишат и да приберат затлъстял рушвет за необятно затворените си очи.

Разследването на публицистите демонстрира, че една дузина от измервателните уреди демонстрират сериозни равнища. При такива, рационалният супервайзър би трябвало да изведе незабавно своите чиновници и да почисти работното място, употребявайки услугите на експерти. Във въздуха може да се открият следи от меркурий, прочут с причиняването на мозъчни контузии. Само през 2009 година тъкмо той е със стойност от 4.7 пъти над нормата. Други детайли, допълващи букета от токсини във въздуха са: карциноген (31.4 пъти над нормата), амоний (180 пъти над нормата), нитросодийметаламин (13 хиляди пъти над нормата).

На 21 октомври 2015 година в секция Ц при подземните резервоари ще открием излъчвания, които минават даже тези правила и самият цех би трябвало да бъде затворен, като се отхвърля достъп на хора, с изключение на експертите. Химическата опасност е реалност. Това е и моментът, в който Гарза може да избяга. По това време е назначен като член по безвреден труд, който би трябвало да изписва защитното облекло на чиновниците. Без никаква информация за протичащото се, никой не знае към кое облекло да се насочи и какво тъкмо да прави.

„ Не съм сърдит, че шефовете лъжеха всички за изискванията и заплахата там. Не съм сюрпризиран, че лъжеха за равнището на сигурност. Това е просто една огромна неистина. Научно невероятно е да имаш естествен живот след всичкото това време. Намираме се в най-опасната и токсична зона на Съединени американски щати. Това е засегнатост за всеки, освен това на всеки един език. “

В самия цех има към 1800 химикала, които са известни на чиновниците, само че единствено шепа от тях влизат в класацията на рисковите. Едва през 2004 година резервоарите подземен съумяват да изкарат своята отрова на повърхността. Повечето химикали могат да влязат непосредствено през кожата, посредством поемане или напръскване. Никой обаче не прави инспекции, нито държавното управление, нито фирмите, които са натоварени да наблюдават риска. Някъде на юг в Южна Каролина ще открием, че същите химикали към този момент са съумели да обхванат във водите на река Савана. Проверката демонстрира, че към 7 резервоара е трябвало да бъдат готови за замяна на филтъра за меркурий, само че никой не го е докоснал. Около 9 други към този момент са надвишили нормата на нездравословни излъчвания.

Тестовата група ревизира всичките 12 резервоара и открива, че около всички филтри има приключване на нездравословни субстанции. Ето за какво и всички проби се вършат по един път в годината, изключително след подмяната на самите филтри, а по-късно никой не обръща внимание. Единственият въпрос е какъв брой тъкмо хора са били изложени на рисковете. Някои от нездравословните химикали даже не се намират в листата с субстанции, които комисията и другите компании би трябвало да наблюдават – те не се считат за фактор.

През август 1996 година професор Карън Уотерхен съумява да изпусне няколко капки диметилмеркурий върху ръкавицата си. Веднага следва протокола и смъква ръкавиците, измива се в най-близката мивка, само че все пак е късно. Тя е отровена. През идващите месеци ще стартира да губи от тежестта си, стартира да изпитва болки в корема, забавят се реакциите ѝ. Според лекарите се разпада, а малко по-късно изпада в безпомощно положение.

Само след една година околните ѝ ще изключат поддържащите машини и нейното тяло ще бъде заровено. Нейната гибел е изненада за всички, само че още тогава Вашингтон ще назначи организации за следене и надзор на замърсяването. Карън е занаятчия в своята област и няма никакво пояснение по какъв начин е било допустимо да допусне някаква неточност. Ханфорд също работи с този химикал и незабавно стартира сериозен мониторинг.

Други чиновници като Лорънс Роус вървят към 10 години в завода. Неговата работа е към резервоара с химикали, както и до фабриката за обогатяване на плутоний. Излаган е ежедневно на химикали, като в 10 обособени случая е бил облъчван и с плутоний. След към две десетилетия, той най-сетне осъзнава какво е предизвикал на тялото си. Развива нападателна форма на деменция, само че след нея идват и други проблеми – последният му работен ден е през 2012 година Лекарите показват, че му остават най-много 12 години живот.

По последни мемоари, Лорънс в никакъв случай не е виждал някой да поставя защитно облекло, просто не е било вярното доставено. През 2017 година същият чиновник ще излезе пред сената във Вашингтон. Жена му е до него, с цел да може да превежда какво тъкмо споделя, тъй като говорът му към този момент не работи. През последните години фамилията се бори, с цел да получи някаква помощ от страната, от завода или от институциите, които просто отхвърлят да си свършат работата. Не желае пари за благоденствие, а за здравна помощ. Никой не им обръща внимание и никой не се заема с обстоятелствата.

Битката стартира през 2018 година и то под натиска на най-различни Неправителствени организации организации, които се борят за равни права и сигурност измежду чиновниците. Това не значи, че има правдивост за потърпевшите, огромна част от тях са от дълго време изгубени и към този момент не могат да приказват, положението им не го разрешава.