Желязков: Трансформацията не е загуба на конкурентно предимство, а придобиване на такова
Какво може да направи Народното събрание. Парламентът на първо време би трябвало да съществува. Предпоставката нещо да се прави, е да го има. Това, което би трябвало да се направи, е това, което от 45-ото до 48-ото Народно събрание не съумяха да осъществят, без значение от време на време от неимоверните старания, които най-после се оказаха безполезни. Видяхме в 48-то Народно събрание на първо четене минаха огромна част от актовете, само че този развой се рестартира и в този момент.
Това съобщи ръководителят на Народното събрание Росен Желязков по време на откриването на конференцията " Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023 ", съобщи кореспондент на БГНЕС.
“Когато приказваме за зеления преход, обвързаността на енергетика, екология и стопанска система са такива, че не можем да преглеждаме единствено и само в една посока обвързвана с околната среда, а те са съществени свързани с метода, по който се комуникира и се ръководят и страховете на хората през идващите десетилетия.
Видяхме от 2019г. единствено за четири години какви събития се случиха в международен и европейски аспект, а си представяме до 2050г., когато е сложена задачата за въглеродна индиферентност, имаме седем пъти по четири, т.е. какви провокации предстоят ”, добави Желязков.
В кратковременен проект предстоят няколко значими начинания, които Народното събрание би трябвало да позволи - Законът за силата от възобновими източници, другото е обвързвано със Закона за енергетиката и най-много да се отговори на страховете на хората и битовите клиенти касателно регулацията пазара на дребно на електрическа сила до 2026г. и тематиката за енергийната успеваемост - Закона за енергийната успеваемост.
Тези три неща в случай че съумеем да приемем незабавно срочно и да преодолеем с тях страховете на обществото, които като че ли ловко се ръководят в подтекста на ръководството на страховете и насаждането на евроскептицизъм, ще сме изпълнили огромна част от уговорката и смисъла на съществуването на тази легислатура ”, счита той.
Според него едната значима тематика е да отговорят на упованията до 2026г. пазарът на дребно да бъде контролиран, а другата значима тематика е да са наясно, че поетите национални и самостоятелни задължения по повод редукцията за 4 години на 40% понижение на излъчванията ”, изясни Желязков.
Той разяснява, че България е една от страните, която в задачата до 2030г. е на пето място по осъществяване. Ние сме след Естония, Литва, Латвия и Румъния. Трябва да използваме този капацитет и би трябвало да адресираме, че трансформацията не е просто загуба на конкурентно преимущество, а в противен случай това е придобиване на конкурентно преимущество. /БГНЕС
