15 любими чуждестранни и съветски филма на Сталин
Какво гледа руският водач, когато в страната е наложена строга цензура на филмовите прожекции? Разказваме за обичаните руски и задгранични филми на Йосиф Сталин.
Йосиф Сталин е огромен фен на киното. И като киноман той има личен киносалон, където постоянно заема място на първия ред. Удобни столове и четири най-модерни прожектора от 30-те години на предишния век (два за застраховка) в някогашната зимна градина – това е персоналното му кино в Кремъл. Прожекциите в Кремъл стартират късно, не по-рано от девет часа, и завършват в два или три сутринта. В киносалона на Сталин се прожектират както непознати, по този начин и руски филми. За последните, както руските вестници обичат да загатват, той е основният фен, цензор и продуцент. Какво включва персоналната му топ ранглиста – ето нашата селекция.
„ Веселите момчета “ (1934), Григорий Александров
Григорий Александров/Москинокомбинат, 1934
„ Този филм дава опция за забавна и занимателна отмора. Изпитахме възприятието тъкмо след почивния ден “, по този начин през 1934 година Сталин приказва за този филм. „ Веселите момчета “ е първата руска музикална комедия, която е снимана на фона на разгорещени диспути през 30-те години в арт средите: руският народ изобщо има ли потребност от занимателно кино? Сталин поставя завършек на този спор. Съдбата на неговите сценаристи обаче не е занимателна: тъкмо по време на фотосите Владимир Мас и Николай Ердман са задържани за разпространяване на „ контрареволюционни сатирични басни “. И двамата получават по три години в изгнание.
„ Изгубеният патрул “ (1934), Джон Форд
Legion Media
Сталин откровено обича уестърните и това е най-любимият му от тях. Той харесва кино лентата толкоз доста, че поръчва снимането на руската версия на „ патрула “, наречена „ Тринадесет “. Вождът харесва доста филми с Джон Уейн, изключително моментите, в които той галопира напълно самичък през степта и по-късно постанова закон и ред в метежен град.
„ Чапаев “ (1934), Сергей и Георгий Василиеви
Сергей и Георгий Василиеви/Ленфильм, 1934
В дневниците на Борис Шумяцки, уредник на прожекциите в киносалона на Кремъл, се показва, че Сталин за първи път гледа кино лентата в цялостно безмълвие, само че по-късно го гледа още 37 пъти! Филмът за руския пълководец по време на Гражданската война Василий Чапаев има победоносен триумф при прожекциите. Режисьорите снимат три финала – този, който остава, също е определен персонално от Сталин.
„ Светлините на града “ (1931), Чарли Чаплин
Legion Media
Тъжната история за сляпата цветарка и Скитника, който тя неправилно приема за богат човек, трогва мнозина, в това число и Сталин. В записките си режисьорът Михаил Ром си спомня, че един път Сталин даже избухнал в сълзи по време на последната сцена.
Сталин високо цени творчеството на Чаплин и го счита за работлив и скрупульозен режисьор. Само че не разрешава проявлението на неговия „ Великият деспот “ в Съюз на съветските социалистически републики. Очевидно Сталин се опасява от паралели с него самия.
„ Последният маскарад “ (1934), Михаил Чиаурели
Михаил Чиаурели/Госкинпром на Грузия, 1934
Това е първият грузински озвучен филм. Първоначално Сталин не харесва мелодрамата за революционера служащ поради „ натрупването и сложността на обстановки, които са сложни за схващане “. Само че при третата прожекция руският водач „ схвана тънката подигравка, вярното схващане на събитията и положителната игра на актьорите “.
„ Волга-Волга “ (1938), Григорий Александров
Григорий Александров/Мофильм, 1938
Още една музикална комедия, режисирана от Александров, за това по какъв начин две провинциални художествени групи плават към Москва за Музикалната олимпиада, с цел да потвърдят на столицата, че и те са надарени.
Лентата се счита за следващата от серията „ епични “ филми за живота и достиженията на Съюз на съветските социалистически републики. По-специално за новооткрития канал Волга-Москва (своеобразен кинематографичен знак на 30-те години). Според легендата Сталин праща копие точно от този филм на американския президент Франклин Рузвелт като образец за положително руско кино. И още веднъж триумфът на кино лентата, разгласен от първия, не оказва помощ на хората, които го снимат: операторът Владимир Нилсен е наказан за шпионаж и убит три месеца преди филмът да бъде пуснат по екраните.
„ Под покривите на Париж “ (1930), Рене Клер
Legion Media
Тази френска булевардно-сантиментална история за любовен триъгълник намира отклик у другаря Сталин: „ не е тягостно “, занимателно, „ пък и хората са показани като положителни “, споделя той за кино лентата. Пет години след премиерата му във Франция филмът е показан и в Съюз на съветските социалистически републики.
„ Тарзан: човекът-маймуна “ (1932), В.С. Ван Дайк
Legion Media
Очевидно „ Тарзан “ влиза в Съветския съюз дружно с трофейни ленти, изнесени от Германия след войната от по този начин наречения „ списък на Гьобелс “ в предградията на Потсдам. В държавния списък има запис със заповед на Сталин този филм да се гледа.
По думите на киномеханика на Кремъл Александър Ганишин, Сталин толкоз доста харесал кино лентата, че настоял незабавно да бъде пуснат по руските екрани. Освен това той написа и заглавните надписи: „ Този филм е за човек, който бяга в джунглата от ужасите на капиталистическия свят и единствено там намира независимост и благополучие “.
„ Сестрата му на Бътлър “ (1943), Франк Борзейги
Legion Media
Според легендата Рузвелт подарява този американски комедиен мюзикъл на Сталин, той като знае, че руският водач доста обича актрисата Диана Дърбин. Сталин го гледа няколко пъти и е разчувстван от епизода в ресторанта, в който основната героиня извършва романси на съветски. Това подкупва и руската аудитория, лентата има голям триумф и американската преса назовава Дърбин „ кралицата на московските екрани “.
„ Иван Грозни “ (1944), Сергей Айзенщайн
Sputnik
Идеята да се направи филм за Иван Грозни е на самия Сталин, който е притеглен от облика на мощен държател, „ обединител на съветските земи “. Айзенщайн снима кино лентата в две елементи и първата излиза тъкмо такава, каквато чака генералисимусът: героичен облик на Иван Грозни, за който ползите на Рус са над всичко. За нея Айзенщайн получава Сталинската премия от 1-ва степен.
Затова пък втората част на кино лентата, снимана година по-късно, не просто не се харесва на Сталин – той е гневен и не разрешава филмът да се демонстрира, в това число и първата му част. Според една от версиите за повода това да стане, е че във втория филм той вижда неприятни паралели със личното си ръководство.
„ Приятелки “ (1935), Лео Арнщам
Sputnik
Три приятелки живеят със съзнанието за острата обществена неправда и когато стартира гражданската война, излизат по улиците на революционен Петроград като медицински сестри за работен отряд. Сталин прави оценка този филм поради неговото „ мобилизиращо значение “, само че сценаристката Раиса Василиева все пак е разстреляна в лагер през 1938 година като „ „.
„ Катя “ (1938), Морис Турнер
Legion Media
Френският филм за неразрешената обич на съветския император Александър II и младата принцеса Катя Долгорукова е акомодация на историческия разказ на Марта Бибеску. Лентата в никакъв случай не е показвана по екраните в Съюз на съветските социалистически републики, само че Сталин я гледа няколко пъти в киното си. Внукът на водача Александър Бурдонски счита, че дядо му свързва протичащото се на екрана с нещо от своя живот.
„ Лоената топка “ („ Пышка “) (1934), Михаил Ром
Михаил Ром/Москинокомбинат,1934
Това е последният руски глух филм и режисьорският дебют на Михаил Ром, на който по-късно е препоръчано да снима (и той не можа да откаже) „ Ленин през октомври “ и „ Ленин през 1918 година “. Твърде свободната акомодация на повестта на Ги дьо Мопасан се харесва на Сталин. „ Много мощно и културно окомплектовано нещо, сложено в огромен мащаб и с живописен смисъл “, споделя той.
„ Новият Гъливер “ (1935), Александър Птушко
Александър Птушко/Москинокомбинат,1935
Сталин гледа четири пъти за една седмица този филм за великана, който се озова в страната на лилипутите. И вижда в него несъмнено същинско болшевишко обръщение: „ В „ Новият Гъливер “ с изключителна правота и мощ е показано работническото придвижване и правилността на тактиката на въоръженото въстание на пролетариата в капиталистическата страна “.
„ Трилогия за Максим “, Григорий Козинцев и Леонид Трауберг
Григорий Козинцев, Леонид Трауберг/Ленфильм,1935
Трилогията за момчето Максим, станало професионален бунтовник, включва филмите „ Младостта на Максим “ (1934), „ Завръщането на Максим “ (1937) и „ Виборгската страна “ (1938). Сталин ги гледа неведнъж, уверен, че колкото повече гледаш един и същи филм, толкоз повече смисли той разкрива: „ Когато гледаш за първи път един филм, го схващаш като цяло, получаваш единствено общо усещане. Следващият път, когато го погледаш, навлизаш по-добре в същността, виждаш по-добре обособени положения. Когато за първи път гледах „ Младостта на Максим “, не ми хареса. Студен. И тогава отново го гледах – добър филм “.
източник: RUSSIA BEYOND
Йосиф Сталин е огромен фен на киното. И като киноман той има личен киносалон, където постоянно заема място на първия ред. Удобни столове и четири най-модерни прожектора от 30-те години на предишния век (два за застраховка) в някогашната зимна градина – това е персоналното му кино в Кремъл. Прожекциите в Кремъл стартират късно, не по-рано от девет часа, и завършват в два или три сутринта. В киносалона на Сталин се прожектират както непознати, по този начин и руски филми. За последните, както руските вестници обичат да загатват, той е основният фен, цензор и продуцент. Какво включва персоналната му топ ранглиста – ето нашата селекция.
„ Веселите момчета “ (1934), Григорий Александров
Григорий Александров/Москинокомбинат, 1934
„ Този филм дава опция за забавна и занимателна отмора. Изпитахме възприятието тъкмо след почивния ден “, по този начин през 1934 година Сталин приказва за този филм. „ Веселите момчета “ е първата руска музикална комедия, която е снимана на фона на разгорещени диспути през 30-те години в арт средите: руският народ изобщо има ли потребност от занимателно кино? Сталин поставя завършек на този спор. Съдбата на неговите сценаристи обаче не е занимателна: тъкмо по време на фотосите Владимир Мас и Николай Ердман са задържани за разпространяване на „ контрареволюционни сатирични басни “. И двамата получават по три години в изгнание.
„ Изгубеният патрул “ (1934), Джон Форд
Legion Media
Сталин откровено обича уестърните и това е най-любимият му от тях. Той харесва кино лентата толкоз доста, че поръчва снимането на руската версия на „ патрула “, наречена „ Тринадесет “. Вождът харесва доста филми с Джон Уейн, изключително моментите, в които той галопира напълно самичък през степта и по-късно постанова закон и ред в метежен град.
„ Чапаев “ (1934), Сергей и Георгий Василиеви
Сергей и Георгий Василиеви/Ленфильм, 1934
В дневниците на Борис Шумяцки, уредник на прожекциите в киносалона на Кремъл, се показва, че Сталин за първи път гледа кино лентата в цялостно безмълвие, само че по-късно го гледа още 37 пъти! Филмът за руския пълководец по време на Гражданската война Василий Чапаев има победоносен триумф при прожекциите. Режисьорите снимат три финала – този, който остава, също е определен персонално от Сталин.
„ Светлините на града “ (1931), Чарли Чаплин
Legion Media
Тъжната история за сляпата цветарка и Скитника, който тя неправилно приема за богат човек, трогва мнозина, в това число и Сталин. В записките си режисьорът Михаил Ром си спомня, че един път Сталин даже избухнал в сълзи по време на последната сцена.
Сталин високо цени творчеството на Чаплин и го счита за работлив и скрупульозен режисьор. Само че не разрешава проявлението на неговия „ Великият деспот “ в Съюз на съветските социалистически републики. Очевидно Сталин се опасява от паралели с него самия.
„ Последният маскарад “ (1934), Михаил Чиаурели
Михаил Чиаурели/Госкинпром на Грузия, 1934
Това е първият грузински озвучен филм. Първоначално Сталин не харесва мелодрамата за революционера служащ поради „ натрупването и сложността на обстановки, които са сложни за схващане “. Само че при третата прожекция руският водач „ схвана тънката подигравка, вярното схващане на събитията и положителната игра на актьорите “.
„ Волга-Волга “ (1938), Григорий Александров
Григорий Александров/Мофильм, 1938
Още една музикална комедия, режисирана от Александров, за това по какъв начин две провинциални художествени групи плават към Москва за Музикалната олимпиада, с цел да потвърдят на столицата, че и те са надарени.
Лентата се счита за следващата от серията „ епични “ филми за живота и достиженията на Съюз на съветските социалистически републики. По-специално за новооткрития канал Волга-Москва (своеобразен кинематографичен знак на 30-те години). Според легендата Сталин праща копие точно от този филм на американския президент Франклин Рузвелт като образец за положително руско кино. И още веднъж триумфът на кино лентата, разгласен от първия, не оказва помощ на хората, които го снимат: операторът Владимир Нилсен е наказан за шпионаж и убит три месеца преди филмът да бъде пуснат по екраните.
„ Под покривите на Париж “ (1930), Рене Клер
Legion Media
Тази френска булевардно-сантиментална история за любовен триъгълник намира отклик у другаря Сталин: „ не е тягостно “, занимателно, „ пък и хората са показани като положителни “, споделя той за кино лентата. Пет години след премиерата му във Франция филмът е показан и в Съюз на съветските социалистически републики.
„ Тарзан: човекът-маймуна “ (1932), В.С. Ван Дайк
Legion Media
Очевидно „ Тарзан “ влиза в Съветския съюз дружно с трофейни ленти, изнесени от Германия след войната от по този начин наречения „ списък на Гьобелс “ в предградията на Потсдам. В държавния списък има запис със заповед на Сталин този филм да се гледа.
По думите на киномеханика на Кремъл Александър Ганишин, Сталин толкоз доста харесал кино лентата, че настоял незабавно да бъде пуснат по руските екрани. Освен това той написа и заглавните надписи: „ Този филм е за човек, който бяга в джунглата от ужасите на капиталистическия свят и единствено там намира независимост и благополучие “.
„ Сестрата му на Бътлър “ (1943), Франк Борзейги
Legion Media
Според легендата Рузвелт подарява този американски комедиен мюзикъл на Сталин, той като знае, че руският водач доста обича актрисата Диана Дърбин. Сталин го гледа няколко пъти и е разчувстван от епизода в ресторанта, в който основната героиня извършва романси на съветски. Това подкупва и руската аудитория, лентата има голям триумф и американската преса назовава Дърбин „ кралицата на московските екрани “.
„ Иван Грозни “ (1944), Сергей Айзенщайн
Sputnik
Идеята да се направи филм за Иван Грозни е на самия Сталин, който е притеглен от облика на мощен държател, „ обединител на съветските земи “. Айзенщайн снима кино лентата в две елементи и първата излиза тъкмо такава, каквато чака генералисимусът: героичен облик на Иван Грозни, за който ползите на Рус са над всичко. За нея Айзенщайн получава Сталинската премия от 1-ва степен.
Затова пък втората част на кино лентата, снимана година по-късно, не просто не се харесва на Сталин – той е гневен и не разрешава филмът да се демонстрира, в това число и първата му част. Според една от версиите за повода това да стане, е че във втория филм той вижда неприятни паралели със личното си ръководство.
„ Приятелки “ (1935), Лео Арнщам
Sputnik
Три приятелки живеят със съзнанието за острата обществена неправда и когато стартира гражданската война, излизат по улиците на революционен Петроград като медицински сестри за работен отряд. Сталин прави оценка този филм поради неговото „ мобилизиращо значение “, само че сценаристката Раиса Василиева все пак е разстреляна в лагер през 1938 година като „ „.
„ Катя “ (1938), Морис Турнер
Legion Media
Френският филм за неразрешената обич на съветския император Александър II и младата принцеса Катя Долгорукова е акомодация на историческия разказ на Марта Бибеску. Лентата в никакъв случай не е показвана по екраните в Съюз на съветските социалистически републики, само че Сталин я гледа няколко пъти в киното си. Внукът на водача Александър Бурдонски счита, че дядо му свързва протичащото се на екрана с нещо от своя живот.
„ Лоената топка “ („ Пышка “) (1934), Михаил Ром
Михаил Ром/Москинокомбинат,1934
Това е последният руски глух филм и режисьорският дебют на Михаил Ром, на който по-късно е препоръчано да снима (и той не можа да откаже) „ Ленин през октомври “ и „ Ленин през 1918 година “. Твърде свободната акомодация на повестта на Ги дьо Мопасан се харесва на Сталин. „ Много мощно и културно окомплектовано нещо, сложено в огромен мащаб и с живописен смисъл “, споделя той.
„ Новият Гъливер “ (1935), Александър Птушко
Александър Птушко/Москинокомбинат,1935
Сталин гледа четири пъти за една седмица този филм за великана, който се озова в страната на лилипутите. И вижда в него несъмнено същинско болшевишко обръщение: „ В „ Новият Гъливер “ с изключителна правота и мощ е показано работническото придвижване и правилността на тактиката на въоръженото въстание на пролетариата в капиталистическата страна “.
„ Трилогия за Максим “, Григорий Козинцев и Леонид Трауберг
Григорий Козинцев, Леонид Трауберг/Ленфильм,1935
Трилогията за момчето Максим, станало професионален бунтовник, включва филмите „ Младостта на Максим “ (1934), „ Завръщането на Максим “ (1937) и „ Виборгската страна “ (1938). Сталин ги гледа неведнъж, уверен, че колкото повече гледаш един и същи филм, толкоз повече смисли той разкрива: „ Когато гледаш за първи път един филм, го схващаш като цяло, получаваш единствено общо усещане. Следващият път, когато го погледаш, навлизаш по-добре в същността, виждаш по-добре обособени положения. Когато за първи път гледах „ Младостта на Максим “, не ми хареса. Студен. И тогава отново го гледах – добър филм “.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ