Какво е войната? Въпрос без еднозначен отговор! По-точно той принадлежи

Какво е войната? Въпрос без еднопосочен отговор! По-точно той принадлежи към тези въпроси, за които може да се каже, че са елементарни, само че със комплицирани отговори. Войната може да бъде обсъждана на разнообразни нива - социално-етично, политическо и икономическо, геополитическо. Войната постоянно е обвързвана с ползите на елитите и в никакъв случай с тези на елементарните хора, които образуват гръбнака на актуалните съвременни общества. Именно затова развиването на демокрацията е най-голямата предварителна защита, против започването на военни акции, която историята познава. Ако се опитаме да разгледаме започването на една война като развой, то ще стане ясно, че тя нормално стартира като вътрешнополитическо събитие и прераства във външнополитическо. Един хайлайф, които желае да води война, първо би трябвало да убеди своето общество, че сходни нападателни дейности са нужни и че те са в полза на обществото, който съответния хайлайф е задължен да отбрани. Подобно увещание няма по какъв начин да се случи в изискванията на рационална среда. Точно заради това демокрацията лимитира опциите за воденето на война, а тоталитарните и изключително властническите режими дават такава опция и щом съответния хайлайф я пожелае, тя елементарно може да стане действителност.

Разбира се, един властнически и военолюбив режим в никакъв случай не може изцяло да убеди своето общество, че войната е нужна, въпреки да разполага с необятна палитра от средства, които може да употребява в тази посока. Това безспорно се отнася и за вътрешнополитическата обстановка в Русия все още, без да може да се каже, заради неналичието на надеждни социологически данни, каква тъкмо част от руснаците и другите нации в Руската федерация не поддържат войната в Украйна. Независимо от това е изрично ясно, че такива хора в РФ има. Де факто във връзка с страната агресор може да се означи, че войната е освен израз на нейната външна политика, само че остава и дълготраен белег на вътрешната, т.е. възможна вътрешна дестабилизация на агресора е сюжет, който в никакъв случай не може да бъде изключен, до момента в който върви провеждането на военната акция. Именно това събитие постанова на военолюбивият хайлайф да организира непрестанно увещание, т.е. агитация за нуждата от воденето на войната (специалната интервенция по кремълски). Той за нищо на света не може да допусне разгръщане на антивоенните настроения вътре в своето общество, тъй като сходен развой освен би довел до изясненост по отношение на разминаването на ползите сред хайлайф и общество, само че и непосредствено би провокирал подкопаване на властническата власт. За пропагандата на властническите елити постоянно е особено отсъствието на логичност и съществуването на вътрешни несъгласия.

Това беше видно и по време на речта на Владимир Путин на 9 май в Москва. В нея той хем изтъкваше смисъла на успеха над нацизма и фашизма преди 77 години, хем отбелязваше, че тези феномени и през днешния ден съществуват в Украйна. На процедура това значи, че или преди 77 години руснаците не са се справили задоволително добре, или просто днешните изказвания във връзка с Украйна не дават отговор на истината.

Естествено и през днешния ден съществуват, повече или по-малко, маргинални групи с по-краен националистически уклон. Има ги вътре в самата Русия, има ги в Западна Европа, има ги в това число и в България. И тук властническият хайлайф в Кремъл още веднъж е в несъгласие, когато приказва за пречистване на Украйна от крайни националистически детайли, тъй като сред групи с краен националистически уклон в Европа и Кремъл несъмнено съществуват благосклонности и точно на тях Москва разчита да промотират нейната политика в страните от груповия Запад (по Лавров).

Това промотиране на задгранични тези и тълкования на събития от предишното и сегашното може да има разнообразни проявления в демократичните страни. Ако вземем да вземем за пример Франция, където наскоро имаше президентски избори, не бихме могли да кажем, че гласоподавателите, подкрепили Марин льо Пен, наложително имат някаква проруска ориентировка. Те просто показват своя митинг против минусите на политическия и социално-икономическия модел във Франция. Първосигналната реакция остава надалеч от разбирането, че макар минусите във Франция, при появяването на съветски модел там обстановката бързо би станала такава, че актуалните френски дефекти биха изглеждали като фантазия от предишното.

Франция обаче е страна със постоянни институции и принадлежи към западните обичайни демокрации. Възприятията за дефекти в не до дъно одобрените и по-крехки демокрации, към които спада България, носят доста по-голям риск. Това освен може да е източник на институционална неустойчивост, само че може да провокира и високи равнища на гражданско напрежение (за момента няма да използваме по-силна дума). За одобрените демокрации е особено гледането напред, гледането към бъдещето. Събитията от предишното се помнят, тези които заслужават се почитат и почитат, само че бъдещето е това, в чието име се образуват и реализират обществените политики. Бизнесът, с цел да е конкурентен, също би трябвало да е насочен към бъдещето. Системата на интернационалните връзки се усъвършенства въз основа на разбор на предишното, с цел да е по-стабилна в сегашното и бъдещето. В неукрепналите демокрации нещата стоят по-малко по-различен метод. В тях нормално има по-малки или по-големи обществени групи, които не възприемат еднопосочно хода и посоката на развиването. Те симпатизират на отминали времена и по някакви свои ирационални способи се стремят към тях, без да осъзнават, че времето обратно не може да се върне.

Именно към такива групи в Източна Европа се опита Русия да насочи обръщение, когато в края на предходната и началото на тази година заприказва ултимативно, че НАТО би трябвало да се свие до границите си от 1997 година Така трябваше да се подхранят антинатовските настроения, каквито има в някои някогашни социалистически страни. Всичко това води до прочувствени, а не фактологически оценки на предишното и сегашното, а по този начин се появява един несъмнено сериозен евентуален източник на гражданско напрежение. Публичното държание на сходна група " възрожденци " в България кулминира в устрема да бъде отстранено украинското знаме от фасадата на Столичната община. То е сложено там с решение на СОС, взето след гласоподаване от общинските съветници. Оказва се, че за " възрожденската " група украинското знаме на постройката на общината е огромен проблем, само че не е никакъв проблем наличието на монумент на окупационна войска в центъра на София.

Нагнетяването на гражданско напрежение посредством ваденето на призраци от предишното и фиктивното им инсталиране в сегашното може да продължи през идващите седмици и месеци. Затова би било добре виновните институции да следят ситуацията и да бъдат деликатни. Именно такива призраци от предишното са изказванията, че Украйна е някакво котило на нацисти и фашисти. А това съгласно позицията на Кремъл е изцяло задоволително за започване и осъществяване на пълномащабна военна инвазия, въпреки кремълският речник да е друг.

Финландия и Швеция устойчиво се ориентираха към участие в НАТО. На процедура съветският ултиматум за стесняване на Алианса води тъкмо към противоположното - неговото разширение. От Кремъл приказват за отговор на разширението, на този стадий без конкретика. Сред вероятните отговори обаче може да бъде нов опит за усилване на антинатовската изразителност в част от страните в Източна Европа, измежду които е и България. Добре е систематичните политически обединения (и ръководещи, и опозиция) да бъдат наблюдателни и при нужда да реагират с ясни и разбираеми послания към симпатизантите си.