Росен Карамфилов с приза „Владимир Башев”
Какво е „ Церебрална лирика ”? Ще разберете, когато прочетете едноименната стихосбирка на Росен Карамфилов , за която той беше почетен с Националната литературна премия „ Владимир Башев ” – 2017.
Този приз се връчва на всеки две години и с него се отличават първи стихосбирки на създатели до 32-годишна възраст. На 19 ноември се навършиха 50 години от трагичната кончина на поета Владимир Башев , умрял в злополука на „ Цариградско шосе ” през 1967 година Неговият дом в София към този момент десетилетия е музей – част от Националния книжовен музей, който възвърне премията след известно спиране дружно с Национален дарителски фонд „ 13 века България ”.
На 20 ноември 2017 година наградата беше връчен за 29-ти път. Тържеството се водеше от Мариана Кирова – организатор на дом-музей „ Владимир Башев ”, която показа журито: Георги Константинов (председател), Надя Попова и Валентина Радинска (членове).
„ Когато за пръв път прочетох стихове от Владимир Башев, те влязоха незабавно в съзнанието ми. Бях толкоз удивен от неговата лирика, че съм я рецитирал безпределно доста, в това число и в нощни заведения. Тази лирика е разпознаваема, известна е посредством песните на известните ни композитори. Стихотворението „ Размисъл ” беше безспорен шлагер: „ Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени… ”– сподели шефът на Националния книжовен музей Атанас Капралов.
„ Башев беше звездата на нашето потомство. Ние изпълнявахме значима задача – да възобновим българската лирика през 60-те години. Той беше персона лидер, родèн гений! Създаде емблематичното издание за младите създатели – в. „ Пулс ”. Аз коленичих до тялото му на булеварда, покрито с в. „ Литературная газета ”, минути след катастрофата… Така приключи един живот, с цел да стартира животът на неговата лирика. Тя е част от националната литературна съкровищница ” – сподели поетът Никола Инджов, негов другар и съвременник.
Този приз се връчва на всеки две години и с него се отличават първи стихосбирки на създатели до 32-годишна възраст. На 19 ноември се навършиха 50 години от трагичната кончина на поета Владимир Башев , умрял в злополука на „ Цариградско шосе ” през 1967 година Неговият дом в София към този момент десетилетия е музей – част от Националния книжовен музей, който възвърне премията след известно спиране дружно с Национален дарителски фонд „ 13 века България ”.
На 20 ноември 2017 година наградата беше връчен за 29-ти път. Тържеството се водеше от Мариана Кирова – организатор на дом-музей „ Владимир Башев ”, която показа журито: Георги Константинов (председател), Надя Попова и Валентина Радинска (членове).
„ Когато за пръв път прочетох стихове от Владимир Башев, те влязоха незабавно в съзнанието ми. Бях толкоз удивен от неговата лирика, че съм я рецитирал безпределно доста, в това число и в нощни заведения. Тази лирика е разпознаваема, известна е посредством песните на известните ни композитори. Стихотворението „ Размисъл ” беше безспорен шлагер: „ Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени… ”– сподели шефът на Националния книжовен музей Атанас Капралов.
„ Башев беше звездата на нашето потомство. Ние изпълнявахме значима задача – да възобновим българската лирика през 60-те години. Той беше персона лидер, родèн гений! Създаде емблематичното издание за младите създатели – в. „ Пулс ”. Аз коленичих до тялото му на булеварда, покрито с в. „ Литературная газета ”, минути след катастрофата… Така приключи един живот, с цел да стартира животът на неговата лирика. Тя е част от националната литературна съкровищница ” – сподели поетът Никола Инджов, негов другар и съвременник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ