Какво е струвало на предците ни да се наречем днес свободни?
Какво е коствало на предците ни да се назовем през днешния ден свободни? Какво е коствало на нашите предшественици да се назовем през днешния ден свободни, попитахме директора на националния парк-музей Шипка Чавдар Ангелов. Паметникът на свободата на върха беше най-посещавания туристически обект за предходната година.
" 500 години старания, 500 годни тормоз, 500 години забвение и отказване на българското име. В съответния случай през 1877 година избухва една поредна руско-турска война, в която има доста съществено българско присъединяване в лицето на образуваното Българско опълчение. Що се отнася особено за Шипченския проход, точно тук пет от първите шест опълченски дружини дружно с Орловския и Брянския полк извоюват една победа, удържайки напорите на четири пъти превъзхождащия я съперник - армията на Сюлейман паша. Спират стремежа на тази доста добра и способна войска и основават една легенда, която всички през днешния ден назоваваме Шипченската епопея. И евентуално с помощта на тази победа, удържането на Шипченския проход е извоювана крайната победа в тази война. Така че, особено тук при нас моментът е доста значим и прочувствен и макар че на 3 март 1878 година официално тук не се е случило нищо за отбелязване, от ден на ден българи през последните 15-20 години възприемат Паметника на свободата, върховете Шипка и Свети Никола като мястото, където би трябвало да отбележат Националния ни празник ", изясни Чавдар Ангелов.
За него преди 3 март значимите дати са 9,10 и 11 август 1877 година " Първите три дни от траялите шест дни боеве през август са най-решителните. На 11 август, третият ден от боевете, възпят от националния стихотворец Иван Вазов в неговото произведение " Епопеята на Шипка ", се удържа тази огромна победа, при която устремът на Сюлеймановите пълчища е прекършен и проходът е удържан ".
" Жертвите, които се дават при защитата на Шипченския проход, официално можем да разделим на две групи - тези, които умират по време на самите боеве през август и септември 1877 година, и жертвите, които към този момент съветската войска, съветските полкове, които поемат защитата на прохода през зимата на 1877 година, дават вследствие на тежките метеорологични условия тук. През боевете през август починалите от руско-българска страна са малко над 1000 души, а по време на така наречен Зимно шипченско стоене главно от премръзване, простудни болести умират или получават тежки увреждания близо 9000 съветски офицери и бойци. Така че, цената за удържането на прохода в действителност е значима ", регистрира Ангелов.
Независимо от тежките условия, на които са били подложени бранителите на Шипченския проход обаче, от щаба на Шипченския отряд постоянно непроменяемо е докладвано " На Шипка всичко е умерено " и по този начин, до момента в който е дадена заповед за общото съветското нахлуване в средата на декември 1877 година и премиването на Стара Планина на юг към Цариград.
" 500 години старания, 500 годни тормоз, 500 години забвение и отказване на българското име. В съответния случай през 1877 година избухва една поредна руско-турска война, в която има доста съществено българско присъединяване в лицето на образуваното Българско опълчение. Що се отнася особено за Шипченския проход, точно тук пет от първите шест опълченски дружини дружно с Орловския и Брянския полк извоюват една победа, удържайки напорите на четири пъти превъзхождащия я съперник - армията на Сюлейман паша. Спират стремежа на тази доста добра и способна войска и основават една легенда, която всички през днешния ден назоваваме Шипченската епопея. И евентуално с помощта на тази победа, удържането на Шипченския проход е извоювана крайната победа в тази война. Така че, особено тук при нас моментът е доста значим и прочувствен и макар че на 3 март 1878 година официално тук не се е случило нищо за отбелязване, от ден на ден българи през последните 15-20 години възприемат Паметника на свободата, върховете Шипка и Свети Никола като мястото, където би трябвало да отбележат Националния ни празник ", изясни Чавдар Ангелов.
За него преди 3 март значимите дати са 9,10 и 11 август 1877 година " Първите три дни от траялите шест дни боеве през август са най-решителните. На 11 август, третият ден от боевете, възпят от националния стихотворец Иван Вазов в неговото произведение " Епопеята на Шипка ", се удържа тази огромна победа, при която устремът на Сюлеймановите пълчища е прекършен и проходът е удържан ".
" Жертвите, които се дават при защитата на Шипченския проход, официално можем да разделим на две групи - тези, които умират по време на самите боеве през август и септември 1877 година, и жертвите, които към този момент съветската войска, съветските полкове, които поемат защитата на прохода през зимата на 1877 година, дават вследствие на тежките метеорологични условия тук. През боевете през август починалите от руско-българска страна са малко над 1000 души, а по време на така наречен Зимно шипченско стоене главно от премръзване, простудни болести умират или получават тежки увреждания близо 9000 съветски офицери и бойци. Така че, цената за удържането на прохода в действителност е значима ", регистрира Ангелов.
Независимо от тежките условия, на които са били подложени бранителите на Шипченския проход обаче, от щаба на Шипченския отряд постоянно непроменяемо е докладвано " На Шипка всичко е умерено " и по този начин, до момента в който е дадена заповед за общото съветското нахлуване в средата на декември 1877 година и премиването на Стара Планина на юг към Цариград.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ