Самоизпълняващо се пророчество
Какво е „ самоизпълняващо се знамение “? В едноименната си публикация от 1948 година, социологът Робърт Мъртън показва: „ Самоизпълняващото се знамение поначало е неверна режисура на обстановка, която предизвика такова ново държание, което прави автентично неверната идея да стане истинна. Привидната годност на самоизпълняващото се знамение увековечава грешката, тъй като пророкът употребява фактическият процес на събитията като доказателство, че той е бил прав през цялото време. “ Тоест, в случай че хората имат вяра, че нещо ще се случи и стартират да работят съгласно упованията си, то техните упования се сбъдват, даже и преди началото на дейностите им да не съществуват справедливи предпоставки за реализация на упованията.
Мортън дава образец с хипотетична обстановка, обвързвана с банка. По време на Голямата меланхолия, банката на Картрайт Милингвил била финансово постоянна, с ликвидни активи и вложения. Някой обаче пуска слух, че банката изпитва усложнения. Вследствие на това, нейни инвеститори стартират да изтеглят депозитите си. Това притегля вниманието на други клиенти и колелото се завърта. Както е известно, в случай че вложителите изтеглят 25% от депозитите в една банка, тя неизбежно банкрутира, даже и да е била най-стабилната на света. Както и се случва.
Аналогията със съботната нервност към цената на олиото е очебийна. Дори и да не е имало предпоставки за бъдещо покачване, след ударния потребителски напън е разумно този артикул да нарастне. Просто поради нарасналото търсене. А при пазарна стопанска система цената се опредедля от търсенето и предлагането.
Дали в тази ситуация презапасяването с олио е рационално деяние, е напълно обособен въпрос. Доколко потребителите (ако не става дума за ресторантьори, например) икономисват от презапасяване (изгубеното време на опашката и превозът костват пари) също е мотив за размисъл. А погубеният човешки живот на опашката в Бургас няма цена.
Не бива да подценяваме и възходящото съмнение към властта във връзка с цените на стоките от първа нужда (а и към самото доставяне със стоки). След като през последната половин година животът явно нарастна, някак си хората към този момент не имат вяра, когато някой от ръководещите каже, че с еди-коя си стока няма снабдителен проблем и цената ѝ ще остане (горе-долу) същата.
И въпреки всичко...
Човешката природа е несъвършена, а елементарният човек, който няма достъп до класифицирана информация, постоянно взима ирационални решения, плод на страхове, суматоха и дезинформираност. Да напомним презапасяването с тоалетна хартия от преди две години, което се оказа международен феномен, а някои хора прибързано потеглиха да се присмиват съответно на нашите сънародници. Преминаваме през скептицизма по отношение на коронавирус имунизациите, постоянно основаващ се на изцяло нерелевантни, даже неуместни, само че очевидно солидни за мнозина доводи. И стигаме до актуалната военна обстановка, в която повече българи симпатизират на Русия спрямо Украйна, макар очевидното несъгласие с националния интерес (за моралната страна даже не разтварям дума).
Обикновените хора постоянно нямат време и опция да разсъждават задълбочено по един или различен проблем. Политическият хайлайф обаче няма опрощение.
Именно политиците, дружно техните съветници, специалисти и ПР-и, следва да защищават народа от нездравословни залитания в една или в друга посока. Да, задачата е сложна, изключително като се има поради склонността на болшинството от жителите да се доверяват на „ подправени вести “, само че тъкмо по тази причина те са хайлайф - да водят народа в вярната посока. А по какъв начин тъкмо да го вършат (с рационални доводи или с „ благородни неистини “), е забавен въпрос. Но сигурно не е ОК да се „ приспособяват “ по отношение на публичните настройки.
Наскоро министър председателят Кирил Петков упрекна „ Младежи ГЕРБ “ за суматохата с цените на горивата. Колкото и това пояснение да е съшито с бели конци (за един сериозно мислещ човек), в реалност ходът на Петков (от популистка гледна точка) не е лишен от логичност. След като народът се хваща на какви ли не „ партенки “, за какво да не повярва и на тази. Ако се върнем обратно, през последните 30-ина години болшинството повярва на какво ли не.
Повярва, че при деноминацията на лв. през 1999 година, цените ще скочат (не се случи).
Повярва, че в случай че България даде въздушен кулоар на НАТО към Белград, това ще ни вкара във война със сърбите (не се случи, само че същите хора ни уверяваха, че в случай че дадем подобен кулоар на Русия към Прищина, няма такава опасност).
Вярваше, когато от време на време се пускаха изказвания по какъв начин влизането ни в еврозоната ще ни докара инфлация, а настрана с приемането на еврото губим суверенитет (това не е емпирично опровергано заради простата причина, че още не сме влезнали в еврозоната, само че съществуването на валутен ръб, при който левът е вързан за еврото, потвърждава несъстоятелността и на двете тези).
Повярва на всички вероятни нелепости към коронавирус имунизациите (което сложи България на второ място в света по коронавирус смъртност, а общата такава надмина даже военновременната).
Правилният път е различен. Сурови законодателни ограничения против целенасоченото стартиране на клюки и „ подправени вести “. Плюс положителна държавна агитация, насочваща популацията към верните решения.
И по опция, да не оправдаваме всичко с „ хибридните офанзиви на Кремъл “. Когато при започване на 90-те години на предишния век се разпространяваше слух, че Филип Димитров бил вманиачен и се събличал гол по коридорите на Министерски съвет, Русия си имаше доста по-големи грижи от това да нападна „ хибридно “ българския народ.
Димитър Петров, коментар за
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Мортън дава образец с хипотетична обстановка, обвързвана с банка. По време на Голямата меланхолия, банката на Картрайт Милингвил била финансово постоянна, с ликвидни активи и вложения. Някой обаче пуска слух, че банката изпитва усложнения. Вследствие на това, нейни инвеститори стартират да изтеглят депозитите си. Това притегля вниманието на други клиенти и колелото се завърта. Както е известно, в случай че вложителите изтеглят 25% от депозитите в една банка, тя неизбежно банкрутира, даже и да е била най-стабилната на света. Както и се случва.
Аналогията със съботната нервност към цената на олиото е очебийна. Дори и да не е имало предпоставки за бъдещо покачване, след ударния потребителски напън е разумно този артикул да нарастне. Просто поради нарасналото търсене. А при пазарна стопанска система цената се опредедля от търсенето и предлагането.
Дали в тази ситуация презапасяването с олио е рационално деяние, е напълно обособен въпрос. Доколко потребителите (ако не става дума за ресторантьори, например) икономисват от презапасяване (изгубеното време на опашката и превозът костват пари) също е мотив за размисъл. А погубеният човешки живот на опашката в Бургас няма цена.
Не бива да подценяваме и възходящото съмнение към властта във връзка с цените на стоките от първа нужда (а и към самото доставяне със стоки). След като през последната половин година животът явно нарастна, някак си хората към този момент не имат вяра, когато някой от ръководещите каже, че с еди-коя си стока няма снабдителен проблем и цената ѝ ще остане (горе-долу) същата.
И въпреки всичко...
Човешката природа е несъвършена, а елементарният човек, който няма достъп до класифицирана информация, постоянно взима ирационални решения, плод на страхове, суматоха и дезинформираност. Да напомним презапасяването с тоалетна хартия от преди две години, което се оказа международен феномен, а някои хора прибързано потеглиха да се присмиват съответно на нашите сънародници. Преминаваме през скептицизма по отношение на коронавирус имунизациите, постоянно основаващ се на изцяло нерелевантни, даже неуместни, само че очевидно солидни за мнозина доводи. И стигаме до актуалната военна обстановка, в която повече българи симпатизират на Русия спрямо Украйна, макар очевидното несъгласие с националния интерес (за моралната страна даже не разтварям дума).
Обикновените хора постоянно нямат време и опция да разсъждават задълбочено по един или различен проблем. Политическият хайлайф обаче няма опрощение.
Именно политиците, дружно техните съветници, специалисти и ПР-и, следва да защищават народа от нездравословни залитания в една или в друга посока. Да, задачата е сложна, изключително като се има поради склонността на болшинството от жителите да се доверяват на „ подправени вести “, само че тъкмо по тази причина те са хайлайф - да водят народа в вярната посока. А по какъв начин тъкмо да го вършат (с рационални доводи или с „ благородни неистини “), е забавен въпрос. Но сигурно не е ОК да се „ приспособяват “ по отношение на публичните настройки.
Наскоро министър председателят Кирил Петков упрекна „ Младежи ГЕРБ “ за суматохата с цените на горивата. Колкото и това пояснение да е съшито с бели конци (за един сериозно мислещ човек), в реалност ходът на Петков (от популистка гледна точка) не е лишен от логичност. След като народът се хваща на какви ли не „ партенки “, за какво да не повярва и на тази. Ако се върнем обратно, през последните 30-ина години болшинството повярва на какво ли не.
Повярва, че при деноминацията на лв. през 1999 година, цените ще скочат (не се случи).
Повярва, че в случай че България даде въздушен кулоар на НАТО към Белград, това ще ни вкара във война със сърбите (не се случи, само че същите хора ни уверяваха, че в случай че дадем подобен кулоар на Русия към Прищина, няма такава опасност).
Вярваше, когато от време на време се пускаха изказвания по какъв начин влизането ни в еврозоната ще ни докара инфлация, а настрана с приемането на еврото губим суверенитет (това не е емпирично опровергано заради простата причина, че още не сме влезнали в еврозоната, само че съществуването на валутен ръб, при който левът е вързан за еврото, потвърждава несъстоятелността и на двете тези).
Повярва на всички вероятни нелепости към коронавирус имунизациите (което сложи България на второ място в света по коронавирус смъртност, а общата такава надмина даже военновременната).
Правилният път е различен. Сурови законодателни ограничения против целенасоченото стартиране на клюки и „ подправени вести “. Плюс положителна държавна агитация, насочваща популацията към верните решения.
И по опция, да не оправдаваме всичко с „ хибридните офанзиви на Кремъл “. Когато при започване на 90-те години на предишния век се разпространяваше слух, че Филип Димитров бил вманиачен и се събличал гол по коридорите на Министерски съвет, Русия си имаше доста по-големи грижи от това да нападна „ хибридно “ българския народ.
Димитър Петров, коментар за
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ