Джейсън Вукович и саморазправата с педофилите – един противоречив герой на Аляска
Какво е належащо, за основаването на сериен палач, педофил, умопобъркан, садист и всевъзможни други? Нека стартираме с неприятно детство, малтретиране, систематичен тормоз и още доста други. Майката на Андрей Чикатило му казвала в никакъв случай да не излиза от вкъщи си, с цел да не бъде изяден от съседите. Майката на Тед Бънди пък дълго време играела ролята на сестра, до момента в който не се разкрива истината. До през днешния ден можем да забележим, че огромна част от психолозите и специалистите не могат да изчислят доколко се поврежда детското схващане и какви ще бъдат следствията, когато един дребен човек бъде изложен на това количество стрес, едно е несъмнено – вредите са безвъзвратни.
Точно затова обаче няма да приказваме за хората, които правят жестоки закононарушения и влизат във вечерните вести като изверги. Ще разкажем историята на Джейсън Вукович. Известен е още като „ Отмъстителят на Аляска “. Неговата история до някаква степен може да се счита за много трогателна, изключително откакто разберем, че той самият е бил подлаган на разнороден тормоз и може да се счита за жертва на педофил. През 2016 година мъжът влезе във вечерните вести като индивидът, който отмъщава на педофилите.
Интересен факт е, че до момента в който множеството организации в тази посока са обвързани да дават гласност, Джейсън има единствено едно предпочитание, да аргументи същото, което е било породено на него, както и да отмъсти за всички тези жертви, имали нещастието да срещнат сходни „ персони “ в живота си. След като е хванат, Вукович признава, че е изпитвал потребността да се разправи с педофилите, откакто пастрокът му се оказал много злокобен. Историята стартира през 1975 година Джейсън е отгледан от самотна майка, която по-късно се омъжва за Лари Лии Фултън. Вместо мъжът да даде верните направления на момчето, както и да го приготви за по-суровия живот, Лари взема решение да задоволява себе си. Макар и фамилията да е отдадено на християнството и да посещава църквата по няколко пъти на седмица, за детето късните молебствия се трансформират в нещо напълно друго и много злокобно.
Сексуалният тормоз е бил единствено една форма на наказване, другата била насилието, което се показва под формата на пердах с колан. Неговият брат споделя по-късно каква е истината и какво се е случвало в дома им. Историята е, че вечер, когато бащата се прибере, кара двете момчета да се извърнат на една страна на двуетажното легло и по-късно извращенията започвали. Джул (големият брат), предпочитал да предизвика татко си първи, с цел да може по-късно по-малкият да бъде в сигурност. Понякога тези проекти не се случват тъкмо по този начин, както момчетата са мислили. През 1989 година след години на тормоз, бащата е наказан с условна присъда, само че не лежи в пандиза. По-късно минава през дома, с цел да ревизира дали фамилията е добре. Това означавало още тормоз за Вукович до 16-годишната му възраст, когато бяга с брат си от вкъщи.
Момчетата отпътуват за Вашингтон без никакви документи и пари. Започват да крадат и да основават име в другите не толкоз приятни места на света. Местните служители на реда ги познават доста в детайли, само че даже тогава споделят, че омразата в двамата е впечатляваща, имайки поради възрастта им. По това време всеки от тях знае, че не коства нищо и животът му е прахосан. Необходимо е тъкмо толкоз, с цел да забележим в какво ще се трансфорат момчетата и какво в действителност ще се случи в следствие. До 2008 година Джейсън има няколко досиета във Вашингтон, Орегон, Идахо, Монтана и Калифорния, а през 2008 година се завръща в Аляска. Там продължава да натрупа закононарушения на гърба си, които включват кражби, владеене на опиати, нахлуване на брачната половинка си – последното е отречено неведнъж от самия него.
През 2016 година цялата ненавист ескалира в една друга посока – педофилите. Трябва да признаем, че в случай че тази фикция, описвана като болесно положение от безусловно всеки специалист, се е считала за опасност, то в лицето на Джейсън Вукович, силите не просто се изравняват, само че жертвите взимат доста сериозен превес. Същата година индивидът намира най-ценната информация – регистърът на педофилите. Записвайки в детайли техните адреси, стартира една доста забавна обиколка. Набелязва домовете на Чарлз Алби, Андрес Барбоса и Уесли Демарест. Първи го посреща Алби на 24 юни 2016 година Изблъскан от вратата, 68-годишният мъж е заставен да седне на леглото си. Джейсън го удря няколко пъти през лицето и го пита дали знае какво въобще е направил. Мъжът го обира и след няколко други тежки удара си потегля. Два дни по-късно посещава дома на Барбоса.
Появява се в 4 часа сутринта и води със себе си две дами, като съучастници. 25-годишният мъж е поканен да седне, този път обирджията вади сериозен чук и споделя, че в случай че се реалокира за секунда или просто мръдне, черепът му ще бъде отворен. Според думите на Барбоса, Джейсън бил в дома, с цел да прибере това, което било негово. Отново го обират и си потеглят. Третата среща обаче се извисява доста по-сериозно и трансформира цялата посока. Когато последният педофил е посетен, съпротивата е налична, тъй като нападателят е предизвикан. Чукът влиза в приложимост. Демарест си спомня, че неговият нападател е кажел, че е ангел на отмъщението и идва да търси отмъщение за хората, които е наранил. Джейсън прибира преносимия компютър му, пари и други движимости, оставяйки Уесли да се разноски до полицията в личната си кръв. Не е изключително мъчно по-късно и управляващите да се намесят.
Мъжът е открит в своята Honda Civic, дружно с откраднатите движимости и чука. В колата намират и тетрадка с адресите на потърпевшите, както и на още доста други, които трябвало да минат по дневния ред. В съда получава 18 обвинявания за нахлуване и грабеж. На всички тях декларира, че е почтен. Признава се за отговорен за опит за нахлуване и грабеж единствено по един случай, а в подмяна съдията смъква всички останали обвинявания. Осъден е на 28 години затвор, като първите пет са без право на опрощение. Пред публицистите споделя, че съжалява за сторенето, само че дава и доста рационално пояснение:
„ Мислих си, че всичко, което ми се случи, трябваше да бъде заплатено и нападнах трима педофила. Ако сте като мен и сте изгубили своята младост, поради педофил, апелирам ви, не хвърляйте сегашното си в кофата за отпадък и не търсете отмъщението. “
Интересен и още един факт, до момента в който управляващите са безапелационни, че мъжът е съумял да аргументи толкоз несгоди, обществото в Аляска го поддържа и схваща. Мнозина декларират, че всички обвинявания би трябвало да бъдат свалени, само че е към този момент късно по тази причина. Съдът е уверен, че никой не би трябвало и не трябва да води независими борби. Когато присъдата е публично оповестена, Уесли Демарест декларира, че се надява неговия нападател да прекара много дълго време в пандиза. Странна е политиката и отношението по отношение на другите нарушители – единият получава 28 години затвор за грабеж, до момента в който другият – „ жертвата “, е свободен. Впрочем Уесли се оказва в доста неизгодна позиция, когато видим, че е понесъл много тежки и съществени пострадвания. В разследване на черепна контузия, същият не може да си откри работа.
Междувременно и до през днешния ден Джейсън Вукович се радва на публичната поддръжка, мнозина не престават да се борят за неговата независимост, провеждат се онлайн петиции и още доста други. Насилието ражда принуждение, само че мнозина декларират, че в случай че вижданията на тогавашната жертва, се бяха пренесли и върху останалите, най-вероятно идващият педофил щеше да се замисли. Адвокатът му декларира, че няма потребност от наказване, като дете, той е понесал всичко, което един човек на този свят може да преживее, затова няма смисъл от още лежане в пандиза.
„ Започнах живота си с присъда още през цялото време, преди доста години. Бях ненавиждан, обиждан, унижаван. Сега наподобява, че ще изгубя и останалата част от живота си, тъй като съм взел неверните решения и би трябвало да пострадвам поради други хора. Надявам се, че в случай че сте минали по моя път, да имате непосредствен човек, който да се грижи за вас и да схваща тази болежка. “
До през днешния ден Вукович продължава да бъде в пандиза, само че посланието му е много ясно и мнозина се пробват да понижат въздействието, което пандизчията има. Впрочем нито една правораздаваща система не желае да употребява обществото като краен инструмент. Не по друга причина, а тъй като хората могат да бъдат доста ефикасни. И най-странното е, че в случай че участва толкоз поддръжка за въпросния господин, това значи ли, че правораздаващата система не работи?
