Какво е множествен миелом (MM)? Множественият миелом (MM) е хематологично

Какво е многоброен миелом (MM)?

Множественият миелом (MM) е хематологично онкологично заболяване (рак на плазматичните клетки). По създание това е заболяване, при което здравите кръвни кафези се изместват от миеломни кафези.

В човешкия организъм има три съществени типа кръвни кафези:

• Бели кръвни кафези, които оказват помощ на тялото да се бори с инфекции;
• Червени кръвни кафези, които придвижват О2 от белите дробове към останалата част от тялото;
• Тромбоцити, които оказват помощ кръвта да се съсирва при кървене.

Когато микроорганизмите нападат тялото, една част от белите кръвни кафези се трансформират в плазматични кафези. Tези плазматични кафези оказват помощ в битката с инфекцията, като създават протеини, наречени антитела, с цел да убиват микроорганизмите. Когато плазматичните кафези станат ракови е допустимо да се трансфорат в миеломни кафези. А стартират ли да се развъждат безотговорно, миеломните кафези могат:

• Да попречат на здравите плазматични кафези да действат нормално;
• Да обзет костната тъкан и да я създадат по-слаба;
• Да се разпространят и да образуват тумори в костите или друга част от тялото;
• Да изместят и подтиснат растежа на други типове кръвни кафези.

Причината болестта да се назовава многоброен миелом е, тъй като постоянно има голям брой области в тялото, където той се развива. Множественият миелом визира местата, където костният мозък е деен и може да повлияе на костите, кръвта, бъбреците и имунната система.

Има ли рискови фактори за появяването на многоброен миелом и какви са те?

Множественият миелом е второто най-често срещано хематологично раково заболяване. Всяка година в международен мащаб биват диагностицирани към 159 985 нови случая. Сред рисковите фактори за появяването му са:

• Възраст – макар че болестта може да бъде диагностицирано и при младежи, множественият миелом е най-често срещан измежду хора на възраст 60-70 г.;
• Пол – множественият миелом се среща малко по-често при мъжете, в сравнение с при жените;
• Раса – чернокожите са над два пъти по-предразположени към развиване на многоброен миелом, спрямо белите, само че повода за това е неизвестна;
• Фамилна обремененост – за човек, чийто родители и/или брат/сестра страдат от многоброен миелом, има по-голяма възможност да заболее спрямо този, без фамилна обремененост.

Кои са най-често срещаните признаци на болестта и по кое време се демонстрират?

Множественият миелом може да провокира редица признаци, измежду които:

• Повишено равнище на калций в кръвта (хиперкалциемия), което може да е причина за гадене, жадност, унесеност и общо неразположение;
• Нарушена бъбречна функционалност или бъбречна недостатъчност;
• Анемия, която може да аргументи отмалялост или задух;
• Костни лезии, фрактури или болежка.
Повечето от тях се дължат на струпване на патологични кафези и протеини. Важно е да се знае, че не всеки пациент с многоброен миелом има признаци при започване на болестта, както и, че рядко се демонстрират всички вероятни признаци.

Как се диагностицира болестта?

Диагнозата многоброен миелом най-често е резултат от композиция от фактори, признаци и признаци, съчетани с физикален обзор и резултати от разнообразни проучвания на кръв, урина или костен мозък.

Лекарите постоянно разказват множествения миелом в избран етап. Всеки етап демонстрира на лекаря какъв брой е прогресирало болестта. Най-често употребена е Международната система за стадиране (ISS), която се основава на резултатите от кръвните проби.
Класификацията на множествения миелом оказва помощ на лекарите да схванат по какъв начин болестта визира тялото. Всичко това спомага за определянето на най-хубавото лекуване за пациента сега на диагностициране.

Като цяло признаците, прогресията и изходът от лекуването при многоброен миелом са разнообразни за всеки пациент. Ето за какво от ден на ден лекарите се стремят към персонализирано лекуване на болестта.

Лекува ли се множественият миелом и по какъв начин?

Към момента трайното изцеление на множествения миелом е доста рядко, по тази причина задачата на лекуването е да се облекчат колкото е допустимо повече признаците и да се избегне рецидив.

Ако признаците на многоброен миелом се върнат още веднъж, постоянно се слага диагноза рецидивирал многоброен миелом, при който се следят интервали, в които миеломът демонстрира признаци и би трябвало да се лекува, последвани от интервали на ремисия. В такива случаи може да има потребност от няколко цикъла на лекуване, ориентирани към признаците и признаците на болестта.

Ходът на болестта може да се промени, както и неговите характерности. Може да има моменти, в които не се следи отговор към лекуването. Тази липса на отговор е известна като рефрактерен многоброен миелом.

Факторите, които най-често повлияват решението за обещано лекуване, са:

• Възраст и общо здравословно положение на пациента;
• Резултати от лабораторните тестове;
• Симптоми и затруднения на заболяването;
• Предходно лекуване с миелом.

Контролирането и лекуването на множествения миелом е бързо изменяща се област в медицината, а новите лекувания и по-доброто схващане на болестта доведоха до големи достижения в лекуването, които претърпяват промяна в края на 20-ти и началото на 21-ви век. В Обединеното кралство, да вземем за пример, степента на преживяемост се е нараснала четирикратно през последните четиридесет години. Това значи, че за доста хора предизвикването ще се състои в това да живеят с многоброен миелом в продължение на години, като с хронично заболяване, оставайки с нараснало внимание и грижа за себе си.

*С поддръжката на Амджен