Израел и палестинците: Кратка история на един вековен сблъсък
Какво е било Израел преди 1948 година и по какъв начин е основан?
По време на Първата международна война Англия поема контрола върху региона, наричана Палестина, след провалянето на Османската империя, която е управлявала този район епохи наред, написа BBC.
В земите живеят арабско болшинство и еврейско малцинство, както и други етнически групи. Напрежението сред араби и евреи се ускорява, когато Лондон показва поддръжка за основаването на „ народен дом за еврейския народ “ в Палестина — известна като Декларацията на Балфур.
Евреите имат историческа връзка със земята, само че и палестинските араби претендират за нея, защото живеят там от епохи. Англия декларира, че правата на арабите, които към този момент населяват района, би трябвало да бъдат предпазени.
Между 1920-те и 1940-те години броят на евреите в Палестина пораства. Много от тях бягат от гонене в Европа, а Холокостът, при който са убити шест милиона евреи, ускорява апелите за основаване на безвредно леговище. До 1947 година еврейското население доближава 630 000 души, към 30% от популацията.
През 1947 година, на фона на възходящо принуждение сред евреи и араби, както и против английското ръководство, Организацията на обединените народи (ООН) гласоподава проект за делене на Палестина на две страни — еврейска и арабска, а Йерусалим би трябвало да стане интернационален град.
Нито една арабска страна не поддържа решението. Арабските водачи считат, че проектът дава прекомерно доста земя на евреите, макар че са по-малко на брой. Англия се въздържа от гласоподаване и афишира, че ще се изтегли от района на 14 май 1948 година
Няколко часа преди края на английското ръководство еврейските водачи в Палестина афишират независимостта на страната Израел, приета от Организация на обединените нации година по-късно.
Войната от 1948 година
Ден след оповестяването на независимостта Израел е атакуван от армията на пет арабски страни. Този спор влиза в историята като Войната за самостоятелност на Израел.
До сключването на помирение през 1949 година Израел управлява по-голямата част от територията.
След съглашението Египет заема линията Газа, Йордания управлява Западния бряг и Източен Йерусалим, а Израел резервира Западен Йерусалим.
Около 750 000 палестинци бягат или са прогонени от домовете си в земите, които стават част от Израел. Това събитие е известно като Накба – „ Катастрофата “.
В идващите години стотици хиляди евреи напущат или са изгонени от мюсюлмански страни в Близкия изток и Северна Африка, като мнозина се заселват в Израел.
Войната от 1967 година
Т.нар. Шестдневна война трансформира границите в Близкия изток и има дълготрайни последствия за палестинците. Израел се изправя против Египет, Сирия и Йордания. Когато Израел научава, че Египет и Сирия готвят нахлуване, нанася предпазен удар по египетската авиация.
След шест дни пердах Израел завзема Синайския полуостров и Газа от Египет, по-голямата част от Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.
Така към един милион палестинци в тези територии попадат под израелски надзор. Израелската окупация продължава и през днешния ден.
През 1979 година Израел подписва кротичък контракт с Египет и връща Синай. По-късно анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения — дейности, които интернационалната общественост не признава.
Какво е ситуацията в Западния бряг?
Западният бряг се намира сред Израел и река Йордан и е дом на към три милиона палестинци. Заедно с Източен Йерусалим и Газа, той е част от така наречен окупирани палестински територии.
Палестинците се опълчват на израелското наличие там и желаят територията да бъде част от бъдеща самостоятелна страна — концепция, подкрепяна от множеството страни в света.
Израел резервира общия надзор върху Западния бряг, само че от 1990-те години насам Палестинската власт ръководи множеството градове.
В района има към 160 израелски селища с почти 700 000 израелски заселници. Палестинците упорстват всички селища да бъдат отстранени, защото са противозаконни съгласно интернационалното право. Израел обаче оспорва това и счита, че тези земи са част от неговото историческо завещание.
През юли 2024 година Международният съд на Организация на обединените нации афишира, че израелското наличие в окупираните територии е нелегално и че Израел би трябвало да изтегли всички заселници.
След офанзивата на „ Хамас “ от 7 октомври 2023 година насилието от страна на заселници против палестински села внезапно се усилва. Според данни на Организация на обединените нации сред януари 2024 и юни 2025 година са регистрирани над 2 200 набези.
Спорът за Йерусалим
Израел и палестинците претендират Йерусалим за своя столица. Израел, който към този момент управлява западната част на града, завзема източната през 1967 година и афишира целия град за своя „ безконечна и неделима столица “. Палестинците виждат Източен Йерусалим като бъдеща столица на тяхната страна. Повечето поданици на тази част на града са палестинци, малко на брой от които одобряват израелско поданство.
Най-свещените места в града се намират точно тук — комплексът Ал-Акса (Харам аш-Шариф) за мюсюлманите и Храмовият рид за евреите.
Организация на обединените нации счита, че Източен Йерусалим е палестинска земя, окупирана от Израел.
Какво е ситуацията в линията Газа?
Ивицата Газа е дребна територия сред Израел, Египет и Средиземно море. Дълга е 41 км и необятна към 10 км. В нея живеят към 2,1 милиона души, което я прави едно от най-гъсто обитаемоте места в света.
Още преди последната война Газа имаше висока безработица и всеобща беднотия.
След войната от 1948 година територията попада под египетски надзор. Израел я завладява през 1967 година и открива военна власт. През 2005 година Израел изтегля войските и заселниците си, само че резервира надзор върху границите, въздушното пространство и морската зона. Затова Организация на обединените нации продължава да счита Газа за окупирана територия.
През 2006 година „ Хамас “ печели изборите и след кървави конфликти изтласква противниците си от Фатах. Израел и Египет постановат обсада върху територията.
Оттогава Израел и „ Хамас “ са водили няколко тежки спора — през 2008–09, 2012, 2014 и 2021 година Във всеки от тях умират стотици, а в някои случаи хиляди палестинци.
На 7 октомври 2023 година бойци на „ Хамас “ правят огромна офанзива против Израел, убиват към 1 200 души и вземат 251 заложници. Израел отвръща с масирана военна атака по суша, въздух и море.
Според здравното министерство в Газа, ръководено от „ Хамас “, над 67 000 души са убити, множеството дами и деца.
През юли 2025 година 28 страни, в това число Англия, Франция, Канада и Австралия, приканват за неотложно преустановяване на войната.
Същия месец Организация на обединените нации предизвестява, че в Газа се развива всеобщ апетит и че хиляди хора умират от недохранване и заболявания. Израел отхвърля обвиняванията и твърди, че не лимитира доставките на филантропична помощ.
През октомври 2025 година Израел и „ Хамас “ реализират първата фаза от мирния проект на Доналд Тръмп, която включва преустановяване на огъня и замяна на заложници и пленници. Израел изтегля част от войските си, разрешава повече филантропична помощ, а „ Хамас “ освобождава последните 20 израелски заложници. Израел пуска към 2 000 палестински пандизчии.
Кои страни признават Палестина?
Днес повече от 150 страни от Организация на обединените нации признават Държавата Палестина. Тя има статут на „ непрекъснат наблюдаващ “ в организацията, което ѝ дава право на наличие, само че не и на глас.
Съединени американски щати и някои други страни не я признават и декларират, че ще го създадат единствено като част от трайно политическо решение. През септември 2025 година обаче Англия, Франция, Канада, Австралия, Португалия и няколко други европейски страни афишират публично признание на Палестина.
Британският министър председател Киър Стармър декларира, че задачата е „ да се възроди вярата за мир и решение с две страни “. Президентът на Франция Еманюел Макрон споделя: „ Времето за мир пристигна. Нищо не оправдава продължаването на тази война. “
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху осъжда тези дейности и твърди, че те награждават „ Хамас “ за офанзивата от 7 октомври.
Администрацията на Доналд Тръмп също е срещу признаването на палестинска страна, като декларира, че това би затруднило прекратяването на войната в Газа.
Палестинските бежанци
Днес има към 5,9 милиона палестински бежанци, регистрирани в Организация на обединените нации. Те са потомци на хората, които са избягали или са били изгонени от домовете си по време на войната през 1948–49 година Повечето живеят в Йордания, Газа, Западния бряг, Сирия и Ливан.
Палестинците упорстват за право на завръщане, само че Израел отхвърля. Израел подлага на критика организацията на Организация на обединените нации (UNRWA), която подкрепя бежанците, че предава статута на емигрант по завещание.
Какво е „ решение с две страни “?
Това е интернационално подкрепена формула за мир, съгласно която ще съществуват две страни — Израел и самостоятелна Палестина, включваща Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим.
Израел отхвърля това решение, потвърждавайки, че основаването на палестинска страна ще заплаши сигурността му. Палестинската власт поддържа концепцията, само че „ Хамас “ я отхвърля, тъй като не признава правото на Израел да съществува.
„ Хамас “ би приел краткотрайна палестинска страна в границите от 1967 година, в случай че палестинските бежанци получат право на завръщане.
През 1993 година Израел и Организацията за избавление на Палестина подписват съглашението от Осло, което слага рамка за мирни договаряния. Те обаче се провалят, като всяка страна упреква другата.
Така повече от седем десетилетия след основаването на Израел, въпросите за земята, държавността и правото на битие остават неразрешени, а вярата за дълготраен мир — все по-крехка.
По време на Първата международна война Англия поема контрола върху региона, наричана Палестина, след провалянето на Османската империя, която е управлявала този район епохи наред, написа BBC.
В земите живеят арабско болшинство и еврейско малцинство, както и други етнически групи. Напрежението сред араби и евреи се ускорява, когато Лондон показва поддръжка за основаването на „ народен дом за еврейския народ “ в Палестина — известна като Декларацията на Балфур.
Евреите имат историческа връзка със земята, само че и палестинските араби претендират за нея, защото живеят там от епохи. Англия декларира, че правата на арабите, които към този момент населяват района, би трябвало да бъдат предпазени.
Между 1920-те и 1940-те години броят на евреите в Палестина пораства. Много от тях бягат от гонене в Европа, а Холокостът, при който са убити шест милиона евреи, ускорява апелите за основаване на безвредно леговище. До 1947 година еврейското население доближава 630 000 души, към 30% от популацията.
През 1947 година, на фона на възходящо принуждение сред евреи и араби, както и против английското ръководство, Организацията на обединените народи (ООН) гласоподава проект за делене на Палестина на две страни — еврейска и арабска, а Йерусалим би трябвало да стане интернационален град.
Нито една арабска страна не поддържа решението. Арабските водачи считат, че проектът дава прекомерно доста земя на евреите, макар че са по-малко на брой. Англия се въздържа от гласоподаване и афишира, че ще се изтегли от района на 14 май 1948 година
Няколко часа преди края на английското ръководство еврейските водачи в Палестина афишират независимостта на страната Израел, приета от Организация на обединените нации година по-късно.
Войната от 1948 година
Ден след оповестяването на независимостта Израел е атакуван от армията на пет арабски страни. Този спор влиза в историята като Войната за самостоятелност на Израел.
До сключването на помирение през 1949 година Израел управлява по-голямата част от територията.
След съглашението Египет заема линията Газа, Йордания управлява Западния бряг и Източен Йерусалим, а Израел резервира Западен Йерусалим.
Около 750 000 палестинци бягат или са прогонени от домовете си в земите, които стават част от Израел. Това събитие е известно като Накба – „ Катастрофата “.
В идващите години стотици хиляди евреи напущат или са изгонени от мюсюлмански страни в Близкия изток и Северна Африка, като мнозина се заселват в Израел.
Войната от 1967 година
Т.нар. Шестдневна война трансформира границите в Близкия изток и има дълготрайни последствия за палестинците. Израел се изправя против Египет, Сирия и Йордания. Когато Израел научава, че Египет и Сирия готвят нахлуване, нанася предпазен удар по египетската авиация.
След шест дни пердах Израел завзема Синайския полуостров и Газа от Египет, по-голямата част от Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.
Така към един милион палестинци в тези територии попадат под израелски надзор. Израелската окупация продължава и през днешния ден.
През 1979 година Израел подписва кротичък контракт с Египет и връща Синай. По-късно анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения — дейности, които интернационалната общественост не признава.
Какво е ситуацията в Западния бряг?
Западният бряг се намира сред Израел и река Йордан и е дом на към три милиона палестинци. Заедно с Източен Йерусалим и Газа, той е част от така наречен окупирани палестински територии.
Палестинците се опълчват на израелското наличие там и желаят територията да бъде част от бъдеща самостоятелна страна — концепция, подкрепяна от множеството страни в света.
Израел резервира общия надзор върху Западния бряг, само че от 1990-те години насам Палестинската власт ръководи множеството градове.
В района има към 160 израелски селища с почти 700 000 израелски заселници. Палестинците упорстват всички селища да бъдат отстранени, защото са противозаконни съгласно интернационалното право. Израел обаче оспорва това и счита, че тези земи са част от неговото историческо завещание.
През юли 2024 година Международният съд на Организация на обединените нации афишира, че израелското наличие в окупираните територии е нелегално и че Израел би трябвало да изтегли всички заселници.
След офанзивата на „ Хамас “ от 7 октомври 2023 година насилието от страна на заселници против палестински села внезапно се усилва. Според данни на Организация на обединените нации сред януари 2024 и юни 2025 година са регистрирани над 2 200 набези.
Спорът за Йерусалим
Израел и палестинците претендират Йерусалим за своя столица. Израел, който към този момент управлява западната част на града, завзема източната през 1967 година и афишира целия град за своя „ безконечна и неделима столица “. Палестинците виждат Източен Йерусалим като бъдеща столица на тяхната страна. Повечето поданици на тази част на града са палестинци, малко на брой от които одобряват израелско поданство.
Най-свещените места в града се намират точно тук — комплексът Ал-Акса (Харам аш-Шариф) за мюсюлманите и Храмовият рид за евреите.
Организация на обединените нации счита, че Източен Йерусалим е палестинска земя, окупирана от Израел.
Какво е ситуацията в линията Газа?
Ивицата Газа е дребна територия сред Израел, Египет и Средиземно море. Дълга е 41 км и необятна към 10 км. В нея живеят към 2,1 милиона души, което я прави едно от най-гъсто обитаемоте места в света.
Още преди последната война Газа имаше висока безработица и всеобща беднотия.
След войната от 1948 година територията попада под египетски надзор. Израел я завладява през 1967 година и открива военна власт. През 2005 година Израел изтегля войските и заселниците си, само че резервира надзор върху границите, въздушното пространство и морската зона. Затова Организация на обединените нации продължава да счита Газа за окупирана територия.
През 2006 година „ Хамас “ печели изборите и след кървави конфликти изтласква противниците си от Фатах. Израел и Египет постановат обсада върху територията.
Оттогава Израел и „ Хамас “ са водили няколко тежки спора — през 2008–09, 2012, 2014 и 2021 година Във всеки от тях умират стотици, а в някои случаи хиляди палестинци.
На 7 октомври 2023 година бойци на „ Хамас “ правят огромна офанзива против Израел, убиват към 1 200 души и вземат 251 заложници. Израел отвръща с масирана военна атака по суша, въздух и море.
Според здравното министерство в Газа, ръководено от „ Хамас “, над 67 000 души са убити, множеството дами и деца.
През юли 2025 година 28 страни, в това число Англия, Франция, Канада и Австралия, приканват за неотложно преустановяване на войната.
Същия месец Организация на обединените нации предизвестява, че в Газа се развива всеобщ апетит и че хиляди хора умират от недохранване и заболявания. Израел отхвърля обвиняванията и твърди, че не лимитира доставките на филантропична помощ.
През октомври 2025 година Израел и „ Хамас “ реализират първата фаза от мирния проект на Доналд Тръмп, която включва преустановяване на огъня и замяна на заложници и пленници. Израел изтегля част от войските си, разрешава повече филантропична помощ, а „ Хамас “ освобождава последните 20 израелски заложници. Израел пуска към 2 000 палестински пандизчии.
Кои страни признават Палестина?
Днес повече от 150 страни от Организация на обединените нации признават Държавата Палестина. Тя има статут на „ непрекъснат наблюдаващ “ в организацията, което ѝ дава право на наличие, само че не и на глас.
Съединени американски щати и някои други страни не я признават и декларират, че ще го създадат единствено като част от трайно политическо решение. През септември 2025 година обаче Англия, Франция, Канада, Австралия, Португалия и няколко други европейски страни афишират публично признание на Палестина.
Британският министър председател Киър Стармър декларира, че задачата е „ да се възроди вярата за мир и решение с две страни “. Президентът на Франция Еманюел Макрон споделя: „ Времето за мир пристигна. Нищо не оправдава продължаването на тази война. “
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху осъжда тези дейности и твърди, че те награждават „ Хамас “ за офанзивата от 7 октомври.
Администрацията на Доналд Тръмп също е срещу признаването на палестинска страна, като декларира, че това би затруднило прекратяването на войната в Газа.
Палестинските бежанци
Днес има към 5,9 милиона палестински бежанци, регистрирани в Организация на обединените нации. Те са потомци на хората, които са избягали или са били изгонени от домовете си по време на войната през 1948–49 година Повечето живеят в Йордания, Газа, Западния бряг, Сирия и Ливан.
Палестинците упорстват за право на завръщане, само че Израел отхвърля. Израел подлага на критика организацията на Организация на обединените нации (UNRWA), която подкрепя бежанците, че предава статута на емигрант по завещание.
Какво е „ решение с две страни “?
Това е интернационално подкрепена формула за мир, съгласно която ще съществуват две страни — Израел и самостоятелна Палестина, включваща Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим.
Израел отхвърля това решение, потвърждавайки, че основаването на палестинска страна ще заплаши сигурността му. Палестинската власт поддържа концепцията, само че „ Хамас “ я отхвърля, тъй като не признава правото на Израел да съществува.
„ Хамас “ би приел краткотрайна палестинска страна в границите от 1967 година, в случай че палестинските бежанци получат право на завръщане.
През 1993 година Израел и Организацията за избавление на Палестина подписват съглашението от Осло, което слага рамка за мирни договаряния. Те обаче се провалят, като всяка страна упреква другата.
Така повече от седем десетилетия след основаването на Израел, въпросите за земята, държавността и правото на битие остават неразрешени, а вярата за дълготраен мир — все по-крехка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ