Какво ще се случи, ако всички станем вегани?
Какво би се случило, в случай че всеки човек на Земята одобри веганската диета - без мляко, месо, мед и всички други скотски храни? Това е доста предполагаем въпрос, само че екологичният публицист Пол Алън твърди, че е по-актуален от всеки път.
Идеята всички да одобряват веган диетата може да звучи извънредно, само че през последното десетилетие броят на хората във Англия, хранещи се единствено с растителни артикули, е повишен 340%. Вече има над 0,5 милиона английски вегани, а към 20% от тях са на възраст сред 16 и 24 години, написа Пол Алън за Би Би Си.
Нарастващият интерес към веганството сега е голям. На рафтовете в супермаркетите се появяват млечни други възможности – бадемово, оризово, соево мляко. Броят на звездите, които поддържат веганската диета също не е дребен – измежду тях са Лиъм Хемсуърт и Натали Портман. Вече има даже филми, отдадени напълно на веганството.
Това, което до скоро беше коренен и необикновен избор на метод на живот, постепенно минава към новото обикновено.
За учените, политиците и икономистите, концепцията за веганско бъдеще е изключително забавна - и една от най-големите аргументи за това е околната среда.
Може би на пръв взор наподобява, че вашият ледник не може да се бори с световното стопляне, само че знаете ли, че храната е повода за над една четвърт от всички излъчвания на парникови газове? Нещо повече, месото и млечните артикули съставляват по-голямата част от този въглероден отпечатък.
Ако всички ние станем вегани, излъчванията, породени от храните, ще спаднат със 70% до 2050 година, съгласно скорошен отчет за храните и климата в списанието „ Сборник на Националната академия на науките ”. Авторите на изследването от Оксфордския университет правят оценка икономическата стойност на тези спестени излъчвания на към 440 милиарда английски лири.
Това, че сте веган обаче, не значи безусловно, че се храните здравословно. Може би не приемате жизненоважни хранителни субстанции. Например, веганските диети са с ниско наличие на калций, витамин D, желязо, витамин В12, цинк и омега-3 мастни киселини.
Ако спазвате веган диета е значимо да включите протеини - храни като фасул, леща, нахут, тофу, соеви версии на мляко и кисело мляко, фъстъци – всички те са положителни веган източници на протеини. Ядките и семената също са скъпи и от изключително значение са кашуто, шам-фъстъка, лененото семе, чиата и тиквените семки.
В същото време, някои вегански артикули съдържат прекомерно доста кокосово масло, да вземем за пример, което е с високо наличие на наситени мазнини. Лесно е да постигнете верния хранителен баланс, само че би трябвало да сте наясно какво ядете - добър съвет освен за веганите.
Хранителният режим, включващ месо, изисква 17 пъти повече земя, 14 пъти повече вода и 10 пъти повече сила от този на вегетарианец, съгласно изследване, оповестено от „ Американското списание за клинично хранене ”.
Това се дължи на обстоятелството, че ние използваме огромна част от международната земя за развъждане на култури за изхранване на добитък, а не на хора - от почти 50 милиона квадратни километра земеделска земя, 68% се употребяват за развъждане на храна за добитъка.
От Организация на обединените нации предвиждат, че след 50 години на планетата ще има към 10,5 милиарда души. За бъдат нахранени всички, настояват те, ще би трябвало да отглеждаме храната по-устойчиво.
Д-р Уолт Уилет, професор по медицина в Харвардския университет, споделя, че през днешния ден бихме могли да предотвратим най-тежките случаи на апетит в света с към 40 милиона тона храна. В същото време, 760 милиона тона отиват за изхранване на животни във фермите всяка година.
Един от контрааргументите против това веганско решение е, че някои пасища просто не са подобаващи за развъждане на култури. Това сигурно е правилно, само че в действителност има по-голям проблем със международния апетит. В момента произвеждаме повече от 1½ пъти повече от нужното количество храна, с цел да бъдат сити всички на планетата. Просто тя не доближава до всички в потребност.
Трябва също да се има поради, че ние отглеждаме и ядем добитък от към 10 000 години. Начинът, по който се храним не опира единствено до храната в чинията ни. Днес световната месна и млечна промишленост обезпечават работа на милиони хора в доста небогати общности по света.
Ако към този момент не отглеждаме селскостопански животни, какво би станало с тях? Ще изчезнат ли? Или пък ще се размножат прекомерно бързо и ще пренаселят света?
Селскостопанските животни се възпроизвеждат надалеч по-интензивно във фермите, в сравнение с в дивата природа - тъй че всички сюжети за „ кравите завладяват света “ са малко неуместни. Както при всички диви животни, в един миг ще се реализира баланс, според от хищниците и наличните запаси в природата.
Струва си да се означи, че не всички животни могат просто да се „ освободят “ от фермите. Някои от тях, като пилета бройлери, в този момент са толкоз отдалечени от своите предшественици, че не биха могли да оцелеят и ден в природата.
Дори и да спрем да ядем животни, унищожаването на техните местообитания за нашето изхранване също ще понижи броя им. Що се отнася до природата - постоянно е въпрос на баланс. /dnews.bg
Идеята всички да одобряват веган диетата може да звучи извънредно, само че през последното десетилетие броят на хората във Англия, хранещи се единствено с растителни артикули, е повишен 340%. Вече има над 0,5 милиона английски вегани, а към 20% от тях са на възраст сред 16 и 24 години, написа Пол Алън за Би Би Си.
Нарастващият интерес към веганството сега е голям. На рафтовете в супермаркетите се появяват млечни други възможности – бадемово, оризово, соево мляко. Броят на звездите, които поддържат веганската диета също не е дребен – измежду тях са Лиъм Хемсуърт и Натали Портман. Вече има даже филми, отдадени напълно на веганството.
Това, което до скоро беше коренен и необикновен избор на метод на живот, постепенно минава към новото обикновено.
За учените, политиците и икономистите, концепцията за веганско бъдеще е изключително забавна - и една от най-големите аргументи за това е околната среда.
Може би на пръв взор наподобява, че вашият ледник не може да се бори с световното стопляне, само че знаете ли, че храната е повода за над една четвърт от всички излъчвания на парникови газове? Нещо повече, месото и млечните артикули съставляват по-голямата част от този въглероден отпечатък.
Ако всички ние станем вегани, излъчванията, породени от храните, ще спаднат със 70% до 2050 година, съгласно скорошен отчет за храните и климата в списанието „ Сборник на Националната академия на науките ”. Авторите на изследването от Оксфордския университет правят оценка икономическата стойност на тези спестени излъчвания на към 440 милиарда английски лири.
Това, че сте веган обаче, не значи безусловно, че се храните здравословно. Може би не приемате жизненоважни хранителни субстанции. Например, веганските диети са с ниско наличие на калций, витамин D, желязо, витамин В12, цинк и омега-3 мастни киселини.
Ако спазвате веган диета е значимо да включите протеини - храни като фасул, леща, нахут, тофу, соеви версии на мляко и кисело мляко, фъстъци – всички те са положителни веган източници на протеини. Ядките и семената също са скъпи и от изключително значение са кашуто, шам-фъстъка, лененото семе, чиата и тиквените семки.
В същото време, някои вегански артикули съдържат прекомерно доста кокосово масло, да вземем за пример, което е с високо наличие на наситени мазнини. Лесно е да постигнете верния хранителен баланс, само че би трябвало да сте наясно какво ядете - добър съвет освен за веганите.
Хранителният режим, включващ месо, изисква 17 пъти повече земя, 14 пъти повече вода и 10 пъти повече сила от този на вегетарианец, съгласно изследване, оповестено от „ Американското списание за клинично хранене ”.
Това се дължи на обстоятелството, че ние използваме огромна част от международната земя за развъждане на култури за изхранване на добитък, а не на хора - от почти 50 милиона квадратни километра земеделска земя, 68% се употребяват за развъждане на храна за добитъка.
От Организация на обединените нации предвиждат, че след 50 години на планетата ще има към 10,5 милиарда души. За бъдат нахранени всички, настояват те, ще би трябвало да отглеждаме храната по-устойчиво.
Д-р Уолт Уилет, професор по медицина в Харвардския университет, споделя, че през днешния ден бихме могли да предотвратим най-тежките случаи на апетит в света с към 40 милиона тона храна. В същото време, 760 милиона тона отиват за изхранване на животни във фермите всяка година.
Един от контрааргументите против това веганско решение е, че някои пасища просто не са подобаващи за развъждане на култури. Това сигурно е правилно, само че в действителност има по-голям проблем със международния апетит. В момента произвеждаме повече от 1½ пъти повече от нужното количество храна, с цел да бъдат сити всички на планетата. Просто тя не доближава до всички в потребност.
Трябва също да се има поради, че ние отглеждаме и ядем добитък от към 10 000 години. Начинът, по който се храним не опира единствено до храната в чинията ни. Днес световната месна и млечна промишленост обезпечават работа на милиони хора в доста небогати общности по света.
Ако към този момент не отглеждаме селскостопански животни, какво би станало с тях? Ще изчезнат ли? Или пък ще се размножат прекомерно бързо и ще пренаселят света?
Селскостопанските животни се възпроизвеждат надалеч по-интензивно във фермите, в сравнение с в дивата природа - тъй че всички сюжети за „ кравите завладяват света “ са малко неуместни. Както при всички диви животни, в един миг ще се реализира баланс, според от хищниците и наличните запаси в природата.
Струва си да се означи, че не всички животни могат просто да се „ освободят “ от фермите. Някои от тях, като пилета бройлери, в този момент са толкоз отдалечени от своите предшественици, че не биха могли да оцелеят и ден в природата.
Дори и да спрем да ядем животни, унищожаването на техните местообитания за нашето изхранване също ще понижи броя им. Що се отнася до природата - постоянно е въпрос на баланс. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ