Какво ще стане, ако хвърлим хартиен самолет от МКС
Какво би се случило, в случай че хвърлим книжен аероплан от Международната галактическа станция (МКС), към този момент има отговор – с помощта на ново научно проучване.
Космосът към нашата планета става все по-пренаселен. Като тип не сме от най-спретнатите, а ниската околоземна орбита не прави изключение от правилото „ ще почистим по-късно “. Един от огромните опасности, свързани с галактическия боклук, е по този начин нареченият „ резултат на Кеслер “. Най-просто казано, това е сюжет, при който едно-единствено събитие – да вземем за пример детонация на спътник – може да провокира верижна реакция, при която парчета унищожават други обекти в орбита. Така може да се стигне до лавина от конфликти, която да прекъсне връзки и да направи елементи от космоса изцяло неизползваеми за бъдещи задачи.
На процедура, обстановката може да замязя на кино лентата Гравитация, само че с по-малко Джордж Клуни и повече „ Къде ми е GPS-ът? “. В най-лошия сюжет, някои специалисти допускат, че може безусловно да останем " заключени " на Земята – неспособни да изпратим каквото и да било в орбита.
Макар да се работи по почистването на орбитата от галактически отпадък и неработещи спътници, други откриватели търсят способи за по-устойчив дизайн на апарати още преди изстрелването им.
„ Едната посока на проучване е потреблението на органични материали вместо железни, с цел да се понижи екологичният отпечатък при нахлуване в атмосферата “, написа екипът в новата си обява. „ Друга посока е създаването на разтегаеми спирачни платна, които форсират рухването на спътници от ниска орбита в края на техния живот. “
А какво общо има тук книжен аероплан?
Концепцията за книжен (или оригами) аероплан – защото „ оригами “ значи „ сгъната хартия “ – се вписва в тези устойчиви трендове. Затова екипът провел симулации: какво би се случило, в случай че изстрелят елементарен книжен аероплан (от лист A4) от борда на МКС, на височина от към 400 км.
Моделирани били няколко фактора: какъв брой бързо би се разпаднала орбитата му, в каква ориентировка би летял и какъв брой топлота би понесъл при нахлуване в атмосферата.
Освен компютърни симулации, учените провели и опити в аеродинамичен тунел с модифициран модел – съчетавайки хартия с алуминий. Резултатите посочили, че самолетът в действителност лети изненадващо устойчиво първоначално.
„ Хартиеният аероплан е аеродинамично постоянен по посока на потока, както по надлъжната ос (pitch), по този начин и по напречната (yaw) “, написа екипът. Това значи, че има късмет да се поддържа насочен по посоката на придвижване в разредената атмосфера на ниската орбита.
След изстрелването обаче орбитата му ще се разпадне относително бързо – за към 3.5 дни ще навлезе в атмосферата. Макар опитите да посочили, че самолетът ще понесе минимални деформации от въздушното противодействие, това няма да го избави от огъня.
„ Въз основа на резултатите от аеродинамичния тунел и симулациите, не се чака забележителна дисторция от въздушните сили “, означават учените. „ Но хартиеният аероплан ще бъде подложен на извънредно мощно аеродинамично нагряване — от порядъка на 105 W/m² (или 10 W/cm²) за няколко минути. Затова се чака изгаряне или пиролиза при нахлуване в атмосферата. “
С други думи – да, може и да полети от космоса… само че няма да оцелее задоволително дълго, с цел да го намерим на Земята.
Макар изпращането на книжен аероплан, който да изгори в атмосферата, да не звучи изключително потребно, точно тази негова еднократна приложимост е била търсена от изследователския екип.
„ Силната сензитивност на хартиения галактически аероплан към аеродинамичното противодействие в разредената атмосфера на ниска околоземна орбита подсказва, че той може да бъде употребен като въздържан датчик за премерване на плътността на атмосферата “, заключават създателите на проучването.
„ Плътността на въздуха може да бъде изчислена назад, посредством разбора на орбиталното придвижване. Поради късата дълготрайност на навлизането в атмосферата, данните се събират бързо. Благодарение на извънредно ниската цена на хартиения галактически аероплан, е допустимо да се правят голям брой изстрелвания по едно и също време и на постоянни шпации, като по този начин се получават разпределени измервания в действително време. “
Екипът допуска още, че хартиени самолети могат да се употребяват и за други евтини задачи в ниска орбита – да вземем за пример, в случай че бъдат оборудвани с тънкослойни камери или датчици за изображения.
Превод: GlasNews.bg
Космосът към нашата планета става все по-пренаселен. Като тип не сме от най-спретнатите, а ниската околоземна орбита не прави изключение от правилото „ ще почистим по-късно “. Един от огромните опасности, свързани с галактическия боклук, е по този начин нареченият „ резултат на Кеслер “. Най-просто казано, това е сюжет, при който едно-единствено събитие – да вземем за пример детонация на спътник – може да провокира верижна реакция, при която парчета унищожават други обекти в орбита. Така може да се стигне до лавина от конфликти, която да прекъсне връзки и да направи елементи от космоса изцяло неизползваеми за бъдещи задачи.
На процедура, обстановката може да замязя на кино лентата Гравитация, само че с по-малко Джордж Клуни и повече „ Къде ми е GPS-ът? “. В най-лошия сюжет, някои специалисти допускат, че може безусловно да останем " заключени " на Земята – неспособни да изпратим каквото и да било в орбита.
Макар да се работи по почистването на орбитата от галактически отпадък и неработещи спътници, други откриватели търсят способи за по-устойчив дизайн на апарати още преди изстрелването им.
„ Едната посока на проучване е потреблението на органични материали вместо железни, с цел да се понижи екологичният отпечатък при нахлуване в атмосферата “, написа екипът в новата си обява. „ Друга посока е създаването на разтегаеми спирачни платна, които форсират рухването на спътници от ниска орбита в края на техния живот. “
А какво общо има тук книжен аероплан?
Концепцията за книжен (или оригами) аероплан – защото „ оригами “ значи „ сгъната хартия “ – се вписва в тези устойчиви трендове. Затова екипът провел симулации: какво би се случило, в случай че изстрелят елементарен книжен аероплан (от лист A4) от борда на МКС, на височина от към 400 км.
Моделирани били няколко фактора: какъв брой бързо би се разпаднала орбитата му, в каква ориентировка би летял и какъв брой топлота би понесъл при нахлуване в атмосферата.
Освен компютърни симулации, учените провели и опити в аеродинамичен тунел с модифициран модел – съчетавайки хартия с алуминий. Резултатите посочили, че самолетът в действителност лети изненадващо устойчиво първоначално.
„ Хартиеният аероплан е аеродинамично постоянен по посока на потока, както по надлъжната ос (pitch), по този начин и по напречната (yaw) “, написа екипът. Това значи, че има късмет да се поддържа насочен по посоката на придвижване в разредената атмосфера на ниската орбита.
След изстрелването обаче орбитата му ще се разпадне относително бързо – за към 3.5 дни ще навлезе в атмосферата. Макар опитите да посочили, че самолетът ще понесе минимални деформации от въздушното противодействие, това няма да го избави от огъня.
„ Въз основа на резултатите от аеродинамичния тунел и симулациите, не се чака забележителна дисторция от въздушните сили “, означават учените. „ Но хартиеният аероплан ще бъде подложен на извънредно мощно аеродинамично нагряване — от порядъка на 105 W/m² (или 10 W/cm²) за няколко минути. Затова се чака изгаряне или пиролиза при нахлуване в атмосферата. “
С други думи – да, може и да полети от космоса… само че няма да оцелее задоволително дълго, с цел да го намерим на Земята.
Макар изпращането на книжен аероплан, който да изгори в атмосферата, да не звучи изключително потребно, точно тази негова еднократна приложимост е била търсена от изследователския екип.
„ Силната сензитивност на хартиения галактически аероплан към аеродинамичното противодействие в разредената атмосфера на ниска околоземна орбита подсказва, че той може да бъде употребен като въздържан датчик за премерване на плътността на атмосферата “, заключават създателите на проучването.
„ Плътността на въздуха може да бъде изчислена назад, посредством разбора на орбиталното придвижване. Поради късата дълготрайност на навлизането в атмосферата, данните се събират бързо. Благодарение на извънредно ниската цена на хартиения галактически аероплан, е допустимо да се правят голям брой изстрелвания по едно и също време и на постоянни шпации, като по този начин се получават разпределени измервания в действително време. “
Екипът допуска още, че хартиени самолети могат да се употребяват и за други евтини задачи в ниска орбита – да вземем за пример, в случай че бъдат оборудвани с тънкослойни камери или датчици за изображения.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ