Идваме с мир
Какви са в действителност те – извънземните от Червената планета? Приличат ли на триглави хищни птици, припомнят ли врага на Бъгс Бъни от анимацията за смелия заек, или наподобяват като бълха с величина на 12 слона?
BBC Culture се обръща към изворите на научната фантастика за пришълците от Марс.
Някои разказвачи от остарели времена, също както и днешните създатели, са изпитвали ентусиазъм, гледайки в нощното небе. Докато мнозина от нас, обърнали поглед към небесата, размишляват какъв брой ли звезди може да има и какъв брой надалеч се намират те, други гледат нагоре и мислят: забавно, кой още живее там. И има ли пипала?
Във II век от н.е. древногръцкият публицист сатирик Лукиан Самосатски е направил безапелационна поръчка да бъде считан за първия теоретичен фантазьор. Героите от своето произведение „ Истинска история “ той изпраща на странствуване на Луната.
Там те попадат, откакто ги подхваща въздушен ураган, който не утихва седем дни.
Лукиан постоянно е именуван предходник на Жул Верн (описващ пътешествието до Луната в два романа). Но античният фантазьор също доста тъкмо предсказва и метода, с чиято помощ момичето Дороти от Канзас попада в страната на Оз.
Озовали се на Луната, героите на Лукиан за собствен смут откриват там хора, яздещи триглави грифони като коне.
Необичайните жребци стават едвам първите от необикновените създания, които срещат там – малко по-късно се появяват и воини на бълхи с размер на дванадесет слона. Кралят на Луната и кралят на Слънцето водят между тях тотална война.
Гърците са съчинявали истории за всички обекти, които са виждали в небето. Всичко стартира с боговете – Хелиос, бога на Слънцето, и неговата сестра Селена, богинята на Луната, браздели небесата със своите колесници.
Една от най-известните статуи на фриза на Партенона, украсявала в миналото Акропола в Атина, изобразява коня на Селена и се намира на източния фронт на зданието. Конят наподобява изтощен, откакто цяла нощ е препускал с Луната по небосвода – очите му са изцъклени, ноздрите се уголемяват, челюстта е увиснала, като че ли обезверено се нуждае от глътка въздух.
С други думи, богинята на Луната не просто е хубав знак на тази планета. Нейната история има своя конструкция и елементи, чак до изморения кон.
Идеята за хората от Луната не се явява неповторима специфичност на западната просвета. Повестта за стареца Такетори е японска приказка, отнасяща се към Х век.
Такетори, събирач на бамбук, един ден намира в стъблото на това растение приказно красивото момиче Кагуя-химе и го осиновява. С времето хубавицата обяснява, че е пристигнала от Луната и че би трябвало да се върне назад.
Извънземните в описа на Лукиан са ужасяващо необикновени. Но пък приказката за Кагуя-химе е една от първите истории, в които пришълците съставляват човекоподобни същества и в това време имат качества, правещи ги по-добри от хората.
Най-известният от последните по време образци от сходен жанр несъмнено е Супермен.
