Елегия за проф. Колин Пилинджър
Какви са вашите упования, в случай че желаете да осъществите задача до Марс? Ако сте авторитетен, почитан експерт, разполагате със средства, може би ще ви погледнат с почитание даже и тези, които са скептични. Но в случай че сте модернист в галактическото предприемачество или даже нямате нужния финансов запас, може би ще ви помислят за екстравагантен шегобиец, най-меко казано.
Кой бе професор Колин Пилинджър? Подрастващите младежи и одеве навършилите пълноправие най-вероятно не са чували това име. Но през 2003 година той беше доста прочут. Медийното му наличие бе безусловно на всички места. Всички знаеха за чудатия академик, който беше изпратил галактически уред към Марс. Утре, 11 години по-късно, неговият екип ще свика конференция, която най-сетне се чака да разбули загадката какво в действителност е станало с “Бийгъл 2 ”, само че главният основател на плана няма да го има… Колин Пилинджър умря предходната година, без да разбере какво се е случило с обичания му галактически апрат. Но лека-полека всички още веднъж стартират да приказват за него и да си спомнят…
Колин Пилинджър сложи началото на плана “Бийгъл 2 ” през 1997 година. Сега си представете какво би се случило, в случай че бяхте решили да започнете галактически план не в този момент, а през 1997 година. В края на 90-те години бе към момента епохата на президента на Съединени американски щати Бил Клинтън, за частно предприемачество бе съвсем безумство да се приказва, галактическите совалки към момента летяха, а първият галактически екскурзиант Денис Тито занапред трябваше да се бори с предразсъдъците, че космосът е обект на проучване единствено от галактическите организации, че частниците нямат място там. Тепърва астронавтите на НАСА щяха да отхвърлят да организират взаимни трениовки с Тито…
Но за великобританския академик проф. Пилинджър това нямаше значение. Той вярваше, че ще успее. Първоначално искаше “Бийгъл 2 ” да бъде издигнат напълно с частни средства. За да си подсигури този триумф, Пилинджър бе подготвен на всичко и неведнъж със своя ексцентризъм прекачваше граници, които не трябваше да бъдат прекрачвани. Той разчиташе на английския шовинизъм и до известна степен на анти-американизъм, с цел да подсигури триумфа на галактическия уред. Когато се появяваше по медиите, непрестанно разказваше какъв брой по-добър е “Бийгъл 2 ” от американските марсоходи (това – без значение от обстоятелството, че “Бийгъл 2 ” бе стационарен апарат).
Но не е задоволително единствено да финансираш и построиш галактически уред – би трябвало да успееш да го изстреляш. А това не е по никакъв начин елементарно даже и през днешния ден, когато има много по-богат избор с навлизането на частните ракетни превозвачи като СпейсЕкс. Пилинджър изиска “Бийгъл 2 ” да лети прикачен към автоматизираната междупланетна станция на Европейската галактическа организация “Марс Експрес ”. Това означаваше, че Европейската галактическа организация трябваше да го утвърди. И тя го утвърди през 1999 година.
Но през това време “Бийгъл 2 ” към момента не бе съответно финансиран. Бе формиран консорциум от Британския Отворен Университет, Лестърския университет, компания Мартин Бейкър, Матра Маркони Спейс (което щеше да стане EADS Astrium). Те трябваше да заделят 6 милиона лири, а английското държавно управление – 5 милиона. Останалите пари трябваше да дойдат от частни предприемачи…
Колин Пилинджър е човек, който е пазил доста секрети. Години по-късно, когато бе извършено следствие по неуспеха на задачата, станаха ясни доста неща. Излязоха нескрито и някои от тайните, които е пазил. Първо той е търсил финансиране от Британския галактически институт, а след това – от Европейската галактическа организация. Желаното спонсорство от частни компании по този начин и не дошло… И една доста неприятна загадка излязла по-късно… че някои от фирмите, които са взели участие в градежа на “Бийгъл 2 ” не получили нужното заплащане…
“Бийгъл 2 ” мина и през други компликации. През 2000 година Европейската галактическа организация реши да изиска мнение от НАСА по отношение на плана. НАСА прегледа плана и откри редица проблеми с метода, по който задачата се управлява. Независимо от това ЕКА не спря работата по плана, дори в противен случай – май излиза, че организацията е финансирала “Бийгъл 2 ” съвсем напълно, откакто не пристигнало частното финансиране. През 2001 година компания Мартин Бейкър се отдръпна от плана, а на всичкото от горната страна през 2002 година проби на системите демонстрираха, че въздушните възглавници за кацане не са задоволително положителни. Това наложи цялостна стратегия на дизайна в последния миг.
В края на краищата “Бийгъл 2 ” съумя да полети като второстепенен товар, прикачен към “Марс Експрес ” през 2003 година.
Оттук нататък спомените на всеки един от нас са извънредно персонални. Аз съм подготвен да опиша моя…
На 19 декември 2003 година “Бийгъл 2 ” се отдели сполучливо от “Марс Експрес ” и стартира независим полет към Червената планета. Това бе последният път, когато наземните ръководители получиха информация за него. Късно вечерта на 24 декември, на Бъдни Вечер, той трябваше да се вреже в атмосферата на Марс и да кацне. Спомням си, че тогава кабелният интернет към момента прохождаше, не беше на равнище и трябваше да разчитаме и на модемните връзки (онези чегъртащи устройства). И по този начин, късно през нощта седнах пред компютъра и чаках с неспокойствие първите вести – мисля, че първо една обсерватория трябваше да откри първия сигнал – мелодията на ария на Блър, рок група, заела се с подкрепяне на плана и получила невероятна реклама…
Но на уеб страницата на “Бийгъл 2 ” прочетох ужасното известие – “Няма сигнал ”.
Рано сутринта станах и погледнах уеб страницата на Европейската галактическа организация. Автоматичната станция “Марс Експрес ” бе влезнала в орбита сполучливо и аз се зарадвах, само че насладата бе към момента непълна. Нямаше отговор от “Бийгъл ”…
Орбиталният уред “Марс Одисей ” мина неколкократно над мястото на кацане. Нямаше никакъв отговор от повърхността… А по малкия екран тук-таме се показваше Колин Пилинджър, който призоваваше: “Бийгъл, апелирам те, изджафкай! ”
Но дните минаваха, а никакъв сигнал не бе получен… Аз следих със свито сърце по какъв начин екипът подхваща най-различни ограничения – изпращане на команди за рестартиране на часовника, за рестартиране на компютъра… нищо не оказа помощ.
До началото на януари стана ясно, че възможностите за възобновяване на връзката са извънредно малки…
Последваха и по-хубави дни. През януари 2004 година кацна първо “Спирит ”, след това и “Опортюнити ”. Всеки ден имаше нови и нови фотоси от повърхността на Марс!!! Орбиталният уред “Марс Експрес ” също изпрати първи снимки…
Но никой не чу нищо от обичания “Бийгъл 2″… Колин Пилинджър последователно изчезна от екрана.
Последва следствието. Бяха открити всички вероятни нередности…
Но Колин Пилинджър в никакъв случай не призна, че неговият “Бийгъл 2 ”, неговото кученце, е било проблематично през цялото време. До последно вярваше, че повода е в марсианската атмосфера, която попречила на отварянето на парашутите или пък че се е случило нещо неприятно, като рухване в кратер…
Каква е истината?
Утре можем да научим…
Колин Пилинджър реши да опита още веднъж. Бе уверен, че скоро след неуспеха ще има късмет да изпрати нов “Бийгъл ”. Но през 2004 година Европейската галактическа организация отхвърли да се ангажира с плана.
По-късно професорът насочи предложение и към НАСА, с готовност да изпрати “Бийгъл 2 ” като второстепенен товар, прикачен към марсохода “Кюриосити ”… И това не се случи. Нещо повече. Мнозина упрекнаха Пилинджър в двуличие и че откакто дълги години се е тупал в гърдите какъв брой по-добро е неговото създание от марсоходите на НАСА, няма моралното право да желае сходно нещо.
А когато марсоходът “Кюриосити ” кацна, проф. Пилинджър оповести, че се е издразнил, като е видял хиляди хора да се радват пред мониторите, до момента в който неговият екип е бил едвам от неколцина души. Описа се като спортист, който е отишъл на Олимпиада единствено с цел да получи пострадване още при първото препятствие…
Наистина, печален край за марсианската кариера на един академик, който умря през 2014 година.
И въпреки всичко, кой бе Пилинджър съгласно този роман?
Мечтател, чешит, ексцентрик, в случай че щете и ранен спортист? Или някой, който не би се спрял пред нищо, с цел да реализира една благородна фантазия?
За мен професор Колин Пилинджър бе като героя от кино лентата “Фермерът Астронавт ”. Далеч не бе съвършен. Далеч не бе зависим от отрицателни страсти, като да вземем за пример неспокойствие и даже злоба по отношение на неговите сътрудници, които съумяха, а той – не… Може би ни дразнеше, като непрестанно се тупаше в гърдите по какъв начин неговият екип, английският екип, е по-добър от всички останали…
Можем да му извиним.
Той просто се опита, само че не съумя. Както мнозина от нас ще се опитат… някои от нас ще съумеят в този живот, други… няма… Такъв е той.
Но проф. Колин Пилинджър заслужава своето място в историята на космонавтиката. Скоро след гибелта му през 2014 година НАСА реши да именува част от планина в негова чест.
Всеки от нас би желал сходна чест.
Но до момента в който тези дни се възхищаваме на галактически бизнесмени като Джеф Безос, като Бас Лансдорп, като Елон Мъск… дано не забравяме, че още преди тях е имало един първопроходец на име Колин Пилинджър, който се бореше, само че не съумя.
Източници: Thespacereview 1,2, Telegraph
