Каква е съдбата на някои от по-известните руски разузнавачи нелегали,

Каква е ориста на някои от по-известните съветски разузнавачи нелегали, избягали зад граница? Кратък преглед направи Цветана Кръстева.

Годината е 2010. Русия и Съединените щати са в разгара на шпионски скандал. Америка, с помощта на избягалия съветски сътрудник на външното разузнаване Александър Потеев, разрушава мрежа от 10-ма съветски разузнавачи-нелегали. Сред тях в обектива на камерите най-често попада младата хубавица Ана Чапман. Почти неусетен остава най-големия удар - разкриването на генерал-майора Михаил Васенков, работил към 40 години оттатък Атлантика под прикритие.
В Кремъл и външното разузнаване в Ясеново обаче доста добре знаят какво значи това. И няма да не помнят.
Владимир Путин, президент на Русия: Девизът на незаконното разузнаване е " Без право на популярност, за славата на страната ". Разузнавачите - нелегали са направени от специфична квас, имат специфична морална закалка и неотстъпчивост на духа. Посвещават целия си живот на родината.
През това лято на 2010 на летището във Виена се прави обменът. 10-та съветски незаконни разузнавачи против 4-ма руснаци, наказани в родината си за шпионаж в интерес на Англия и Съединените щати. Сред тях е и отровения Сергей Скрипал. Останалите - Игор Сутягин, академик физик, и до през днешния ден живее във Англия, Александър Запорожски и Генадий Василенко остават в Съединените щати.

Спокоен живот зад граница живеят и други минали от другата страна на " тихия фронт " - Олег Калугин, да вземем за пример, популяризирал се и у нас в това число с разкритията си по убийството на Георги Марков. Или Олег Гордиевски - един от най-ценните титли на английското разузнаване. Бивш резидент на руското външно разузнаване в Лондон, той скрито е изведен от Съветския съюз. Предал е доста скъпа информация за руската агентура на ЗападСега прекарва старините си във Англия.

Гордиевски надживява и Александър Литвиненко, критик на Путин и токсичен с полоний някогашен сътрудник на съветското контраразузнаване.
Олег Гордиевски, някогашен резидент на руското разузнаване в Лондон: Това е типична офанзива на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) против живота на зложелател на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). А той беше и зложелател на Путин. Всяка седмица в продължение на четири години в публикациите си той подлагаше на критика Комитет за Държавна сигурност (на СССР), персонално шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Путин също по този начин.
По-незавидна орис имат други избягали на Запад разузнавачи, на които Кремъл не прости измяната. Историите им през днешния ден наподобяват на подиуми от филмите за Джеймс Бонд.

В началото на 60-те години в Швеция бяга командирът на руски военен транспортен съд Николай Артамонов. След няколко години Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го вербува за двоен сътрудник. И го отравя с хлороформ при опит да бъде трансфериран назад в Съветския съюз. В началото на 80-те в Съединените щати сякаш от захапване на пчела умира полякът Борис Коржак, фиктивен за сътрудник в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Централно разузнавателно управление на САЩ. Оказва се, че Коржак токсичен посредством миниатюрен патрон с рицин - тъкмо, както и Георги Марков няколко години преди този момент.