Каква е ролята на турските дронове във войната в Украйна
Каква е ролята на тези дронове и за какво Турция избира да си мълчи?
Турски бойни дронове "Байрактар ", употребявани от Украйна, унищожават съветска военна техника - видеа с сходни фрагменти се въртят в интернет.
В разнообразни украински и турски чатове в интернет се върти едно видео, възхваляващо достолепията на турския военен дрон „ Байрактар “, който Киев към този момент сполучливо бил употребявал против съветските елементи. Твърди се също, че избухващите в пламъци бойни машини и артилерийски установки, които се виждат във видеото, са съветски. Със надписи на британски и турски тези фрагменти съставляват дейна агитация. Колко постоянно и с какъв триумф Украйна е употребила дроновете „ Байрактар “ против Русия не може да бъде открито по справедлив метод. Същото важи и за изказванието на Москва, че към този момент е свалила няколко украински дрона, написа.
Факт е, че Украйна разполага с турски бойни дронове „ Байрактар “ от 2019 година насам. През последните години броят им е повишен до към 50. А тези дни украинското военно министерство заяви, че е била доставена и нова пратка дронове, без обаче да прецизира броя. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че дроновете „ Байрактар “ са доста потребни за страната му. Турската страна до момента не е коментирала тематиката.
Собственост на зетя на Ердоган
Дроновете „ Байрактар “ са създадени и се създават от турската компания „ Байкар “, която е благосъстоятелност на двама братя. Тя е учредена през 1984 година и в последните години се трансформира в същински оръжеен колос. Притежавана е от семейството Байрактар, т.е. от фамилията на зетя на турския президент Ердоган. Селджук Байрактар в същото време е и механически шеф на компанията.
По данни от „ Байкар “ от 2006 до 2021 година износът на компанията е повишен 7 пъти. Само за бойния дрон „ Байрактар TB2 “ има подписани 16 контракта за доставки в Украйна, Азербайджан, Мароко, Тунис, Катар, Киргизстан и Туркменистан. През предходната година Полша стана първата страна членка на НАТО, поръчала „ Байрактар “ – договорът е за 24 дрона.
Досега турският военен дрон е бил употребен във военни интервенции в Ирак, Сирия, Либия, както и в Нагорни Карабах, където Азербайджан воюваше с него против арменските елементи. Тази бойна машина е дълга 6,5 метра, а размахът на крилата ѝ доближава 12 метра. В положение е да остане във въздуха 24 часа и развива оптималната скорост от 220 километра в час. Експерти настояват, че турският дрон е по-евтин от неговите западни съперници.
Може ли да повлияе на хода на войната?
Полковникът от запаса Волфганг Рихтер, който е боен специалист на немската фондация „ Наука и политика “ (SWP), е песимистичен. За Дъждовни води той споделя, че един дрон може да нападна единствено съответна цел. „ Ще рече, че може да извади от строя танкове или артилерийски установки. Ако приемем, че Киев е получил поръчаните от него 60 машини, с тях в действителност могат да се нанесат чувствителни загуби на съветските елементи. Но спрямо ефикасността на оръжията, употребявани наземно, изгодата от дроновете е лимитирана. "
Рихтер напомня, че единствено военният ескорт пред Киев се състои от към 600 бронирани машини, а Русия нападна Украйна с четири огромни армейски групировки по едно и също време. Също по този начин не е ясно с колко дронове към момента разполага Украйна, респективно – каква част от тях съветската войска към този момент е съумяла да унищожи.
Каква е позицията на Турция?
От години турският президент Ердоган поддържа положителни отношение както с Русия, по този начин и с Украйна. Турция продаде бойни дронове на Украйна, само че в това време закупи съветските противоракетни системи S-400. С нахлуването на Русия в Украйна обаче тази уравновесена турска политика става по-трудна, споделя Даря Исаченко от Центъра за приложни проучвания на Турция към SWP.
Според нея Ердоган не може да си разреши да отдава желания на едната или другата страна, тъй като това би имало съществени последствия за Анкара – политически и стопански.
"Русия не може да замести Запада, както и Западът не може да бъде сурогат на Русия за турската политика “, споделя тя за Дъждовни води. Затова Ердоган ще се задоволи единствено с „ най-необходимото в границите на вероятното “, споделя Исаченко. Тя не има вяра Турция да се причисли към западните наказания против Русия, тъй като това би водело до бърз отговор от Москва. А той може да удари тежко турската стопанска система - най-много туризма, строителството и вноса на пшеница. Близо 70% от нужната на Турция пшеница се внасят точно от Русия.
Турски бойни дронове "Байрактар ", употребявани от Украйна, унищожават съветска военна техника - видеа с сходни фрагменти се въртят в интернет.
В разнообразни украински и турски чатове в интернет се върти едно видео, възхваляващо достолепията на турския военен дрон „ Байрактар “, който Киев към този момент сполучливо бил употребявал против съветските елементи. Твърди се също, че избухващите в пламъци бойни машини и артилерийски установки, които се виждат във видеото, са съветски. Със надписи на британски и турски тези фрагменти съставляват дейна агитация. Колко постоянно и с какъв триумф Украйна е употребила дроновете „ Байрактар “ против Русия не може да бъде открито по справедлив метод. Същото важи и за изказванието на Москва, че към този момент е свалила няколко украински дрона, написа.
Факт е, че Украйна разполага с турски бойни дронове „ Байрактар “ от 2019 година насам. През последните години броят им е повишен до към 50. А тези дни украинското военно министерство заяви, че е била доставена и нова пратка дронове, без обаче да прецизира броя. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че дроновете „ Байрактар “ са доста потребни за страната му. Турската страна до момента не е коментирала тематиката.
Собственост на зетя на Ердоган
Дроновете „ Байрактар “ са създадени и се създават от турската компания „ Байкар “, която е благосъстоятелност на двама братя. Тя е учредена през 1984 година и в последните години се трансформира в същински оръжеен колос. Притежавана е от семейството Байрактар, т.е. от фамилията на зетя на турския президент Ердоган. Селджук Байрактар в същото време е и механически шеф на компанията.
По данни от „ Байкар “ от 2006 до 2021 година износът на компанията е повишен 7 пъти. Само за бойния дрон „ Байрактар TB2 “ има подписани 16 контракта за доставки в Украйна, Азербайджан, Мароко, Тунис, Катар, Киргизстан и Туркменистан. През предходната година Полша стана първата страна членка на НАТО, поръчала „ Байрактар “ – договорът е за 24 дрона.
Досега турският военен дрон е бил употребен във военни интервенции в Ирак, Сирия, Либия, както и в Нагорни Карабах, където Азербайджан воюваше с него против арменските елементи. Тази бойна машина е дълга 6,5 метра, а размахът на крилата ѝ доближава 12 метра. В положение е да остане във въздуха 24 часа и развива оптималната скорост от 220 километра в час. Експерти настояват, че турският дрон е по-евтин от неговите западни съперници.
Може ли да повлияе на хода на войната?
Полковникът от запаса Волфганг Рихтер, който е боен специалист на немската фондация „ Наука и политика “ (SWP), е песимистичен. За Дъждовни води той споделя, че един дрон може да нападна единствено съответна цел. „ Ще рече, че може да извади от строя танкове или артилерийски установки. Ако приемем, че Киев е получил поръчаните от него 60 машини, с тях в действителност могат да се нанесат чувствителни загуби на съветските елементи. Но спрямо ефикасността на оръжията, употребявани наземно, изгодата от дроновете е лимитирана. "
Рихтер напомня, че единствено военният ескорт пред Киев се състои от към 600 бронирани машини, а Русия нападна Украйна с четири огромни армейски групировки по едно и също време. Също по този начин не е ясно с колко дронове към момента разполага Украйна, респективно – каква част от тях съветската войска към този момент е съумяла да унищожи.
Каква е позицията на Турция?
От години турският президент Ердоган поддържа положителни отношение както с Русия, по този начин и с Украйна. Турция продаде бойни дронове на Украйна, само че в това време закупи съветските противоракетни системи S-400. С нахлуването на Русия в Украйна обаче тази уравновесена турска политика става по-трудна, споделя Даря Исаченко от Центъра за приложни проучвания на Турция към SWP.
Според нея Ердоган не може да си разреши да отдава желания на едната или другата страна, тъй като това би имало съществени последствия за Анкара – политически и стопански.
"Русия не може да замести Запада, както и Западът не може да бъде сурогат на Русия за турската политика “, споделя тя за Дъждовни води. Затова Ердоган ще се задоволи единствено с „ най-необходимото в границите на вероятното “, споделя Исаченко. Тя не има вяра Турция да се причисли към западните наказания против Русия, тъй като това би водело до бърз отговор от Москва. А той може да удари тежко турската стопанска система - най-много туризма, строителството и вноса на пшеница. Близо 70% от нужната на Турция пшеница се внасят точно от Русия.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ