Каква е мечтата на всеки един немец по време на

Каква е фантазията на всеки един германец по време на Втората Световна война? Това е фантазията да съумеят да отстранен американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни демонстрира, че има задоволително случаи, в които немските бойци са били много покрай осъществяването на тази история, само че те в никакъв случай не са се доближавали до самите американци. Точно по този начин, има миг в историята, когато американския флот е доста покрай осъществяването на немската фантазия. Нека стартираме през цялото време:

На 6 юли 1943 година USS William D. Porter прочут още като кораба „ Willie Dee “ е подготвен да влезе в пердах. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се трансформира в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на неверното място в неверното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, подготвен да унищожи даже Рузвелт.

Как се стига до това? Нека приемем, че екипажът е цялостен със зелени глави, които в никакъв случай не са обръщали внимание на лекциите и в серия от неверни решения ще съумеят да повредят транспортен съд за 6 милиона $. Някои биха описали серията от изцепки като комедийна големина. В следствие ще стартират да вършат редица други неточности. Пикът на проблемите стартира с прибавянето на още един транспортен съд – USS Iowa. Това е тайният транспортен съд на Рузвелт, основният секретар Кордел Хъл и други специфични военни фрагменти от флота и авиацията. Всички те отпътуват за по този начин наречената Техеранска конференция. Срещата ще бъде сред Рузвелт, Чърчил и Сталин.

Още с излизането на морските портове, проблемите се подреждат един след различен. На 12 ноември 1943 година към една нощ преди Рузвелт да тръгне за Северна Африка, черната овца на флотата прави своята рутинна маневра. Уили Ди се движи обратно до прилежащ транспортен съд. Никой не знае какво тъкмо се е объркало, само че Уили съумява да удари втория транспортен съд и да счупи неговата котва, причинявайки скъсване на главните линии, падат избавителни лодки и други части от оборудването.

Уили Ди се разминава без никакви проблеми. Това ще е единствено началото на огромния гнет. На идващия ден ще тръгне с други 4 кораба от американските териториални води и ще стартира своя път към Атлантическия океан. Унищожителят поддържа доста сериозна радио тишина, с цел да не се постанова да бъде прихващан от съперниците.

Внезапно се разнася доста сериозна детонация и корабите незабавно стартират да вършат защитни маневри против немските подводници. Всички вършат това, само че не и Уили Ди.

Маневрите не престават, до момента в който капитан Уолтър не признава, че това е негова неточност и един подводен заряд е паднал от кораба в придвижване. Предпазителят не е бил включен и незабавно щом бомбата е стигнала до дъното, последвала експлозия. Един моряк пада зад борда от ударната вълна и не е открит в никакъв случай повече. Още по-голямата изненада идва от двигателното поделение, когато един от бойлерите няма никакво внимание.

Един ден по-късно, на 14 ноември, Рузвелт взема решение, че желае да тества какъв брой тъкмо е силата на неговата флота. След като корабът минава Бермудите, Рузвелт дава разпореждане да се направи тест на всички Противовъздушна отбрана системи на кораба Айова.

Екипажът незабавно пуска балони и симулира пукотевица по въздушни цели. Както може да се досетите, моряците на Уили Ди вземат решение, че също желаят да се включат в дейностите. Командир Уолтър изпраща своите мъже по бойните си позиции.

Някои от мъжете стартират пукотевица по балоните на Айова. Други, без никаква логичност в дейностите си, са подготвени да стрелят с торпеда по Айова.

Лоутън Даусън и Тони Фацио трябвало да задействат торпедата. По време на образователни маневри, те би трябвало да отстранен детонаторите и да ги слагат, когато са в бойна подготвеност. За изненада на всички, едно от торпедата съумява да се детонира още преди да напусне кораба. В тази заран Даусън не помни да махне детонатора на торпедо 3. На мостика никой не знае какви рискове дебнат в резултат на нелепостите на торпедния офицер.

Второ торпедо също потегля към кораба и тъй като никой не знае дали има детонатор или не, екипажът бърза да отстреля бойната глава. За да не се унищожи радио мълчанието, Уили Ди стартира да изпраща предупредителни сигнали. Следващият сигнал е за маневра „ Пълен обратно “. Рузвелт желае да бъде изместен на мостика и да следи придвижването на торпедото. Айова се усеща застрашена и стартира да мисли, че това е опит за нападение на президента. Оръдията се насочват незабавно към приятелския транспортен съд, прочут с всички величествени изцепки.

За наслада на всички, въпросното торпедо съумява да се детонира от мощна вълна. Целият екипаж е подложен под арест и това ще е първият и единствен случай за задържането на толкоз доста хора.

Разследването демонстрира, че няма нито един естествен моряк на борда на този транспортен съд и по този начин наречената офанзива е просто разследване от нелепостта им. Рузвелт се смилява над своите моряци и отхвърля да им се повдига някакво наказване.

Историята се споделя за първи път през 50-те години на предишния век, само че вестниците чакат най-малко още 10 години, с цел да опишат какво в действителност се е случило. Уили Ди продължава да служи и след края на войната, само че този път получава нов екипаж, който е теоретичен да крещи „ Не стреляйте, ние сме републиканци! “. Това е репетирано във всяко едно пристанище, в което влизат.