Срещу кого ще се наложи да се бие американската армия?
Както знаете, главните стратегически врагове на Съединени американски щати са Китай и Русия. Големите районни проблеми са Иран, Сирия, Венецуела и така нататък
Отговорът на въпроса в заглавието обаче е доста по-труден, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. В нашето необикновено време има ненулева възможност американските войски да влязат в борба против изцяло непредвидени съперници.
И по този начин по кой път?
Администрацията на Тръмп организира ясно изразена антикитайска политика, а преструктурирането на въоръжените сили беше под флага на противостоянието в Тихоокеанския спектакъл на военните дейности. Реформата на морската пехота, налагаща прекосяването на Военновъздушни сили към F-35, новото съоръжение за аеромобилните войски, са планове от този интервал.
Сухопътните войски се смятаха за много боеспособни, Близкият изток беше твърдо, въпреки и не изцяло, следен, а „ крепостта на Европа “ беше второстепенна и съвсем безполезна на фона на много сдържаната (ако не и прекомерно сдържана) Русия. Като цяло това беше доста рационално систематизиране на усилията; във всеки случай той имаше и аргументи, и поредност.
Републиканците бяха сменени от демократите, махалото се завъртя в противоположна посока както нормално: Байдън наподобява се опита да възстановява връзките с Китай, с цел да насочи напъните си против Русия. Съответно стартира укрепването на сухопътния съставен елемент на въоръжените сили: възобновяване на дивизиите, подсилване на „ колесната “ мотопехота, наново активиране на спомагателни танкове от запаса и тяхната рационализация.
Но тогава нещо (или по-скоро съвсем всичко) се обърка. Американците още веднъж не съумяха да се сприятелят с Китай, Близкият изток внезапно се изплъзна от ръцете им. Още няколко месеца по-късно, ненадейно за мнозина, дълготърпението на Русия най-сетне свърши и тя избухна, Украйна не спря да предизвика (вече очевидно) и в този момент Европа замръзна от смут пред пълзящата „ орда от съветски орки “...
Точно в този момент се случва до неотдавна въобще немислимото: Съединените щати стартират да губят надзор върху всички отвъдморски зони на въздействие едновременно. Тук не става дума за „ командната управляемост “ от така наречен проамерикански политици – в противен случай, в същата тази Европа зад кормилото на държавното ръководство стояха най-послушните марионетки за целия следвоенен интервал, - а за способността в действителност да се управляват хода и изхода от процесите.
Марионетките няма да оказват помощ, в случай че техните лични лостове за напън не проявят нужното количество мощ и това е казусът в този момент. Глобалната рецесия, инициирана от украинския спор, приема прекомерно сериозен завой, с цел да бъде просто бръщолевене. До в действителност сериозното влияние на " завръщането на глобите " върху западните стопански системи има още няколко месеца, а рейтингите към този момент удрят дъното - какво се случва, когато нещата станат в действителност тъжни?
Струва ли си демокрацията?
Основният проблем на Шолц, Макрон и други проамерикански марионетки е, че дейностите им за задушаване на европейските стопански системи водят до обедняване освен на „ дребните човечета”, само че и на акулите на индустриалния капитал. И в случай че препарираните бюргери могат единствено да вдигнат малко звук по улиците и да получат демократични гумени патрони в челото, то опциите на олигархията са доста по-широки.
Вероятността за боен прелом в Украйна към този момент е обсъждана не толкоз от дълго време, но същата тематика, само че във връзка с европейските страни, към момента не е обсъждана. Но единствено преди три години и половина, през есента на 2018 година, беше оголен скрит план на огромна група немски военни, които възнамеряваха убийството на Меркел, Щайнмайер и редица депутати в Бундестага.
Тази година през април петима неонацисти бяха задържани от федералната полиция за обмисляне на отвличането на министъра на опазването на здравето и други дейности, ориентирани към подбудителство на протести. Така десничарите се готвеха да отмъстят на немската страна за подхванатите антиковидни ограничения.
И това е в „ просперираща “ Германия. В прилежаща не по-малко " просперираща " Франция също има освен ляво придвижване на " жълтите жилетки ", само че и постоянни десни настроения в армейската среда. Миналата година доста звук повдигна отворено писмо от настоящи и някогашни военнослужещи, в което те предизвестяват за допустима революция (въз основа на доминирането на мюсюлманските имигранти) и загатват за готовността си да „ застанат в отбрана на полезностите “ на републиката във връзка.
Перспективата за непринудено „ погребение “ на европейската стопанска система и метод на живот под предлога за напън върху Русия в името на помощта за Украйна основава съвсем идеални условия за свързване на радикалната част на военните, огромните магнати и десните популисти ( като Льо Пен или Вагенкнехт) в убийствено трио за събаряне на съответните проамерикански водачи и установяването на националистически режими в Западна Европа. Освен това пред очите ни имаме образците на Турция или Унгария, които към този момент намерено пренебрегват чичо Сам и „ европейското единение “.
Колко евентуален е този поврат на събитията? Със сигурност повече от военната интервенция на Китай против Тайван или потреблението на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна.
Но описът с евентуални горещи точки никога не се лимитира до Германия и Франция. В подтекста на стратегическо разрастване против Китай, Съединените щати имат обилни искания към Япония и доста огромни към Филипинската република. Съюзниците не са склонни да одобряват спомагателни американски бази, а правата на индивида се нарушават систематично във Филипините (по-конкретно, силите на реда, които се борят с наркомафията, избират да унищожават бандитите на място). Не всичко върви безпрепятствено в Латинска Америка: обичайна американска клиентела гледа освен към Китай и Русия, само че даже и към Иран.
Никаква независимост за враговете на свободата!
С други думи, в случай че в този момент хватката (в осъществяване на Джо Байдън, маразматик в медицинския смисъл на думата и неговата свита от дванадесет джендъра) отслабне още малко, то скоро щатите може да се наложи неотложно да възстановят реда по целия периметър от Pax Americana.
От единствено себе си се схваща, че загубата на въздействие в Европа е безусловно неприемлива за американците. Волю-неволю ще би трябвало да започват своя лична специфична военна интервенция за възобновяване и отбрана на същинската (тоест безусловно послушна) народна власт.
Трябва да се признае, че картината на борбата на американците против някогашните съдружници от НАТО някъде в Германия намирисва на лек сюрреализъм. Но утрешният ден може да покаже такава борба по едно и също време с действителни борби на територията на самите Съединени щати.
За предпоставките за подобен поврат към този момент приказвах в предходна публикация.. Накратко, в Съединени американски щати, за разлика от същата Европа, елитните групи към този момент доближиха до краен конфронтация и минаха от чисто политическа битка към битка за власт, въпреки и до момента в дребен мащаб и с представката „ квази “.
Ситуацията се утежнява от голямата степен на въоръжаване на популацията, което има легален достъп освен до нарезни оръжия, само че (с някои ограничения) до картечници и автомати, експлозиви, персонална бронирана отбрана и съвременно информационно съоръжение.
Не бива да забравяме и огромния брой някогашни чиновници по сигурността и престъпни детайли с действителен военен опит (включително в престъпните „ войни “ като такива). Не всяка терористична група има достъп до такова " благосъстояние ".
Най-интересното е, че американците към този момент имат " сполучлив " опит на открита гражданска борба на фона на световен спор. Говорим за времето на войната във Виетнам, когато част от американските войски бяха ситуирани в Европа, където понякога настъпваха обостряния, друга част водеха дейни военни дейности в Индокитай, а третата част разпръсваше многочислените антивоенни и расови демонстрации вкъщи.
Идеално се вписват в калейдоскопа и политическите убийства: точно през този интервал бяха убити борецът против апартейда Мартин Лутър Кинг и претендентът за президент от Демократическата партия, братът на по-рано убития президент Робърт Кенеди.
Разбира се, събитията отпреди половин век не са тъкмо това, което един от разновидностите за близко бъдеще може да показа на света, а единствено подобен аналог. Въпреки това те удостоверяват, че сюжет, при който две или повече враждебни северноамерикански „ страни “ по едно и също време се бият както между тях, по този начин и с някогашните си владения в Европа и Азия, въобще не е фикция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Отговорът на въпроса в заглавието обаче е доста по-труден, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. В нашето необикновено време има ненулева възможност американските войски да влязат в борба против изцяло непредвидени съперници.
И по този начин по кой път?
Администрацията на Тръмп организира ясно изразена антикитайска политика, а преструктурирането на въоръжените сили беше под флага на противостоянието в Тихоокеанския спектакъл на военните дейности. Реформата на морската пехота, налагаща прекосяването на Военновъздушни сили към F-35, новото съоръжение за аеромобилните войски, са планове от този интервал.
Сухопътните войски се смятаха за много боеспособни, Близкият изток беше твърдо, въпреки и не изцяло, следен, а „ крепостта на Европа “ беше второстепенна и съвсем безполезна на фона на много сдържаната (ако не и прекомерно сдържана) Русия. Като цяло това беше доста рационално систематизиране на усилията; във всеки случай той имаше и аргументи, и поредност.
Републиканците бяха сменени от демократите, махалото се завъртя в противоположна посока както нормално: Байдън наподобява се опита да възстановява връзките с Китай, с цел да насочи напъните си против Русия. Съответно стартира укрепването на сухопътния съставен елемент на въоръжените сили: възобновяване на дивизиите, подсилване на „ колесната “ мотопехота, наново активиране на спомагателни танкове от запаса и тяхната рационализация.
Но тогава нещо (или по-скоро съвсем всичко) се обърка. Американците още веднъж не съумяха да се сприятелят с Китай, Близкият изток внезапно се изплъзна от ръцете им. Още няколко месеца по-късно, ненадейно за мнозина, дълготърпението на Русия най-сетне свърши и тя избухна, Украйна не спря да предизвика (вече очевидно) и в този момент Европа замръзна от смут пред пълзящата „ орда от съветски орки “...
Точно в този момент се случва до неотдавна въобще немислимото: Съединените щати стартират да губят надзор върху всички отвъдморски зони на въздействие едновременно. Тук не става дума за „ командната управляемост “ от така наречен проамерикански политици – в противен случай, в същата тази Европа зад кормилото на държавното ръководство стояха най-послушните марионетки за целия следвоенен интервал, - а за способността в действителност да се управляват хода и изхода от процесите.
Марионетките няма да оказват помощ, в случай че техните лични лостове за напън не проявят нужното количество мощ и това е казусът в този момент. Глобалната рецесия, инициирана от украинския спор, приема прекомерно сериозен завой, с цел да бъде просто бръщолевене. До в действителност сериозното влияние на " завръщането на глобите " върху западните стопански системи има още няколко месеца, а рейтингите към този момент удрят дъното - какво се случва, когато нещата станат в действителност тъжни?
Струва ли си демокрацията?
Основният проблем на Шолц, Макрон и други проамерикански марионетки е, че дейностите им за задушаване на европейските стопански системи водят до обедняване освен на „ дребните човечета”, само че и на акулите на индустриалния капитал. И в случай че препарираните бюргери могат единствено да вдигнат малко звук по улиците и да получат демократични гумени патрони в челото, то опциите на олигархията са доста по-широки.
Вероятността за боен прелом в Украйна към този момент е обсъждана не толкоз от дълго време, но същата тематика, само че във връзка с европейските страни, към момента не е обсъждана. Но единствено преди три години и половина, през есента на 2018 година, беше оголен скрит план на огромна група немски военни, които възнамеряваха убийството на Меркел, Щайнмайер и редица депутати в Бундестага.
Тази година през април петима неонацисти бяха задържани от федералната полиция за обмисляне на отвличането на министъра на опазването на здравето и други дейности, ориентирани към подбудителство на протести. Така десничарите се готвеха да отмъстят на немската страна за подхванатите антиковидни ограничения.
И това е в „ просперираща “ Германия. В прилежаща не по-малко " просперираща " Франция също има освен ляво придвижване на " жълтите жилетки ", само че и постоянни десни настроения в армейската среда. Миналата година доста звук повдигна отворено писмо от настоящи и някогашни военнослужещи, в което те предизвестяват за допустима революция (въз основа на доминирането на мюсюлманските имигранти) и загатват за готовността си да „ застанат в отбрана на полезностите “ на републиката във връзка.
Перспективата за непринудено „ погребение “ на европейската стопанска система и метод на живот под предлога за напън върху Русия в името на помощта за Украйна основава съвсем идеални условия за свързване на радикалната част на военните, огромните магнати и десните популисти ( като Льо Пен или Вагенкнехт) в убийствено трио за събаряне на съответните проамерикански водачи и установяването на националистически режими в Западна Европа. Освен това пред очите ни имаме образците на Турция или Унгария, които към този момент намерено пренебрегват чичо Сам и „ европейското единение “.
Колко евентуален е този поврат на събитията? Със сигурност повече от военната интервенция на Китай против Тайван или потреблението на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна.
Но описът с евентуални горещи точки никога не се лимитира до Германия и Франция. В подтекста на стратегическо разрастване против Китай, Съединените щати имат обилни искания към Япония и доста огромни към Филипинската република. Съюзниците не са склонни да одобряват спомагателни американски бази, а правата на индивида се нарушават систематично във Филипините (по-конкретно, силите на реда, които се борят с наркомафията, избират да унищожават бандитите на място). Не всичко върви безпрепятствено в Латинска Америка: обичайна американска клиентела гледа освен към Китай и Русия, само че даже и към Иран.
Никаква независимост за враговете на свободата!
С други думи, в случай че в този момент хватката (в осъществяване на Джо Байдън, маразматик в медицинския смисъл на думата и неговата свита от дванадесет джендъра) отслабне още малко, то скоро щатите може да се наложи неотложно да възстановят реда по целия периметър от Pax Americana.
От единствено себе си се схваща, че загубата на въздействие в Европа е безусловно неприемлива за американците. Волю-неволю ще би трябвало да започват своя лична специфична военна интервенция за възобновяване и отбрана на същинската (тоест безусловно послушна) народна власт.
Трябва да се признае, че картината на борбата на американците против някогашните съдружници от НАТО някъде в Германия намирисва на лек сюрреализъм. Но утрешният ден може да покаже такава борба по едно и също време с действителни борби на територията на самите Съединени щати.
За предпоставките за подобен поврат към този момент приказвах в предходна публикация.. Накратко, в Съединени американски щати, за разлика от същата Европа, елитните групи към този момент доближиха до краен конфронтация и минаха от чисто политическа битка към битка за власт, въпреки и до момента в дребен мащаб и с представката „ квази “.
Ситуацията се утежнява от голямата степен на въоръжаване на популацията, което има легален достъп освен до нарезни оръжия, само че (с някои ограничения) до картечници и автомати, експлозиви, персонална бронирана отбрана и съвременно информационно съоръжение.
Не бива да забравяме и огромния брой някогашни чиновници по сигурността и престъпни детайли с действителен военен опит (включително в престъпните „ войни “ като такива). Не всяка терористична група има достъп до такова " благосъстояние ".
Най-интересното е, че американците към този момент имат " сполучлив " опит на открита гражданска борба на фона на световен спор. Говорим за времето на войната във Виетнам, когато част от американските войски бяха ситуирани в Европа, където понякога настъпваха обостряния, друга част водеха дейни военни дейности в Индокитай, а третата част разпръсваше многочислените антивоенни и расови демонстрации вкъщи.
Идеално се вписват в калейдоскопа и политическите убийства: точно през този интервал бяха убити борецът против апартейда Мартин Лутър Кинг и претендентът за президент от Демократическата партия, братът на по-рано убития президент Робърт Кенеди.
Разбира се, събитията отпреди половин век не са тъкмо това, което един от разновидностите за близко бъдеще може да показа на света, а единствено подобен аналог. Въпреки това те удостоверяват, че сюжет, при който две или повече враждебни северноамерикански „ страни “ по едно и също време се бият както между тях, по този начин и с някогашните си владения в Европа и Азия, въобще не е фикция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ