Малките индонезийски дракони
Както виждате, драконите съществуват. Е, тези мъници не наподобяват като драконите от легендите, само че са най-близкото нещо, което можем да следим в природата. Тези летящи гущери се споделят Draco volans и в продължение на хиляди години са създали голяма крачка в еволюцията си, с цел да се научат да бягат от хищници – опция за полет.
Тези дребни, сходни на крила, израстъци им разрешават да летят от дърво на дърво, заобикаляйки по този метод от злонамерени хищници. За един скок Draco valons може да прелети до над 9 метра.
Крилата им са доста разнообразни от тези на птиците. Всъщност това са издължени ребра, които могат да се уголемяват и свиват по избор. За благополучие, няма причина да се тормозим, че може да тероризират човечеството. Летящите гущери доближават единствено 20 сантиметра дължина. А също по този начин не са и огнедишащи.
Alamy
Но пък за сметка на това са много териториални животни. Територията на множеството човеци се състои от към три дървета, в клоните на които летящите гущери прекарват съвсем целия си живот. Там намират храна и сътрудници. Там живеят и там умират, само че не са родени там.
Женските снасят яйцата си на земята. За да ги опазят, те употребяват острите си муцуни, изкопавайки дребни дупки. Майката Draco valons остава да пази яйцата си, само че единствено за 24 часа. След този интервал тя се връща в клоните на дърветата и оставя неизлюпените си деца на произвола на ориста.
My Science Academy
