Гърция срещу поредицата от кризи – резултатът през 2022 г. остава оспорван
Както в цяла Европа, и в Гърция 2022 година стартира с очаквания за бързо икономическо възобновяване след последователното повдигане на рестриктивните мерки, наложени поради КОВИД-19 и отшумяването на пандемията.
Туристическият сезон фактически се оказа доста сполучлив и въпреки че броят на туристите беше малко по-нисък спрямо рекордната 2019 година, във връзка с приходите резултатите са доста близки. Над 26,4 млн. туристи са посетили Гърция в интервала януари – октомври, което е съвсем двойно повече спрямо 2021 година, когато туристическият бранш към момента беше под въздействието на рестриктивните мерки поради КОВИД-19.
Още положителни стопански вести за Гърция пристигнаха през август, когато Европейската комисия приключи „ засиленото наблюдаване “ над гръцките финанси след 12-годишен надзор поради финансовата рецесия – събитие, което министър председателят Кириакос Мицотакис дефинира като „ исторически ден “, след който „ страната може да чака нов, чист небосвод (…) на развиване, единение и разцвет за всички “.
Икономическият оптимизъм в Гърция обаче беше частично посърнал от началото на войната в Украйна, която докара до инспектиране на оценките за упования напредък следващата година. Министерството на финансите понижи прогнозите си за повишаването на брутния вътрешен артикул от 2,1 на 1,8 % за 2023 година Въпреки това Гърция се показва относително добре измежду страните от еврозоната, което разрешава на държавното управление да резервира в бюджета сериозния пакет от ограничения за поддръжка на семействата и дребните и междинните предприятия в посрещането на разноските им за сила. Предвижда се дотациите за електрическа енергия и газ следващата година да доближат до 8 милиарда евро.
Особена паника провокира в Гърция вероятността от спиране на доставките на съветски природен газ след началото на войната в Украйна, тъй като до този миг Атина внасяше съвсем половината от нужния си газ от Русия. Укрепването на потенциала за импорт на полутечен природен газ обаче разреши на Гърция до есента на практика да приключи вноса от Русия за вътрешно ползване, като в същото време непокътнатите съветски доставки бяха ориентирани за реекспорт към други страни, най-вече към България, за която Москва спря директния експорт.
Енергийната рецесия, наред с компликациите, отвори и нови благоприятни условия за Гърция да се трансформира в енергиен център с районно и даже европейско значение. Руската експанзия катализира завършването през октомври на интерконектора с България, който отвори опциите за пренос на природен газ през гръцка територия към Балканите, а в вероятност и към Източна и Централна Европа. Атина разшири потенциала за предпазване на терминала за полутечен газ в Ревитуса и през май постави началото на построяването на терминала в Александруполис. Друга вест в енергийния бранш, която пристигна в последните месеци на годината, беше за диалозите, които гръцкото държавно управление води с българското за възобновяването на плана за петролопровода Бургас – Александруполис, само че този път с вероятността петролът по него да бъде превозен в противоположна на в началото замислената посока – а точно от егейското пристанище към черноморския басейн, където да зарежда както бургаската рафинерия, по този начин и по-широкия район предвид на нуждата от подмяна на съветските доставки, върху които са наложени наказания от Европейски Съюз.
Тези и други енергийни планове уверено сложиха Атина на европейската енергийна карта и от елементарен вносител на сила я трансфораха в основен състезател. Газовата конкуренция обаче изостри старите разногласия с Турция в региона на Източното Средиземноморие. Непреодолимите несъгласия, които се задълбочиха сред оста Атина-Кайро от една страна и Анкара-Триполи от друга, нагнетиха напрежението и ожесточиха реториката сред Гърция и Турция, вследствие на което контактите сред двете страни на високо ниво бяха на практика замразени. Въпреки кардиналната поддръжка на Европейски Съюз и Съединени американски щати за гръцката позиция, стратегическата роля на Турция също се ускори в подтекста на войната в Украйна, което пролича и от неуспеха на гръцкото лоби в американския Конгрес да резервира възбраната за продажба на изтребители F-16 в американския боен бюджет за 2023 година
Във вътрешнополитически проект политиката на държавното управление също беше изправена пред спорни резултати. Пандемията от КОВИД-19, макар похвалите, които получи държавното управление на Мицотакис за ръководството ѝ, остави гръцкото общество изморено от дългите ограничавания и тежките последици върху едни от главните стопански браншове – туризма, търговията и услугите, а ръководството беше подложено на критика както поради хипотетичната прекомерна суровост на ограниченията, по този начин и назад – поради това, което съгласно някои беше прекомерно ранното им либерализиране. Категоричната позиция на Гърция в поддръжка на Украйна против съветската експанзия пък се оказа в прочут контрастност с гръцкото публично мнение, което изненадващо в скорошно изследване на Европейския парламент се оказа, дружно с България, на дъното на поддръжката за решенията на Европейски Съюз по отношение на войната – 48 %. Икономическата резистентност на фона на международните разтърсвания и намаляващата безработица не спести на Гърция двуцифрената инфлация, която пък имаше за следствие няколко обилни стачки, най-вече в превоза, макар опитите на държавното управление да отговори на упованията за глътка въздух в областта на приходите след едно десетилетие на стягане на коланите.
След икономическите и интернационалните стихии против кораба на гръцкото държавно управление стартират да се надигат вълните и на наближаващите следващата година парламентарни избори. Още през лятото избухна една от най-сериозните политически афери през последните години – абсурдът с подслушванията, който стартира с разкритията, че евродепутатът и водач на лявоцентристката опозиционна партия ПАСОК-Движение за смяна Никос Андрулакис е бил подслушван от гръцката Национална разследваща работа. Въпреки че подслушването на връзките му се оказа законно, а повода за него остана незнайна, шефът на гръцкото разузнаване Панайотис Кондолеон беше заставен да подаде оставка, до момента в който министър председателят Мицотакис съобщи, че подслушването е било политически неправилно. Последваха изявления за всеобщо потребление на шпионския програмен продукт “Предътър ” против политици и публицисти. Гръцкото държавно управление изрично отхвърли разузнаването да е придобивало или употребило софтуера, само че прокуратурата стартира следствие и претърсвания в офисите на компании, за които се счита, че дават “Предътър ” – без значение кои са крайните клиенти. Наскоро тъжба за подслушване от тайните служби внесе още един гръцки евродепутат, Йоргос Кирцос, който беше изключен от ръководещата Нова народна власт през февруари поради сериозни към държавното управление изявления.
Известен реванш за държавното управление против опозицията беше различен гръмък скандал с европейски измерения, който стартира при започване на декември и стана прочут като “Катаргейт ”. Гръцкият евродепутат и зам.-председател на Европарламента Ева Кайли беше арестувана от белгийските управляващи по обвинявания, че дружно с колегата си Франческо Джорджи, някогашния евродепутат Антонио Панцери и други лица са забъркани в скица за приемане на подкупи от Катар, Мароко и вероятно други страни за лобиране в тяхна изгода. Скандалът визира директно имиджа на опозиционното ПАСОК-Движение за смяна, към което принадлежеше Кайли, само че може да се окаже нож с две остриета за държавното управление поради общия отрицателен подтекст, в който слага един от видните членове на гръцката група в Европейския парламент. Положението не се усъвършенства и от свалянето на имунитета на различен гръцки евродепутат, някогашната говорителка на ръководещата Нова народна власт Мария Спираки, поради съмнения за злоупотреби от страна на неин помощник.
Засега обаче наподобява, че гръцкото държавно управление съумява да приключи най-малко с еднакъв резултат в конфликта си с разнообразните рецесии от началото на мандата. Това се удостоверява и от социологическите изследвания, в които Нова народна власт резервира преднина от към 8 % пред втората политическа мощ, лявата СИРИЗА. Цялостната дестабилизация обаче прави все по-вероятни прогнозите, съгласно които е съвсем несъмнено, че Мицотакис няма да изчака до юли, когато изтича четиригодишният мандат на Народното събрание, и ще насрочи изборите още при започване на април – преди напрежението и разочарованията от сегашното да са заличили дефинитивно загатна за компликациите през предходния мандат.
Туристическият сезон фактически се оказа доста сполучлив и въпреки че броят на туристите беше малко по-нисък спрямо рекордната 2019 година, във връзка с приходите резултатите са доста близки. Над 26,4 млн. туристи са посетили Гърция в интервала януари – октомври, което е съвсем двойно повече спрямо 2021 година, когато туристическият бранш към момента беше под въздействието на рестриктивните мерки поради КОВИД-19.
Още положителни стопански вести за Гърция пристигнаха през август, когато Европейската комисия приключи „ засиленото наблюдаване “ над гръцките финанси след 12-годишен надзор поради финансовата рецесия – събитие, което министър председателят Кириакос Мицотакис дефинира като „ исторически ден “, след който „ страната може да чака нов, чист небосвод (…) на развиване, единение и разцвет за всички “.
Икономическият оптимизъм в Гърция обаче беше частично посърнал от началото на войната в Украйна, която докара до инспектиране на оценките за упования напредък следващата година. Министерството на финансите понижи прогнозите си за повишаването на брутния вътрешен артикул от 2,1 на 1,8 % за 2023 година Въпреки това Гърция се показва относително добре измежду страните от еврозоната, което разрешава на държавното управление да резервира в бюджета сериозния пакет от ограничения за поддръжка на семействата и дребните и междинните предприятия в посрещането на разноските им за сила. Предвижда се дотациите за електрическа енергия и газ следващата година да доближат до 8 милиарда евро.
Особена паника провокира в Гърция вероятността от спиране на доставките на съветски природен газ след началото на войната в Украйна, тъй като до този миг Атина внасяше съвсем половината от нужния си газ от Русия. Укрепването на потенциала за импорт на полутечен природен газ обаче разреши на Гърция до есента на практика да приключи вноса от Русия за вътрешно ползване, като в същото време непокътнатите съветски доставки бяха ориентирани за реекспорт към други страни, най-вече към България, за която Москва спря директния експорт.
Енергийната рецесия, наред с компликациите, отвори и нови благоприятни условия за Гърция да се трансформира в енергиен център с районно и даже европейско значение. Руската експанзия катализира завършването през октомври на интерконектора с България, който отвори опциите за пренос на природен газ през гръцка територия към Балканите, а в вероятност и към Източна и Централна Европа. Атина разшири потенциала за предпазване на терминала за полутечен газ в Ревитуса и през май постави началото на построяването на терминала в Александруполис. Друга вест в енергийния бранш, която пристигна в последните месеци на годината, беше за диалозите, които гръцкото държавно управление води с българското за възобновяването на плана за петролопровода Бургас – Александруполис, само че този път с вероятността петролът по него да бъде превозен в противоположна на в началото замислената посока – а точно от егейското пристанище към черноморския басейн, където да зарежда както бургаската рафинерия, по този начин и по-широкия район предвид на нуждата от подмяна на съветските доставки, върху които са наложени наказания от Европейски Съюз.
Тези и други енергийни планове уверено сложиха Атина на европейската енергийна карта и от елементарен вносител на сила я трансфораха в основен състезател. Газовата конкуренция обаче изостри старите разногласия с Турция в региона на Източното Средиземноморие. Непреодолимите несъгласия, които се задълбочиха сред оста Атина-Кайро от една страна и Анкара-Триполи от друга, нагнетиха напрежението и ожесточиха реториката сред Гърция и Турция, вследствие на което контактите сред двете страни на високо ниво бяха на практика замразени. Въпреки кардиналната поддръжка на Европейски Съюз и Съединени американски щати за гръцката позиция, стратегическата роля на Турция също се ускори в подтекста на войната в Украйна, което пролича и от неуспеха на гръцкото лоби в американския Конгрес да резервира възбраната за продажба на изтребители F-16 в американския боен бюджет за 2023 година
Във вътрешнополитически проект политиката на държавното управление също беше изправена пред спорни резултати. Пандемията от КОВИД-19, макар похвалите, които получи държавното управление на Мицотакис за ръководството ѝ, остави гръцкото общество изморено от дългите ограничавания и тежките последици върху едни от главните стопански браншове – туризма, търговията и услугите, а ръководството беше подложено на критика както поради хипотетичната прекомерна суровост на ограниченията, по този начин и назад – поради това, което съгласно някои беше прекомерно ранното им либерализиране. Категоричната позиция на Гърция в поддръжка на Украйна против съветската експанзия пък се оказа в прочут контрастност с гръцкото публично мнение, което изненадващо в скорошно изследване на Европейския парламент се оказа, дружно с България, на дъното на поддръжката за решенията на Европейски Съюз по отношение на войната – 48 %. Икономическата резистентност на фона на международните разтърсвания и намаляващата безработица не спести на Гърция двуцифрената инфлация, която пък имаше за следствие няколко обилни стачки, най-вече в превоза, макар опитите на държавното управление да отговори на упованията за глътка въздух в областта на приходите след едно десетилетие на стягане на коланите.
След икономическите и интернационалните стихии против кораба на гръцкото държавно управление стартират да се надигат вълните и на наближаващите следващата година парламентарни избори. Още през лятото избухна една от най-сериозните политически афери през последните години – абсурдът с подслушванията, който стартира с разкритията, че евродепутатът и водач на лявоцентристката опозиционна партия ПАСОК-Движение за смяна Никос Андрулакис е бил подслушван от гръцката Национална разследваща работа. Въпреки че подслушването на връзките му се оказа законно, а повода за него остана незнайна, шефът на гръцкото разузнаване Панайотис Кондолеон беше заставен да подаде оставка, до момента в който министър председателят Мицотакис съобщи, че подслушването е било политически неправилно. Последваха изявления за всеобщо потребление на шпионския програмен продукт “Предътър ” против политици и публицисти. Гръцкото държавно управление изрично отхвърли разузнаването да е придобивало или употребило софтуера, само че прокуратурата стартира следствие и претърсвания в офисите на компании, за които се счита, че дават “Предътър ” – без значение кои са крайните клиенти. Наскоро тъжба за подслушване от тайните служби внесе още един гръцки евродепутат, Йоргос Кирцос, който беше изключен от ръководещата Нова народна власт през февруари поради сериозни към държавното управление изявления.
Известен реванш за държавното управление против опозицията беше различен гръмък скандал с европейски измерения, който стартира при започване на декември и стана прочут като “Катаргейт ”. Гръцкият евродепутат и зам.-председател на Европарламента Ева Кайли беше арестувана от белгийските управляващи по обвинявания, че дружно с колегата си Франческо Джорджи, някогашния евродепутат Антонио Панцери и други лица са забъркани в скица за приемане на подкупи от Катар, Мароко и вероятно други страни за лобиране в тяхна изгода. Скандалът визира директно имиджа на опозиционното ПАСОК-Движение за смяна, към което принадлежеше Кайли, само че може да се окаже нож с две остриета за държавното управление поради общия отрицателен подтекст, в който слага един от видните членове на гръцката група в Европейския парламент. Положението не се усъвършенства и от свалянето на имунитета на различен гръцки евродепутат, някогашната говорителка на ръководещата Нова народна власт Мария Спираки, поради съмнения за злоупотреби от страна на неин помощник.
Засега обаче наподобява, че гръцкото държавно управление съумява да приключи най-малко с еднакъв резултат в конфликта си с разнообразните рецесии от началото на мандата. Това се удостоверява и от социологическите изследвания, в които Нова народна власт резервира преднина от към 8 % пред втората политическа мощ, лявата СИРИЗА. Цялостната дестабилизация обаче прави все по-вероятни прогнозите, съгласно които е съвсем несъмнено, че Мицотакис няма да изчака до юли, когато изтича четиригодишният мандат на Народното събрание, и ще насрочи изборите още при започване на април – преди напрежението и разочарованията от сегашното да са заличили дефинитивно загатна за компликациите през предходния мандат.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ