Както ще ви каже всеки добър адвокат, никога не трябва

Както ще ви каже всеки добър юрист, в никакъв случай не би трябвало да се съгласявате непринудено, че сте отговорни за каквото и да било – най-малко не и преди да се консултирате със отбраната си.

Но заплахите на тази тактика се оказват непознати за Тиес от Калтенбрун, човек от XVII век, който се вкарва безусловно ненужно сред юридическите плесници откакто признава, че е митологичен звяр и надлежно става обект на правосъдно съмнение за „ върколачество [също известно като ликантропия] и други неразрешени и нечестиви дейности “.

Тиес е възрастен човек на 80 години от покрайнините на Юргенсбург, Ливония. Той в действителност в началото е привикан от съдиите, тъй като по тяхното схващане разполага с някаква информация за обир, осъществен в локална черква, както и за обвинения – мъж на име Пирсен Тьонис. Именно тогава стартират проблемите му.

Идеята за така наречен шейпшифтъри – хора, които трансформират образа си – се корени в гръцката и скандинавската просвета. През 1500 година във Франция убийците Пиер Бурго и Мишел Вердюн споделят, че са върколаци, както и убийци – за което са изгорени на клада. Други убийци също вършат сходни изказвания и по този начин положението – въпреки и измислено – придобива много злокобен нюанс.

Но този пиар не пречи на Тиес с подготвеност да се разгласи за вампир. Всъщност той си признава, до момента в който е в съда години по-рано, с цел да изясни за какво носът му е бил строшен. По личните му думи, откакто откраднал пшеница и други зърнени култури, един фермер, ядосан от кражбата, разрушил лицето му с метла. Това, обяснил Тиес, се случило в пъкъла, въпреки че по-късно кдопълнил, че „ пъкълът “ е подземна камера, ситуирана в съседство с близкото тресавище. Историята [дори за това време] била толкоз странна, че Тиес бил пренебрегнат. Не е ясно дали се е опитвал да търси правдивост за нападението и по тази причина е бил в съда, въпреки че явно носът му в действителност е бил засегнат. Въпреки тази сценка наподобява, че е остава повече или по-малко толериран в общността.

Но в този момент въпросът е по-сериозен. Като очевидец по делото за грабежа достоверността на Тиес е значима. И макар че трансформациите му не са свързани с главния предмет на въпроса, юристите не съумяват да го разубедят да приказва за тях. Той споделя, че е прекарал известно време като такова създание, само че се е излекувал преди повече от 10 години.

Той също по този начин акцентира, че е вампир на страната на положителното и споделя, че храната, която загатва в предходните си показания, в действителност е открадната от магьосници, а той я краде назад, с цел да обезпечи богата годишна продукция. И се оказва, че не е самичък като назовава себе си и другите от своята глутница „ божии кучета “.

Заинтригувани, съдиите го питат за детайлите на всекидневието му като вампир, който може да пътува до пъкъла. Първоначално Тиес има ненапълно правдоподобна истрия: преобразяването се състои в това да се облече във вълчи кожи. В един миг на историята си обаче той като че ли отхвърля тази версия, тъй като когато го питат за повторно, той дава отговор, че дружно с сътрудниците си се трансформират във вълци, след което потеглят да търсят животни, които да изядат.

Да се превърнеш във вълк, споделя Тиес, не изисква да бъдеш ухапан; неговите качества за трансмутация могат да се предадат, като издиша три пъти в кана и я съобщи на различен човек.

Причината Тиес да не е изведен мигновено от съда, е че в действителност е чиновник на един от съдиите, Бенгт Йохан Акерстаф, и даже живее в парцела му. Акерстаф подсигурява за него, че като цяло е благонадежден човек, въпреки че можем да си представим разстройването му, до момента в който надеждният му човек изяснява по какъв начин е частично вълк.

Процесът последователно става доста обстоен и обстоен като е допустимо съдиите просто да желаят да видят дали ще съумеят да притиснат Тиес в ъгъла. Но той е остроумен и има отговор съвсем за всичко.

В един миг съдиите се замислят по какъв начин по този начин Тиес може да открадне животни, а по-късно, по думите му, да ги изяде не сурови, а сготвени. Как е допустимо това; по какъв начин един вампир да употребява кухненски принадлежности? Тиес изяснява, че той и сътрудниците му вълци раздират месото, с лапите си слагат частите върху шишове, след което се трансформират още веднъж в хора, с цел да употребяват храната с човешките си ръце.

Но, питат съдиите, не се ли пази добитъкът от кучета? Да, признава Тиес, само че под формата на вълк той може да ги надбяга и надвие. Добре, само че дали фермерите не виждат, че липсват животни? Да, споделя още веднъж Тиес, само че кражбите се правят надалеч от вкъщи.

Съдиите пробват да приложат друг метод. Как храната, взета от пъкъла, би могла да докара до богата годишна продукция, когато сезонът на жътвата към момента не е настъпил? Храната е отглеждана, до момента в който е била в пъкъла – стартира Тиес. Как тогава е бил в пъкъла толкоз скоро, в случай че се е отказал от метода си на живот на вампир преди десетилетие? Най-накрая притиснат в ъгъла, Тиес признава, че тази част не е вярна – не се е излекувал тогава, само че го прави в този момент.

В този миг чуването минава в нещо като лекуване. Съдът кани локалния свещеник Бухолц да увещае Тиес да се покае за греховете си. (Въпреки че той упорства, че е добър вълк, множеството хора наподобява са съгласни, че метаморфозата му не е подобаваща за добруването в обществото).

Той въпреки всичко твърди, че активността му е в работа на Бога и че пасторът, с всичките си набожни думи, е дете спрямо него, възрастния и евентуално по-мъдър Тиес. Той също по този начин споделя, че се пробва да лекува заболели и ранени животни, към което съдът разбираемо също се отнася със подозрение. Така в допълнение към неразбираемото демонично лъчение, Тиес звучи и като лъжец.

След като трансформира видимо банален разпит за дребна кражба, в правосъден развой, в който вземат участие Бог, дяволът и ликантропията, Тиес бързо е уволнен и му е казано да чака решение за своята разкол от кралския областен съд. На 31 октомври 1692 година – подобаваща дата – съдията Херман Георг декор Траутветтер открива, че по отношение на „ досадните си и мощно неразрешени провинения “ той е отговорен за укриване на демонски действия. Присъдата е 20 удара с бич.