Както е известно, фатализмът представлява вяра в нещо предопределено. Тоест

...
Както е известно, фатализмът представлява вяра в нещо предопределено. Тоест
Коментари Харесай

Фаталните предсказания

Както е известно, фатализмът съставлява религия в нещо предопределено. Тоест – каквото е писано, то ще се случи. В историята той е постоянно срещано събитие. Познати са много изтъкнати персони, които вярвали в предопределението и опитвали да му въздействат по някакъв метод. Популярен е казусът със световноизвестният нуклеарен физик Нилс Бор. Веднъж секретарката му го видяла, че заковава конска подкова над вратата на кабинета си. Жената откровено се възмутила: „ Господин Бор, по какъв начин може подобен огромен академик като вас да има вяра в сходни небивалици? “ Бор се смутил и опитал да се оправдае: „ Не, аз нямам доверие. Но споделят, че пособие и на тези, които не имат вяра “.

Има доста изключителни персони, които надълбоко вярвали в постоянството и неизменността на житейския си път. Именно по тази причина, даже при тревожни сигнали за закани, те не предприемали никакви ограничения, с цел да се предпазят.  Такъв бил Гай Юлий Цезар. Изтъкнатият римски военачалник и политик също спадал към фаталистите. Неведнъж бил предупреждаван, че против него се крои скрит план. Известният тогава прорицател Вестриций Спурина изрично го съветвал да бъде изключително деликатен през месец март.

Сутринта на 15 март 44г. прочие Хр. брачната половинка му Калпурния упорито го помолила да не върви този ден на форума. Причината била, че сънувала неприятен сън, в който неколцина мъже го убивали с ножове. Но Цезар отказал да стои вкъщи си. Освен това, не взел защита – и по този начин се оказал самичък против десетки заговорници. Сред тях бил и Марк Юний Брут, с който имал доста близки връзки, съвсем като татко и наследник. Последните думи на Цезар са придобили известност от пиесата на Шекспир: „ И ти ли, Бруте? “ Но, съгласно Светоний, Цезар в действителност споделил на гръцки: „ И ти ли, детето ми? “

Брут убива Цезар

На 29 март 1792г., на 46-годишна възраст умира неуместно шведският крал Густав III. Също както и Цезар, той вярвал в своята изключителност. Затова, когато на 16 март получил анонимно писмо с предизвестие, че се приготвя убийството му, не обърнал внимание. На този ден бил проведен бал-маскарад в Кралската опера. Кралят дошъл на бала към час преди среднощ. Охраната, която знаела за предупредителното писмо, упорито му предложила да не влиза в залата, където се танцувало. Но той отказал да се възползва от рационалните препоръки. Облякъл карнавален костюм с маска на лицето – само че си поставил и кръста на свети Серафим, който можел да се носи единствено от членове на кралското семейство. Именно по този кръст кралят бил разпознат от гвардейския капитан Якоб Анкарстрьом. Той се доближил в тил до него и извадил револвер. В този миг кралят внезапно се обърнал, като че ли усещайки нещо. Ръката на заговорника трепнала. Куршумът, вместо да попадне в гърдите на монарха, го улучил в крайници. Раненият крал незабавно бил пренесен в двореца и повикали лекари, които прегледали раната и декларирали, че не е рискова. Но нещата се усложнили, тъй като заговорникът бил заредил револвера със сачми и части от ръждиви гвоздеи. Кръвта се заразила, кралят развил тетанус и на 29-ти март, 13 дни след маскарада, умрял.

Густав III

Фатализъм може да се забележи и в живота на барон декор Унгерн. Той бил съветски офицер, произхождал от остарял немски благороднически жанр. Отличавал се с изумителна храброст. В офанзивите нееднократно препускал против противников картечни гнезда – и не получавал нито една рана. Сякаш незнайни сили го пазели и в най-кървавите борби. След едно стълкновение разкрили следи от голям брой патрони в седлото, ботушите и конската екипировка, конят бил ранен – само че самият барон не получил и драскотина. Така, някак от единствено себе си, той повярвал в своята изключителност. Но въпреки всичко, изискал да знае каква е ориста му и се обърнал към източни шамани. Един от тях взел овнешка кост, деликатно я разгледал и предсказал, че на смелия барон му остават да живее 130 дни. Такъв период определели и двама монголски монаси, които също гадаели на кости.

Картината на Виталий Вигилянски: „ Барон Унгерн. Територия на ненавистта ”

По това време барон Унгерн бил основната фигура на съпротивата против болшевиките в Далечния изток. Той съумял да прогони от Монголия китайските нашественици, които били нахлули там – а по-късно се обърнал към Русия, където в същото време пламтяла Гражданската война. Баронът си сложил за цел събаряне на руската власт и възобновление на монархията. Но силите му били прекомерно малко спрямо Червената войска и претърпял проваляне – без значение, че неговите отряди проявявали чудеса от подвиг. Наложило се да отстъпи, което провокирало брожения в армията му. Отстъплението предизвикало раздори, против него организирали скрит план. Офицерите му се пробвали да го гръмнат напряко в палатката. Но въпреки да изстреляли доста патрони, нито един не попаднал в него.

Ала монголците предали барона на болшевиките.  На 26 август 1921г. се получила депеша от Ленин, който упорствал Унгерн да бъде разстрелян допустимо най-бързо. На 15 септември 1921г. – тъкмо 130 дни след предсказанието, го осъдили на гибел и неотложно изпълнили присъдата. Тогава барон декор Унгерн бил на 35 години.

Източник: iskamdaznam.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР