Искаме повече дързост в българския бизнес
Какъв сега е икономическият модел и за какво смятате, че би трябвало да бъде променян?
- През последните десетилетия върви развой на реиндустриализация на страната, делът на промишлеността, дружно със строителството, е към този момент 28% от Брутният вътрешен продукт. Много европейски страни имат два пъти понисък дял на промишлеността. Но една огромна част от съществуващите производства в България са основани на преимуществото, което ниските разноски дават. Добавената стойност от производството е релативно дребна. Очевидно е нужна смяна. Още повече че ниските разноски – изключително за труд – скоро няма да бъдат конкурентно преимущество. Самите процеси на пазара на труда вършат по този начин, че разноските за труд порастват с релативно високи проценти – 8-10%. Което е добре от позиция на претовареност. Но на въпроса дали някои от производствата, които съществуват в България биха оживели при по-високи разноски за труд отговорът е “не ”. Ако сме пазарни фундаменталисти можем да кажем, че пазарът самичък ще еволюира и ще откри себе си. Аз обаче не съм склонен, че страната не би трябвало да има роля в този развой. Глупаво е страната да върви против пазарните механизми, тя би трябвало да ги подкрепи и да ги форсира. И дръзвам да настоявам, че сме наясно какъв би трябвало да е пакетът от ограничения, които да подобрят обстановката. Не става въпрос за едно нещо, а за комплекс от ограничения, като би трябвало да се стартира с образованието.
- Какво още ще промени новият стопански модел?
- Тук разясняваме неща, които би трябвало да направи страната. Държавата обаче не може еднопосочно, механично да менажира този развой. Тя от дълго време се е отдръпнала от стопанската система и от позиция на благосъстоятелност, и от позиция на директно въздействие. Ако желаеме този развой да тече с нужна активност, той би трябвало да мине през притежателите, мениджърите, през експерти, които работят в фирмите. И огромната ми вяра е да успеем да им придадем доза смелост. Това, че получаваш през днешния ден положителни доходи не значи, че не можеш повече. Огромни запаси има в съществуващите предприятия от позиция на успеваемост и цифровизация. Това не става с държавен указ. Трябва българския бизнес да се интернационализира. Колкото повече компании джойнт – венчъри има с непознато присъединяване, толкоз повече това е неповторим късмет да опознаем опита на другите. Защото когато имаме съсобственост, това не е единствено споделено присъединяване в капитала, това значи трансфер на ноухау и мениджърски практики. Затова когато приказвам за икономическа промяна, това не е документ, който съм внесъл за приемане в министерски съвет. Това би трябвало да е не държавен, а публичен документ. И той би трябвало да е оттатък всякаква политическа конюктура, в който да има консенсус.
Въпросите зададе Николай Нейчев,
Цялото изявление - в броя, който към този момент е на пазара.
Автор: Томислав Дончев
- През последните десетилетия върви развой на реиндустриализация на страната, делът на промишлеността, дружно със строителството, е към този момент 28% от Брутният вътрешен продукт. Много европейски страни имат два пъти понисък дял на промишлеността. Но една огромна част от съществуващите производства в България са основани на преимуществото, което ниските разноски дават. Добавената стойност от производството е релативно дребна. Очевидно е нужна смяна. Още повече че ниските разноски – изключително за труд – скоро няма да бъдат конкурентно преимущество. Самите процеси на пазара на труда вършат по този начин, че разноските за труд порастват с релативно високи проценти – 8-10%. Което е добре от позиция на претовареност. Но на въпроса дали някои от производствата, които съществуват в България биха оживели при по-високи разноски за труд отговорът е “не ”. Ако сме пазарни фундаменталисти можем да кажем, че пазарът самичък ще еволюира и ще откри себе си. Аз обаче не съм склонен, че страната не би трябвало да има роля в този развой. Глупаво е страната да върви против пазарните механизми, тя би трябвало да ги подкрепи и да ги форсира. И дръзвам да настоявам, че сме наясно какъв би трябвало да е пакетът от ограничения, които да подобрят обстановката. Не става въпрос за едно нещо, а за комплекс от ограничения, като би трябвало да се стартира с образованието.
- Какво още ще промени новият стопански модел?
- Тук разясняваме неща, които би трябвало да направи страната. Държавата обаче не може еднопосочно, механично да менажира този развой. Тя от дълго време се е отдръпнала от стопанската система и от позиция на благосъстоятелност, и от позиция на директно въздействие. Ако желаеме този развой да тече с нужна активност, той би трябвало да мине през притежателите, мениджърите, през експерти, които работят в фирмите. И огромната ми вяра е да успеем да им придадем доза смелост. Това, че получаваш през днешния ден положителни доходи не значи, че не можеш повече. Огромни запаси има в съществуващите предприятия от позиция на успеваемост и цифровизация. Това не става с държавен указ. Трябва българския бизнес да се интернационализира. Колкото повече компании джойнт – венчъри има с непознато присъединяване, толкоз повече това е неповторим късмет да опознаем опита на другите. Защото когато имаме съсобственост, това не е единствено споделено присъединяване в капитала, това значи трансфер на ноухау и мениджърски практики. Затова когато приказвам за икономическа промяна, това не е документ, който съм внесъл за приемане в министерски съвет. Това би трябвало да е не държавен, а публичен документ. И той би трябвало да е оттатък всякаква политическа конюктура, в който да има консенсус.
Въпросите зададе Николай Нейчев,
Цялото изявление - в броя, който към този момент е на пазара.
Автор: Томислав Дончев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ