Какъв е бил Бетовен като човек? Защо оглушава и как

Какъв е бил Бетовен като човек? Защо оглушава и по какъв начин композира по-късно? И какво се знае за персоналния му живот? Разказваме за великия композитор във връзка 250-тата годишнина от рождението му.

Първата мистерия към Бетовен е обвързвана с датата на раждането му. Знае се единствено, че дребният Лудвиг е бил кръстен в Бон на 17 декември 1770 година. В Дома-музей на Бетовен в Бон и до през днешния ден можете да видите микроскопичната му бебешка шапчица, която по никакъв метод не кореспондира с титаничната глава на възрастния Бетовен.

Още от дете той учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. На 12 към този момент композира първите си дребни пиеси с истински заглавия като „ Песен за едно бебе ” и „ Елегия за гибелта на един пудел ”. През 1792 година отпътува за Виена и остава там до края на живота си. Умира едвам 56-годишен на 26 март 1827 година - вероятно от цироза на черния дроб.

Бетовен и дамите

Бетовен по този начин и не основава семейство, а любовните му увлечения си остават мистерия за биографите. Предполага се обаче, че вероятно най-популярната му комбинация - „ За Елиза ” - е писана за немската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти настояват, че Бетовен даже изискал ръката на певицата.

Елизабет Рьокел

Неговият другар Франц Герхард Вегелер написа: „ Във Виена Бетовен непрестанно въртеше някакви любови ”. В архивите на композитора бяха открити любовни писма до незнайна дама, която влезе в историята като „ безсмъртната обичана ”. Коя е тя - това никой не може да каже. Но експертите към този момент са склонни да одобряват, че става дума за Антони Брентано.

Бетовен като човек

Неизхвърленото нощно гърне остава сбутано под пианото му чак до следобяд, а измежду ръкописите се търкалят останки от храна. Съвременниците разказват Бетовен като разпръснат, набит мъж със следи от шарка по лицето. Знае се още, че в младостта си композиторът се славел като характерен рейнски майтапчия, само че на по-късни години станал тъмен и експлозивен. Той самият изяснява, че това се дължи на напредващото оглушаване. Бетовен отглежда своя братов наследник Карл и го възпитава толкоз строго, че племенникът в един миг даже подхваща опит за самоубийство - единствено и единствено да се отърве от опеката на чичо си.

Родната къща на Бетовен

Бетовен и класиката

С Бетовен завършва епохата на „ Виенската класика ”. Композиторът с буйната грива влиза в историята като музикален бунтовник и първопроходник на музикалния романтизъм. В своята Девета симфония той прави нещо в действителност революционно: включва хор в едно инструментално произведение. Музиката на Бетовен има лична драматургия, а композиторът неведнъж избира къси, елементарно запаметяващи се тематики - като началото на неговата Пета симфония. Бетовен оставя на поколенията общо 240 творби - симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.

Гений и перфекционист

Бетовен е перфекционист. Той композира не за съвременниците си, а по-скоро за бъдещите генерации. Непрекъснато дооправя, пренаписва и обработва творбите си, от време на време седи над партитурите до късно през нощта. И в действителност съумява да смае бъдещето: и до през днешния ден той е измежду композиторите, чиито творби се извършват най-често. Още приживе Бетовен се препитава единствено от музиката си. Пише в това число и творби по „ политическа поръчка ” за някои от водачите на своето време.

Единствената му опера

" Леонора " е първичното име на операта " Фиделио "

Бетовен написа операта „ Фиделио ” по поръчка на Барон Петер декор Браун. След премиерата през 1805 година операта напряко е унищожена от критиците. Бетовен още дълго работи над партитурата и третият вид на операта съумява да пожъне триумф. Сюжетът е по същински случай от времето на Френската гражданска война: храбра жена, преоблечена като мъж, съумява да освободи брачна половинка си от пандиза на якобинците.

Бетовен и революцията

Бетовен се интересува освен от музика, само че и от философия, литература и политика. В ранните си композиции той постоянно слави героизма. Възхищава се от Френската гражданска война и посвещава на Наполеон своята Трета симфония „ Ероика ”, т.е. - „ героичната ”. Когато обаче Наполеон се афишира за император, ядосаният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.

Партитурата на Деветата симфония

Та-та-та-тааа: симфониите на Бетовен

Цял свят познава началото на Петата му симфония. Това са едвам четири тона, които обаче имат голямо влияние. Бетовен основава общо девет симфонии - доста по-малко от Моцарт, който написа цели 41. Днес всеки огромен оркестър, който има някакви искания, наложително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкоз огромни и толкоз зашеметяващи като тон, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за непълноценност. И цифрата 9 вероятно травмира идващите генерации композитори, някои от които по този начин и не съумяват да напишат повече от девет симфонии.

Върхът: Деветата симфония

Повечето хора незабавно ще разпознаят последната част от тази симфония с хора, който пее „ Одата на насладата ” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен към този момент е изцяло оглушал, когато написа Деветата. Не съумява да чуе даже френетичните аплодисменти след премиерата ѝ на 7 май 1824 година. Тази симфония и до през днешния ден резервира своето господство. През 1970 година нейна поп-обработка става шлагер, който обикаля света, а през 1985 „ Одата на насладата ” е определена за химн на Европейски Съюз. Симфонията има времетраене към 70 минути, а любопитното е, че компакт-дискът със своя потенциал от към 80 минути частично се преценява таман с нея. Когато основателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт декор Караян, той им споделил, че на компакт-диска би трябвало да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.

Глухият композитор

Слуховите апарати на Бетовен

Бетовен стартира да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 към този момент е изцяло ням. Според най-новите изследвания, причина за оглушаването му е заболяването „ петнист тиф ”, пренасяна от бълхи. Въпреки оглушаването си, Бетовен продължава да композира. Той има по този начин наречения „ безспорен слух ” и може във въображението си да си показва по какъв начин звучат обособените тонове и техните комбинации.

Днес е известно, че тогавашните опити да се лекува глухотата му са били доста мъчителни и вероятно единствено са провокирали спомагателни възпаления на вътрешното ухо. В бонския музей могат да се видят ужасяващите тръби, които той - без никакъв резултат - е употребявал като слухови апарати. Бетовен последователно изпада в самотност и се трансформира в чудак. Не може да поддържа връзка с хората иначе, с изключение на с бележки, а тогавашните хроникьори за жалост ще го запомнят тъкмо подобен: навъсен и неразговорлив.