Една Българка Зад Граница: В Чужбина Е По-Добре Да Се Пазиш От Сънародник
Какъв беше животът ви в България?
Животът ми в България беше много сложен. Омъжих се на деветнадесет години, а на двадесет към този момент станах майка. Разбира се посветих се напълно на детето си, което отгледах с огромна обич. Така и не открих време да продължа образованието си. Работех в шивашки завод в моя град, много зле платена специалност, само че нямах огромен избор. Така след много компликации и размисъл взех решение, че би трябвало да напусна България, с цел да дам на детето си това, което му липсва- по-добър живот.
Защо избрахте да емигрирате в Гърция, а не в Англия да вземем за пример?
Защото за мен тогава Гърция беше най-близкото пристанище. Така го виждах.
Имаше ли кой да ви посрещне, да ви подслони?
За благополучие да,има доста хора от моя град, положителни хора. Много съм им признателна за топлото посрещане. На петия ден от идването ми бях настанена на работа.
Как се справихте с носталгията? Какво оставихте в България?
Много ми беше мъчно. За мен беше същинско изтезание, че си оставих детето, което не се беше отделяло за минутка от мен. В България оставих него и татко ми, който е вдовец от дълги години. Няколко години не можех да преодолея носталгията, а тя в този момент още веднъж се завръща… Не е елементарно да се пребориш с нея, когато се разделяш с обичани хора-най-вече със личното си дете. Живота ни изправя пред доста алтернативи по пътя ни. Моята поддръжка беше моят наследник, който не бях виждала близо пет години заради аргументи от страна на бащата. Той беше единственият смисъл да продължа да се боря и да съумявам.
Как дойдохте в Гърция, през коя граница?
През Италия с ферибот. Беше кошмарно пътешестване. Пътувах с още три дами от България с един господин с кола. Минахме много граници и предпоследната инстанция беше Анкона.Там се качихме на ферибот, който пътуваше за Патра. И от Патра с колата си продължихме до Атина.
Колко ти струваше това прекосяване през границата?
Да за мен беше кошмарно, тъй като преди малко се бях отделила от детето си и плаках по време на цялото пътешестване. Другото, което ми направи тогава усещане беше, че фериботът беше претъпкан, не се намираше местенце даже да седнеш. Пътуването ми струваше 270 евро, които взех на заем…
Когато дойде в Атина по какъв начин си откри първата работа? Помниш ли за кого работеше?
Да несъмнено. Първата ми работа беше с едно новородено бебче, споделяше се Ерико и бях в Саронида.Майката се споделяше Ана, а бащата Панайотис. Бяха доста положителни хора и се отнасяха с мен като с член от фамилията.
Как откри тази работа, от автобиография ли?
Не, открих я в Хриси евкерия. Помогна ми моята другарка, която ме посрещна. С идването ми в Атина нейната първа задача беше да ме успокои, тъй като бях непрекъснато обляна в сълзи. За първи път в своя живот аз напусках родината си. И по този начин – денят беше неделя, вестникът беше излязъл и тя го взе. Започна се дългото четене на разгласи, при което към този момент бяхме набелязали много. Така след десетки позвънявания и свиждане се спряхме на тази работа в Саронида.Не знаех и думичка, само че за благополучие моята работодателка си беше направила цялостен речник, тъй като множеството дами на работа там са били българки. Много положителна млада жена. Ана ме хареса и по този начин започнах работа с бебето и с по-голямото дете.
Как се справяте с живота в Гърция? Днес в изискванията на рецесия е мъчно, по какъв начин това ви се отразява?
За в този момент съумявам някак. Не ми е елементарно, тъй като пребивавам сама и имам много отговорности, само че се оправям. Кризата се отразява зле на работата ми, само че аз съм оптимист и имам вяра в себе си и във опциите си. Не се предавам елементарно – съпротивлявам се. Всичко тук е много скъпо. Става невероятно да си разреша доста от нещата, които имах като лукса да си поканя фризьорка в къщи, да си купя скъпи облекла и други Живота ми много се промени, само че аз имам вяра, че нещата ще се оправят.
Как се преборихте с езиковата преграда? Лесно ли научихте гръцки език?
В начало бях много изплашена, опасявах се, че няма да съумея да науча езика. Казвали са ми дами, които работят тук, че езика се научава единствено за два – три месеца, което не е истина. Имах речник, който даже не отворих. Много ми оказа помощ огромното дете в първата къща, с него доста си говорехме. Също по този начин слушахме музика и гледахме гръцка телевизия. След години, когато отворих речника видях какъв брой неправилни преводи има в него. Така след осем месеца аз почти знаех общите неща, само че не желаех да говоря-беше ме позор с произношението и постоянно Ана се смееше с мен. Каза ми: „ Започни да приказваш, а аз ще те коригирам, по този начин ще научиш по-добре думите “. И по този начин започнах и към този момент съм усъвършенствала езика, даже пиша.
За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е съгласно вас главната разлика сред двата народа?
Според моите визии за годините, прекарани тук съм си извадила следните изводи. Гърците обичат да се веселят, обичат да се обличат добре, да вървят на почивки и развлечения, само че не всички обичат да работят. Добри са в връзките шеф – служащ (поне аз не съм имала неприятен работодател). С мен постоянно са се държали доста добре. Има неща, които не ми харесват-това че лъжат, хитруват и една неприятна тяхна линия е расизма. Това се усеща изключително в последно време. Аз пътувам с градски превоз и ми прави доста неприятно усещане отношението им към чужденците. Това е грозно и доста неучтиво… Понякога аз съм много пряма и споделям истини, които не им харесват, само че се старая да подкрепям положителни връзки, тъй като въпреки всичко те ми дават хляба към този момент 10 години и за това съм им благодарна…
Ще съумеят ли гърците да се спогодят с тройката, или ще има още по-големи съкращения на разноските?
Нямам мнение по въпроса, само че откровено се надявам нещата да се оправят и да тръгнат към по-добро. Ето отново стартират да хитруват. Гледам българска телевизия и по нашите вести осмиват Андони Самара, че избра момента, с цел да си направи интервенция на очите, с цел да завоюва време и да вижда по-добре. Не мисля, че това е методът да накара тройката да го помилва с перце. Все отново много задължения им опростиха…
Имали ли сте компликации като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не положително отношение поради това, че сте българка?
Честно казано не. Не съм нападана нито ограбвана и така нататък Работила съм в къщи на хора от висшето общество – не съм отделяна като по-нисша от тях, даже на трапезата им съм вечеряла дружно с тях. Показвано ми е ценене и почитание. Наистина звучи необикновено, само че е факт…
Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Много тъкмо казано. Аз имам дребен кръг от познати тук и съзнателно не сътворявам нови другарства. Лично аз съм помогнала за работа и съм подслонила доста българки, само че доста огромно е разочарованието, когато човек, който си мислил и имал дълги години за другар да те разочарова. Имам две случки в живота, само че ми е болно, когато се сетя и не искам да споделя…
Смятате ли, че сте постигнали задачите, поради които сте избрали живота на емигранта?
Все още има какво да дам от себе си. Да реализирах и съумях за много от нещата, които си бях сложила като цели, само че към момента има защо да се боря. Жалкото е, че нещата в страната не се оправят толкоз бързо. Всичко с времето ще се подреди, аз имам вяра в това. Само позитивното мислене и религия в по-добро бъдеще. Всички хора се надяваме за един по-добър живот…
Как организирате свободното си време?
Свободното си време излизам на разходки с другари навестявам фитнес зала, постоянно се групирам с компания, в домашна конюнктура Посещавам паркове и вървим на излети на разнообразни места.
Има ли нещо, което таите в себе си и желаете да извикате, с цел да ви чуят хората…
Има неща и случки от живота ми, за които желая да викам безусловно. Имах сложен брак, принуждение от страна на някогашния ми брачен партньор. Не искам да се връщам в предишното, то е от дълго време заровено и не съществува за мен. Успях и простих, с цел да се усещам добре и да мога да продължа напред…
Бъдещето ви е тук или в България?
Трудно е да се отговори на този въпрос – и двете страни са в дълбока рецесия. Не виждам за в този момент бъдеще в България. Оставам в Гърция и ще опитам да оцелея както го върша дълги години.
Животът ми в България беше много сложен. Омъжих се на деветнадесет години, а на двадесет към този момент станах майка. Разбира се посветих се напълно на детето си, което отгледах с огромна обич. Така и не открих време да продължа образованието си. Работех в шивашки завод в моя град, много зле платена специалност, само че нямах огромен избор. Така след много компликации и размисъл взех решение, че би трябвало да напусна България, с цел да дам на детето си това, което му липсва- по-добър живот.
Защо избрахте да емигрирате в Гърция, а не в Англия да вземем за пример?
Защото за мен тогава Гърция беше най-близкото пристанище. Така го виждах.
Имаше ли кой да ви посрещне, да ви подслони?
За благополучие да,има доста хора от моя град, положителни хора. Много съм им признателна за топлото посрещане. На петия ден от идването ми бях настанена на работа.
Как се справихте с носталгията? Какво оставихте в България?
Много ми беше мъчно. За мен беше същинско изтезание, че си оставих детето, което не се беше отделяло за минутка от мен. В България оставих него и татко ми, който е вдовец от дълги години. Няколко години не можех да преодолея носталгията, а тя в този момент още веднъж се завръща… Не е елементарно да се пребориш с нея, когато се разделяш с обичани хора-най-вече със личното си дете. Живота ни изправя пред доста алтернативи по пътя ни. Моята поддръжка беше моят наследник, който не бях виждала близо пет години заради аргументи от страна на бащата. Той беше единственият смисъл да продължа да се боря и да съумявам.
Как дойдохте в Гърция, през коя граница?
През Италия с ферибот. Беше кошмарно пътешестване. Пътувах с още три дами от България с един господин с кола. Минахме много граници и предпоследната инстанция беше Анкона.Там се качихме на ферибот, който пътуваше за Патра. И от Патра с колата си продължихме до Атина.
Колко ти струваше това прекосяване през границата?
Да за мен беше кошмарно, тъй като преди малко се бях отделила от детето си и плаках по време на цялото пътешестване. Другото, което ми направи тогава усещане беше, че фериботът беше претъпкан, не се намираше местенце даже да седнеш. Пътуването ми струваше 270 евро, които взех на заем…
Когато дойде в Атина по какъв начин си откри първата работа? Помниш ли за кого работеше?
Да несъмнено. Първата ми работа беше с едно новородено бебче, споделяше се Ерико и бях в Саронида.Майката се споделяше Ана, а бащата Панайотис. Бяха доста положителни хора и се отнасяха с мен като с член от фамилията.
Как откри тази работа, от автобиография ли?
Не, открих я в Хриси евкерия. Помогна ми моята другарка, която ме посрещна. С идването ми в Атина нейната първа задача беше да ме успокои, тъй като бях непрекъснато обляна в сълзи. За първи път в своя живот аз напусках родината си. И по този начин – денят беше неделя, вестникът беше излязъл и тя го взе. Започна се дългото четене на разгласи, при което към този момент бяхме набелязали много. Така след десетки позвънявания и свиждане се спряхме на тази работа в Саронида.Не знаех и думичка, само че за благополучие моята работодателка си беше направила цялостен речник, тъй като множеството дами на работа там са били българки. Много положителна млада жена. Ана ме хареса и по този начин започнах работа с бебето и с по-голямото дете.
Как се справяте с живота в Гърция? Днес в изискванията на рецесия е мъчно, по какъв начин това ви се отразява?
За в този момент съумявам някак. Не ми е елементарно, тъй като пребивавам сама и имам много отговорности, само че се оправям. Кризата се отразява зле на работата ми, само че аз съм оптимист и имам вяра в себе си и във опциите си. Не се предавам елементарно – съпротивлявам се. Всичко тук е много скъпо. Става невероятно да си разреша доста от нещата, които имах като лукса да си поканя фризьорка в къщи, да си купя скъпи облекла и други Живота ми много се промени, само че аз имам вяра, че нещата ще се оправят.
Как се преборихте с езиковата преграда? Лесно ли научихте гръцки език?
В начало бях много изплашена, опасявах се, че няма да съумея да науча езика. Казвали са ми дами, които работят тук, че езика се научава единствено за два – три месеца, което не е истина. Имах речник, който даже не отворих. Много ми оказа помощ огромното дете в първата къща, с него доста си говорехме. Също по този начин слушахме музика и гледахме гръцка телевизия. След години, когато отворих речника видях какъв брой неправилни преводи има в него. Така след осем месеца аз почти знаех общите неща, само че не желаех да говоря-беше ме позор с произношението и постоянно Ана се смееше с мен. Каза ми: „ Започни да приказваш, а аз ще те коригирам, по този начин ще научиш по-добре думите “. И по този начин започнах и към този момент съм усъвършенствала езика, даже пиша.
За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е съгласно вас главната разлика сред двата народа?
Според моите визии за годините, прекарани тук съм си извадила следните изводи. Гърците обичат да се веселят, обичат да се обличат добре, да вървят на почивки и развлечения, само че не всички обичат да работят. Добри са в връзките шеф – служащ (поне аз не съм имала неприятен работодател). С мен постоянно са се държали доста добре. Има неща, които не ми харесват-това че лъжат, хитруват и една неприятна тяхна линия е расизма. Това се усеща изключително в последно време. Аз пътувам с градски превоз и ми прави доста неприятно усещане отношението им към чужденците. Това е грозно и доста неучтиво… Понякога аз съм много пряма и споделям истини, които не им харесват, само че се старая да подкрепям положителни връзки, тъй като въпреки всичко те ми дават хляба към този момент 10 години и за това съм им благодарна…
Ще съумеят ли гърците да се спогодят с тройката, или ще има още по-големи съкращения на разноските?
Нямам мнение по въпроса, само че откровено се надявам нещата да се оправят и да тръгнат към по-добро. Ето отново стартират да хитруват. Гледам българска телевизия и по нашите вести осмиват Андони Самара, че избра момента, с цел да си направи интервенция на очите, с цел да завоюва време и да вижда по-добре. Не мисля, че това е методът да накара тройката да го помилва с перце. Все отново много задължения им опростиха…
Имали ли сте компликации като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не положително отношение поради това, че сте българка?
Честно казано не. Не съм нападана нито ограбвана и така нататък Работила съм в къщи на хора от висшето общество – не съм отделяна като по-нисша от тях, даже на трапезата им съм вечеряла дружно с тях. Показвано ми е ценене и почитание. Наистина звучи необикновено, само че е факт…
Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Много тъкмо казано. Аз имам дребен кръг от познати тук и съзнателно не сътворявам нови другарства. Лично аз съм помогнала за работа и съм подслонила доста българки, само че доста огромно е разочарованието, когато човек, който си мислил и имал дълги години за другар да те разочарова. Имам две случки в живота, само че ми е болно, когато се сетя и не искам да споделя…
Смятате ли, че сте постигнали задачите, поради които сте избрали живота на емигранта?
Все още има какво да дам от себе си. Да реализирах и съумях за много от нещата, които си бях сложила като цели, само че към момента има защо да се боря. Жалкото е, че нещата в страната не се оправят толкоз бързо. Всичко с времето ще се подреди, аз имам вяра в това. Само позитивното мислене и религия в по-добро бъдеще. Всички хора се надяваме за един по-добър живот…
Как организирате свободното си време?
Свободното си време излизам на разходки с другари навестявам фитнес зала, постоянно се групирам с компания, в домашна конюнктура Посещавам паркове и вървим на излети на разнообразни места.
Има ли нещо, което таите в себе си и желаете да извикате, с цел да ви чуят хората…
Има неща и случки от живота ми, за които желая да викам безусловно. Имах сложен брак, принуждение от страна на някогашния ми брачен партньор. Не искам да се връщам в предишното, то е от дълго време заровено и не съществува за мен. Успях и простих, с цел да се усещам добре и да мога да продължа напред…
Бъдещето ви е тук или в България?
Трудно е да се отговори на този въпрос – и двете страни са в дълбока рецесия. Не виждам за в този момент бъдеще в България. Оставам в Гърция и ще опитам да оцелея както го върша дълги години.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ