Войната на образите
Как войната в Украйна промени страната, Русия, Европа и света - отговорите търсим в поредност от репортажи в " По света и у нас " преди първата годишнина от началото на нашествието.
Анализ на събитията и отражението им направи и водещият на предаването по Българска национална телевизия " Панорама " Бойко Василев, който през 1991 - 1993 е сътрудник на малкия екран в някогашна Югославия и съвсем всяка вечер предава за " По света у нас " от бойните полета на гражданската война там.
ВОЙНАТА НА ОБРАЗИТЕ
Това е първата война, която…
Обикновено по този начин стартират неуспехите в публицистиката. Ще кажете нещо неповторимо и обстоятелствата незабавно ще Ви опровергаят. Особено, когато стане дума за най-изплъзващото се лице на войната: ролята на медиите. Тук огромните думи не вървят.
Затова ще опиша какво съм видял с очите си . През 1991 година бях студент и помня по какъв начин нарекоха интервенция " Пустинна стихия 1 " " първата телевизионна война ". Не сме ли обаче несправедливи към Виетнам? Тогава няколко репортажи на свръх-обективния Уолтър Кронкайт обърнаха американското публично мнение. Нима това не е „ телевизионна война “?
Може би в Ирак 91-ва видяхме първата война, предавана онлайн. Но по този начин ли бе в действителност? Прецизните удари, които гледахме тогава за пръв път, бяха деликатно подбрани за лъчение. Кадри онлайн от бойното поле имаше съмнително малко.
През 1994 година влязох в обсадено Сараево с екипа на " Панорама " и осъзнах ролята на малкия екран, както и нейните ограничавания.
Цените за директно лъчение и предаване на материали бяха непостижими. Звездите от огромните мрежи, като Кристиян Аманпур от Си Ен Ен имаха престижа да изискват и да получават най-интересния достъп. Но телевизионните публицисти бяха по-малко – и по тази причина по-силни. Наскоро изчислих, че в случай че босненската война бе през днешния ден, Сараево нямаше по какъв начин да побере всичките екипи. Нямаше да стигнат квартирите.
Пет години по-късно , когато НАТО бомбардираше остатъчна Югославия поради Косово, самичък написах: " Това е първата война, която Си Ен Ен не отразява със лични фрагменти от мястото на събитието. " Сърбите бяха изгонили доста публицисти, в самото Косово медийното наличие бе сведено до най-малко. Водеше се война за облици. Белград, НАТО и косовските бежанци интензивно произвеждаха телевизионни фрагменти, които не можеха да бъдат тествани от самостоятелни източници.
Как тогава да си свършиш работата най-добре? Да покажеш всички тези фрагменти вкупом? Дали обаче най-малкото общо кратно от три неистини ще ти даде истината? Един от изходите тогава ми се струваше абсурден, само че вероятен: откакто обликът " лъже ", да търсим гласове. Едни от най-верните се оказаха гласовете на сръбската съпротива. Те бяха избрали нелеката задача да стоят настрана от всяка агитация – и своята, и непознатата. До тях не се стигаше елементарно. Ще напомня на по-младите, че тогава нямаше смарт телефони, а " интернет " още се пишеше с основна писмен знак.
Днес обаче е друго. Войната на Русия против Украйна , почнала тъкмо преди година, е война на мрежите и платформите . Не е несъмнено, че е първата. Но май е най-мощната до момента. С Facebook постовете на украинския информационен гуру Арестович, Ютюб лекциите на съветския пропагандист Фурсов, ТикТок бойците на Кадиров, Туитър престрелките сред профили с съветски и украински флагове. С акциите. Фалшивите профили . Ботовете.
По създание, страните вършат същото, както през 1999 година: създават облици. Снимките и видеоматериалите би трябвало да потвърдят две неща: успеха на " нашите " и зверствата на " непознатите ". И журналистическата алтернатива е същата: задоволително ли е да покажеш и едните, и другите, с цел да си по-близо до истината?
На пръв взор, през днешния ден ни е по-лесно . Технологиите дават опция за геолокация на фрагментите, което дефинира тяхното местонахождение на картата. Всеки облик на човек може да бъде разпознат през обществените мрежи. Телефонът му може да бъде открит и да се зададат въпроси.
Но има нещо, което преди го нямаше. И то е огромният проблем.
Платформите и мрежите от дълго време са форматирали мисленето ни. Всеки е на своя канал, в своя ехо-балон, на своята позиция. Всеки прави своя личен стрийминг. Научени сме да търсим единствено " своите " и да страним от " непознатите ". От ехо-балона се ражда ехо-медия: в случай че обичаш коли, логаритмите, ще ти сервират коли и камиони, най-вече мотори.
Къде е Другият ли? Той няма работа тук. Да го извикаме или даже победим на спор значи, че му признаваме право на битие. А той такова няма. Според едно проучване 40% от американците назовават политическия конкурент " злобен ", 60% - опасност за общността. Според друго, за 77% той е по-слабо еволюирало създание. Голям компромис ще е да го наречеш " човек ".
Много малките екрани по света от дълго време са замязяли на ехо-балоните от Facebook. Си Ен Ен e единствено за демократи, FOX – за републиканци: фенове, събеседници, спонсори. Дебат няма. Мястото на умерените не е в " своята ", а в " непознатата " телевизия. В изборната нощ на 2020 някогашният републикански сенатор антитръмпист Рик Санторум се появи … в Си Ен Ен. Който не е 100% с мен, той е срещу мен.
Така обективно откритите обстоятелства за войната се разрушават в стоманените стени на ехо-балоните. Световната публицистика от дълго време има отговор на съществени въпроси: кой стартира, кой е агресорът, кой извърши клането в Буча (знаят се даже имена и фамилии), какво реализираха на бойното поле украинците, какви са загубите, къде се водят борбите. Само че тези, които така и така не имат вяра, няма да повярват и в този момент. В техния " балон " има " различни " обстоятелства и " различна " истина.
Затова тази война е изключително тежка за българското общество. Преди да бъде разграничено от обществените мрежи, то е разграничено по въпроса за Русия и Запада – и то не от 20, а от 200 години. Когато разделяне съвпадне с разделяне, резултатът е рецесия – на престижите, на доверието, на медиите.
Ще ме попитате какъв е изходът. Аз пък попитах в Сараево ветерана във военната публицистика, фотографа Дамир Шагол, притежател на " Пулицър ". Как да оценим фотографията, фрагмента, изображението? Как да разберем, че е същинско? " Две неща са важни», ми сподели Шагол. " Първото е наличието, второто – създателят ". " Ама той, създателят, не умря ли към този момент? Защото през днешния ден всички създават облици? " Шагол се ядоса: " Тъкмо в този момент е най-жив! Защото не би трябвало сляпо да вярваш на облика. А на създателя му! "
Съдържанието и създателят, фрагментът и анализът на фрагмента. Ще прибавя още нещо – смелостта да стигнеш до обстоятелствата и да ги отстояваш, колкото и да ти коства това. Тази война може да е на мрежите, само че не е на лайковете. Няма да те заобичат, в случай че се придържаш към откритото и потвърденото.
През всичките години научих едно: работата на журналиста не е да се преценява с митовете, а да ги подкопава, да ги нервира, да ги рони. Знам, че това не е най-приятното занятие, изключително когато е война и всички са по окопите.
Но е само вероятното, в случай че желаеме да се приближим до истината. Защото това ни е работата. Дори да не го чакат от нас, отново би трябвало да я свършим.
Последвайте ни във и
Анализ на събитията и отражението им направи и водещият на предаването по Българска национална телевизия " Панорама " Бойко Василев, който през 1991 - 1993 е сътрудник на малкия екран в някогашна Югославия и съвсем всяка вечер предава за " По света у нас " от бойните полета на гражданската война там.
ВОЙНАТА НА ОБРАЗИТЕ
Това е първата война, която…
Обикновено по този начин стартират неуспехите в публицистиката. Ще кажете нещо неповторимо и обстоятелствата незабавно ще Ви опровергаят. Особено, когато стане дума за най-изплъзващото се лице на войната: ролята на медиите. Тук огромните думи не вървят.
Затова ще опиша какво съм видял с очите си . През 1991 година бях студент и помня по какъв начин нарекоха интервенция " Пустинна стихия 1 " " първата телевизионна война ". Не сме ли обаче несправедливи към Виетнам? Тогава няколко репортажи на свръх-обективния Уолтър Кронкайт обърнаха американското публично мнение. Нима това не е „ телевизионна война “?
Може би в Ирак 91-ва видяхме първата война, предавана онлайн. Но по този начин ли бе в действителност? Прецизните удари, които гледахме тогава за пръв път, бяха деликатно подбрани за лъчение. Кадри онлайн от бойното поле имаше съмнително малко.
През 1994 година влязох в обсадено Сараево с екипа на " Панорама " и осъзнах ролята на малкия екран, както и нейните ограничавания.
Цените за директно лъчение и предаване на материали бяха непостижими. Звездите от огромните мрежи, като Кристиян Аманпур от Си Ен Ен имаха престижа да изискват и да получават най-интересния достъп. Но телевизионните публицисти бяха по-малко – и по тази причина по-силни. Наскоро изчислих, че в случай че босненската война бе през днешния ден, Сараево нямаше по какъв начин да побере всичките екипи. Нямаше да стигнат квартирите.
Пет години по-късно , когато НАТО бомбардираше остатъчна Югославия поради Косово, самичък написах: " Това е първата война, която Си Ен Ен не отразява със лични фрагменти от мястото на събитието. " Сърбите бяха изгонили доста публицисти, в самото Косово медийното наличие бе сведено до най-малко. Водеше се война за облици. Белград, НАТО и косовските бежанци интензивно произвеждаха телевизионни фрагменти, които не можеха да бъдат тествани от самостоятелни източници.
Как тогава да си свършиш работата най-добре? Да покажеш всички тези фрагменти вкупом? Дали обаче най-малкото общо кратно от три неистини ще ти даде истината? Един от изходите тогава ми се струваше абсурден, само че вероятен: откакто обликът " лъже ", да търсим гласове. Едни от най-верните се оказаха гласовете на сръбската съпротива. Те бяха избрали нелеката задача да стоят настрана от всяка агитация – и своята, и непознатата. До тях не се стигаше елементарно. Ще напомня на по-младите, че тогава нямаше смарт телефони, а " интернет " още се пишеше с основна писмен знак.
Днес обаче е друго. Войната на Русия против Украйна , почнала тъкмо преди година, е война на мрежите и платформите . Не е несъмнено, че е първата. Но май е най-мощната до момента. С Facebook постовете на украинския информационен гуру Арестович, Ютюб лекциите на съветския пропагандист Фурсов, ТикТок бойците на Кадиров, Туитър престрелките сред профили с съветски и украински флагове. С акциите. Фалшивите профили . Ботовете.
По създание, страните вършат същото, както през 1999 година: създават облици. Снимките и видеоматериалите би трябвало да потвърдят две неща: успеха на " нашите " и зверствата на " непознатите ". И журналистическата алтернатива е същата: задоволително ли е да покажеш и едните, и другите, с цел да си по-близо до истината?
На пръв взор, през днешния ден ни е по-лесно . Технологиите дават опция за геолокация на фрагментите, което дефинира тяхното местонахождение на картата. Всеки облик на човек може да бъде разпознат през обществените мрежи. Телефонът му може да бъде открит и да се зададат въпроси.
Но има нещо, което преди го нямаше. И то е огромният проблем.
Платформите и мрежите от дълго време са форматирали мисленето ни. Всеки е на своя канал, в своя ехо-балон, на своята позиция. Всеки прави своя личен стрийминг. Научени сме да търсим единствено " своите " и да страним от " непознатите ". От ехо-балона се ражда ехо-медия: в случай че обичаш коли, логаритмите, ще ти сервират коли и камиони, най-вече мотори.
Къде е Другият ли? Той няма работа тук. Да го извикаме или даже победим на спор значи, че му признаваме право на битие. А той такова няма. Според едно проучване 40% от американците назовават политическия конкурент " злобен ", 60% - опасност за общността. Според друго, за 77% той е по-слабо еволюирало създание. Голям компромис ще е да го наречеш " човек ".
Много малките екрани по света от дълго време са замязяли на ехо-балоните от Facebook. Си Ен Ен e единствено за демократи, FOX – за републиканци: фенове, събеседници, спонсори. Дебат няма. Мястото на умерените не е в " своята ", а в " непознатата " телевизия. В изборната нощ на 2020 някогашният републикански сенатор антитръмпист Рик Санторум се появи … в Си Ен Ен. Който не е 100% с мен, той е срещу мен.
Така обективно откритите обстоятелства за войната се разрушават в стоманените стени на ехо-балоните. Световната публицистика от дълго време има отговор на съществени въпроси: кой стартира, кой е агресорът, кой извърши клането в Буча (знаят се даже имена и фамилии), какво реализираха на бойното поле украинците, какви са загубите, къде се водят борбите. Само че тези, които така и така не имат вяра, няма да повярват и в този момент. В техния " балон " има " различни " обстоятелства и " различна " истина.
Затова тази война е изключително тежка за българското общество. Преди да бъде разграничено от обществените мрежи, то е разграничено по въпроса за Русия и Запада – и то не от 20, а от 200 години. Когато разделяне съвпадне с разделяне, резултатът е рецесия – на престижите, на доверието, на медиите.
Ще ме попитате какъв е изходът. Аз пък попитах в Сараево ветерана във военната публицистика, фотографа Дамир Шагол, притежател на " Пулицър ". Как да оценим фотографията, фрагмента, изображението? Как да разберем, че е същинско? " Две неща са важни», ми сподели Шагол. " Първото е наличието, второто – създателят ". " Ама той, създателят, не умря ли към този момент? Защото през днешния ден всички създават облици? " Шагол се ядоса: " Тъкмо в този момент е най-жив! Защото не би трябвало сляпо да вярваш на облика. А на създателя му! "
Съдържанието и създателят, фрагментът и анализът на фрагмента. Ще прибавя още нещо – смелостта да стигнеш до обстоятелствата и да ги отстояваш, колкото и да ти коства това. Тази война може да е на мрежите, само че не е на лайковете. Няма да те заобичат, в случай че се придържаш към откритото и потвърденото.
През всичките години научих едно: работата на журналиста не е да се преценява с митовете, а да ги подкопава, да ги нервира, да ги рони. Знам, че това не е най-приятното занятие, изключително когато е война и всички са по окопите.
Но е само вероятното, в случай че желаеме да се приближим до истината. Защото това ни е работата. Дори да не го чакат от нас, отново би трябвало да я свършим.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ