Как в Съединените щати си обясняват отказа от среща за

Как в Съединените щати си изясняват отхвърли от среща за контрола върху стратегическите нуклеарни оръжия и повторението на отхвърлени още преди година ултимативни претенции в областта на сигурността?

 

Темата разяснява пред БНР Стивън Пайфър - някогашен заместител асистент държавен секретар за Русия и Украйна, преди този момент дипломат в Киев и специфичен консултант на президента Бил Клинтън, в този момент - анализатор в " Brookings institution " и в Центъра за интернационална сигурност и съдействие в университета Станфорд:

 

" Изненадан и отчаян бях от решението на руснаците да анулират срещата на Двустранната консултативна комисия, която в действителност предлага Договора за редуциране на стратегическите нападателни оръжия. Мислех си въпреки всичко, че макар и връзките да са обтегнати, и двете страни осъзнават какъв брой е значимо Новият СТАРТ да остане жив и да има най-малко някакъв надзор върху конкуренцията в нуклеарното въоръжаване.

 

Руснаците изглеждаха готови за срещата, само че я анулираха в последния миг. И наподобява, че свързват това свое решение с разликите в позициите във връзка с Украйна. А това е проблем. "

- Когато руснаците анулираха, или, както настояват, единствено отложиха срещата в Кайро, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков даде следното пояснение: " Изпращаме сигнали на американците, че линията им на ескалация и на все по-дълбока интервенция в спора в Украйна е на път да докара до тежки последствия. Рисковете се усилват! " Колко дълго Русия ще може да поддържа тази нейна линия?

" От метода, по който заместник-министър Рябков се изрече по въпроса, излиза, че Русия надали не прави услуга на Съединените щати с разискването на Новия СТАРТ. А в действителност договорът е потребен и за двете страни. И има риск да бъдат затвърдени набиращите мощ в Съединените щати настройки, че на Русия не може да се има доверие и надлежно подозрения, че си коства да се договаря за този контракт.

Затова руснаците би трябвало да се отнесат с повече внимание. Защото администрацията на Байдън може и да желае да резервира контракта, само че Русия в действителност сега го нарушава - в него написа, че Двустранната консултативна комисия заседава два пъти в годината. А на никое място не се загатва, че защото руснаците се сърдят на Америка, че поддържа Украйна, може съвещанието да не се организира. "

 

Съединените щати са безапелационни, че диалогът на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс и шефа на съветската разведка Наришкин не са били за Украйна. Наришкин обаче твърди таман противоположното. Възможно ли е в действителност да не стане дума за войната в каквито и да било диалози с руснаците?

" Не считам, че имаме цялостен взор върху наличието на тези диалози. Очаквах, че ще бъде издигнат въпросът за Украйна, само че във Вашингтон още от декември предходната година се следва твърдо кардиналната позиция, че без присъединяване на Украйна не може да има договаряния за Украйна.

 

А що се отнася за Наришкин и за изказването му в следствие - руснаците явно желаят да предизвикат подозрения у украинците дали Западът не се пробва да подписа зад гърбовете им някаква договорка с Москва. Не виждам никакви признаци Вашингтон да има каквито и да било планове да постъпва по този начин. "

 

Първият посланик на Русия Сергей Лавров се възмути, че било наивно от страна на Съединените щати да желаят да разискват стратегическата сигурност до момента в който се пробват по всякакъв начин да унищожат Русия. При това състояние очаквате ли още срещи сред Бърнс и Наришкин?

" Преди всичко - предпоставката за това умозаключение на господин Лавров е изцяло неправилна. Съединените щати и изобщо Западът не се пробват да унищожат Русия, а да създадат по този начин, че съветските военни да се махнат от Украйна. Целите ни никога не отиват по-далеч. Лавров просто основава изказванията си на неправилно схващане.

 

Но бих добавил, че да - в полза на Съединените щати е да има ограничавания за стратегическите нуклеарни оръжия на Русия и съответния надзор върху тях. Но по същия метод от огромен интерес на Русия е да има ограничавания за американските стратегически нападателни оръжия, както и от механизъм за потвърждаване на спазването им. Ползите са и за двете страни, само че в случай че руснаците изиграят зле картите си, може да се стигне до провал на единствения останал контракт за надзор над нуклеарното въоръжаване, а това не е в полза на никого. "

 

Държавният секретар Антъни Блинкън изрази в Букурещ убеденост в здравината на единството в редиците на НАТО и че алиансът ще продължи да оказва военна и финансова помощ на Украйна. Достатъчно мощно ли е това единение, с цел да не се наложи на Украйна да влиза в договаряния с Путин не по свое предпочитание?

 

" Това е огромният въпрос. От една страна зависи какъв брой време ще отнеме икономическите наказания и мъчителният им резултат върху съветската стопанска система, както и трупащите се загуби на жива мощ на фронта, да подкопаят волята на Русия да продължи да се бие.

 

От позиция на Украйна питането е - какъв брой дълго ще издържи стопанската система й и какъв брой може да продължи потокът от оръжия и муниции, с цел да могат да поддържат задоволителни бойни качества украинците. Зависи доста от Съединените щати и от Запада като цяло. А те споделят: " Можем да поддържаме Украйна! " Към този миг ми се коства, че Западът е много обединен в това начинание. Повече, в сравнение с се очакваше преди няколко месеца. Това е частично и тъй като Европа наподобява ще се оправи с енергийните удари от Русия по-добре от упованията.

 

Освен това считам, че и от двете страни на Атлантика е ясно, че ако Русия завоюва тази война, с изключение на за Украйна, това би било неприятно и за цялата трансатлантическата общественост. Вероятно ще пристигна време, когато хората ще стартират да се съмняват дали Западът би трябвало да продължи да оказва помощ на Украйна. Но към този момент това явно не е по този начин. И имам вяра, че Кремъл е извънредно сюрпризиран. "

 

От Вашингтон обаче тези дни се чу и малко по-различно обръщение. Председателят на съвета на началник-щабовете военачалник Марк Мили допусна, че може би идва към този момент време за договаряния с руснаците. Той изясни това свое съмнение, че обстановката на фронтовата линия в Украйна стартира да прилича Първата международна война, когато воюващите страни за няколко месеца са стигнали до патова обстановка, само че са траяли да се обстрелват още 3 години и са починали милиони хора. Не е ли мощен този мотив? И дали украинците са способни един ден да реализират това, което дефинират като победа - да прогонят съветските окупатори от територията на страната си, в това число от Крим?

" До известна степен хората май поясняват това изявление на военачалник Мили като разминаване с политическата позиция на държавното управление. Но не мисля, че е по този начин. Защото, съгласно мен, Мили не искаше да каже, че Западът би трябвало към този момент да окаже напън на Украйна да стартира да договаря с Русия. От това, което слушам във Вашингтон, позицията е, че украинците би трябвало сами да вземат решението за договаряния. И това е вярната позиция.

 

А на въпроса способни ли са украинските въоръжени сили да изтласкат руснаците от Украйна, или най-малко до позициите им от 23 февруари - мисля, че е допустимо, само че не знам какъв брой е евентуално. Защото това би означавало украинците да съумеят да доведат до дъно една в действителност тежка контраатака.

 

Съществува опция в края на краищата да се стигне до патова обстановка, в която никоя от страните да не е в положение да реализира огромен пробив. Това би предполагало да се стигне до договаряния. Но дано отново да кажа - решението зависи единствено от украинците. А ролята на Америка и на Запада е или да им помогнем да изтласкат руснаците, или договарянията да са за допустими за Киев условия. "

 

Британският историк и професор по военни науки Лорънс Фридман излезе предходната седмица с тезата, че Русия в действителност към този момент е изгубила тази война. И че остава единствено Путин и обкръжението му да си дадат сметка за това. Вие мислите ли, че изобщо е допустимо?

" Нека кажа първо, че съм изцяло склонен с професор Фридман. Тази война е трагична за Украйна, само че и пагубна за Русия. Мисля, че към този момент е ясно, че както и да свърши войната, на картата на Европа ще съществува суверенна и самостоятелна Украйна, и то много по-голяма от остатъчната страна, която се е привиждала на Кремъл преди нахлуването на 24 февруари.

 

Както и да свърши тази война, Русия ще е доста отслабена. Преди всичко във военно отношение - поради загубите им на жива мощ и бойна техника. Военната им известност е доста разтърсена. Икономическите им загуби са големи. Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда стесняване на съветската стопанска система с 3,9 на 100 тази година и с още 5,6 на 100 през идната.

 

Геополитически Русия също губи - НАТО ще има към този момент 32 страни членки при започване на 2023-а - и то като следствие от нападението против Украйна.

 

Така че, какъвто е да е изходът от войната, загубите за Русия ще са доста по-големи от това, което се надява да завоюва. Колко време ще отнеме на Путин да го разбере? Не знам. Проблемът на Путин е, че поражението в тази война няма да е екзистенциално значимо за Русия - украинската войска няма да тръгне към Москва - а за него самия, за политическото му дългоденствие в Кремъл.

 

Предполагам, че даже да стартира да осъзнава това, Путин може и да се опита да се задържи в обезверена вяра, че все някак Русия би могла да се измъкне от тази в действителност пагубна обстановка, в която се оказа. Въпросът, който си задавам в действителност, е по кое време съветското общество, елитът му, хората в кръга към Путин ще стигнат до извода, че това е злополучие, от което Русия би трябвало да се избави. Когато това се случи, може би ще се появи същински късмет за договаряния за завършек на тази война. "

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !