Животът в окупирания от руснаците Херсон. Разказ от първо лице.
Как успяхте да напуснете Херсон с мъжа си и седемгодишния си наследник Кирил и да стигнете до Киев?
Олга: По-скоро инцидентно. В Телеграм има специфични канали с чатове на хора, които се изтеглят. След 7 дни очакване ненадейно дадоха отговор на моето питане с въпрос: " Готови ли сте? Имате единствено 24 часа да си съберете багажа ". Взехме с нас единствено 2 чанти, всичко друго оставихме, качихме се в рейса и пътувахме два дни и две нощи.
Как мина пътуването?
Олга: Буря с гръмотевици, проливен дъжд, а с изключение на всичко и ракети, които падаха в близост. Не бях сигурна, че ще оцелеем. Най-ужасното време беше от два през нощта до пет сутринта. Всички в рейса седяха с ръце върху главите, с цел да се защитят от пострадване. Ръцете ми още треперят, единствено като си спомня за това. По едно време се оказахме посред същинско стълкновение. Никой въобще не се съобразяваше с това, че има цивилни. На 200-300 метра от нас избухна нещо и повдигна целия рейс във въздуха - извънредно беше. Не може с думи да се опише. Мислех си: О, Боже, в този момент ще ни взриви.
Какво ли не ни мина през главите. Бяхме 5 месеца под съветска окупация. Когато ни постановиха техния " съветски мир " с техните правила и всичко, изпитвахме подобен блян по родината - цели 5 месеца! Тогава разбрах какво нещо е родината, какво е Украйна. Това е нещо, което човек носи в сърцето си.
Когато видяхме първия надзорен пункт на нашата войска, тази голяма табела на украински... не мога да ви опиша какво почувствах. Сълзите ми потекоха, сълзи на наслада - беше завръщане вкъщи, завръщане към свободата. И в действителност почувствах свободата. Украйна от доста години към този момент е демократична страна. При нас няма репресии като в Русия. Там, при тях, не е позволено даже да се загатва думата война. Думата е просто неразрешена, анулирана, за това могат да те арестуват. Чувството, че си към този момент на независимост е неописуемо. Когато децата слязоха от рейса, всички се прегръщахме и се разцелувахме. Един от бойците даже се разплака. Беше необикновен миг.
Вие сте живели в окупираните от съветската войска земи. Какво преживяхте през това време?
Олга: Животът ни се промени на 180 градуса - безусловно всичко стана по-различно. Дори най-дребните неща: още от първите дни ни постановиха съветската телевизия с нейната агитация. Не можех да я устоя по-дълго от 5 минути. Когато гледаш техните вести, незабавно разбираш какви невероятни нелепости приказват. Тогава започнахме да гледаме единствено двата им развлекателни канала и програмата с детски анимационни филмчета за сина ни. Друго повече не сме гледали.
Атмосферата в града беше потискаща. Опашките от хора, чакащи за храна, бяха дълги, цените удариха тавана. Руснаците започнаха да потискат всичко украинско - нежелателно беше да се беседва на украински, и телефоните ни направляваха. И не дай боже да откриеха, че имаш нещо на украински или нещо сериозно против тях, даже и да е единствено персонален чат във Facebook.... Направо арестуваха хората. Някои от тях се връщаха назад, само че други – не. Не знам какво се е случило с тях. Някои от тях още са безследно изчезнали.
В началото имаше спекулации, че има колаборационисти - украинци, които не оказват опозиция на руснаците. Имаше ли ги и в Херсон?
Олга: Много от тях бяха принудени да го създадат. Най-вече най-уязвимите хора. Тези, които към този момент нямаха какво да ядат. Много заводи бяха затворени и хората нямаха работа. Хранителните ресурси бяха задоволителни за три седмици или месец. На нас храните ни стигнаха за два месеца, както и парите. След това трябваше да се оправяме някак. Но доста хора просто бяха принудени да търсят филантропична помощ от руснаците. Особено пенсионерите. През март и април Украйна към момента изплащаше пенсиите - по пощата или по банков път. Но след това всичко свърши. През май и юни руснаците вкараха своята пенсионна система. " Искате да ядете? Добре сте пристигнали, елате тогава да си получите пенсията. " Хората бяха принудени да отидат там, с цел да получат помощи и пенсии. Те трябваше да се приспособяват. Какво друго можеха да сторят? Или да умрат, или... Нямаха различен избор. Както споделих, доста хора не желаеха това. Младите хора побегнаха бързо. Но тези, които нямаха опция да изоставен града и към момента не могат, просто нямат различен избор. Важното е в този момент да не получат на бърза ръка съветски паспорти, това би било извънредно.
От каква поддръжка се нуждае Украйна? Какво обръщение бихте желали да отправите към хората в света?
Олга: О, Боже, толкоз е мъчно да се изрази с думи. Защото хората, които живеят в своите домове, спят в своите кревати, вървят обикновено на работа и живеят в страна, в която никой не им прави несгоди - те надали ще могат да ме схванат. Нали има сентенция: утолен на гладен не има вяра. Може и да не е изцяло подобаваща тук, само че желая да кажа следното: Важно е да се разбере, че Русия няма да спре тази война. Тя би трябвало да бъда спряна принудително. Сега те са нахлули в Украйна, само че ордата им ще продължи и по-нататък. Целият свят би трябвало да разбере това и да се сплоти, с цел да надвие злото.
Олга: По-скоро инцидентно. В Телеграм има специфични канали с чатове на хора, които се изтеглят. След 7 дни очакване ненадейно дадоха отговор на моето питане с въпрос: " Готови ли сте? Имате единствено 24 часа да си съберете багажа ". Взехме с нас единствено 2 чанти, всичко друго оставихме, качихме се в рейса и пътувахме два дни и две нощи.
Как мина пътуването?
Олга: Буря с гръмотевици, проливен дъжд, а с изключение на всичко и ракети, които падаха в близост. Не бях сигурна, че ще оцелеем. Най-ужасното време беше от два през нощта до пет сутринта. Всички в рейса седяха с ръце върху главите, с цел да се защитят от пострадване. Ръцете ми още треперят, единствено като си спомня за това. По едно време се оказахме посред същинско стълкновение. Никой въобще не се съобразяваше с това, че има цивилни. На 200-300 метра от нас избухна нещо и повдигна целия рейс във въздуха - извънредно беше. Не може с думи да се опише. Мислех си: О, Боже, в този момент ще ни взриви.
Какво ли не ни мина през главите. Бяхме 5 месеца под съветска окупация. Когато ни постановиха техния " съветски мир " с техните правила и всичко, изпитвахме подобен блян по родината - цели 5 месеца! Тогава разбрах какво нещо е родината, какво е Украйна. Това е нещо, което човек носи в сърцето си.
Когато видяхме първия надзорен пункт на нашата войска, тази голяма табела на украински... не мога да ви опиша какво почувствах. Сълзите ми потекоха, сълзи на наслада - беше завръщане вкъщи, завръщане към свободата. И в действителност почувствах свободата. Украйна от доста години към този момент е демократична страна. При нас няма репресии като в Русия. Там, при тях, не е позволено даже да се загатва думата война. Думата е просто неразрешена, анулирана, за това могат да те арестуват. Чувството, че си към този момент на независимост е неописуемо. Когато децата слязоха от рейса, всички се прегръщахме и се разцелувахме. Един от бойците даже се разплака. Беше необикновен миг.
Вие сте живели в окупираните от съветската войска земи. Какво преживяхте през това време?
Олга: Животът ни се промени на 180 градуса - безусловно всичко стана по-различно. Дори най-дребните неща: още от първите дни ни постановиха съветската телевизия с нейната агитация. Не можех да я устоя по-дълго от 5 минути. Когато гледаш техните вести, незабавно разбираш какви невероятни нелепости приказват. Тогава започнахме да гледаме единствено двата им развлекателни канала и програмата с детски анимационни филмчета за сина ни. Друго повече не сме гледали.
Атмосферата в града беше потискаща. Опашките от хора, чакащи за храна, бяха дълги, цените удариха тавана. Руснаците започнаха да потискат всичко украинско - нежелателно беше да се беседва на украински, и телефоните ни направляваха. И не дай боже да откриеха, че имаш нещо на украински или нещо сериозно против тях, даже и да е единствено персонален чат във Facebook.... Направо арестуваха хората. Някои от тях се връщаха назад, само че други – не. Не знам какво се е случило с тях. Някои от тях още са безследно изчезнали.
В началото имаше спекулации, че има колаборационисти - украинци, които не оказват опозиция на руснаците. Имаше ли ги и в Херсон?
Олга: Много от тях бяха принудени да го създадат. Най-вече най-уязвимите хора. Тези, които към този момент нямаха какво да ядат. Много заводи бяха затворени и хората нямаха работа. Хранителните ресурси бяха задоволителни за три седмици или месец. На нас храните ни стигнаха за два месеца, както и парите. След това трябваше да се оправяме някак. Но доста хора просто бяха принудени да търсят филантропична помощ от руснаците. Особено пенсионерите. През март и април Украйна към момента изплащаше пенсиите - по пощата или по банков път. Но след това всичко свърши. През май и юни руснаците вкараха своята пенсионна система. " Искате да ядете? Добре сте пристигнали, елате тогава да си получите пенсията. " Хората бяха принудени да отидат там, с цел да получат помощи и пенсии. Те трябваше да се приспособяват. Какво друго можеха да сторят? Или да умрат, или... Нямаха различен избор. Както споделих, доста хора не желаеха това. Младите хора побегнаха бързо. Но тези, които нямаха опция да изоставен града и към момента не могат, просто нямат различен избор. Важното е в този момент да не получат на бърза ръка съветски паспорти, това би било извънредно.
От каква поддръжка се нуждае Украйна? Какво обръщение бихте желали да отправите към хората в света?
Олга: О, Боже, толкоз е мъчно да се изрази с думи. Защото хората, които живеят в своите домове, спят в своите кревати, вървят обикновено на работа и живеят в страна, в която никой не им прави несгоди - те надали ще могат да ме схванат. Нали има сентенция: утолен на гладен не има вяра. Може и да не е изцяло подобаваща тук, само че желая да кажа следното: Важно е да се разбере, че Русия няма да спре тази война. Тя би трябвало да бъда спряна принудително. Сега те са нахлули в Украйна, само че ордата им ще продължи и по-нататък. Целият свят би трябвало да разбере това и да се сплоти, с цел да надвие злото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ